Р Е Ш Е Н И Е
№ 150
София,07.05.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ:Зоя Атанасова
Мария Яначкова
при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1052 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд, постановено на 08.07.2011г. по гр.д.№74/2011г.
С определение №1084/28.11.2011г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса необходимо ли е имотът фактически да се използва за нуждите на общината съобразно посоченото в §7,ал.1 ПЗР ЗМСМА предназначение,за да премине в нейния патримониум по силата на закона и по въпроса как следва да се приложи ал.2 на §7 ПЗР ЗМСМА когато имотът е предоставен за ползване и управление по НДИ/отм./ и е включен в баланса на преобразувано търговско дружество,както и как следва да бъде установено това обстоятелство и следва ли за установяване на това обстоятелство пред въззивния съд да бъде допуснато изслушване на експертиза по документи,с които страната не разполага.
Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон – неправилно е прието,че са налице условията на §7,ал.1,т.4 ПЗР ЗМСМА за преминаване на собствеността върху имота в полза на общината,след като не е установено имотът да е представлявал зелена площ за обществено ползване нито да е бил отреден за озеленяване към 17.09.1991г.,нито да е бил използван в интерес на териториалната общност,т.е. да е задоволявал местни потребности. Излагат се съображения,че неправилно е приета за недоказана и отрицателната предпоставка на §7,ал.2 ПЗР ЗМСМА. Поддържат,че при постановяване на решението е допуснато и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-събраните по делото доказателства не са обсъдени в тяхната съвкупност и е отказано назначаване на съдебно-техническа експертиза със задача,имаща пряко отношение по приложението на §7,ал.2 ПЗР ЗМСМА.Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от тях установителен иск бъде уважен като им бъдат присъдени направените по делото разноски, евентуално ако се приеме,че допуснатото от съда нарушение на съдопроизводствените правила е съществено и налага извършването на нови съдопроизводствени действия,делото да бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.2 ГПК ответникът по касационна жалба [община] изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.Поддържа ,че в хипотезата на §7,ал.1,т.4 ПЗР ЗСПЗЗ разграничителният критерий между имотите държавна и общинска собственост е функционалното предназначение на терена и наличието на местен интерес от използването на уличната инфраструктура и зелените площи за нуждите на местното население се презюмира от закона и не подлежи на преценка от съда. Излага съображения,че към момента на влизане на ЗМСМА в сила не е установено имотът да е бил включен в капитала,уставния фонд или баланса на търговско дружество,фирма или предприятие с държавно имущество и дружествата не са установили да притежават правото на собственост върху процесния недвижим имот.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение Бургаският апелативен съд,действувайки като въззивна инстанция,е потвърдил решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени исковите претенции на [фирма] и [фирма] против [община] за установяване правото на ищците-търговски дружества на собственост при квоти 10.529/21 за първия и 10.471/21 за втория на поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място],одобрена със заповед № РД-18-94/21.12.2007г. на изп.директор на АГКК,с площ от 11314кв.м.,трайно предназначение-урбанизирана територия, начин на трайно ползване-за курортен хотел,почивен дом.
Прието е,че за [населено място],където се намира спорния имот,е изработен идейно-застроителен план,одобрен със заповед №584/08.07.1970г. на председателя на ОНС-гр.Б. и съобразно този план имотът е отреден за свободни площи за широко обществено ползване,паркове и градини, улични насаждения,паркове за култура и отдих с нанесено петно №* за застрояване на сграда,където попада процесната сграда,за която е съставен А. №1441/07.02.1996г.,където тя е описана като многофункционална почивна база,от която южната част е на АСИ [фирма],а северната на ОФ”ДК”-гр.С.,с прилежащи територии от целия поземлен имот,предоставен в оперативно управление на двете дружества. Прието е,че към момента на съставянето на този акт не е бил одобрен кадастрален или регулационен план за процесния имот и не е намерена скица за определяне на прилежащия терен от 11240кв.м. към момента на разглеждане от бившия ЕСКИТЕ при [община] и съставяне на протокол №7/11.06.1993г.
Прието е,че по силата на §7,ал.1,т.4 ПЗР ЗМСМА преминават в собственост на общините местните пътища,улиците,булевардите, площадите,обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. Прието е,че към момента на влизане в сила на ЗМСМА процесният имот попада в територия,за която е действал одобреният със заповед №584/08.07.1970г- идейно-застроителен и регулационен план на [населено място] и по него процесният терен е отреден най-общо за озеленяване,като се касае за улична регулация без отреждане на самостоятелни парцели,което според въззивния съд сочи,че тези площи не обслужват ползването на конкретна постройка.
Прието е,че реализацията на отреждането по регулационен и подробен устройствен план е без правно значение за трансформирането на собствеността от държавна в общинска и без правно значение са вписванията в актовете за държавна собственост,които само констатират права,но не създават такива и не съставляват титул за собственост.
Прието е,че посоченото в §7 ПЗР ЗМСМА имущество става общинска собственост ако не е включено в капитала,в уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество,фирма или предприятие с държавно имущество съгласно ал.2 като тази норма визира един и същи момент,както и §7,ал.1,а именно влизането в сила на ЗМСМА-17.09.1991г. Прието е,че ако към този момент е налице една от алтернативно посочените в §7,ал.2 ПЗР ЗМСМА предпоставки,общината не придобива правото на собственост,т.е. конститутивното действие на §7,ал.1 ПЗР ЗМСМА /придобиване на собственост от общината по силата на закона/ настъпва само при липса на предвидените в хипотезата на ал.2 юридически факти. В случая е прието,че липсват писмени доказателства,които да установяват,че процесният имот е бил включен в капитала на ищцовите дружества или в уставния им фонд или да се води по баланса им към 17.09.1991г. Прието е,че процесната земя е включена в капитала на [фирма] със заповед №РД-02-14-1007/17.10.1997г. на МРРБ,но това е вече след предвидения по смисъла на ЗМСМА краен срок /17.09.1991г./. Прието е,че последващото включване на претендирания имот в капитала на дружествата потвърждава,че към момента на влизане в сила на ЗМСМА този имот не е бил включен в уставния фонд,в капитала или се е водел по баланса им. С оглед на това е прието,че с влизане в сила на ЗМСМА имотът е преминал в собственост на [община],а оттам и че предявеният иск е неоснователен.
Въпросите,произнасянето по които е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касаят предпоставките, при наличието на които правото на собственост върху посоченото в §7,ал.1,т.4 ПЗР ЗМСМА имущество преминава в патримониума на общината и начина на установяване на факта,че към 17.09.1991г. това имущество е включено в баланса на предприятие с държавно имущество, респ. в капитала на търговско дружество,като в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика.
По въпроса необходимо ли е имотът фактически да се използва за нуждите на общината съобразно посоченото в §7,ал.1 ПЗР ЗМСМА предназначение, за да премине в нейния патримониум по силата на закона:
В обжалваното решение е прието,че фактическото ползване,т.е. предназначението на имота към момента на влизане в сила на ЗМСМА е ирелевантно,а от значение е първоначалното отреждане на имота.
В представеното с изложението по чл.274,ал.3,т.1 ГПК решение №94/16.06.2009г. на ВКС,І ГО,постановено по гр.д.№6265/2007г. е прието,че от значение в хипотезата на §7 ПЗР ЗМСМА е какво е било предназначението на имота към момента на влизане на ЗМСМА в сила,а не първоначалното му предназначение.
Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпените становища в цитираното решение на ВКС и в постановеното от Бургаския апелативен съд по поставения въпрос,на основание чл.291,т.1 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №94/16.06.2009г. на І ГО на ВКС,постановено по гр.д.№6265/2007г.,като съображенията за това са следните:
По реда на §7 ПЗР ЗМСМА в собственост на общините преминават имотите,които към момента на влизането му в сила са били използвани за посочените в тази разпоредба нужди. Ако за имота към този момент /17.09.1991г./ е налице отреждане по действащ ЗРП,преценката за приложението на §7 следва да се извърши с оглед това отреждане,а ако подобно отреждане липсва,следва да се има предвид фактическото ползване на имота. Последващи или предходни отреждания са ирелевантни,тъй като обособяването на общинската собственост като самостоятелна е обусловено от изисквания,установени към определен, точно фиксиран момент.
По въпроса как следва да се приложи ал.2 на §7 ПЗР ЗМСМА,когато имотът е предоставен за ползване и управление по НДИ/отм./ и е включен в баланса на преобразуваното търговско дружество,както и как следва да бъде установено това обстоятелство и следва ли за установяване на това обстоятелство пред въззивният съд да бъде допуснато изслушване на експертиза по документи,с които страната не разполага настоящият състав приема следното:
Ако имотът,предоставен по реда на НДИ/отм./ на държавно предприятие,е включен в капитала на преобразувано търговско дружество, същият не може да премине в собственост на общината. Включването на имота в баланса на държавното предприятие към 17.09.1991г. запазва правото на собственост върху този имот в патримониума на държавата,а оттам и възможността за последващото му включване в капитала на преобразуваното търговско дружество,дори към този момент имотът да е имал посоченото в ал.1 на §7 ПЗР ЗМСМА предназначение. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС,обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК-решение №197/28.06.2010г. по гр.д.№875/2009г. на І ГО на ВКС; решение №713/18.10.2010г. по гр.д.№450/2009г. на І ГО на ВКС; решение №97/25.02.2010г. по гр.д.№99/2009г. на І ГО на ВКС; решение №83/15.05.2010г. по гр.д.№68/2010г. на ІІ ГО на ВКС,решение №943/04.03.2010г. по гр.д.№2809/2008г. на ІІІ ГО на ВКС; решение №52/03.11.2011г. по т.д.№325/2009г. на ІІ ТО на ВКС. Настоящият състав напълно споделя изразеното в тези решения становище,че целта на законодателя е да преминат в собственост на общините тези имоти,които са изградени със средства от общинския бюджет,целеви средства от заеми на общините,със средства от самооблагане на населението или с негов труд,както и такива, които държавата безвъзмездно е предоставила на общините. За имотите, които са строени със средства на юридически лица с държавно имущество обаче законодателят е изключил възможността да станат собственост на общините,дори те да се ползуват за целите, посочени в ал.1 на §4 ПЗР ЗМСМА. Дори имуществото да е било ползвано за целите,посочени в тази разпоредба, правото на собственост върху него не преминава в патримониума на общината с влизане на ЗМСМА в сила, ако към този момент същото е включено в уставния фонд на държавна фирма или предоставено в оперативно управление и ползване на държавно предприятие,респ. включено в баланса или в капитала на търговско дружество с държавно имущество,което удостоверява произхода на средствата за изграждането му,обвързвайки диференцирането на общинската собственост от държавната и с конкретното му предназначение, т.е. с конкретните нужди,които то обслужва.
За установяване на това обстоятелство следва да бъде допуснато изслушване на експертиза, ако страната,като последващ приобретател,не разполага с документите, удостоверяващи предоставянето на имота за ползване и управление по реда на НДИ/отм./. Ако такива документи са били представени пред въззивния съд от трето,неучастващо в производството по делото лице,съдът е длъжен да допусне изслушване на експертиза въз основа на съдържащите се в новопредставените писмени доказателства данни, освен ако въз основа на съдържащите се в тези документи записвания може и сам да извърши преценката дали имотът се е водел по баланса на фирма или предприятие с държавно имущество като предоставен за ползване и управление преди преобразуването на предприятието в дружество по реда на ТЗ.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон /§7,ал.1,т.4 и §7,ал.2 ПЗР ЗМСМА/ и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при извършването на преценка на събраните по делото доказателства.
На първо място следва да се отбележи,че разпоредбата на §7,ал.1,т.4 ПЗР ЗМСМА не намира приложение по отношение на имущество, предоставено в оперативно управление и включено в уставния фонд на общинска фирма към 17.09.1991г. Правото на собственост върху такова имущество принадлежи на общината на друго правно основание-като предоставено от държавата на съответната общинска фирма или предприятие и представлява самостоятелна,обособена съвкупност от права, задължения и фактически отношения,предназначени за осъществяване дейността на съответната общинска фирма или предприятие. Ако общината,упражняваща правата на собственик на това имущество, включи същото в капитала на търговско дружество,същото не може впоследствие отново да бъде актувано като общинска собственост на основание §7,ал.1,т.4 ПЗР ЗМСМА,дори да е имало предвиденото в тази разпоредба предназначение. С включването на имуществото в капитала на дружеството при преобразуването на съответната фирма с общинско имущество се извършва промяна на собствеността,като внесеното в капитала на дружеството общинско имущество от уставния фонд на фирмата става собственост на новообразуваното дружество от момента на вписването на акта за преобразуването му.В случая по делото е установено по категоричен начин,че северната част от многофункционалната сграда, изградена в процесния имот и въведена в експлоатация през 1989г.,заедно с прилежащата площ от 11694кв.м. е включена в капитала на [фирма] с решение на Общинския съвет и заведена по баланса на дружеството /протокол №10/20.12.1996г. на СОС/. От момента на вписването на акта на преобразуване на ОФ”ДК-С.” в [фирма] правото на собственост върху този имот /сграда и прилежащ терен,определен с решение на ЕСКИТЕ при [община] от 11.06.1993г. и заплатен с платежно нареждане от 06.10.1998г./ е преминало в патримониума на дружеството. /Само за пълнота на изложението следва да се отбележи,че подобно разпореждане общината би могла да извърши и с имущество,което е придобила по реда на §7,ал.1,т.4 ПЗР ЗМСМА,тъй като в закона не е установена забрана и това имущество може да бъде внесено в капитала на търговско дружество./ А след като правото на собственост е преминало в патримониума на [фирма] по предвидения в закона ред чрез изрично изявление на собственика на имуществото /съответната община/, макар това да е станало след 17.09.1991г., неправилно въззивният съд е преценявал дали това имущество е било включено в уставния фонд на фирмата към 17.09.1991г. Както вече беше отбелязано, това обстоятелство е ирелевантно,тъй като разпоредбата на §7,ал.2 ПЗР ЗМСМА не намира приложение по отношение на имущество, включено в уставния фонд на фирма с общинско имущество. И след като правото на собственост върху сградата и прилежащия терен е включено по предвидения в закона ред в капитала на [фирма],неправилно въззивният съд е приел,че [фирма] не се легитимира като собственик на съответната идеална част от съществуващия понастоящем имот с идентификатор *– на 10.06.1999г. [фирма] е прехвърлило правото на собственост върху този имот на [фирма] в предвидената от закона форма /н.а.№*,том *,н.д.№*/1999г./.
По отношение на имущество,за което се твърди,че е включено в уставния фонд на фирма с държавно имущество,преобразувана впоследствие в търговско дружество, разпоредбите на §7,ал.1 и ал.2 ПЗР ЗМСМА намират приложение,но преценката за принадлежността на правото на собственост към 17.09.1991г. следва да се извърши,както вече беше отбелязано,с оглед конкретното предназначение на имуществото към този момент,т.е. с оглед нуждите,които това имущество е обслужвало.
В настоящия случай действително в действащия към 17.09.1991г. регулационен план на [населено място],одобрен със заповед №548/08.07.1970г. за процесния имот не е отреден самостоятелен парцел. Неправилно обаче въззивният съд е приел,че сам по себе си този факт сочи,че площите на терена не обслужват ползването на конкретна постройка,а нужди,посочени в разпоредбата на §7,ал.1,т.4 ПЗР ЗМСМА. От съществено значение е не само естеството на общото отреждане по идейно-застроителния план на селото, одобрен със същата заповед /за свободни площи за широко обществено ползване,паркове и градини,улични насаждения,паркове за култура и отдих/,но и обстоятелството,че върху терена са нанесени строителни петна за изграждане на почивни станции за нуждите на различни предприятия,всяка от които следва да разполага и със съответната прилежаща обслужваща я площ. При наличие на нанесено строително петно,т.е. предвиждане за построяване на почивна станция и предназначение за широко обществено ползване,преценката следва да бъде извършена въз основа на установеното към 17.09.1991г. фактическо ползване на терена около изградената вече почивна станция,вкл. и при съобразяване на съответствието на това ползване с установените в нормативни актове изисквания за прилежаща площ на постройки с подобно предназначение. Още повече,че върху терена през 1970г. са нанесени и други строителни петна,което сочи на предназначение , свързано с изграждането на почивни станции в зона за широко обществено ползване,т.е. посоченото в плана ползване не може да бъде свързано само с нуждите на населението на съответната община.
Както вече беше отбелязано по-горе,за да се приеме,че правото на собственост върху терена е преминало в патримониума на общината по реда на §7,ал.1,т.4 ПЗР ЗМСМА,по делото следва да е установено,че към момента на влизане на закона в сила /17.09.1991г./ този терен е имал посоченото в разпоредбата предназначение,в случая – само за зелени площи за обществено ползване. Доказателства за подобно отреждане,респ. за фактическо ползване на имота с такава цел по делото не са представени, поради което неправилно въззивният съд е приел,че с влизане в сила на ЗМСМА имотът е преминал в собственост на [община]. Действително територията,в която се намира имотът,е с общо отреждане като свободна площ за широко обществено ползване,но извършеното застрояване и необходимостта от обособяване на прилежаща площ за обслужване на изградената почивна станция,вкл. и с оглед правилата на формалната логика,обосновава извода,че теренът непосредствено до почивната станция,който е ограден и съответствува по площ на нормативно необходимата прилежаща площ,има за предназначение обслужване на постройката и на ползващите я лица,а не е предназначен за обществено ползване по смисъла на §7,ал.1,т.4 ПЗР ЗСПЗЗ.
Неправилно е прието също така,че липсата на писмени доказателства за установяване на обстоятелството,че процесният имот е бил включен в уставния фонд на държавна фирма,праводател на едно от ищцовите дружества,респ. в капитала на такова дружество или да се води по баланса му към 17.09.1991г. сочи на извод,че правото на собственост принадлежи на общината,а не на дружеството.Обстоятелството,че имотът е включен в капитала на [фирма] след 17.09.1991г. също не би могло да обоснове извода,че правото на собственост е преминало в патримониума на общината по реда на §7 ПЗР ЗМСМА. Както вече беше отбелязано,достатъчно е имотът да е предоставен за оперативно управление и стопанисване на държавно предприятие,да е включен в неговия баланс или в баланса на фирма с държавно имущество,за да се приеме,че държавата запазва правото на собственост и след влизане в сила на ЗМСМА. Ако имотът е предоставен за оперативно управление и стопанисване и включен в баланса на общинска фирма,както вече беше отбелязано,правото на собственост върху същия се подчинява на режима, установен в ЗППДоБП,а не в §7 на ПЗР ЗМСМА,тъй като неговото предназначение е да обслужва дейността на общинската фирма, преобразувана в търговско дружество с общинско имущество.В случая по делото е установено,че почивната станция е включена в дълготрайните активи на ОФ”ДК-С.” /заключение на съдебно-икономическа експертиза от 17.0.2011г. на в.л.Д./ с посочена дата на въвеждане 1989г. и за това обстоятелство между страните не съществува спор.А след като сградата е включена в баланса на фирмата като дълготраен актив, разпоредбата на §7,ал.1,т.4 ПЗР ЗМСМА не може да намери приложение и по отношение на прилежащия терен,определен по норматив.
Както вече беше отбелязано, прилежащия терен обслужва сградата и се подчинява на същия правен режим по отношение принадлежността на правото на собственост. Прилежащият терен на сграда,включена в баланса на общинска фирма или предприятие преминава в собственост на съответното преобразувано търговско дружество, ако е взето решение за включването му в капитала по предвидения в закона ред.
Обстоятелството,че теренът е прилежащ към сграда,включена в уставния фонд на държавна фирма,пък обосновава извода,че общината не може да придобие правото на собственост по реда на §7,ал.1,т.4 ПЗР ЗМСМА-предназначението на терена е да обслужва сградата,а не да служи за широко обществено ползване като парк. И след като по делото не се спори,че южната част от многофункционалната сграда /почивна станция/ е включена в уставния фонд на фирма “Г.-С.”,впоследствие в капитала на “АСИ-С.”,регистрирана с решение №2/27.06.1991г. на СГС,ФО по ф.д.№14434/1991г.,преобразувана в [фирма] с решение на СГС,ФО по ф.д.№14434/1991г. от 17.10.1991г., неправилно въззивният съд е приел,че [община] е придобила правото на собственост върху прилежащия към тази сграда терен, определен с решение на ЕСКИТЕ при [община] от 11.06.1993г. ,по реда на §7,ал.1,т.4 ПЗР ЗСПЗЗ. Държавата е запазила правото на собственост върху сградата,построена със средства на юридическо лице с държавно имущество и върху прилежащата към тази сграда площ, включила е същото в капитала на търговско дружество,което по силата на така извършеното включване е придобило правото на собственост. И след като със заповед №РД-02-14-558/02.06.1998г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството имотът е изваден от капитала на [фирма] и включено в капитала на [фирма],преобразувано впоследствие във [фирма],неправилно въззивният съд е приел,че дружеството не се легитимира като собственик на съответната идеална част от съществуващия понастоящем имот с идентификатор *. С факта на преобразуването на държавната фирма в търговско дружество последното придобива собствеността върху внесеното в капитала държавно имущество,което впоследствие по предвидения в закона ред е преминало в партимониума на [фирма].
С оглед гореизложеното по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество,като по реда на чл.124,ал.1 ГПК бъде признато за установено по отношение на [община],че [фирма] и [фирма] са собственици при съответните идеални части на процесния недвижим имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място],одобрена със заповед №РД-18-94/21.12.2007г. на изпълнителния директор на АГКК.
С оглед изхода на спора на основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на [фирма] и [фирма] следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Бургаския апелативен съд, постановено на 08.07.2011г. по гр.д.№ 74/2011г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [община],че [фирма] със седалище и адрес на управление:гр.С., [улица] [фирма] със седалище и адрес на управление:гр.С., [улица] са собственици при квоти * ид.части за [фирма] и 10.471/21 ид.части за [фирма] на поземлен имот с идентификатор *по кадастралната карта на [населено място],одобрена със заповед №РД-18-94/21.12.2007г. на изпълнителния директор на АГКК,с площ от 11314 кв.м., с адрес в [населено място], п.к.*,ул.”12-та”,трайно предназначение-урбанизирана територия,начин на трайно ползване-за курортен хотел, почивен дом,при граници:поземлени имоти *, *, *, *, *, *, *, * и *.
ОСЪЖДА [община] на основание чл.78,ал.1 ГПК вр. чл.81 ГПК да заплати на [фирма] и [фирма] сумата 9411.96лв. /девет хиляди четиристотин и единадесет лева и 96ст./,представляваща направените по делото разноски пред настоящата инстанция,както и сумата 3600лв./три хиляди и шестстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение,платено за процесуално представителство пред Бургаския апелативен съд, и на [фирма] сумата 16487.96лв. /шестнадесет хиляди четиристотин осемдесет и седем лева и 96ст./, представляваща направени за сметка на двете дружества разноски за заплащане на държавни такси и възнаграждения за вещи лица в производството пред първоинстанционния и въззивния съд.
Председател:
Членове:
|