1 Р Е Ш Е Н И Е № 42 гр.София, 11.02.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА при секретаря Цветанка Найденова и в присъствието на прокурора.............. като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 6103 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл.303 ал.1 т.3 ГПК. Образувано е по молба за отмяна, подадена от В. К. Б., А. Н. З., К. Б. Д. и Д. Б. Д., представляван от адв.Г. М., срещу решение от 14.12.2009 г., постановено по гр. д.№ 725/2006г. на РС – Монтана и решение от 30.03.2010г., постановено по възз.гр.д. №55/2010 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, с предмет - заплащане на обезщетение за неоснователно ползване на недвижим имот от страна на ответниците С. Т. Р. и М. С. Р.. В молбата се сочи, че е налице основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.3 ГПК, тъй като изводът за неоснователност на претенциите е формиран при зачитане силата на пресъдено нещо по воден между страните спор с правно основание чл.108 ЗС по гр.д.№ 2389/2004г. на РС-Монтана за същия имот, по който първоначално е отречено правото на собственост на ищците. Впоследствие, това решение е отменено в производство по реда на чл.303 ал.1 т.1 ГПК и при новото разглеждане на делото, с влязло в сила решение №126/20.06.2014г. по гр.д.№207/2014г. на ВКС I г.о., искът с правно основание чл.108 ЗС е уважен. С оглед на това се сочи, че са налице предпоставките по чл.303 ал.1 т.3 ГПК за допускане отмяната на атакуваните решения. С определение №350/23.10.2014г. настоящият състав на ВКС е приел, че подадената мола за отмяна е допустима. Ответниците по молбата не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното: Видно от приложените гр.д.№725/2006г. на РС-Монтана и възз.гр.д.№55/2010г. на ОС – Монтана, решенията и на двата състава, за да направят решаващия извод за неоснователност на претенциите по чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за присъждане на ищците /молители в настоящото производство/ на обезщетение за неоснователното ползване на недвижимия имот от страна на ответниците С. и М. Р., е основан на възприетото, че ищците не се легитимират като собственици на имота. Изрично в тази връзка е зачетена силата на пресъдено нещо, формирана по гр.д.№ 2389/2004г. на РС-Монтана, по което искът с правно основание чл.108 ЗС, предявен от ищците - молители срещу ответниците С. и М. Р., за същия имот е бил отхвърлен. Безспорно е, от представените с молбата за отмяна писмени доказателства, че с решение №293/23.11.2012г., постановено по гр.д.№738/2012г. на II г.о. на ВКС, в производство по реда на чл.303 ал.1 т.1 ГПК е отменено решението по иска с правно основание чл.108 ЗС и делото е върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция. Производството по новообразуваното дело, по реда на инстанционния контрол, е приключило с влязло в сила решение №126/20.06.2014г. по гр.д.№207/2014г. на ВКС, I г.о., с което В. К. Б., А. Н. З., К. Б. Д. и Д. Б. Д. са признати за собственици на спорния имот и е уважен искът им с правно основание чл.108 ЗС срещу ответниците С. Р. и М. Р.. При така изложените обстоятелства, молбата за отмяна на заявеното правно основание - чл.303 ал.1 т.3 ГПК – е основателна и следва да се уважи. Цитираната разпоредба в първата си хипотеза предвижда, че отмяна се допуска, когато атакуваното решение е основано на постановление на съд, което впоследствие е било отменено. Законът има предвид обусловеност на атакуваното решение от задължителната за съда сила на присъдено нещо по преюдициален въпрос. Отмяната на такъв акт събаря с обратна сила основата, върху която е изградено решението, поради което то също следва да бъде отменено. Същевременно, за да се иска отмяна на влязло в сила решение по този текст от процесуалния закон, молителят следва да представи доказателства, че актът, на който е основано атакуваното решение, впоследствие е бил отменен. В случая са налице всички предпоставки на закона – отхвърлянето на облигационните претенции на молителите срещу ответниците, касаещи присъждането на обезщетение за неоснователното ползване на недвижим имот, за който първите са претендирали, че са собственици, е било обусловено от задължителната сила на пресъдено нещо по решението по гр.д.№ 2389/2004г. на РС-Монтана, с което ревандикационният им иск е бил отхвърлен. Това решение впоследствие е отменено и спорът за собствеността на недвижимия имот е приключил в полза на молителите с решение №126/20.06.2014г. по гр.д.№207/2014г. на ВКС, I г.о., като същите са признати за собственици на имота, обезщетение за чието ползване, от ответниците претендират. Предвид изложеното, следва да се постанови отмяна на атакуваните решения и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. По въпроса за разноските в настоящото производство следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото, съгласно приетото разрешение по т.4 от ТР№6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ на основание чл.303 ал.1 т.3 ГПК решение от 14.12.2009г., постановено по гр. д.№ 725/2006г. на Районен съд – Монтана и въззивно решение от 30.03.2010г., постановено по възз.гр.д. №55/2010 г. на Окръжен съд – Монтана. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Монтана. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.