Р Е Ш Е Н И Е № 596 София,30.06.. 2010 година В   ИМЕТО   НА   НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на гражданска колегия, в съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и десета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЛИДИЯ РИКЕВСКА ЧЛЕНОВЕ:               ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА                                     ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря А. Иванова, разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов гр.дело N 1534 /2009 г.: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Х. Ц., Р. Х. Р., С. С. Б. , Д. С. Б. и С. Е. С. срещу въззивно решение от 18.06.2009 г. по гр.д. № 879 /2008 г. на Окръжен съд - Б. , г.о., с което е оставено в сила решение от 12.06.2008 г. по гр.д. № 695 / 2007 г. на Районен съд – Б. , с което е отхвърлен иск на жалбоподателите срещу А. Т. Т. по чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство от Д. (Мите) А. Б. на 1 /3 от 480 /857 ид.ч. от поземлен имот с идентификационен номер 04279.615.183, трайно предназначение – урбанизирана, начин на трайно ползване – за паркинг, находящ се в Б. , на ул. „М” № 39, с площ 924 кв.м., при съседи: ПИ с номера 04279.615.187, 04279.615.186., 04279.615.182, 04279.615.184, и 04279.615.181. и за осъждането на ответницата да предаде на ищците владението върху процесния имот. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон – неправилен извод, че в полза на ответника е изтекла придобивна давност по отношение на процесния имот, т.к. към 1990 г. не е било отменено отчуждаването на процесния имот, това е станало през 1994 г. ; не става ясно как е извършено допълване на кадастъра с процесния имот, ответникът е собственик на 1 /7 ид.ч. от имот пл.н.479 (част от който е процесния), чиято делба не е извършвана – не е ясно как ответникът е обособила процесния имот без делба и без съгласието на останалите собственици; неправилен е изводът на въззивния съд, че ответникът е манифестирала владелческите си намерения със снабдяване с нотариален акт за собственост върху имота по обстоятелствена проверка, неправилен е изводът, че това действие е достатъчно, за да се отрекат правата на останалите наследници на М. Б. и че това е действие, което възможно да бъде узнато предвид публичността на актовете за вписване, защото дори не съществува предположение, че собствениците на имоти следва да проверяват собствеността си, те дори не са обявени като съседи на новообразувания имот – не са събрани такива доказателства; неправилни са изводите на въззивния съд, че владението на ответницата е протекло непрекъснато, явно и спокойно - от показанията на свидетеля Б е видно, че ответника никога не е демонстрирала намерение да свои имота, а обратното; въззивният съд е основал изводите си на свидетелски показания, които не съответстват на действителната фактическа обстановка – за това, че имотът е бил ограден през 1978 г. и 1985 г. – тогава той е бил отчужден – такива са показанията на дъщерята на ответника Ек. Ч. , които не следва да бъдат кредитирани и не съответстват на останалите доказателства. Жалбоподателите искат исковете им да бъдат уважени. Ответникът в касационното производство и по исковете А. Т. оспорва основанията за допускане на касационно обжалване. ВКС е допуснал касационно обжалване с определение от 27.04.2010 г. по следните въпроси : за предпоставките за придобиването по давност на съсобствен недвижим имот, когато основание за възникване на съсобствеността е наследяване, като е приел за последователна практиката на ВКС, че презумпцията по чл.69 ЗС в този случай не се прилага и наследникът, който упражнява фактическа власт върху целия имот, следва да извърши действия, отричащи правото на останалите наследници като манифестира своето намерение спрямо тях и волята му да достигне до тяхното знание; ВКС е приел, че от значение за решаване на настоящото дело е специфичният въпрос, който се извежда от изложението - необезпокоявано ли е владението на сънаследствен имот като елемент от придобивната давност при оспорването му от част от съсобствениците и зачитане на техните права с влязло в сила решение, в която насока няма съдебна практика и произнасянето ще допринесе за точното прилагане на закона (основание по чл.280,ал.1, т.3 ГПК). По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК настоящият състав намира следното: Исковете се основават на твърдения, че страните са съсобственици на процесния имот по наследство от М. А. Б. , но ответникът неоснователно оспорва правата на ищците и владее същия без правно основание, като се е снабдила без правно основание с нотариален акт за собственост на основание давностно владение. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесният имот е идентичен с имот пл.н. 5153 по КРП от 1990 г. и в процесния имот попадат 535 кв.м. от неотчуждената част от имот пл.н.479 по плана от 1975 г., ищците са придобили общо 1 /3 ид.ч., а ответникът по дарение 1 /7 ид.ч. и по наследяване 1 /42 или общо 1 /6; делба не е извършвана, поради което неотчуждената част от този имот е останала съсобствена на наследниците по закон на М. Б. , но съдът е намерил за основателно възражението на ответника за изтекла в нейна полза придобивна давност в резултат на спокойно, явно, непрекъснато владение за период по-дълъг от този по чл.79 ЗС; че извършеното попълване на кадастъра с новия имот е породило желаните правни последици относно юридическата индивидуализация на имота, най-рано релевантно за давността владение ответникът е могла да извършва от момента на отразяване на имота в КП през м. януари 1990 г., от този момент до съставянето на констативния акт за собственост по обстоятелствена проверка са изминали само няколко месеца, поради което той не е годен да констатира придобитото право на собственост, но има значение на явна проява на манифестацията и да свои имота само за себе си, с което е отрекла правата на останалите наследници на М. Б. , а освен това е такова действие, което е възможно да бъде узнато от сънаследниците предвид публичността на вписването му; в следващ период от 10 г. след снабдяването с нотариален акт единствено ответникът е упражнявала фактическата власт върху имота, извършвайки действия, от които следва, че се е считала за единствен негов собственик – отдавала го под наем и не е допускала останалите наследници да го ползват, въпреки многократните разговори за това (св. Нешева и Б. ). Владението на ответницата е непрекъснато, явно и спокойно; решението по другото дело не обвързва със сила на пресъдено дело ищците, а с предявяването на иска давността е прекъсната само по отношение на ищците по другото дело, не и по отношение на ищците по настоящото. Настоящият състав приема, както е отразено и в определението по чл.288 ГПК, за правилна практиката на ВКС, според която за придобиването по давност на съсобствен недвижим имот, когато основание за възникване на съсобствеността е наследяване, презумпцията по чл.69 ЗС (в тези случаи) не се прилага и наследникът, който упражнява фактическа власт върху целия имот, следва да извърши действия, отричащи правото на останалите наследници, като манифестира своето намерение спрямо тях и волята му да достигне до тяхното знание. Такива решения на ВКС са: Решение № 140 /17.03.2006 г. по гр.д. № 797 /2005, І г.о., Решение № 169 / 17.03.2006 г. по гр.д. № 754 /2005 г. на І г.о.; Решение № 872 /13.02.2006 г. по гр.д. № 259 /2005 г., І г.о.; Решение на ВС № 239 /29.05.1996 г. по гр.д. № 91/1996 г., г.о. Настоящият състав намира също, че е въпрос на конкретна преценка на доказателствата по делото кога има изразена воля на съвладелеца да присвои владението на останалите съвладелци и кога тази воля е достигнала до знанието на другите владелци (така и акад. П. В. в „Н”, С. , 1995 г., № 38, стр.51). Съдът намира също, че дори снабдяването на ответника с нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка да представлява действие, с което е изразена промяната на намерението на ответника да превърне държането на идеалните части на ищците във владение за себе си, ответникът носи тежестта да докаже пълно и главно, че е довел промяната на намерението си до знанието на ищците, както изисква установената практика, което означава да докаже, че е връчил препис от акта на ищците или ги е уведомил за него и запознал със съдържанието му. Ответникът не твърди (и не доказва) да е връчила препис от нотариалния акт на ищците, нито да ги е уведомила за съставянето му и за съдържанието му по друг начин. Въззивният съд е обсъждал въпроса дали самото вписване означава, че актът е доведен до знанието на ищците. Настоящият състав намира, че не може да се направи подоен извод, независимост от публичността на книгите по вписванията. Така е защото не съществува задължение за собствениците (в случая за ищците) да следят за съдържанието на книгите за вписвания, нито установена от закона презумпция, че са запознати с него.реденото в чл.113 ЗС действие на вписването не предвижда подобни задължения и презумпция. Предвидените от закона последици от вписванията са неблагоприятни последици за приобретателите, които впишат по-късно от други приобретатели на един и същи праводател подлежащи на вписване актове. Следователно разпоредбата не предвижда задължения и последици за лицата, които не възнамеряват (тепърва) да придобиват права. Казано по-просто: разпоредбата мотивира да бъде извършвана проверка за вписванията в случаите, когато предстои придобиване на конкретен недвижим имот от конкретен собственик. Но ищците са настоящи съсобственици, а не бъдещи приобретатели и дори житейски не може да се очаква да извършват проверка за вписванията за имот, който вече притежават, нито да се свързват неблагоприятни последици с липсата на подобна проверка. Съща така: при съществуваща персонална, а не реална система на вписванията (според името на носителя на правото, а не според индивидуализацията на имота) евентуална проверка не гарантира узнаването на всички възможни резултати (в случаите, когато някой непознат и неизвестен се е снабдил с нотариален акт). Поради това настоящият състав намира, че в конкретния случай ответникът не е довела до знанието на ищците, че се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка като изключителен собственик на имота. Съдебната практика е установена и трайна и затова, че ползването на имота само от един от съсобствениците също не означава промяна в намерението по отношение на правата на останалите съсобственици. Действията за попълване на кадастъра с новообразувания процесен имот също не са такива действия. От събраните по делото свидетелски показания също не се установява пълно и главно (несъмнено), че ответникът е извършила някакви действия, различни от ползването на имота и попълване на кадастъра с него, с които да е проявила пред ищците промяна в намерението си. Твърденията на свидетеля Т дъщеря на ответницата, че ищците нямали претенции към имота и че само родителите и го владеели, са твърдения за изгодни за ответника факти и не се подкрепят от други доказателства, поради което и съгласно правилото на чл.136 ГПК (от 1952 г.) твърденията за точно тези факти не следва да бъдат кредитирани и решението да бъде основано на тях, основателен е доводът, че като ги е кредитирал в тази част (понеже свидетелката твърдяла други, неизгодни за майка и факти), въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, което е довело до необоснованост. От изложеното следва, че ревандикационните искове са доказани по своето основание : Ищците са собственици на твърдяната идеална част от недвижимия имот, ответникът владее имота и според техните права, но не е доказала възражението си, че е преобразувала държането на техните части от имота във владение и че е придобила чрез давностно владение правата на ищците - т.е. основание да владее имота и по отношение на правата на ищците По въпроса дали е необезпокоявано владението на сънаследствен имот като елемент от придобивната давност при оспорването му от част от съсобствениците и зачитане на техните права с влязло в сила решение, настоящият състав намира, че доколкото чрез давностно владение могат да бъдат придобивани правата на собственост само на някои от съсобствениците (за идеални части), то и преценката за наличието на предпоставките на придобивната давност и на признаците на владението като една от тях следва да се извършва само по отношение на тези права, за които се спори дали са придобити, т.е., че проявата на намерение да се владеят определени права има значение само за тези права, както и противопоставянето на владението, а не за правата на останалите съсобственици. Съдът намира, че зачитането на правата на останалите съсобственици по отношение на ответника няма значение за ищците, които остават извън пределите на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Този въпрос обаче не се отразява на извода за основателността на исковете, доколкото съдът приема, че възражението за придобивна давност не е доказано. Тъй като основанието за отмяна не налага извършването на съдопроизводствени действия и на основание чл.293 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени.. Като последица от уважаването на ревандикационните искове и на основание чл.431,ал.2 ГПК (от 1952 г.) съдът следва да отмени нотариален акт № 1* том І, дело № 687 /1990 г., съставен на 20.09.1990 г. от нотариус Р. Б. , с район на действие – този на Б. районен съд за 1 /3 от 480 /857 ид.ч. от признатото право. Страните не претендират разноски и такива не следва да се присъждат. Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 18.06.2009 г. по гр.д. № 879 /2008 г. на Окръжен съд - Б. , г.о... Вместо това постановява: На основание чл.108 от ЗС осъжда А. Т. Т. с ЕГН ********** от гр. Б., ул. „. и М. ” № 12, вх. Б, ет.2, ап.6, да предаде на Е. Х. Ц. с ЕГН **********, Р. Х. Р. с ЕГН **********, С. С. Б. с ЕГН **********, Д. С. Б. с ЕГН ********** и С. Е. С. с ЕГН **********, всички с адрес гр. С., ул. „Л” № 13, ет.1, ап.2, владението на 1 /3 от 480 /857 ид.ч. от поземлен имот с идентификационен номер 04279.615.183, трайно предназначение – урбанизирана, начин на трайно ползване – за паркинг, находящ се в Б. , на ул. „М” № 39, с площ 924 кв.м., при съседи: ПИ с номера 04279.615.187, 04279.615.186., 04279.615.182, 04279.615.184, и 04279.615.181. На основание чл.431,ал.2 ГПК (от 1952 г.) отменя нотариален акт № 1* том І, дело № 687 /1990 г., съставен на 20.09.1990 г. от нотариус Р. Б. , с район на действие – този на Б. районен съд за 1 /3 (една трета) от 480 /857 идеална част от признатото право. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.