Р Е Ш Е Н И Е № 329 Гр.София, 26.09.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември, 2014 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора ИВАНОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 997/14 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 343/12.11.13 г., постановена от ГС-София /СГС/ по Н.Д.760/13 г., подсъдимият Б. С. Б. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.249,ал.1,пр.1 вр.чл.26,ал.1 НК и вр.чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено за срок от три години- на основание чл.66,ал.1 НК. С решение № 175/19.05.14 г., постановено от АС- София /САС/, НО,3 състав по В.Н.Д. 56/14 г. /образувано по прокурорски протест и жалба на подсъдимия/, така цитираната присъда е изменена, като определеното на Б. наказание е увеличено на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, изпитателният срок е увеличен от три на четири години, и е наложено и наказание глоба в размер на 2 400 лв. В останалата час съдебния акт на СГС е потвърден. Срещу постановеното решение на САС е постъпила касационна жалба с релевирани касационни основания по чл.348,ал.1,т.1-3 НПК. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия или изменение на решението и намаляване на определеното наказание до или под размера на наказанието, наложено от първостепенния съд. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява. Неговият защитник поддържа жалбата с изложените в нея основания. Представителят на ВКП намира същата за неоснователна. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го документ и изтъкнатите в него аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Първото оплакване на подсъдимия е свързано с твърдение за нарушаване от страна на решаващите съдилища на разпоредбата на чл.303,ал.2 НПК, защото: доказателствената маса в полза на обвинението се явява твърде оскъдна; показанията на свидетеля К. трябва да се разглеждат с особено внимание, тъй като има вероятност той да прехвърля върху касатора свое престъпно поведение; в подкрепа на защитната позиция са събрани множество, макар и косвени доказателства, подкрепящи неприетите от СГС и САС обяснения на подсъдимия. Буквалното възпроизвеждане на твърденията по жалбата явно насочват на оплакване за необоснованост, която не е касационно основание, тъй като ВКС при първо и второ разглеждане на делото пред себе си /настоящото е първо такова/ не е съд по фактите, а единствено по правото. Соченото оплакване не може да бъде подведено под такова за допускане на процесуално нарушение по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК, защото не са релевирани никакви определени обстоятелства, приети в нарушение на визираните в процесуалния закон процедури. които от своя страна да са довели до формулиране на незаконосъобразни изводи по приложението на материалното право. Решаващите съдилища са изложили пространни съображения за приетото от тях по фактите, базирано на подчинен на правилата доказателствен анализ. В този контекст следва да се отговори, че е изтъкната аргументация и за субективната страна на дееца, очертана на фона на задълбочения разбор на всичката събрана доказателствена съвкупност. Затова се стига и до извод за липса на фигурата на посредственото извършителство. Евентуално невъзприемане на разбора от страна на ВКС, при непозоваване на допуснати процесуални нарушения по отношение на доверяването на казаното от свидетеля К. /а просто поради неудобство за защитната позиция на заявеното от него, влияещо върху крайния резултат по осъждането на Б./ би означавало въздействие върху суверенното право на съдилищата по същество да формират своето вътрешно убеждение. Точно поради това при първо и второ разглеждане на делото пред себе си върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела като инстанция само по правото няма правомощие да оправдае едно лице, след като направи собствен доказателствен анализ, както се иска в жалбата на касатора. Това е възможно единствено, ако приетата от решаващите съдилища фактология, не съставлява престъпление. В случая очевидно не е така. По-нататък, твърди се, че на досъдебното производство, при първоинстанционното и второинстанционното разглеждане на делото са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимия. Тъй като няма никакво конкретизиране на това оплакване, а служебната проверка на ВКС обхваща абсолютните процесуални нарушения, каквито в този казус не са допуснати, е ненужно по-нататъшно обсъждане на възведения аргумент. На последно място се отправя възражение относно явна несправедливост на наложеното на касатора наказание- касационно основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК. Единствената обосновка на посоченото оплакване представлява позоваване на значително завишен спрямо обществената опасност на деянието и дееца размер, без никаква друга конкретика. Въззивната инстанция е отразила своите съображения за спецификата на престъпното деяние, за характеристичните особености на подсъдимия и основателно е подходила към индивидуализиране на наказанието при условията на чл.54 НК при присъствие на съответен протест за това, а не при предпоставките на чл.55 НК, както е сторил СГС. При това наложеното наказание е почти към минимума на предвиденото в санкционната част на материалната наказателно-правна норма. В този смисъл по-голямо снизхождение не е необходимо. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 175/19.05.14 г., постановено от АС-София, НО, 3 състав, по В.Н.Д.56/24 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/