ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№164

гр. София, 11.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3212 по описа на Върховния касационен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адв. Н. Б., срещу въззивно решение № 849/30.06.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 1012/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 631/11.02.2020 г. по гр. д. № 13369/2019 г. на Районен съд – Варна и е прието за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът С. Д. С. не дължи на дружеството сумата 7 017.91 лв. – стойност на начислена електрическа енергия за периода 06.08.2017 г. – 05.08.2018 г. по фактура № [ЕГН] от 13.08.2019 г.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационния контрол се обосновава с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по въпросите: за правото на доставчика на ел. енергия едностранно да коригира сметките на потребителя поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставената ел. енергия след изменението на ЗЕ (обн. ДВ., бр. 54/2012, в сила от 17.07.2012 г.) и при действието на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.); при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, отговаря ли купувачът на електроенергия съгласно чл.183 ЗЗД за заплащане на цената на потребената ел.енергия, която е отчетена в неизведен на дисплея регистър на електромера. По тези въпроси се сочи, че въззивното решение противоречи на приетото в решение № 150/ 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о., решение № 21/01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г., I г.о. и решение №124/18.06.2019 г. по гр.д.№ 2991/2018 г., III г. о. на ВКС. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.
Ответникът по жалбата – С. С., чрез адв. П. Д., в писмен отговор поддържа становище, че липсват предпоставки за допускане на касационния контрол, а евентуално – за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:
За да уважи предявения иск въззивният съд, споделяйки мотивите на първата инстанция, е приел, че ищецът и ответникът са страни по сключен договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, по който С. има качеството на „битов клиент“ и потребител на енергийна услуга (по смисъла на § 1, т. 2а и т. 41б от ДР на ЗЕ) за жилищен обект в [населено място]. На 05.08.2018 г. е извършена техническа проверка на средството за техническо измерване (СТИ), при която е установено, че в невизуализирания на дисплея регистър 1.8.3 има показания за потребена ел.енергия – 037492 кВТч, която не е отчетена и заплатена от абоната. Проверката на СТИ в Българския институт по метрология (БИМ) е завършила със заключение (Констативен протокол от 08.08.2019 г.), че при софтуерно четене на уреда се установява „намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер „ISKRA ME 162” трябва да се състои от две тарифи – Т1 и Т2. Действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т3”. Предвид резултатите от метрологичната експертиза, дружеството е издало фактура № [ЕГН] от 13.08.2019 г. за сумата 7 017.91 лв., претендирана за заплащане от абоната като стойност на допълнително начислената (по показанията в регистър 1.8.3) ел.енергия за периода 06.08.2017 г. – 05.08.2018 г.
Обсъждайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че процесната сума е недължима от ищеца. Посочил е, че към датата на извършване на проверката на електромера - 05.08.2018 г., действащите ПИКЕЕ не са съдържали разпоредби, които да уреждат реда и начините на преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване. Все още действалата към този момент разпоредба на чл. 50 ПИКЕЕ е предвиждала възможност за енергийното дружество да коригира количествата електрическа енергия, представляващи разлика между отчетеното и реално преминалото количество, но тя не била приложима по отношение на отчетените показания в скритите регистри. Разпоредбите на ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. били отменени изцяло с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., с изключение на чл.48, 49, 50 и чл. 51 ПИКЕЕ. Отмяната на чл.1-чл.47 ПИКЕЕ не можело да бъде заместена по аналогия с други правни норми, а неотменените чл.48 – чл.51 ПИКЕЕ не биха могли да запълнят обема на възложеното с чл.83, ал.2, изр.2-ро, вр. с ал.1, т.6 ЗЕ правомощие на КЕВР. В неотменените чл.48 – чл.51 ПИКЕЕ били уредени материалноправните предпоставки за извършване на едностранна корекция на сметките на потребителите, но същите не определяли реда и условията за провеждане на корекционната процедура при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия. При липсата на процедурни правила за надлежно извършване на проверката, която служи като основание за коригиране на сметката, възможността за извършване на корекция била изключена. Допълнително съдът е изложил съображения, че ищецът не се бил съгласявал с отчитане и остойностяване на енергията по невизуализиран регистър на електромера и при липса на законова регламентация такова остойностяване не може да го обвърже. Отчитането в скрит регистър било и в противоречие с подзаконовите нормативни актове, а отделно от това - неясно било в кой часови диапазон са „действително консумирани натрупаните в скрития регистър показатели”.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставените в изложението правни въпроси са обуславящи и касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с приложените от касатора решения на състави на ВКС.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 849 от 30.06.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 1012/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
УКАЗВА на касатора „Енерго - Про Продажби” АД – гр.Варна, с ЕИК – 103533691], че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на сумата 140.36 лв. и да представи платежния документ по делото. В противен случай, производството по делото ще бъде прекратено.
В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията-докладчик за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.