5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
[населено място], 11.07.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 2596 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. Г. Н. срещу определение №1669 от 29.01.2013г. на Софийски градски съд, постановено по ч.гр.д.№926/2013г., с което е потвърдено определение от 21.12.2012г. по гр.д. № 37858/2012г. на Софийски районен съд, 49 състав за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно на всички основания по чл. 281,т.3 ГПК. Съдът необосновано е приел, че ответник по иск по чл. 124, ал.5 ГПК може да бъде само физическо лице, а ищецът е посочил като ответник юридическо лице - Комисията за защита на личните данни. Според жалбоподателя законовата разпоредба е ясна и безпротиворечива и не съдържа никакво ограничение в кръга на лицата, които могат да бъдат ответници по иска. Освен това се поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по част от доводите му, изложени в частната жалба.
В изложението на основанията за достъп до касационно обжалване жалбоподателят сочи няколко правни въпроса, разрешени от съда: 1/допустим ли е иск по чл. 124,ал.5 ГПК за установяване на престъпни обстоятелства, извършени от страна в съдебен процес когато тя е юридическо лице; 2/ какъв е редът за установяване на престъпни действия, изразяващи се в представяне на писмени доказателства с невярно съдържание, извършени от юридическо лице, което е страна по съдебен спор; 3/длъжен ли е съдът да отговори на всички доводи на страните; 4/ допустимо ли е определение, в което изводите на съда по доказаните от страните обстоятелства, са изградени преди подаване отговор на исковата молба, преди запознаване с доклада и преди първото съдебно заседание; 5/допустимо ли е въззивният съд да потвърди определение на районния съд когато правните му констатации не съвпадат с тези, посочени в обжалваното определение. По първи, втори и четвърти въпрос се твърди липса на съдебна практика, а по трети и пети - противоречие с практиката на ВКС.
Препис от частната жалба не е връчван на ответника на основание чл. 130, пр.2 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Производството по гр.д. №37858/2012г. на Софийски районен съд е образувано по искова молба на частния жалбоподател против Комисията за защита на личните данни с посочено правно основание чл. 124, ал.5 ГПК за установяване на престъпни обстоятелства, които са от значение за отмяна на влязло в сила решение. Между страните е имало административноправен спор относно законосъобразността на решение на К. № 9610/2010г., с което е отказано налагане на санкция на длъжностни лица от администрацията на Областния управител-Р. за неправомерно предадени лични данни на ищеца. С решение на петчленен състав на ВАС жалбата на ищеца е оставена без уважение. Съдът е приел, че обработването на личните данни е било необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на Областния управител на Област Р. за защита правото на държавна собственост, тъй като досежно имота, за който ищецът е подал заявление за издаване на удостоверение и молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка, са налице данни, че е държавна собственост. Актът за държавна собственост № 2060/12.12.2002г. е представен в административното производство и ищецът е поддържал, че той е с невярно съдържание, тъй като имотът не е държавна собственост, но съдът не е разгледал възраженито като неотносимо за административния спор. Ищецът е предявил жалби в прокуратурата, но било отказано образуване на наказателно производство на основание чл. 24, ал.1, пр.1 НПК поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление. Ищецът счита, че при решаването на административния спор е извършено престъпно действие - представяне на документ с невярно съдържание пред съд, което е престъпление и е основание за отмяна на влезлите в сила решения. Поради това иска установяване, че актът за държавна собственост е документ с невярно съдържание.
Съдът е оставил исковата молба без движение с указание да се уточни вида на търсената защита - дали се предявява иск за неистинност на документ или иск за установяване на престъпни обстоятелства; да се посочи правния интерес от установяване на тези обстоятелства против този ответник и да се посочи кой е дееца. С молба от 27.09.2012г. ищецът е посочил, че искът е за престъпни обстоятелства и деец е Комисията за защита на личните данни З.; правният интерес е обосновал с бъдещата отмяна на влязлото в сила решение.
Софийски районен съд е прекратил производството на основание чл. 130 ГПК. Посочил е, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 24, ал.1,т.2-5 НПК за прекратяване на наказателното производство, тъй като преписката в прокуратурата е прекратена по чл.24, ал.1,т.1 НПК поради липса на данни за извършено престъпление. Освен това, искът е недопустим срещу ответник юридическо лице, доколкото то не може да носи наказателна отговорност.
