10 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 271 гр. София, 14.07.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.д. № 444 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 от ГПК. „Филкаб“ АД обжалва определение № 546/23.12.2019 г. на Апелативен съд [населено място], с което е отменено определение на Окръжен съд – [населено място] и е приел, че българският съд не е международно компетентен по спора между „Филкаб“ АД и „Паапастатис хар Букураки ВАС С.Д., регистриран в Р Гърция, [населено място] и е прекратил производството по делото. Излага съображения за неправилност на определението и постановяването му при нарушение на приложимия закон. Пловдивски апелативен съд правилно бил приел, че е приложим регламент 1215/12 г. на ЕП и на Съвета и по точно чл. 7, т.1 б. б, определящ, че местната подсъдност при спорове относно договори за продажба на стоки е мястото на изпълнение на задължението в държавата членка, където съгласно договора са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени. Но въззивният съд неправилно бил възприел фактическата обстановка. Мястото на задължение в представената по делото фактура било точно определено с клаузата ex works. Двустранно подписаната фактура, обективирала постигнатите между тях договорености за покупко-продажбата – вид на стоките, продажна цена, условия на доставка. Доставката следвало да се извърши в склада на продавача и поради това и на основание чл. 7, т.1 б. б от Регламент 1215 /2012 г. на ЕП и на съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, мястото на изпълнение било определено. Липсвали доказателства за конклудентни действия за изменение мястото на доставката. Изводите на съда не съответствали на нормите на Виенската конвенция за международна продажба на стоки. Изпълнението на задълженията по чл. 30 и 31 от Виенската конвенция не можело да се счита за проявна форма на промяна на уговорката между страните и доказателство за преходно постигната уговорка в друг смисъл. Нямало твърдения за изменение на договора. Освен това производството за събиране на вземането било продължило вече 5 година. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните разрешени правни въпроси: При наличие на изрична писмена уговорка между страните за място на доставка, допустимо ли е съдът да определя мястото на доставка по вторични критерии, изследвайки и тълкувайки действията на продавача по физическо предаване на стоката и приемайки наличие на изменение на договорната уговорка въз основа на документи, свързани с транспортирането на стоката – предмет на доставката. Сочи приложение на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК – противоречие с решение по дело С-381/08 на СЕС, решение по дело С-87/10 на СЕС. Освен това счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК – очевидно неправилно било определението. Моли да се допусне касационното обжалване на определението и да се отмени. Ответникът счита, че са налице всички основания за постановяване на определението. Сочи установените според него факти по делото, релевантни за определяне на международната подведомственост на делото. Счита, че не са налице основания за допускане касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е в срок. Съобщение с препис от определението е връчен на жалбоподателя на 07.01.2020 г. Частната жалба е от 13.1.2020 г. Следователно е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. С обжалваното определение Апелативен съд – Пловдив е отменил определението на Окръжен съд Пловдив и е прогласил, че българският съд не е международно компетентен да се произнесе по спора между „Филкаб“ АД срещу „Папастатис Хоразаммпос Букураки Василики“ О.Е., регистриран в Р Гърция Приемайки този извод въззивният съд е приел, че предявеният иск е основан на договор за международна продажба на стоки. Прието е, че за определяне международната компетентност на българския съд от значение е приложението на чл. 7, ал. 1 от регламент 1215/12 г. като е приел, че мястото на изпълнение на задължението по договора за продажба е от значение. Въззивният съд е приел, че липсва документ, обективиращ съвпадащата воля на страните. В представената фактура по делото била приета клауза EXW съобразно правилата на МТК в Париж, Инкотермс. С оглед тази уговорка при доставка във фабриката на Филкаб, то следвало, че компетентният съд ще е българският. Обаче с оглед представена товарителница, за превоз на стоката от България към Гърция, съдът е направил извод, че окончателната уговорка между страните е за доставка на стоката в Гърция. А това обуславяло извод, че българският съд не е компетентен да се произнесе по предявения иск. В производството по обжалване на определения на основание чл. 274, ал. 3 от ГПК, се прилагат съответно правилата на чл. 280 от ГПК като преценката за допускане касационно обжалване на определението с оглед предвиденото в чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК. Допускането касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280 от ГПК се извършва само на основанията, предвидени в закона, както следва. Съдът може да допусне служебно касационно обжалване, ако е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК или е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо. Освен това следва да се допусне касационно обжалване когато касаторът е обосновал правен въпрос, за който е налице основание по чл. 280, ал.2 пр. 3 от ГПК или чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК. В случая при извършената служебна проверка не се установява наличието на основания по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 от ГПК. С оглед посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси настоящият съдебен състав намира, че правният въпрос в т. 1 е включен в предмета на спора, разрешен е от въззивния съд и е обусловил решаващата воля на съда. Въззивният съд е направил извод, че липсват доказателства за общо съгласие на страните, постигнато при първоначалната уговорка между тях, за предаване на стоката съобразно клауза EXW, т.е. във фабриката/завода на производителя, поради това, че фактурата, представена по делото не е двустранно подписана. Но е определено, че може да се изменя първоначалната уговорка и съобразно изменението да се прецени нормата относно международната подведомственост на спора като при конкретното изменение това е направен извод, че стоката е доставена на територията на Р Гърция и това определя международна компетентност на гръцките съдилища. В случая, въззивният съд не е разрешил въпросът относно международната компетентност на българския съд съобразно критериите, посочени в решенията на СЕС С-381/08 и С-87/2010 г. Това обуславя извод за наличие на основание за допускане касационно обжалване – чл. 280, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ГПК. Правният въпрос съобразно правомощието на касационната инстанция, така както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се уточни както следва: Относно критериите за определяне на място на доставка с оглед приложение на чл. 7 пар. 1 б. б от регламент 1215 от 2012 г. на ЕП и на Съвета от 12.12.12 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Принцип при определяне международно компетентния съд при наличие на спорове с трансграничен елемент, в случая при спор между дружества с място на произход в различни държави членки по повод изпълнението на задълженията по сключен договор за международна продажба на стоки, съгласно чл. 4 от регламент 1215/12 г. на ЕП и на Съвета относно компетентността, признаването, изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела е, че компетентен е съдът по местожителството на ответника. Изключение от този принцип е наличието на специално компетентност, уредена в чл. 7 от същия регламент. На основание чл. 267 от ДФЕС тълкуването на актовете на Европейския съюз е изключителна компетентност на Съда на Европейския съюз. С оглед прякото приложение на регламент 1215/12 г. на ЕП и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, на територията на всяка държава-членка, даденото от съда тълкуване в областта на компетентността по граждански и търговски дела, е задължително за всички държавни органи и субекти. С решение С-87/10 г. СЕС разяснява, че още с решение С-381/08 нормата на чл. 5 т. 1 б. б , първо тире от регламент 44/2001 г. на ЕП и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения, която съответства на чл. 7, пар. 1 б. б, първо тире от регламент 1215/12 г. на ЕП и на Съвета, следва да се тълкува, че при дистанционна продажба на стоки, място , където съгласно договора стоките са доставени или е трябвало да бъдат доставени, се определя съгласно договора. Ако не може да се определи съобразно договора, без да се определя приложимото към договора материално право, то това е мястото където физически са предадени стоките, посредством, което купувачът е придобил или е трябвало да придобие право на ефективно разпореждане с тези стоки в крайното местоназначение на сделката за продажба. В решението е прието: „ че да определи дали мястото на доставка е определено съгласно договора, сезираната национална юрисдикция трябва да вземе предвид всички релевантни термини и клаузи на този договор, които могат ясно да укажат това място, включително термините и клаузите, които са общо признати и установени в международния търговски обичай, като изготвените от Международната търговска камара клаузи „Инкотермс“. Ако е невъзможно мястото на доставка да се определи на тази база, без да се прави позоваване на приложимото за договора материално право, то това е мястото, където е извършено физическото предаване на стоките, посредством, което купувачът е придобил или е трябвало да придобие правото на ефективно разпореждане с тези стоки в крайното местоназначение на сделката за продажба“. Освен това СЕС е постановил в т. 23 от решение С-87/10 г., че при наличие на клауза EXW следва да се извърши преценка на конкретните уговорки в договора, приложими съгласно обичая, предвиден в правилата INCOTERMS. С оглед задължителното тълкуване в посочените решения на СЕС по дела С-381/08 и С-87/10 г., на основание разпоредбата на чл. 5 пар. 1 б. б тире 1 от регламент 44/2001 г. на ЕП и на Съвета, идентична с чл. 7, пар.1 б. б тире 1 регламент 1215/12 на ЕП и на Съвета, следва да се приеме, че критериите за определяне на международно компетентния съд са: на първо място сключеният между страните договор, като съдът следва да определи волята на страните относно клаузата за местоизпълнение на задължението за доставка на стоката, само на основание договора, без да определя приложимото право към него. В договора може да е извършено позоваване на клаузи Incoterms, които съдът следва да възприеме като воля на страните относно определяне на местоизпълнение. Ако не може да установи волята на страните, без да прилага международното частно право, приложимо към договора, съдът следва да определи международно компетентния съд с оглед мястото, където стоките са били доставени или е следвало да бъдат доставени, на основание чл. 7, пар. 1, б. б тире 1 от регламент 1215/12 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения на ЕП и на Съвета. С оглед отговора на поставения по делото правен въпрос, ще следва да се приеме, че в случая с оглед заявения отвод за международна компетентност в отговора на исковата молба от гръцкото дружество е било допустимо разглеждането на тази предпоставка за разглеждане на предявените искове. Установява се, че са предявени при условията на кумулативно съединение на искове иск за заплащане на цена на доставена стока по договор за продажба и обезщетение за неизпълнение на парично задължение в срок. Спорът е търговски с оглед качеството на страните и основанието, на което е предявен искът, а именно търговска продажба. Това означава, че при наличие на спор между двете търговски дружества с място на регистрация и дейност в различни държави членки, спорът за международно компетентния съд следва да се разреши на основание посоченият регламент. Установява от представено с допълнителната искова молба от ответника по иска, копие на фактура, двустранно подписана, че между страните е сключен договор за продажба на родово определени вещи соларни модули. Към договора са приложими правилата на Конвенцията за международна продажба на стоки на ООН. Договорът е инкорпориран в данъчна фактура, представена към допълнителната искова молба на ищеца от 31.5.2013 г. Фактурата е двустранно подписана и съдържа клауза „EXW“. Едновременно с това във фактурата е посочено, че ДДС е 0 % и е отбелязана нулева ставка, на основание чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Последната норма означава, че се осъществява вътрешнообщностна доставка. Освен това е представена ЧМР товарителница от 3.6.2013 г. , от която е видно, че „Филкаб“ АД като товародател е предал на превозвач товара в [населено място] с направление, Трикала Гърция. С оглед критериите, посочени в решенията на СЕС относно определяне на международната компетентност по искове, основани на договор за международна продажба на стоки, съдът следва да определи мястото на доставка съобразно уговореното между страните, без да се прилага международното частно право, което е приложимо към договора, но като се използват правилата на обичая, включително формираните от професионалните организации, в т.ч. Инкотермс правилата. В случая, в процесния договор, инкорпориран във фактурата за продажба на стока, която свидетелства за него, действително е налице клауза EXW. Тази клауза може да означава, място на доставка от продавача в неговата фабрика/завод или доставка до определено място. В случая няма друго добавено място и следва да се приеме, че страните са уговорили доставка във фабриката/завода на „Филкабел“ АД. Действително фактурата свидетелства за наличие на вътрешнообщностна доставка по смисъла на чл. 7 от ЗДДС, което означава, че стоката следва да премине границата и да бъде доставена на територията на друга държава-членка. Но с оглед тълкувателното правило на СЕС в посочените решения, от значение за определяне местната подсъдност по иск, свързан с договор за продажба е уговореното между страните към момента на сключване на договора. В случая, в процесната фактура е с клауза EXW, в която няма добавено друго местоназначение. Следователно стоката е следвало да се предаде във фабриката на доставчика, която се намира на територията на Р България. Тази клауза EXW от Инкотермс включва доставката на стоката по цени, които са определени, без в тях да се включват транспортните разходи, застраховки и други. Тази клауза означава, че с предоставяне на стоката на място във фабриката на доставчика, последният изпълнява задължението си по договора за продажба да достави стоките. Към този договор се прилага Конвенция за международната продажба на стоки на ООН. Това, че е предадена стоката на превозвач, видно от ЧМР товарителницата, независимо дали транспортните разходи са били за сметка на продавача или на купувача, не изключва уговорката на страните и доставката да е осъществена на територията на Р България. Съгласно чл. 31, ал.1 б. а от Конвенцията за международна продажба на стоки на ООН, ако не е уговорено друго, а задължението за продажба налага превоз на стоки, то задължението на продавача е изпълнено с предаване на стоката на превозвач. Клаузата EXW означава, че в цената не са включени разходите за транспорт, продавачът се освобождава от риска с предаване на стоката на купувача. След като съгласно договора може да се определи място на изпълнение на задължението за предаване на стоката и това е фабриката /завода на продавача, то място на предаване на стоката е Р България. С оглед критериите, определени от СЕС в цитираната практика, първо съдът изследва уговореното между страните и едва ако не установи действителното съдържание на уговорката, прилага следващите посочени в чл. 7, пар.1 б . б от цитирания регламент, привръзка. В случая се установява уговорено местоизпълнение – територията на Р България. Това означава, че компетентен съд да разгледа исковете, на основание сключения между страните договор за продажба, е съдът в държавата-членка на продавача. Как е уредено отношението по транспорта и дали е за сметка на продавача, е без значение, доколкото от значение е каква е била уговорката на страните към момента на сключване на договора, а не впоследствие при неговото изпълнение. Както е посочено в задължителната практика на СЕС, тълкуването на договора се прави автономно, само с оглед уговореното между страните, без да се прилагат други норми, като включително следва да се зачетат посочените в договорите означения на правилата Инкотермс. Последващите действия, по предаване на стоката са в изпълнение на задълженията по договора. А изпълнението на задълженията, а именно представената ЧМР товарителница в случая доказва и уговореното, тъй като предаването на стоката на превозвач е станало в седалището, фабриката на Филкаб. По този начин, съдът установява, че местоизпълнението на задължението за доставка на стоката е уговорено между страните. Наличието на тази уговорка изключва определянето на следващите привръзки, определени в чл. 7 от посочения регламент, а именно – мястото на реална доставка или мястото където е следвало да се достави стоката. Реалното доставяне на купувача на територията на Р Гърция в изпълнение на задължението по вътрешнообщностната доставка, не може да се приложи, след като ясно се определя уговорката между страните за местоизпълнение на задължението за предаване на стоката. Обстоятелството, че местоизпълнението е на територията на продавача, се установява и от фактурата, която обективира и вътрешнобщностна доставка, където доставчикът е регистрирано лице по ДДС на територията на една държава, купувачът се намира в друга държава-членка. Когато се осъществява вътрешнообщностна доставка ДДС е 0 %, начислявано от продавача като в този случай местоизпълнение на задължението съгласно чл. 17, ал. 2 ЗДДС място на изпълнение при доставка на стока , която се изпраща или превозва от доставчика, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й. Независимо, че стоката е предназначена за вътрешнообщностна доставка, при което ще бъде прехвърлена на територията на Р Гърция, то местоизпълнението на задължението е в Р България, както за данъчни цели, така и поради наличие на изричната клауза, посочена от страните в договора. Коя от страните по продажбата ще осъществи транспорта е без значение и с оглед данъчния режим. Но за определяне на място на доставка съгласно договора от значение е посочената клауза EXW. След като може да се определи уговореното от страните в договора с помощта на обичайните правила на Инкотермс, то в случая следва да се приеме, че международнокомпетентен да разгледа исковете на „Филкаб“ АД срещу Папастатис Хоразаммпос Букураки Василики О.Е. е родово и местнокомпетентният български съд. По всички изложени съображения, определението на Апелативен съд – Пловдив като постановено в противоречие на чл. 7, пар. 1, б. б от регламент 1215/12 г. на ЕП и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, следва да бъде отменено. На основание чл. 278, ал. 2 от ГПК настоящият съдебен състав следва да се произнесе по същество на поставения въпрос и да потвърди определението на Окръжен съд Пловдив. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 546 от 23.12.2019 г. по ч.т.д. 735 /19 г. Апелативен съд – Пловдив. ОТМЕНЯ определение № 546 от 23.12.2019 г. по ч.т.д. 735 /19 г. Апелативен съд – Пловдив И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА ОПРЕДЕЛЯ, че компетентни, на основание чл. 7, пар. 1, б. б от регламент 1215/12 г. на ЕП и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, са съдилищата в Р България, по спора между „Филкаб“ АД и Папастатис Хоразампос Букураки Василики О.Е., регистрирано в Р Гарция, [населено място] за заплащане на цена на доставена стока по осъществена международна продажба, са съдилищата в Р България. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Пловдив за продължаване на производството по него. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: