Р Е Ш Е Н И Е № 199/2013 г. С., 09.01.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря КЛАВДИЯ ДАЛИ...........……..……. и с участието на прокурора …………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 500 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 578/27.VІ.2013 г., постановено по делото, касационният контрол по отношение атакуваното от [фирма]-С. решение № 466/26.ІІІ.2012 г. на САС, ТК, 6-и с-в, по т. д. № 2998/2011 г. е бил допуснат в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК: поради противоречието на този съдебен акт със задължителна практика на ВКС, обективирана в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 5/15.ІІІ.2010 г. на с-в на І-во т. о. по т. д. № 390/2009 г. (същият съдебен акт е бил приложен към касационната жалба съгласно чл. 284, ал. 3, т. 2 ГПК), според което „по отношение развалянето на договора за изработка приложение намират правилата на чл. 87 ЗЗД, като приемането и одобряването на работата изключват правото на възложителя да развали договора поради неизпълнение”. Единственото оплакване на търговеца касатор е за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон /чл. 87, ал. 2 ЗЗД/, поради което той претендира касирането му изцяло и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който неговите два обективно кумулативно съединени осъдителни иска с правно основание по чл. 266, ал. 1 ЗЗД да бъдат уважени в предявените по делото размери /45 517 евро и съответно 14 332 евро/, докато насрещния иск на [фирма] с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД: за присъждането на сума в общ размер от 178 371.70 лева (91 200 лв. + 87 171.70 лв.), като получена на отпаднало основание, да бъде отхвърлен изцяло - като неоснователен и недоказан, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на търговеца касатор да бъдат присъдени всички направени по делото разноски (10 549 лв., съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК). В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция д-вото касатор поддържа жалбата си чрез своя процесуален представител по пълномощие адв. М. М. от САК. В представени в хода на устните състезания по делото писмени бележки [фирма]-С. инвокира доводи, че въззивната инстанция неправилно – в противоречие с текста на чл. 264, ал. 2 ЗЗД - е приела, че процесният договор от 10.VІІ.2008 г. за изготвянето на инвестиционен проект за изграждане на жилищна сграда в[жк]на [населено място] /УПИ ХХVІІІ-829, кв. 104/ е бил надлежно развален с извънсъдебното едностранно изявление на търговеца възложител, без обаче да съобрази обстоятелството, че преди това е било налице приемане на извършените проекто-проучвателни работи от страна на последния, обективирано не само в двустранно подписаните 3 приемо-предавателни протоколи (от датите 15.ХІІ.2008 г., 6.ІV.2009 г. и 19.VІ.2009 г.), но и в съдържащото се в отправената от [фирма] нотариална покана признание, че цялата проектна документация му е предадена и се намира в негово държане. От друга страна, първоначалният отказ на гл. архитект на С. община, изразен във влязлата в сила (като необжалвана) Заповед № РД-09-50-773/29.VІ.2009 г., да одобри внесения от собственика на терена инвестиционен проект, не бил от естество да замести възражението на възложителя „за неправилно изпълнение” по смисъла на чл. 264, ал. 2 ЗЗД. В заключение неправилен бил и съпътстващия извод на въззивния съд, че неотносими към предмета на спора били данните по делото за последващо – след завеждане на делото - одобряване на изготвения в изпълнение на процесния договор за изработка и надлежно коригиран инвестиционен проект от страна на Направлението „Архитектура и градоустройство” на С. община. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция ответното по касация [фирма]-С. поддържа чрез двамата свои процесуални представители по пълномощие от САК становището, че касационната жалба на търговеца проектант /изпълнител/ е неоснователна и затова следва да бъде оставена без уважение. Както в хода на устните състезания по делото, така и в представена с приключването им писмена защита, това д-во развива доводи, че процесният договор от 10.VІІ.2008 г. бил „търговска сделка по смисъла на чл. 295, ал. 1 ТЗ”. За пораждане на действието й се изисквало съгласуване и одобрение от гл. архитект на [населено място] и затова само след издаване на разрешение за строеж можело да се претендира изплащане на претендираните суми от изпълнителя /проектанта/ [фирма], който обаче бил в забава по отношение изпълнението на поетите с договора задължения, доколкото и трите приобщени като доказателства по делото приемо-предаватели протокола /от датите 15.ХІІ.2008 г., 6 април 2009 г. и 19.VІ.2009 г./ сочели частично изпълнение на възложените му с договора за проектиране работи. В резултат на въпросната забава, за която проектантът отговоря, „настъпила законовата забрана да се строи - § 13, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ (Обн.ДВ, бр. 17 от 6.ІІІ.2009 г.)”. Отделно от това управителят на ответното по касация търговско д-во Н. М. твърди, че некоректността на изпълнителя-проектант се проявявала в това, че вместо строително разрешение, каквато била целта на договора, поръчващият получил единствено папки (класьори) с документация. Като взе предвид оплакването в касационната жалба и инвокираните в негова подкрепа доводи на касатора в писмените му бележки по делото, а също и становището, както и доводите на търговеца ответник по касация, вкл. и в писмената му защита и след като извърши проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК относно процесуалната и материална законосъобразност на атакуваното въззивно решение, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение приема следното: Касационната жалба на [фирма]-С. е основателна. За да отхвърли претенциите на търговеца проектант за възнаграждение по чл. 266, ал. 1 ЗЗД и да приеме, че процесният договор за изработка е бил надлежно развален с обратна сила посредством едностранното волеизявление на търговеца възложител, позоваващо се на безполезност на престираното от изпълнителя до този момент /датата 2.VІІ.2009 г., която е след завеждане на делото/, въззивната инстанция е счела – за разлика от първостепенния съд – че инвеститорът не е ангажирал достатъчно убедителни доказателства, от които да е видно, че към датата на изпращане на нотариалната покана „именно поради забавата на изпълнителя [фирма] за него е отпаднал интересът от изпълнение на сключения между тях договор за проектиране”. Но понеже недостатъците в изпълнение на задълженията по изготвяне на инвестиционен проект били толкова съществени, че правели работата негодна за използването й по предназначение, възложителят [фирма] разполагал с предвидените в разпоредбата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД „специални средства за защита при договорите за изработка, едно от които е правото му да развали договора, което право той е упражнил посредством описаната по-горе нотариална покана”. Този решаващ извод на САС е незаконосъобразен, изграден е при незачитане на действителната обща воля на страните по сделката от 10.VІІ.2008 г. и е в нарушение на специфичните правила относно носенето на риска при договора за изработка. Но главната причина, поради която той не би могъл да бъде споделен, е несъобразяването на въззивната инстанция с уреденото в търговското право разрешение за случаите на временна /обективна/ невъзможност за изпълнение на насрещните задължения по търговска сделка, представляваща двустранен договор, което дерогира общите правила на гражданското право, а именно разпоредбата на чл. 306, ал. 5 ТЗ, отнасяща се до прекратяване /различно от разваляне/ на договора поради непреодолима сила. А именно на наличието на последната търговецът настоящ касатор се е позовал в отговора си (вх. № 7772/4.ІІ.2009 г. по описа на СГС, ТК) по насрещния иск на [фирма] с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то във вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД, поддържайки, че основанията, обусловили отказа на гл. архитект на С. община да одобри внесения инвестиционен проект, засягат преди всичко особеностите на имота – не и недостатъци на проекта, който е напълно осъществим и съобразен с всички изисквания на закона „и след изтичане на едногодишния мораториум ще може да бъде изпълнен”. Горните констатации налагат изясняване преди всичко на фактическата обстановка по делото, а впоследствие и произнасяне по съществото на спора. І. Относно предмета на процесния договор от 10.VІІ.2008 г.: Ноторно е, че предмет на такъв договор /за изработка, по чл. 258 и сл. ЗЗД/ може да е както постигането на определен резултат, така и създаването на нова вещ или изменението на вече съществуваща такава, като първият от тези негови три подвида, какъвто несъмнено е и процесният - за изготвянето на инвестиционен проект, е придобил известност в практиката като договор за предоставяне на услуги. Изрично в този смисъл е нормата на чл. 29, ал. 1 от закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, според която се дължи възнаграждение за предоставяне на проектантски услуги, определено в писмен договор с възложителя на проектантска услуга, въз основа на свободно договаряне. Значението на така проведеното по-горе разграничение произтича от това, че към този подвид на изработката неприложимо се явява правилото на чл. 267, ал. 2 ЗЗД относно носене на риска от изпълнител, имащ задължението своевременно да предупреди поръчващия „за негодност на материала или на проекта”, когато последните са направили изпълнението на възложената работа невъзможно - било изцяло или отчасти. От друга страна, според действащата в условията на пазарно стопанство нормативна уредба, договорите за извършване на проектантски услуги са само разновидност на обикновения договор за изработка, към който обаче приложение намират и съответните особени правила на ЗУТ, както и на издадената въз основа на чл. 139, ал. 5 от същия закон Наредба № 4 от 21 май 2001 г. на МРРБ (в сила от 5 юни с.г.), регламентираща подробно обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Така в § 3, т.т. 1 и 2 от ДР на Наредбата инвестиционният проект е дефиниран като: „проект, предназначен за строителство на обекти”, докато обяснението на понятието „терен” е: „част от земната повърхност, за която с инвестиционен проект се предвиждат дейности по устройство – застрояване, озеленяване и благоустрояване”. Видно от съпоставката между тези две легални дефиниции е, че уреждането на сметки по регулация не би могло да е сред възможните задължения на проектанта, защото предпоставя извършването от другиго – от страна на собственика на терена, на конкретни договори за прехвърляне на собственост върху придаваемите части, сключени със заинтересованите лица. Видно от данните по делото е, че в процесния случай между страните по спора е бил сключен договор „за изработване на проектна документация и процедиране на строително разрешение за обект, представляващ жилищна сграда в [населено място], м. „О. купел-1”, УПИ ХХVІІІ-829, собственост на С. и А. Т.”. Като негов съществен елемент предметът на този договор е бил конкретизиран до извършване на необходимите действия за: 1/ Изработване на инвестиционен проект за обекта; 2/ „Отстраняване на корекции” (но всъщност внасянето на такива-бел. на ВКС) по проектната документация, направени (след бележки и препоръки - коментар на ВКС) от компетентните съгласуващи органи; 3/ Получаване на разрешение за строеж на обекта. Съгласно чл. 145, ал. 4 и чл. 146 ЗУТ в случай, че в едногодишен срок от одобряване на инвестиционните проекти възложителят не направи искане за получаване на разрешение за строеж, проектът губи правно действие, докато отказът да се одобри инвестиционен проект се прави „само по законосъобразност”, като се посочват конкретните мотиви за това и възложителят се уведомява писмено по реда на АПК за отказа и за възможността да го обжалва пред органа по чл. 216, ал. 2 от закона в 14-дневен срок от съобщението за издаването му. Следователно действителната обща воля на страните по сделката от 10.VІІ.2008 г., разкрита посредством тълкувателните критерии по чл. 20 ЗЗД на плоскостта на горецитираните два текста от ЗУТ, е била задълженията на проектанта /изпълнителя/ [фирма]-С. да се изчерпят с внасянето на корекции в изготвената от него проектна документация във връзка с направени от компетентните съгласуващи органи забележки и препоръки и достигането - по този начин - до последващо одобряване на инвестиционния проект, в съвкупност представляващ „документация”, т.е. определено количество папки (класьори), съдържащи чертежи, сметки и обяснителни записки. Едва от настъпването на този момент /одобрението по чл. 145 ЗУТ/ собствениците на терена биха разполагали с въпросния законов едногодишен преклузивен срок да поискат получаване на разрешение за строеж, но по своето естество отправянето на такова искане не може да е сред главните задължения на проектанта, така както с чл. 1.2 от процесния договор за изработка „проектирането и процедирането по външните инженерни връзки” е било изрично изключено от неговия предмет. Ноторно е, от друга страна, че одобряването на инвестиционен проект се предшества задължително от съгласуването му /арг. чл. 145, ал. 1 ЗУТ/, изразяващо се в проверка на главния архитект на съответната община за съответствие на проекта „с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормите за застрояване”. Не е било спорно между страните по делото, видно от отговора на възложителя от 17.ХІ.2009 г. по иска с правно основание по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, че към момента на предаване на готовата за внасяне за съгласуване и одобряване проектна документация по последния от трите приемо-предавателни протокола, изпълнителят настоящ касатор е извършил и допълнително възложена му с чл. 5.1, ал. 3 от процесния договор от 10.VІІ.2008 г. работа по обемно-устройствено проучване, определящо конкретния обем на застрояване в рамките на зададените с действащия ПУП етажност и площна интензивност на застрояване /арг. чл. 11, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/21.V.2001 г./, като по този начин е било постигнато реално увеличаване на разгънатата застроена площ на обекта, обуславящо и съответно завишаване на претендираното по делото с иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД т. нар. „второ плащане” със сума в размер на 14 332 евро /без ДДС/. Оспорено е било от възложителя [фирма] единствено настъпването на изискуемостта на претендираните срещу него две вземания по т. нар. „второ плащане” по договора в общ размер на 59 849 евро /без ДДС/. Наред с всичко това, съгласно чл. 3.1 от договора, сключен между страните по делото, възложителят е имал право да дава допълнителни указания относно извършената работа, които са „задължителни за изпълнителя”, а последният, на основание чл. 4.3 от същия договор, е трябвало да изготви инвестиционния проект в съответствие не само с нормативната уредба, но и с изискванията на възложителя – „в това число писмата за промяна и допълнителните указания”. докато под „лошо изпълнение” страните по сделката са разбирали /чл. 6.2 от процесния договор/ не само хипотеза, в която „изпълнителят не е предал работите на представител на възложителя”, но и когато „не е отстранил посочените му от възложителя недостатъци”. Следва да се има предвид и обстоятелството, че съгласно чл. 2, ал. 1, т.т. 1-3 от Наредба № 4/21.V.2001 г. на МРРБ за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, те могат да се възлагат и изработват в следните три фази на проектиране: 1/ Идеен проект; 2/ Технически проект; 3/ Работен проект (работни чертежи и детайли). В процесния случай обаче, извършеното от ответното по касация д-во възлагане е имало характера на еднофазно: видно от текста на чл. 4.6 от сключения между страните договор: „изпълнителят се задължава да предаде на възложителя работен проект за организация и извършване на строителството, съответстващ на нормативните изисквания”. ІІ. Относно срока за изпълнение на задълженията на проектанта: Според уговорката в чл. 2.2 от процесния договор за изработка, срокът за изпълнение на т. нар. „отделни фази” (всъщност стадии на работния проект, вкл. одобряването му от гл. архитект) започва да тече „след изготвяне на протокол за предаване на виза за проектиране от възложителя”. Данните по делото с категоричност сочат, че такъв не е бил изготвен. Въз основа на показанията на изслушаните по делото свидетели относно началния момент на започване на проектантската работа след снабдяването на собствениците на терена със скица /виза/ за проектиране и реалното й предаване на изпълнителя проектант, но без да е бил съставен уговорения между страните протокол за това, САС основателно е приел, че това е станало едва „в края на м. ноември 2008 г.” Два са ключовите за изхода на спора изводи от установяването на това обстоятелство: 1/ В процесния случай въпросните „отделни фази” не съответстват на нормативно установените в цитираната разпоредба на чл. 2, ал. 1 от Наредбата възможни три фази на проектиране, Напротив, възприето е било от страните по договора за изработка от 10.VІІ.2008 г. еднофазно проектиране - по чл. 2, ал. 2 от Наредбата във фаза „работен проект”, което е присъщо за обекти, непредставляващи сложност във функционално, технологично и/или инсталационно отношение. Уговореният в полза на изпълнителя междинен срок за внасяне на проектната документация за одобрение от гл. архитект на С. община е от значение за настъпване изискуемостта на т. нар. „второ плащане” на част от дължимото му възнаграждение в размер на около 30 % от цялата договорена сума на възнаграждението и евентуалните две завишения, но този момент е ирелевантен при преценка дали изпълнението на проектанта се явява забавено: единствено меродавен в това отношение е крайният срок, изчисляван по правилото на чл. 60, ал. 4 ГПК, като съответния ден на шестнадесетата седмица, считано от получаване на скицата /визата/ за проектиране от изпълнителя, който се оказва датата 23 март 2009 г. 2/ От този факт по необходимост следва към предходната дата 9 март 2009 г., когато е влязла в сила разпоредбата на § 13 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, спираща прилагането на действащите подробни устройствени планове в частите им за имоти, чиято собственост е възстановена върху обекти на образованието и с тези планове предназначението им е било променено за други нужди, длъжникът по договора за изработка [фирма] категорично не е бил в забава по отношение изпълнение на задължението си за изработване на работния инвестиционен проект /документация/. Щом за начало на работата по изготвянето му се приема последната седмица на месец ноември през 2008 г., с нейното 24-о число /ден понеделник/, то при съобразяване на общата й продължителност от 16 седмици (16 х 7 = 112 дни), това означава, че одобрен инвестиционен проект, който да послужи за снабдяване на собствениците на терена с разрешение за строителство, възложителят [фирма] е могъл да очаква най-рано на датата 23 март 2009 г. На тази датата обаче, предвид влязлата междувременно (на 9.ІІІ.с.г.) в сила разпоредба на § 13 от ДР на ЗИД на ЗУТ, със сигурност би се стигнало до същия отказ на гл. архитект на С. община, основан на съображения за законосъобразност, какъвто представлява и отказът му от 29.VІ.2009 г. Тъй като законите имат действие по отношение на всички, посоченото обстоятелство е на общо основание противопоставимо и на възложителя по договора за изработка [фирма], т. е. в случая проектантът изпълнител не е имал задължението по чл. 306, ал. 3 ТЗ да уведомява своя кредитор /възложител/ за факт, който и без друго е станал известен на тази насрещна страна по търговската сделка, но и няма доказателства по делото изпълнителят предварително да е бил уведомен за тази особеност при реституирането на собствеността върху терена, за който се отнася изготвения работен инвестиционен проект, предмет на процесния договор за изработка. Касае се следователно за настъпване на една последваща сключването на процесния договор за изработка, правна, обективна невъзможност за изпълнение, която е била по начало с временен характер и се е изразила в конкретен легален запрет да се осъществи дължимата от [фирма] престация. При единствено възможната за гл. архитект на Столичната община преценка за законосъобразност, обосноваваща отказа му от 26 юни 2009 г. да одобри внесения от собствениците на терена инвестиционен проект, изготвен от касатора, точно въпросната легална забрана е била основен аргумент за този влязъл в сила отказ, осуетяващ на свой ред дължимото прехождащо съгласуване на същия инвестиционен проект. Но в съобразителната част на заповед № РД-09-50-773 от 29.VІ.2009 г. на гл. архитект на С. община изрично е било посочено, че процедурата по одобряване на инвестиционните проекти „може да бъде продължена след изтичането на законоустановения едногодишен срок”, през който: 1./ Да бъдат уредени сметките по регулация; 2./ Да се изясни от проектанта дали са изпълнени улиците, обслужващи терена, в който се предвижда построяване на жилищната сграда /УПИ ХХVІІІ - 829/; 3./ Да се приложат сметки по Наредба № 2/2004 г. на МРРБ, доказващи необходимите и осигурени паркоместа за МПС в границите на същия урегулиран поземлен имот. Последните две от тези три изисквания несъмнено попадат в обхвата на задълженията на проектанта изпълнител по процесния договор за изработка досежно „отстраняване на корекции на проектната документация”, т.е. уговорената между страните по спора необходимост от съобразяване с всички конкретни забележки и препоръки на гл. архитект на С. община с категоричност налага извод, че те a priori не се третират от възложителя в сключения помежду им договор от 10.VІІ.2008 г. като недостатъци на престацията, поставящи под съмнение нейната годност за договорното й предназначение. Съгласно чл. 306, ал. 4 ТЗ обаче, докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията на длъжника, както и на свързаните с тях насрещни задължения на кредитора, се спира. От това правило следва, че и към датата на отправяне на нотариалната покана за разваляне на този договор за изработка длъжникът проектант не е бил в забава. Тъй като същия договор категорично няма белезите на фикс-сделка, невъзможността за изпълнение е била само временна и изработеното по никакъв начин не е било безполезно за поръчващия - ответника по касация [фирма]. Правно несъстоятелен в тази връзка е защитния му довод, базиран върху текста на чл. 295, ал. 1 ТЗ, тъй като одобряването на инвестиционния проект по реда на чл. 145, ал. 1 ЗУТ от главния архитект на съответната община по никакъв начин не е постановено като условие „за действителността” /валидността/ на който и да е договор за изработка с предмет предоставянето на проектантска услуга. Напротив, във визираната в текста на чл. 295 ТЗ хипотеза липсата на предварително разрешение, респ. - на последващо одобрение, препятства въобще настъпване на правните последици, към които сделката е насочена (затова тя се прогласява за нищожна). От друга страна, вярно е че съгласно чл. 306, ал. 5 ТЗ, ако непреодолимата сила трае толкова, че кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той има право да прекрати договора. Съгласно клаузите на чл. 7.6 и чл. 7.5 от процесния обаче, при неиздаване на строително разрешение /респ. неодобряване на работния инвест. проект от гл. архитект на общината-бел. на ВКС/ „по обективни, независещи от изпълнителя причини, възложителят е длъжен да заплати стойността на вече извършените по т. 1.1” проектантски услуги, което той следва да стори и „при едностранно прекратяване на договора”. За разлика от развалянето на двустранен договор /арг. чл. 88, ал. 1, изр. 1-во, пр. 1-во ЗЗД/, прекратяването му има действие за в бъдеще и на това основание [фирма] не само не е имало правото да иска връщане на платената авансово част от дължимото на проектанта възнаграждение, но и е оставало задължено с претендираната от [фирма] втора част от същото, вкл. ведно с произтичащото от успешно извършеното обемно-устройствено проучване завишение на първоначално договорената втора част от дължимото възнаграждение със сума в размер на 14 332 евро. Касае се за изцяло приета от възложителя документация, обективираща поръчания от него работен проект за изграждане на жилищна сграда в УПИ-ХХVІІІ от кв. 829 по плана на [населено място], м. „О. купел”, като в тази връзка и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК ще следва да бъдат взети предвид и следните три, имащи значение за спорното право обстоятелства: 1/ От отказа на гл. архитект на С. община да одобри внесения инвестиционен проект, обективиран в негова Заповед № РД-09-50-773/29.VІ.2009 г., поръчващият [фирма]-С. е могъл да узнае, че траенето на непреодолимата сила /обективна, от правно естество и по начало – с временен характер/ може да продължи в течение на още 8 месеца, т.е. до датата 9 март 2010 г. Това е срок, с една трета по-къс от този по чл. 145, ал. 4 ЗУТ, а щом процесният договор не е имал белезите на фикс-сделка от това пряко произтича извод, че не е бил отпаднал интереса на възложителя от изпълнението към датата на отправената от него нотариална покана за разваляне на същия договор; 2/ Този интерес не може да се счита отпаднал и към датата 30.ІХ.2009 г., чиято достоверност в процеса не е била установена с годни доказателствени средства по ГПК, но меродавно за спора по делото е, че предприетото от поръчващия разваляне на договора за изработка по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД със сигурност я предхожда; 3/ По време на висящността на процеса със свое писмо от 4 юни 2010 г. гл. архитект на С. община е уведомил проектанта и собственика на терена, че всички части от внесения инвестиционен проект „отговарят на нормативните изисквания и са одобрени без забележки”, но строително разрешение може да бъде издадено след уреждането на сметки по регулация за улици („о.т. 12 до о.т. 14” за процесния урегулиран поземлен имот). Следователно вземанията на касатора [фирма]-С. за двете суми, представляващи в съвкупност втората част от уговореното в негова полза възнаграждение са изискуеми, считано от 10 март 2010 г. Това прави частично неоснователна претенцията за присъждане на законната лихва върху главниците на възнаграждението, предмет на т. нар. „второ плащане” по договора за изработка в интервала от датата на завеждане на делото /17.VІ.2009 г./ и до така определената дата на настъпване на изискуемостта на същите вземания. ІІІ. По правния въпрос, във връзка с който е бил допуснат касационния контрол по отношение атакуваното решение на САС: Кредиторът не може да развали договора ако е приел изпълнението и по този начин го е одобрил - арг. чл. 264, ал. 3 ЗЗД. В процесния случай обаче, приемането на изпълнението, извършено с трите подписани между страните по спора приемо-предавателни протокола съответно от датите 15.ХІІ.2008 г., от 6.ІV.20009 г. и от 19.VІ.2009 г., има значение на плоскостта на обстоятелството, че към момента на узнаване на факта за настъпилата непреодолима сила /29.VІ.2009 г./ длъжникът проектант по договора за изработка от 10.VІІ.2008 г. не е бил в забава. Следователно в тази хипотеза въобще не са налице елементите от фактическия състав по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, а важат специалните правила на търговското право: в частност тези на чл. 306 ТЗ. С оглед всичко изложено обжалваното въззивно решение ще следва да се отмени изцяло, като вместо него бъде постановен съдебен акт по съществото на търговския спор, с който искът на касатора [фирма]-С. с правно основание по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за присъждането на две суми в общ размер на 59 849 евро (без ДДС) да се уважи, ведно със законната лихва върху тази главница, но считано не от завеждане на делото /17.VІ.2009 г./, а от датата 10 март 2010 г., когато това негово вземане към [фирма]-С. е станало изискуемо. Съответно насрещната искова претенция на последното срещу търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то във вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД за присъждането на сума в размер на 178 371.70 лева /с вкл. ДДС/ ще следва да бъде отхвърлена – като неоснователна. При този изход на спора в настоящата съдебна инстанция и изрично направеното искане за това ответното по касация [фирма]-С. ще следва да бъде осъдено, на основание чл. 81 във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на касатора [фирма]-С. всички направени от него съдебно-деловодни разноски в размер общо на 10 549 лева, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 466 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 26.ІІІ.2012 г., постановено по т. дело № 2998/2011 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: О С Ъ Ж Д А [фирма] /Е.[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], [жилищен адрес] ап. № 1, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 266, АЛ. 1 ЗЗД, да заплати на [фирма] /Е.[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] СУМА в размер на 45 517 евро /четиридесет и пет хиляди петстотин и седемнадесет евро/ - без ДДС, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата 9 март 2010 г. и до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на законната лихва върху горепосочената главница В ЧАСТТА Й за периода от завеждане на делото /17 юни 2009 г./ и до датата 10.ІІІ.2010 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА. О С Ъ Ж Д А „Металург И. Е. /Е.[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], [жилищен адрес] ап. № 1, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 266, АЛ. 1, да заплати на [фирма] /Е.[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] СУМА в размер на 14 332 евро /четиринадесет хиляди триста тридесет и две евро/ - без ДДС и ведно със законната лихва върху нея, считано от датата 10 март 2010 г. и до окончателното й изплащане, КАКТО И съдебно-деловодни разноски за всички инстанции в размер общо на 10 549 лв. /десет хиляди петстотин четиридесет и девет лева/. ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на законна лихва върху посочената главница В ЧАСТТА Й за периода от завеждането на делото /17 юни 2009 г./ и до датата 10 март 2010 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА. ОТХВЪРЛЯ НАСРЕЩНИЯ ИСК на [фирма] /Е.[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], [жилищен адрес] ап. № 1 с правно основание по ЧЛ. 55, АЛ. 1, предл. 3-то във вр. ЧЛ. 87, АЛ. 1 ЗЗД, предявен срещу [фирма] /Е.[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], за заплащането на СУМА в размер ОБЩО на 178 371.70 лв. /сто седемдесет и осем хиляди триста седемдесет и един лева и седемдесет стотинки/-с включен ДДС, платена като аванс при сключването на договора за изработка от 10.VІІ.2008 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2