В. съд е потвърдил преграждащия производството акт. Изложил е мотиви в две насоки. Първо е изтъкнал, че отказаното образуване на наказателно производство на основание чл. 24, ал.1,т.1 НПК не е пречка да се води иска по чл. 124, ал.5 ГПК. Второ, е споделил мотивите, че ответник по иска не може да бъде юридическо лице; посочил е, че ищецът не е изпълнил указанието да посочи извършителя на противоправното действие, а съгласно задължителната съдебна практика извършителят следва да участва в процеса и съдът дължи произнасяне по всички елементи от фактически състав на престъплението. На следващо място съдът е намерил за недоказан правния интерес от водене на иска доколкото между ищеца и сочения ответник няма висящ спор за собственост на недвижимия имот. Изтъкнал е също така че искът би бил недопустим и при първоначално заявения петитум за установяване неистинност на документ, тъй като ищецът е бил страна в процеса, в който актът за държавна собственост е представен и оспорването му е следвало да се проведе в рамките на това производство; позовал се е на разрешението в Т. № 5/2012г.
При преценка на изтъкнатите основания за допускане на касационно обжалване съдът счита, че такива са налице спрямо първия и втория въпрос, които са оказали влияние при извършената от съда преценка на допустимостта на иска и по които не е посочена съдебна практика. Останалите три въпроса не са определящи за изводите на съда. Следва да се обърне внимание, че проверката дали предявеният иск е допустим се извършва от съда въз основа на изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, преди изпращане препис от исковата молба на ответника - чл. 130 ГПК. В определението, с което исковата молба се връща поради неотстраняване на нередовности или се прекратява производството поради недопустимост на иска /какъвто е настоящия случай/ съдът не преценява доказателствата, а се произнася по процесуалните предпоставки за водене на делото. Що се отнася до възможността въззивният съд да изложи мотиви, различни от тези на първоинстанционния съд, но да достигне до същия краен извод, тя не подлежи на съмнение, доколкото всяка инстанция извършва своя преценка на правно релевантните обстоятелства, в случая на процесуалните въпроси за редовността на исковата молба и допустимостта на иска.
По повдигнатите правни въпроси настоящият състав намира следното: Несъмнено е, че юридическо лице не може да е извършител на престъпление, тъй като наказателната отговорност е лична и виновна; вината е субективното отношение на дееца към деянието, а такова субективно отношение могат да имат само физически лица, които именно са наказателноотговорни по смисъла на закона - чл.9 и чл. 31 НК. Юридическото лице изявява волята си и участва в правоотношения чрез своите представители - физически лица, които съответно носят и наказателна отговорност за извършените от тях престъпни действия. Съгласно ТР № 20/1968г. на ОСГК на ВС като ответник по иска по чл.124, ал.5 ГПК/чл.97, ал.4 ГПК/отм./ следва да се конституира лицето, сочено като извършител на престъплението, респ. неговите наследници, както и лицето, на което се противопоставят установените престъпни обстоятелства. Следователно, юридическо лице не може да бъде ответник по иск по чл. 124, ал.5 ГПК като извършител на престъпното деяние. Поради това и не може да се твърди, че юридическото лице е извършило престъпление като е представило документ с невярно съдържание при разглеждане на съдебен спор. При всички случаи документът се представя от длъжностно лице, представляващо юридическото лице и при престъпно поведение отговорността е на виновното длъжностно лице.
По основателността на частната жалба. Предвид горните разрешения следва да се приеме, че изводът на съда за недопустимост на иска по чл. 124, ал.5 ГПК спрямо юридическо лице, сочено като извършител на престъпното обстоятелство, е законосъобразен. Освен това, следва да бъдат споделени и съображенията за липса на правен интерес от установяване на соченото престъпното обстоятелство - представяне на акт за държавна собственост с невярно съдържание, спрямо посочения ответник Комисия за защита на личните данни. За ищеца е налице интерес да противопостави престъпното обстоятелство на Държавата, която черпи права от акта за държавна собственост, а не на Комисията за защита на личните данни, която няма отношение към собствеността върху недвижимия имот, за която претендират и ищеца, и Държавата. При така предявения иск за съда остава впечатлението, че ищецът цели да избегне предявяването на иск за собственост на имота, а се домогва по друг косвен начин да защитава правата си върху същия имот.
В съответствие с изложеното обжалваният акт се явява законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1669 от 29.01.2013г. на Софийски градски съд, постановено по ч.гр.д.№926/2013г. по частната касационна жалба на Б. Г. Н..
ПОТВЪРЖДАВА определение №1669 от 29.01.2013г. на Софийски градски съд, постановено по ч.гр.д.№926/2013г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|