3 Р Е Ш Е Н И Е № 7 С., 27,02,2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в съдебно заседание на 20 февруари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при участието на секретаря Н. Такева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Никола Хитров т. дело № 1113/ 2009 година Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. С решение от 26.05.2009 г. по гр.д. № 1422/2007 г. на Софийски АС се: 1. Осъжда Д. О. з. АД-С. да заплати на Ел.В. чрез нейната майка и законен представител Г.С. от С. сумите: 4 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 12.02.2005 г., ведно със законната лихва, на основание чл.407,ал.1-отм.ТЗ, и 210 лв. разноски по делото., 2. Осъжда Д. О. з. АД да заплати на адв.Т.С. от С. 380 лв. адв.хонорар, а на САС 160 лв. д.такса., 3. Осъжда Ел.В. чрез нейната майка и законен представител Г.С. да заплати на Д. О. з. АД 680 лв. юрисконсултско възнаграждение., 4. Оставя в сила решението на СГС в останалата му част, с която искът е отхвърлен за разликата до предявения размер 12 000 лв. Против решението са подали касационни жалби и двете страни. Ищцата го обжалва в частта с която: 1.искът е уважен на правно основание чл.407,ал.1-отм.ТЗ, 2. е осъдена за юрисконсултско възнаграждение, 3.оставено в сила решението на СГС в отхвърлителната му част. Ишцата в молба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, сочи, че въпроса за правната квалификация на предявения иск е решен в противоречие с практиката на ВКС. Твърди се, че предявеният иск е по чл.86,ал.1 във вр. с чл.77,ал.1,т.2 ЗЗ-отм. по застраховка Злополука, а не по чл.407,ал.1-отм. ТЗ по Застраховка Гражданска отговорност. Но представените решения и определения на ВКС касаят правната квалификация на искове по ЗЗД и ЗС. Ответникът го обжалва в частта с която искът е уважен частично за 4 000 лв. В молба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се позовава на неправилна квалификация на предявения иск, както и на Наредба за задължително застраховане по чл.77,ал.1 ЗЗ-отм., р.ІІІ Задължителна застраховка Злополука на пътниците в обществения транспорт. Всъщност решението се обжалва изцяло. И двете страни поставят въпроса за правната квалификация. Съгласно т.1 ТР 1/2009 ОСГТК, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба, в случая жалби. По изложените съображения, ВКС-І т.о. е допуснал касационно обжалване с определение № 268/7.04.2010 г. С определение от 19.05.2010 г. на основание чл.292 ГПК ВКС-І т.о. е предложил на ОСГТК да постанови тълкувателно решение по противоречиво разрешаваните от ВКС въпроси относно допустимостта на иска и правната квалификация. С разпореждане от 17.03.2011 г. на председателя на ВКС е образувано тълк.д. № 2/2011 г. на ОСГТК, но в последствие предложението за ТР е отклонено, въпреки че докладчиците в т.1 на решението дават принципен отговор на поставените въпроси. С молба от 5.05.2010 г., към която е приложено удостоверение за раждане, Е. В. заявява, че на 24.04.2010 г. е навършила пълнолетие и поддържа касационната жалба. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, когато с последното решаващият съд е нарушил диспозитивното начало, произнасяйки се извън определеният от страните предмет на делото и обхвата на търсената защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация обуславя правилността на решението. Процесуалноправният въпрос свързан със задължението на съда да се произнесе по предявения иск в рамките очертани от основанието и петитума, е решен от въззивния съд в отклонение от задължителните за съдилищата постановки, дадени в ППВС № 1/85 г.-т.8, и ТР № 1/17.07.2001 г. ОСГК-т.10, касаещи диспозитивното начало в процеса, определящо рамките на правораздавателната дейност на съда по съществото на спора и последиците от неговото нарушаване. Разглеждането на иск, който не е предявен, и неразглеждането на предявения, представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за последица обезсилване на постановеното недопустимо решение. По изложените съображения, тъй като е разгледан непредявен иск по чл.407,ал.1-отм. ТЗ, решенията следва да се обезсилят и делото да се върне на първоинстанционния СГС за произнасяне по предявения иск на основание чл.77 ЗЗ-отм. При повторното разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС-чл.294,ал.2 ГПК. Водим от горното и на основание чл.293,ал.4 ГПК, ВКС-І т.о. Р Е Ш И : Обезсилва решение от 26.05.2009 г. по гр.д. № 1422/2007 г. на Софийски АС и решение от 23.04.2007 г. по гр.д. № 3234/2005 г. на СГС. Връща делото на СГС за произнасяне по предявения иск на основание чл.77 ЗЗ-отм. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: