РЕШЕНИЕ №496 София , 04.12.2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА       Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА     при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 539/ 2009 година   Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия Т. Б. Н. против присъда № 214 от 01.06.2009г. постановена по в.н.о.х.д. № 3596/ 2008г. по описа на Софийски градски съд. В жалбата се правят доводи за допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила- касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК и се иска отмяна на постановената нова присъда и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебното заседание жалбата се поддържа по изложените в нея и в писмените бележки съображения. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и присъдата следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното: Софийски градски съд с присъда № 214 от 01.06.2009г. по в.н.о.х.д. № 3596/2008г. е отменил изцяло присъдата от 27.10.2008г. постановена по н.о.х.д. № 10795/2007г. на Софийския районен съд и вместо нея постановил нова, с която признал подсъдимия Т. Б. Н. за виновен в това, че на 27.04.2005г. в гр. С., ж.к. „Надежда", на ул."Йордан Х. ;, причинил средна телесна повреда- транзисторно огнестрелно нараняване на ляво коляно, довело до трайно затруднение движението на Л. С. Л. , със средство опасно за живота на мнозина, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.9, пр.2 във вр. чл.129 и чл.54 НК го осъдил на две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг" режим. Доводите за допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила- чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК са неоснователни. Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се свеждат до пропуски в преценката на оказателствените материали по делото, необсъждане на доводите, касаещи авторството на деянието- време, място и начин на извършване на престъплението, както и непосочване въз основа на какви доказателства е постановена осъдителната присъда, което всъщност се определя и като липса на мотиви. Възраженията са неоснователни. Изводите на въззивния съд относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване са основани на съвкупна преценка на всички събрани по делото, при спазване на процесуалните правила, доказателствени средства. Преценката им е в съответствие с изискванията на формалната логика, като съдът не може да бъде упрекнат в пренебрегване или изопачаване на нито едно доказателствено средство. Твърдението, че не били установени времето и мястото на извършване на деянието, както и че от показанията на разпитаните свидетели, в т.ч. и пострадалия, авторството на деянието също не се установявало, е невярно. Въззивният съд в съответствие с изискванията на чл.339, ал. З във вр. чл.305 НПК е изложил съображения какви факти приема за установени, както и въз основа на кои доказателствени средства е направил фактическите си и правни изводи. Обстоятелството, че разпитаните по делото свидетели не могат да посочат точната дата, на която е извършено деянието не означава, че това не може да се изясни по друг начин. Въззивният съд правилно е приел за установени по несъмнен начин времето и мястото на извършване на деянието преценявайки полученото на 27.04.2005г. съобщение в Второ РПУ- СДВР, откъдето е изпратен патрул за запазване на местопроизшествието. На същата дата е извършен оглед на местопроизшествието, като в протокола като повод за извършването му е отразено именно полученото в 18.30часа съобщение от дежурния офицер за прострелян гражданин в ж.к."Надежда" , който е постъпил на лечение в „Пирогов". Събрани са доказателства и за факта, че действително на приетата дата пострадалият Л. в 18.15 часа е прегледан в спешния травматологичен кабинет, вписан под амбулаторен № 1* изготвена му е история на заболяването и на 28.04.2005г. след извършване на необходимите манипулации и по негово настояване той е изписан от болничното заведение. Всички тези доказателствени средства са събрани по установения от процесуалния закон ред, съмнение в тяхната достоверност не може да има и те в своята съвкупност са достатъчни за изясняване на датата, мястото и средството, с което е причинена телесната повреда- а именно огнестрелно оръжие. По несъмнен начин е изяснено и авторството на деянието. По този въпрос възраженията, че извършеното разпознаване по снимки следва да се изключи, тъй като не е извършено в съответствие с процесуалните изисквания, не се възприемат от настоящия състав. Вярно е, че пострадалият и подсъдимият не са се познавали, но непосредствено след нападението първият е посочил достатъчни белези от които може да се идентифицира извършителя на деянието. Заявил е, че ако види лицето ще го познае, а по- късно при представянето на фотоалбум, без колебание е посочил подсъдимия като извършител на деянието. При приетите за установени фактически положения въззивният съд е квалифицирал правилно деянието по чл.131, ал.1, т.9 НК, поради което и не е налице нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на въззивната присъда същата следва да се остави в сила.     Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение           РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 214 от 01.06.2009г. постановена по в.н.о.х.д. № 3596/2008г. на Софийски градски съд. Решението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: