Р Е Ш Е Н И Е № 707 София, 13.07.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1787/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищеца И. Д. С. в качеството на [фирма], [населено място] чрез адвокат Т. М. против въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 165/19.06.2009 г., постановено по гр. д. № 1006/2008 г. в частта, с която е отменено решение на Пловдивски окръжен съд № 1179/11.07.2008 г. по гр. д. № 2942/2003 г. и е постановено друго решение, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване без основание на собствен на ищеца апартамент, описан подробно в диспозитива на решението, за периода от 1.12.2000 г. до 1.12.2003 г. за разликата над 4 515.04 лв. до 12 929.00 лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 12.11.2003 г. до окончателното изплащане на главницата и за заплащане на мораторна лихва в размер на сумата 2 484.00 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от забавата на всяка дължима месечна сума до 12.11.2003 г., както и в частта за разноските, които ищецът е осъден да заплати на Е. Л. Г. и Л. К. Г. в размер на сумата 928.30 лв.
Писмен отговор на касационната жалба на ищеца е подаден от ответниците Л. и Е. Грънчарови, с който жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна.
Ответниците Л. К. Г. и Е. Л. Г. чрез адвокати М. Г. и Р. Б. са подали при условие на евентуалност насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решение на Пловдивски окръжен съд, ХІ с-в № 1179/11.07.2008 г., постановено по гр. д.№ 2942/2003 г. в частта, с която Е. и Л. Грънчарови са осъдени солидарно да заплатят на И. Д. С., в качеството му на [фирма], обезщетение за ползване без основание за периода 1.12.2000 г.-1.12.2003 г. на процесния апартамент в размер на сумата 4 515.04 лв., със законна лихва, считано от 12.11.2003 г. до окончателното изплащане.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК.
С определение № 45/15.01.2010 г. по гр. д. № 1787/2009 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване по касационните жалби и на двете страни по посочените от ищеца и ответниците процесуалноправни въпроси, които са идентични по своето съдържание и са от значение за изхода на делото, а именно: когато е уважено с влязло в сила съдебно решение възражение за прихващане, вземането по което надхвърля размера на предявената искова претенция, формира ли се сила на присъдено нещо върху частта от вземането, с която не е осъществено прихващане и допустимо ли е тази част да бъде предявена чрез ново възражение за прихващане в друго съдебно производство, по които правни въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Отговор на правните въпроси:
Трайната съдебна практика на ВКС, израз на която е решение на ВКС, ТК, ІІ о. № 229/21.03.2005 г., постановено по гр. д. № 494/2004 г. приема за недопустимо направеното от ответника възражение за прихващане, при положение, че същото възражение за цялото негово насрещно вземане ответникът е предявил срещу предявен срещу него иск от същия ищец по друго дело, приключило с влязло в сила съдебно решение. Съгласно чл. 221, ал. 2 ГПК формираната с влязлото в сила съдебно решение сила на присъдено нещо обхваща цялото насрещно вземане на ответника срещу ищеца и това препятства възможността той да предяви по друго дело срещу същия ищец ново възражение за прихващане за разликата над извършеното по предходното дело прихващане, за което е постановено и е влязло в сила съдебното решение.
За да се произнесе по основателността на жалбите Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Предмет на спора между страните са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване без правно основание на апартамент в размер на средния пазарен наем за периода 1.12.2000 г.-1.12.2003 г. за сумата 14 400.00 лв. и иск за присъждане на мораторна лихва за сумата 2 484.00 лв. Първоинстанционният съд е уважил иска по чл. 59 ЗЗД за сумата 12 929.00 лв. съгласно заключение на вещо лице, изготвено по средни пазарни наемни цени за ползването на процесния имот.
По въззивна жалба от страна на ответниците въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД, както и по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и се е произнесъл по същество на спора, като е отхвърлил иска по чл. 59 ЗЗД за разликата над 4 515.04 лв. до присъдения от окръжния съд размер от 12 929.00 лв., а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 484.00 лв. е отхвърлен изцяло. Въззивният съд е приел, че обезщетението следва да се определи на база средни пазарни наемни цени на имота във вида и в състоянието, в което е получен от ответниците по силата на сключения между страните предварителен договор. Независимо от това съдът е уважил възражението на ответниците за прихващане за сумата на извършените от тях в апартамента подобрения в размер на разликата, с която не е било осъществено прихващане по направено от тях възражение по друго съдебно производство между същите страни, водено на същото правно основание, но за предходен период от време.
За да постанови този резултат съдът е разгледал и двете насрещни вземания /на ищеца и на ответниците/ и е приел за установено вземане на ответниците по отношение на ищеца за извършени от тях подобрения в апартамента в размер на сумата 8 945.00 лв., от която до размер на сумата 5514.74 лв. съдът е извършил прихващане с насрещното вземане на ищеца за обезщетение за ползването на апартамента от ответниците. Съдът е посочил, че възражението за прихващане за извършените от ответниците подобрения в апартамента е идентично със същото възражение за прихващане, което те са предявили в друго съдебно производство, водено между същите страни на същото правно основание, приключило с влязло в сила съдебно решение. Посочил е и че по влязлото в сила решение със сила на присъдено нещо е признато за установено цялото насрещно вземане на ответниците, което те са предявили за прихващане, а не само тази негова част, която е равна на вземането, предявено с основния иск. Независимо от това съдът е счел, че за разликата е формирана сила на присъдено нещо, но не и изпълнителна сила, поради което е допустимо разглеждане и произнасяне за тази разлика в друго съдебно производство по възражение за прихващане.
Касационната жалба на ищеца е основателна.
В обжалваните от ищеца части въззивното решение следва да се отмени. Съдът е нарушил съдопроизводствените правила за въззивното производство, регламентирани със задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд съгласно ТР № 1/2000 г. от 4.01.2000 г., ОСГК, както и съдопроизводствените правила относно пределите на силата на присъдено нещо на влязло в сила съдебно решение /чл. 221, ал. 2 ГПК /отм./. Незаконосъобразно съдът е приел за допустимо и е разгледал възражение на ответниците за прихващане за извършени от тях подобрения в процесния апартамент, предявено пред втора инстанция без изявление от страна на ищеца, че го приема за безспорно /изрично е изразено несъгласие от страна на ищеца в писмени молби вх. № 5790/ 11.12.08 г. и вх. № 1182/19.02.09 г./, с което въззивният съд е нарушил т. 6 от ТР № 1/2000 г., ВКС, ОСГК. Незаконосъобразно съдът е приел за допустимо и е разгледал възражение на ответниците за прихващане идентично със същото възражение, заявено от тях по предходно приключило с влязло в сила съдебно решение, водено между същите страни и на същото правно основание /решение от 21.05.2004 г. по гр. д. № 3465/2000 г. на ПОС, решение № 420/19.09.2005 г. по в. гр. д. № 230/2005 г. на П., оставено в сила с решение № 656/6.06.2007 г. по гр. д. № 496/2006 г., ВКС, ІІІ-то г. о./.
От принципа, че само спорното право е предмет на силата на присъдено нещо чл. 221, ал. 2 ГПК /отм./ въвежда изключение по отношение на две насрещни права на ответника, предявени от него в процеса не чрез насрещен иск, а по възражение. Едното е вземането му за извършени от него подобрения, а другото е вземане, въз основа на което ответникът прави възражение за прихващане. За да се формира сила на присъдено нещо относно насрещните права на ответника по чл. 221, ал. 2 ГПК /отм./ необходимо е съдът да се е произнесъл по тях. Със сила на присъдено нещо се смята признато или отречено цялото насрещно вземане на ответника, предявено за прихващане, а не само тази негова част, която е равна на вземането, предявено срещу него с иска и относно разликата нов процес е недопустим. Ако предявеното с възражение насрещно вземане е по-голямо от това на ищеца сила на присъдено нещо се формира за цялото предявено от ответника вземане, а не само до размер на исковата претенция. Ответникът сам се е съгласил по този начин да упражни своето вземане като защитно средство срещу предявен срещу него иск с по-малък размер.
Решението на въззивния съд следва да се отмени в обжалваните от ищеца части, в които Върховният касационен съд следва да постанови решение по съществото на спора.
Искът с правно основание чл. 59 ЗЗД е основателен и доказан в размер по заключението на вещото лице В. Р., прието без оспорване от страните от първоинстанционния съд в с. з. на 27.11.2007 г. Ответниците следва да заплатят на ищеца солидарно обезщетение в размер на сумата 12 929.00 лв., равняваща се на среднопазарния наем за ползване на процесния апартамент за исковия период от време-от 1.12.2000 г. до 1.12.2003 г., ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска-12.11.2003 г. до окончателното изплащане на сумата. До присъдения от въззивния съд размер на обезщетението за сумата 4 515.04 лв. решението следва да се остави в сила, тъй като е правилно. По този иск следва да присъди разликата над 4 515.04 лв. до 12 929.00 лв. или сумата 8 413.96 лв., която ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца солидарно.
Доказан по основание е и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на сумата 2 484.00 лв. по допълнителното заключение на вещото лице В. Р., прието от първоинстанционния съд в с. з. на 5.02.2008 г., съставляваща мораторна лихва за забава в изплащането на всяка месечна главница до датата на завеждане на исковата молба-12.11.2003 г.
С оглед изхода на делото ответниците следва да заплатят солидарно на ищеца сумата 2 710.50 лв. за направените от него по делото разноски за всички инстанции.
По изложените съображения касационната жалба на ответниците е неоснователна. В обжалваната от тях част решението на Апелативен съд-П. следва да се остави в сила.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение на Пловдивски апелативен съд № 165/19.06.2009 г., постановено по гр. д. № 1006/2008 г. в частта, с която са отхвърлени поради извършено прихващане и поради недоказаност предявените от И. Д. С. ЕГН [ЕГН], в качеството на едноличен търговец с фирма [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 2 против Е. Л. Г. ЕГН [ЕГН] и Л. К. Г. ЕГН [ЕГН], и двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 4 /чрез адвокат Р. Б./ иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване без правно основание на процесния апартамент за периода от 1.12.2000 г. до 1.12.2003 г. за разликата над 4 515.04 лв. до 12 929.00 лв. или за сумата 8 413.96 лв., ведно със законна лихва, считано от 12.11.2003 г. до окончателното й изплащане и за заплащане на сумата 2 484.00 лв. обезщетение за забавено плащане на сумата главница /12 929.00 лв./, считано от забавата на всяка месечна вноска до датата на завеждане на исковата молба-12.11.2003 г., както и в частта за присъдените разноски в размер на сумата 928.30 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е. Л. Г. ЕГН [ЕГН] и Л. К. Г. ЕГН [ЕГН] и двамата с адрес: [населено място], [улица], ет. 5, ап. 17 да заплатят солидарно на И. Д. С. ЕГН [ЕГН], в качеството му на едноличен търговец с фирма [фирма], [населено място], [улица], ет. 2 сумата 8 413.96 лв., съставляваща обезщетение за ползване от тях без основание на собствен на ищеца недвижим имот-апартамент № 17, находящ се на 5-ия етаж в жилищна сграда в [населено място], [улица], построена в УПИ VІ-171, кв. 413 стар по плана на[жк]-П., ведно със законна лихва, считано от 12.11.2003 г. до окончателното й изплащане; сумата 2 484 лв., съставляваща мораторна лихва за забава в изплащането на всяка месечна вноска до датата на завеждане на исковата молба-12.11.2003 г., както и сумата 2 710.50 лв. за направените по делото разноски.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |