Р Е Ш Е Н И Е № 243 София, 18.10.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и единадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 1146 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. М. и В. Г. М. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 26.04.2010г. по гр.д.№2053/2009г. С определение №136/14.02.2011г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за възможността да бъде възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху имот,който след кооперирането е включен в парцел като придадена част към друг имот и какво е действието на регулацията в подобна хипотеза,вкл. и с оглед понятието “приложена регулация”. Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно,тъй като в нарушение на материалния закон съдът е приел,че са налице предпоставки за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху имот,който по силата на регулация е придаден към съседни имоти, което изключва възможността старите имотни граници да бъдат възстановени,ако регулацията е била приложена.Молят обжалваното решение да бъде отменено. Ответниците по касационна жалба не изразяват становище. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: По реда на чл.108 ЗС е предявен иск за предаване владението на реална част с площ от 239кв.м. от имот №* в кв.*по плана на вилна зона “Т.” в землището на [населено място]. С обжалваното решение,постановено на 26.04.2010г. по гр.д.№2053/2009г. Варненският окръжен съд е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е осъдил В. Г. М. и С. Г. М. да предадат на Д. Н. М.,П. Д. Т.,М. П. Г. и Е. П. Т. владението върху недвижим имот-реална част с площ 239кв.м. от УПИ * в кв.* по плана на вилна зона “Т.” в землището на [населено място],оцветена в зелен цвят на скицата към закюлючението на вещото лице от 20.09.2007г. Прието е,че по реда на ЗСПЗЗ с решение на Варненския районен съд от 31.03.2001г. по гр.д.№1519/1999г. по чл.14,ал.3 ЗСПЗЗ на наследниците на Е. Н. М. е възстановена в стари реални граници собствеността върху лозе с площ 1.500дка,находящо се в строителните граници на [населено място],местност “П. Й.”,представляващо имот №* по КП от 1956г.,който по КП”Т.” от 1988г. включва части от имоти *,*,* и *. въз основа на това решение е постановено и решение №820/18.09.2001г. на ПК-В.,но съдът е приел, че реституционният ефект е настъпил с факта на влизане в сила на решението на Варненския районен съд по гр.д.№1519/1999г.,постановено след отмяна на отказ на ПК да възстанови собствеността и че с него имотът е достатъчно индивидуализиран както по КП от 1956г.,така и по действуващия КП “Т.”. Прието е за установено,че наследодателката Е. Н. М. е била собственик на имота преди кооперирането на земеделието-същата е придобила по протокол за съдебна делба,вписан със записка 10/22.03.1946г. 1/3 от лозе в м.”М.”,който имот представлява имот пл.№*по КП от 1956г.,записан като нейна собственост в разписната книга към плана и за който с регулационния план от 1961г. е отреден парцел * в кв.* като останалата част е включена в парцели * /406кв.м./ и */442кв.м./. С регулационния план от 1995г. от парцел * са образувани парцел * и * като в парцел * попада част от имот пл.№*,оцветена в зелено на скицата на вещото лице. Прието е въз основа на показанията на свидетеля Т. Д.,че процесният имот е бил включен в ТКЗС”В.”,основано на 08.03.1958г. Възражението на ответниците,че имотът няма съществуващи или възстановими граници е прието за неоснователно,тъй като в разписните листове към КП от 1956г. са вписани граници-имена на съседи. Прието е, че ответниците не са установили техните праводатели по договора за замяна от 1996г./н.а.№101/1996г./,а именно Г. В. Д. и Й. Х. Д.,да са били собственици на имота към датата на извършване на замяната. Прието е,че в договора за доброволна делба от 1996г.,легитимиращ праводателите,е посочено,че придобиват право на собственост върху парцел * в кв.*,който имот е посочен и в н.а.№*/1996г. и за който не може да се приеме,че е идентичен с процесната част от парцел *-придобитият през 1996г. парцел * е съседен на процесния по регулацията,действуваща към 28.02.1996г. Прието е,че удостоверение от 20.03.1996г.,издадено от отдел “Кадастър и регулация” към [община] не удостоверява факта на придобиване по договорите на парцел *,тъй като индивидуализацията на имота по нотариален акт не може да бъде допълвана и конкретизирана с допълнителни документи,а грешката в нотариалния акт не е поправена по законоустановения ред. За неоснователно е прието и направеното от ответниците възражение за придобиване по давност на процесната реална част. На първо място е прието,че ответниците нямат качеството добросъвестни владелци,т.е. не могат да придобият имота с изтичането на 5 годишния давностен срок, считано от 27.01.1996г. Прието е,че не са придобили собствеността и в качеството на недобросъвестни владелци предвид забраната на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ,тъй като от 22.11.1997г. до датата на предявяване на иска /27.01.2006г./ не е изтекъл предвиденият в чл.79,ал.1 ЗС десетгодишен срок. В производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за възможността да бъде възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху имот,който след кооперирането е включен в парцел като придадена част към друг имот и какво е действието на регулацията в подобна хипотеза,вкл. и с оглед понятието “приложена регулация”. В т.1 на ТР №3/1993г. на ОСГК на ВС са изложени съображения,че собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация,като регулацията придобива значение на безусловно придобивно основание от деня,когато е приложена,тъй като дотогава при евентуалното й изменение или създаване на цялостна нова регулация се изхожда от първоначалното положение на имотите съгласно чл.33,ал.1 и 2 З.. Тези съображения следва да бъдат възприети и при разрешаването на поставения по настоящето дело по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК въпрос, тъй като с оглед разпоредбите на З. следва да бъде извършена преценката за възможността да бъде възстановено правото на собственост в посочената по-горе хипотеза с оглед момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ. Ако част от имота е придадена към друг имот при упълномеряването му и регулацията е приложена,то следва да се приеме,че отчуждителното действие на регулационния план е окончателно сталибизирано,правото на собственост е придобито по регулация и това отчуждително действие не може да бъде дерогирано по пътя на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. /В този смисъл и решение №780/13.11.2009г. на ВКС,ІІІ ГО по гр.д.№3024/2008г.,постановено по реда на чл.290 ГПК/. Не може да се извърши възстановяването на старите реални граници на имота,тъй като ЗСПЗЗ не предвижда възможност за преодоляване на вещноправните последици на отчуждителното действие на приложения дворищнорегулационен план. Ако обаче липсват данни регулацията да е била приложена към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ следва да се приеме,че отчуждителното действие на съответното благоустройствено мероприятие не е настъпило и няма пречка съответната незастроена част от имота да бъде възстановена по реда на ЗСПЗЗ. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно. Неправилно въззивният съд е приел,че са налице предпоставките за възстановяване правото на собственост в стари реални граници върху незастроената част от УПИ * без да изследва и обсъди дали регулацията от 1961г.,изменена впоследствие през 1995г. е била приложена. След като по делото е установено,че през 1961г. част от притежавания от Е. М. имот пл.№* е включена в парцел * като придадена към имот №*,от който през 1995г. са образувани парцел * и парцел *, съдът е следвало да прецени наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността в стари реални граници с оглед възможността тези стари граници да бъдат възстановени,т.е. с оглед възможността да бъдат дерогирани всички следващи момента на кооперирането промени в границите на имота,имащи за последица и промяна в принадлежността на правото на собственост върху части от този имот. Както вече беше отбелязано,ако притежаваният от наследодателката преди кооперирането недвижим имот е бил включен в регулация, части от него са придадени за упълномеряване към съседни имоти и регулацията е приложена,правото на собственост не би могло да бъде възстановено по реда на ЗСПЗЗ,тъй като този реституционен закон не предвижда възможност за дерогиране на вещноправното действие на регулацията. Възможността за възстановяване правото на собственост върху незастроената част от УПИ * следователно е обусловена от обстоятелството дали регулацията за този имот е била приложена към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ. Това обстоятелство не е преценено от въззивния съд,поради което на основание чл.293,ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за извършване на преценка за наличието на предпоставки за възстановяване на собствеността на наследниците на Е. М. върху претендираната част от УПИ * с оглед на обстоятелството дали регулацията от 1961г. е била приложена към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ,вкл. с оглед разясненията на понятието “приложена регулация”,дадени в ТР №3/1993г. /при което бъде взето предвид и значението на последващото изменение на дворищнорегулационния план от 1995г.,доколкото същото би могло да отчете факта,че регулацията е приложена в един минал момент/ като при необходимост бъде допуснато и изслушването на експертиза,респ. бъдат събрани и други допустими от закона доказателства. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 26.04.2010г. по гр.д.№2053/2009г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Варненския окръжен съд. Председател: Членове: