Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                     № 494                                                                                        София, 08 декември 2009 година                                           В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 11 ноември две хиляди и девета година в състав:             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                      ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                  БЛАГА ИВАНОВА                   при участието на секретаря  Аврора Караджова     и в присъствието на прокурора Явор Гебов     изслуша докладваното от Ивета Анадолска н.дело № 489/08година   Касационното производство е образувано по повод жалба на частните обвинители и граждански ищци Д. А. К., К. А. К. и С. Б. К. срещу въззивна присъда № 156/ 07.07.2009 год., постановена по в.н.о.х.д. № 197/09 год. на Пловдиввски апелативен съд. В жалбата, поддържана в съдебно заседание от повереника им, са посочени като основания за проверка на въззивния акт - нарушение на материалния закон в гражданско осъдителната му част и явна несправедливост на наложеното наказание. Заявено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав и в алтернативна даденост- неговото изменение, с увеличаване размера на гражданската обезвреда. Подсъдимият Т. А. АБДЕЛДАЙЕМ, останал недоволен от постановената присъда, я е атакувал, като са релевирани всички касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. По реда на чл.351,ал.3,пр.ІІ-ро НПК, в срок е постъпило допълнителнение, в което са развити подробно възраженията срещу атакуваната присъда. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбите за неоснователни, с изключение на гражданско-осъдителната част на присъдата, която следва да бъде ревизирана. . Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери въззивната присъда, в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, намери следното:   С въззивната присъда е отменена присъда № 65 от 13.04.200д год., постановена по н.о.х.д. № 199/09г на окръжен съд- Пловдив и постановена нова, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия за извършено престъпление по чл.123,ал.2 НК и осъден на три месеца лишаване от свобода, при условията на чл.66,ал.1 НК, с тригодишен изпитателен срок. Предявените граждански искове са уважени частично-за сумата от по 15 000лв. за всеки един от гражданските ищци, сума, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, 1500лв.-обезщетение, репариращо имуществените такива. С първоинстанционната присъда е признат за невинен подсъдимият, за това че на 28/29.04.2008год., поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, в нарушение на чл.54,ал.1 ЗУТ,чл.14,ал.1ЗЗБУТ, чл.12,ал.3,чл.13,чл.14 и чл.30 от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословните и безопасни изисквания за условия на труд при извършване на строително-монтажни работи, по непредпазливост е причинил смъртта на А. К. , поради което е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.123,ал.2 НК. Предявеният граждански иск е отхвърлен, като неоснователен.   Жалбата на подсъдимия е частично неоснователна. Касационният състав намира за несъстоятелни доводите, свързани с нарушение на процесуалните правила при постановяване на съдебния акт, защото допуснатите неясноти и неточности, не представляват нарушения по смисъла на чл.348,ал.3,т.1 НПК. На първо място, не може да бъде споделено виждането на защитата за липсата на нарушението, визирано в обвинителния акт, на разпоредбата на чл.54, ал.1 ЗУТ, противопоставимо на неправилното ангажиране на наказателната отговорност на касатора, във връзка с този вид нарушение на правилата за безопасност. Обвинителният акт, отговаря на изискванията на чл.246 НПК и представлява единство от обстоятелствена част и диспозитив. В обстоятелствената му част /л.4 /, подробно е описано соченото нарушение и А. е имал възможност да разбере в какво точно е обвинен и да организира адекватно защитата си. По аналогичен начин стои разрешаването на въпросите, свързани с нарушението на всички хипотези на чл.14 и чл.30 от Наредба №2/22.03.2004год.за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи. На второ място, липсва заявеното противоречие между повдигнатото обвинение и осъждането на касатора, свързано с начина, по който е осъществено деянието-действие, респ.бездействие. И представителят на обвинението, и съдът в мотивите, по аналогичен начин, но с различни изразни средства, обосновават неизпълнението от с. на касатора на конкретни задължения от организационно естество, което неизпълнение рефлектира върху извършената строително-монтажната дейност по изготвянето на изкопа в нарушение на строителните правила и норми, за отводняване на жилищната сграда, построена от подсъдимия в съседния парцел. За това и не може да бъде възприето възражението на защитата, че съдът при постановяване на осъдителния акт е излязъл извън рамките на фактическото обвинение. Въззивната инстанция, в рамките, очертани от протеста на окръжна прокуратура, е ангажирала наказателната отговорност на подсъдимия, който е имал възможност да се защити и нищо ново и като обвинение и като основания, не е въведено за първи път с осъдителния съдебен акт, в противовес на твърдението в допълнението към касационната му жалба. На трето място, неоснователен е доводът на защитата, свързан с липсата на конкретизация – от обективна с. , по отношение на действията, определени и като упражняване на „занятие”, и като „правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност”, и от субективна –на какво се дължи настъпването на противоправния резултат – на „незнание”, или „немарливо изпълнение” на тези дейности, при подробната аргументация на Апелативния съд/л.58 от мотивите/, изпълнил в пълен обем процесуалните изисквания на чл.305,ал.3 НПК. Идентични възражения, изтъкнати и пред въззивната инстанция и свързани с процесуална незаконосъобразност, са отхвърлени аргументирано. Апелативният съд е извършил съвкупен анализ на събрания доказателствен материал. Не е допуснато заявеното нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.107, ал.5 НПК, за избирателен подход при оценката на доказателствения материал. Фактическите изводи на съда не са изградени само въз основа на допълнителната съдебно-техническа експертиза, изслушана в хода на проведеното от Апелативния съд съдебно следствие, а почиват на комплексна оценка на доказателствената съвкупност, с излагане на достатъчно съображения защо едни доказателствени източници са получили кредит на доверие, и безспорно установеното, че на мястото, където се е намирал изкопът липсва ограда от всички страни. Законосъобразни са изводите на въззивната инстанция по приложението на материалния закон. При установените факти по делото правилно е преценено, че са осъществени обективните и субективни признаци на престъпния състав по чл.123 НК. На първо място, е прието, че изкопните работи не са започнали веднага след вземане на решението, при условията на чл.195, ал.3 ЗУТ, а два месеца по късно, поради което подсъдимият не е освободен от задължението да се снабди с разрешение за строеж, което той е сторил едва на 12.05.2008год, т.е. извън настъпилите форсмажорни обстоятелства. Аргументирано Апелативният съд е обосновал изводите си, че изкопът представлява строителен обект, не само защото се е наложило за него да бъде издадено строително разрешение №72/12.05.2008год., но и защото според трите експертизи - от строително - техническа гледна точка, съобразно вида, размера и обема на предприетите от подсъдимия дейности, отговорът на поставения въпрос е положителен, от което следва и нарушението на съответните правила по безопасността - на чл.54,ал.1 ЗУТ По аналогичен начин са отхвърлени възраженията на защитата, за липсата на нарушение на правилата за безопасност при извършване на строително-монтажни дейности, в нарушение на чл.14, чл.12,ал.3 и чл.13 от Наредба №2/22.03.2004год. Липсата на ограда около изкопа, в нарушение на чл.30,ал.2 от Наредба №2, е изведена като извод, при извършена прецизна оценка на доказателствената съвкупност-протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и показанията на свидетелите, живеещи, близо до това място. В нарушение на чл.14,ал.1 ЗЗБУТ, подсъдимият не е осигурил безопасността на всички лица, намиращи се в близост до изградения строителен обект, поради което правилно въззивната инстанция е отхвърлила довода на защитата за липсата на трудово-правни отношения между подсъдим и пострадал, като основание за несъставомерност на деянието. На същото основание, следва да бъде отхвърлено изтъкнатото възражение, че визираните правила са свързани със самата строителна дейност и са неотносими в конкретния случай на засягане на трето лице, чуждо на извършената правно-регламентирана дейност. Не може да бъде възприето и виждането на защитата, че подсъдимият не е субект на този вид престъпно посегателство, защото съобразно т.2 на ПП2/79г. на ВС, субекти на престъплението по чл.123 НК са „не само преките изпълнители на правно регламентираното занятие или дейност, но и лицата, които имат нормативни задължения, във връзка с организацията, ръководството и контрола на тази дейност.” Изложени са в достатъчен обем съображения защо е неприложима разпоредбата на чл.15 НК. Основателни са доводите на защитата по отношение на правната квалификация на деянието по ал.2 на чл.123 НК. В разрез с т.4 на ПП2/79г на ВС, Апелативният съд е приел, че липсата на строително разрешение за направата на изкопа, е квалифициращото обстоятелство по смисъла на ал.2. Несъмнено, подсъдимият е правоспособен по смисъла на закона, защото е задължен да притежава необходимия комплекс от знания за характера на извършваната дейност, предвиден в съответните нормативни актове. Безспорно дейността, осъществявана от касатора, е правно-регламентирана и представлява източник на повишена опасност / виж решение №37/1983г. на ОСНК/ и за това нейното извършване следва да бъде съпроводено със задължително спазване на определени правила за безопасност. Притежаването на специални знания е разграничителният критерий между хипотезите на ал.1 и ал.2, а липсата на конкретното разрешение за строеж е неотносимо към този въпрос. За това и атакуваният съдебен акт следва да бъде изменен, с преквалифициране на извършеното деяние по основния престъпен състав.   Жалбата на частните обвинители и граждански ищци е неоснователна. Не могат да бъдат възприети заявените доводи, свързани с явната несправедливост на наложеното наказание, правилно определено при условията на чл.55,ал.1,т.1 НК. Многобройността на смекчаващите отговорността обстоятелства е безспорна, с акцент върху виновното поведение на пострадалия К. , който повлиян от алкохола/3.88промила/ се е движел късно през нощта, в дъждовно време, близо до изкопа, и изводът на Апелативния съд, че и най-лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко, е законосъобразен. Искането на повереника за увеличаване размера на гражданската обезвреда, не може да бъде удовлетворено. Сериозният принос при настъпване на вредоносния резултат от с. на пострадалия, при спазване разпоредбата на чл.51 ЗЗД, е мотивирал Апелативния съд, да определи размера на настъпилите неимуществени вреди при съблюдаване на принципа, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. По изложените съображения,касационната инстанция намира, че жалбите на частните обвинители и граждански ищци следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а въззивната присъда подлежи на корекция, само досежно правната квалификация на извършеното деяние. . Водим от горното и на основание чл.354, ал.2, т.2 и ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 156/ 07.07.2009 год., постановена по в.н.о.х.д. № 197/09 год.на Пловдивдски апелативен съд, като преквалифицира по ал.1 на чл.123 НК деянието, извършено от подсъдимия Т. ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: