3 гр. д. № 995/2016 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 190 София, 17.10.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 11 октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 995/2016 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 212 от 04.04.2016 г. е допусната касационна проверка на решение № 311 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 460/2015 г. на Пернишки окръжен съд по подадената от М. Х. К. касационна жалба. С въззивното решение е потвърдено решение от 07.05.2015 г. по гр. д. № 738/2014 г. на Радомирски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторката срещу И. С. С., Г. И. Й., Н. С. Й., Д. Я. С. и Н. Я. И. иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че възстановеният на ответниците имот № 042031 по КВС на землището на [населено място], [община], с площ от 1.522 дка. в м. „Площа” (а по документи на ответниците в м. „И.”) е била собственост на наследодателя на касаторката Х. М. Х. към момента на образуване на ТКЗС около 1958 г. Проверка на въззивното решение е допусната служебно за да се провери допустимостта на въззивното решение, когато е постановено преди да са отстранени нередовностите на исковата молба и в резултат на обсъждане на придобивно основание, на което не е направено позоваване в исковата молба. Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о. за да се произнесе, взе предвид следното: Касаторката М. К. е предявила установителен иск за собственост на недвижим имот към минал момент с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Твърдяла е в обстоятелствената част на исковата молба, че наследодателят й Х. Х., преди колективизацията на земеделските земи е притежавал нива с площ от 1300 кв. м., девета категория, в местността „Площа”, в землището на [населено място], който имот е внесъл в ТКЗС заедно с останалите притежавани имоти. По направеното от него заявление за възстановяването им с решение № 3402 от 12.02.2014 г. ОСЗ е признала правото на възстановяване в съществуващи (възстановими) граници включително и на тази нива. В решението (т. 2) имотът не е индивидуализиран с граници. Поради това, че в заявлението за възстановяване наследодателят не е посочил границите на имота, е била проведена процедура по идентифицирането му, в която е установено, че 0.992 кв. м. от него попада в имот № 042031, намиращ се в местността „И.” с площ от 1.522 дка, който имот е възстановен на ответниците. В обстоятелствената част на исковата молба ищцата не е индивидуализирала притежавания от наследодателя й имот с граници или съседи и не е посочила на какво основание той е придобил правото на собственост върху имота. Заявила е петитум да се признае за установено по отношение на ответниците, че наследодателят й Х. Х., починал през 2001 г., е бил собственик на имот № 042031 по КВС на землището на [населено място], с площ от 1.522 дка., намиращ се в местността „Площа” (а по документи на ответниците в м. „И.”). Имотът е индивидуализиран с граници, с които е описан възстановеният имот на ответниците с Решение № 08РГ от 15.03.2001 г., издадено на наследниците на Ц. Й. и И. И.. Този петитум не съответства на твърдението на ищцата относно площта и местонахождението на имота на наследодателя й, направено в обстоятелствената част на исковата молба. С приета техническа експертиза, изготвена въз основа на извършен оглед и разпит на свидетелите в местността, в която се твърди че се намира имотът, се установява, че не може да се установи дали местността е назовавана „Площа” или „И.”, както и че няма стар картен материал. Свидетелите посочват като имот на бащата на ищцата част от възстановения на ответниците. С първоинстанционното решение искът е отхвърлен като неоснователен, след като съдът е направил извод, че ищцата не е доказала при условията на пълно и главно доказване, процесният имот да е бил собствен на наследодателя й. Намерил е и това, че посоченият в исковата молба имот не се идентифицира по местност, площ и граници. Въззивният съд след анализ на твърденията на ищцата и доказателствата по делото е приел, че тя се е позовала на придобивния способ давностно владение. Обсъдил е установеното от свидетеля К., че наследодателят Х. е започнал да владее имота от 1944 г. и заявеното от ищцата, че го е внесъл в ТКЗС през 1958 г., от което е направил извод, че към момента на обобществяването му в негова полза не е изтекъл предвидения в Закона за давността давностен срок. Въз основа на това е намерил за правилно първоинстанционното решение и го е потвърдил Постановеното решение е недопустимо. Въззивният съд не е констатирал нередовностите на исковата молба, които са: несъответствие на заявените обстоятелства и петитум, липсата на индивидуализация на имота и на посочване на придобивното основание, на което наследодателят е придобил вещни права върху него. Не е изпълнил задължението, произтичащо от чл. 269, ал.1 ГПК, да извърши проверка за допустимостта на първоинстанционното решение. Разяснения в този смисъл са дадени в т. 4 на ТР № 1 /2001 г. от 17.07.2001 г., която не е загубила действието си и след приемане на новия ГПК, в какъвто смисъл е приетото в т. 5 на ТР № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, а то е че въззивният съд и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на решение по спора. На следващо място е допуснал и друго процесуално нарушение като е обсъдил придобивен способ, на който ищцата не се е позовала, поради което не е станал предмет на спора. Постановеното решение по нередовна искова молба и въз основа на обсъждане на придобивно основание, на което няма позоваване е недопустимо. Това е основание да бъде обезсилено и делото върнато на въззивния съд, който следва да проведе процедура за отстраняване нередовностите на исковата молба и да разгледа спора по същество, ако те бъдат отстранени. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 311 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 460/2015 г. на Пернишки окръжен съд. Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: