7 Р Е Ш Е Н И Е № 374 гр. София, 26 септември 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети септември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ :КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1805/2011г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. П. срещу въззивно решение №51/28.04.2011г. на Пловдивски апелативен съд /АС/, по ВНОХД №110/2011г., с което е изменена постановената осъдителна присъда на Окръжен съд /ОС/–Стара З. от 10.02.2011г., в санкционната й част. В жалбата на подсъдимото лице се релевират оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и явна несправедливост на атакувания съдебен акт. Очертаната позиция се аргументира с бланкетни доводи за неясноти в повдигнатото срещу Д. П. обвинение и с подробни съображения за несъответност на приетата от контролираната съдебна инстанция фактология на приобщената по делото доказателствена съвкупност, довела до неправилни изводи досежно престъпната съставомерност на инкриминираното деяние по чл.354а, ал.2, т.3 от НК и до ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия при недоказаност на изискумата се за престъплението цел - разпространение на високорискови наркотични вещества. Поставя се акцент на прекомерната завишеност на определените за инкриминираните престъпни посегателства по чл.354а, ал.2, т.3 и чл.354а, ал.3, т.1 от НК санкции ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, несъобразени с личността на извършителя и с визираната в чл.36 от НК специална превенция на наложеното наказание. Алтернативно се предлага отмяна на първоинстанционната присъда и въззивно решение, и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснатите в досъдебната фаза на наказателното производство процесуални нарушения и за събиране на доказателства, или ревизия на обжалвания съдебен акт в санкционната му част, чрез намаляване срока на индивидуализираните наказания и приложение на института на условното осъждане по отношение на лимитираната на основание чл.23 от НК обща, най-тежка наказателна санкция - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. В съдебно заседание на 13.09.2011г., подсъдимият П. и упълномощеният му защитник се явяват лично пред касационната инстанция, и поддържат депозираната жалба, възпроизвеждайки словесно обективираните в нея възражения. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №42 от 10.02.2011г., обявена по НОХД №647/2010г., Старозагорски ОС, след проведено съкратено съдебно следствие, при условията на чл.371, т.2 от НПК, е признал подсъдимия Д. В. П., за виновен в това, че в качеството си на длъжностно лице от състава на ОД на МВР-гр.Стара З. и при изпълнение на службата, в началото на месец май придобил от Красимир М. Д. и до 21.05.2010г. държал с цел разпространение, без надлежно разрешение, високорисково наркотично вещество- марихуана, с общо нетно тегло 102,97 грама, на стойност 617,85 лева, поради което и на основание чл.354а, ал.2, т.3, вр.чл.354а, ал.1, пр.1 от НК и чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, го осъдил на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 10 000 лева. Със същия съдебен акт е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимото лице и за извършено в реална съвкупност, на неустановена дата до 20.05.2010г., престъпно посегателство по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК, с предмет - 0,1667 грама амфетаминсулфат, за което са му наложени санкции - ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода и 1000 лева ГЛОБА. В съответствие с изискванията на чл.23 от НК, е определено едно общо най-тежко наказание за множеството престъпления- ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип, към което е присъединена лимитираната ГЛОБА, в размер на 10 000 лева. С решение №51/28.04.2011г., по ВНОХД №110/2011г., в производство, инициирано по жалба на подсъдимия П., Пловдивски АС упражнявайки правомощията, възложени му от разпоредбата на чл.337, ал.1, т.1 от НПК и стриктно спазвайки съотношението между очертаната в чл.58а, ал.1 от НК редукция и правните предписания на чл.58а, ал.4, вр.чл.55 от НК, изменил първоинстанционната присъда, чрез намаляване срока на наложените санкции ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по чл.354а, ал.2, т.3, вр.чл.354а, ал.1 от НК и чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК, съответно на ТРИ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА, и СЕДЕМ МЕСЕЦА, като редуцирал определеното на Д. П. общо, най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на ТРИ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА. Касационната жалба на подсъдимия е НЕОСНОВАТЕЛНА. Необосновани са релевираните от Д. П. бланкетни оплаквания, сочещи на неясноти в повдигнатото срещу него обвинение, предпоставили обективна невъзможност да узнае обстоятелствата, свързани с възникването и реализирането на очертаната от прокурора наказателна отговорност, и препятствали ефективното организиране и упражняване на правото на защита, поради което индиция за допуснати от съдебните инстанции съществени процесуални нарушения. Обвинителният акт на Окръжна прокуратура - Стара Загора. отговаря на правните изисквания на чл.246 от НПК и е съобразен с основните положения, визирани в ТР №2/2002г. на ОСНК на ВКС. Процесуалното действие - “повдигане на обвинението” е насочено към гарантиране правото на защита на обвиняемия в досъдебната фаза на наказателния процес, поради което и необходимите реквизити на съдържанието на изготвяния акт от органа, ръководещ досъдебното разследване са изчерпателно визирани в процесуалния закони и се изразяват в необходимост от посочване на престъплението, в което лицето се обвинява, със съответните обективни признаци /време, място, изпълнително деяние, механизъм на извършване, предмет, вредоносни последици/, и субективните им измерения в съзнанието на автора на посегателството; доказателствата, подкрепящи описаната фактическа обстановка; и приложимия наказателен закон, чрез лимитиране на правната квалификация. По настоящото наказателно дело прокурорът е изпълнил тези си служебни задължения, формулирайки точно и ясно обвинителната теза. При излагане на фактологията в обстоятелствената част на акта на обвинителната власт, представителят на прокуратурата е описал релевантната за престъпната съставомерност неправомерна дейност на Д. П., като в обсега на очертаните фактически положения са визирани изискуемите се от правната квалификация по чл.354а, ал.2, т.3, вр.чл.354а, ал.1 от НК особености на субекта на престъпление, посочени са границите на инкриминираните периоди, през които подсъдимото лице придобило и държало високорискови наркотични вещества, описани са индивидуализиращите наркотика количествени, качествени и стойностни параметри, обосновали престъпна съставомерност на деянията, за които се претендира отговорност. Логическа последица от това е и процесуалното поведение на подсъдимото лице в съдебната фаза на наказателното производство. Видно от извършените от Старозагорски ОС процедурни действия, словноматериализирани в разпореждания от 07.01.2011г. и 19.01.2011г., и в протокол от съдебно заседание на 10.02.2011г., на Д. П. е връчен препис от обвинителния акт и са му разяснени правата в наказателния процес, като в подадени от защитата до първостепенния съд молби с вх.№№ 690/18.01.2011г. и 720/18.01.2011г., и преди да започне съдебното следствие по общия ред, същият в присъствието на адвоката си и с пълното съзнание за последиците от своето изявление, е декларирал разбиране на обвинителната теза и признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на акта на обвинителната власт, изрично съгласявайки се да не се събират доказателства за последните. Възрастта и психо-физическото развитие на подсъдимия П. не аргументират позиция за произволно и необмислено приемане за даденост на обстоятелства, при неясноти досежно естеството на обвинението и неговите фактически и юридически характеристики, непозволяващи реализиране на допустимата защита, като липсват твърдения и данни за пороци в афишираната воля и за манипулации при отразяване на заявеното, в надлежно изготвените и приложени писмени доказателствени средства. При осъществения контрол ВКС не констатира основателност и на наведените доводи, за несъответност на приетата от съдебните инстанции фактология на инкорпорираните по делото доказателствени източници и за недоказаност на специалната цел по чл.354а, ал.2, т.3, вр.чл.354а, ал.1 от НК - разпространение на високорискови наркотични вещества, конкретиката на които сочи на неотносимост към визираните в чл.354, вр. чл.347-348 от НПК касационни правомощия. Върховният съд не е оторизиран да проверява фактическата обоснованост на съдебния акт и същият се произнася в рамките на възприетите от въззивната инстанция фактически положения, доколкото не се релевират и установяват съществени процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствената маса. Лансираната в настоящото производство теза, че съдържанието на приобщените доказателствени средства налагат фактически изводи, различни от очертаните във въззивното решение и индицират на недоказаност на изискуеми се от нормата на чл.354а, ал.2, т.3, вр.чл.354а, ал.1 от НК субективни престъпносъставомерни признаци на деянието, обуславя заключение за “необоснованост” на атакувания акт. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите, включени в предмета на доказване. Неспазването на правилата на формалната логика в оценъчната дейност на съда по отношение на наличната доказателствена съвкупност, е извън обсега на компетентността на ВКС и не мотивира допуснати нарушения на процесуалните правила при визиране правните очертания на установената фактология, с последната от които процесуалният представител на подсъдимия изразява несъгласие. Аргументи в подкрепа на тази позиция се съдържат и в нормативната база, очертаваща характера и особеностите на диференцираната процедура - съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция, която е приложена по делото. Заявената воля на Д. П. в съдебно заседание на 10.02.2011г., изразяваща се в пълно признание на описаните от представителя на обвинителната власт факти, в обхвата на които и такива относими към разпространението на инкриминирания наркотик /л.4 от обвинителния акт/, е създало процесуални предпоставки за правоприлагане на особените правила на чл.370-374 от НПК и мотивирало органа по процесуално ръководство да вземе решение - израз на правомощието му по свой избор и при съответна преценка да определи реда за провеждане на съдебното производство, разглеждайки делото при установения регламент, предвиден в Глава двадесет и седма на НПК. Първостепенният съд е съобразил, че изявлението на подсъдимото лице е обезпечено от събраните и проверени в хода на досъдебното разследване доказателства, инкорпорирани в съответствие с предписанията на чл.373, ал.2 от НПК, включително досежно специалната цел по чл.354а, ал.2, т.3, вр.чл.354а, ал.1 от НК /чрез свидетелските показания на Красимир Д., Н. Д., К. Д., К. Г., протоколите за претърсване, обиск и изземване от 20.05.2010г., и приобщените веществени доказателства - 102,97 грама марихуана и електронна везна/, удовлетворявайки основополагащото принципно изискване на чл.31 от Конституцията, възпроизведено и в чл.116 от НПК, за недопустимост обвинението и присъдата да се основават само на направено признание. Производството, последвало категоричната и безусловна декларация на подсъдимото лице и обоснованото от нея определение по чл.372, ал.4 от НПК, е проведено при стриктно съблюдаване на специалните разпоредби, касаещи правно регулираната в чл.371, т.2 от НПК алтернатива и финализирало със съдебен акт, с който в съответствие с нормативните изисквания, компетентният орган се е произнесъл по въпросите за виновно извършените от Д. П. деяния, тяхната престъпна съставомерност и произтичащите от инкриминираното неправомерно поведение наказателноправни последици. Закономерност, предпоставена от реализираното съкратено съдебно следствие, доброволно инициирано от Д. П., е ограничаване възможностите на допустимата защита на подсъдимия, в пределите на изрично признатата от него обстоятелствена част на обвинителния акт, в обхвата на които е лимитирано и произнасянето на съдебните инстанции.Тази аргументация обуславя недопустимост на възраженията за несъответност на признатите факти, описани от прокурора в обвинителния акт, съответно възпроизведени в очертаната от съда фактология и обективната действителност, и неиздържаност на тезата за “недоказаност” на фактическото обвинение. Особената процедура, регламентирана от разпоредбите на чл.370-чл.374 от НПК, е насочена към обслужване на обществения интерес, чрез ускоряване на наказателното производство, поради което и е съпроводена с компромисни поведенчески прояви на участниците, съобразени с нормативните предписания, и предопределените от последните процесуалноправни и материалноправни ползи и тежести. Представителят на прокуратурата е улеснен в полагането на усилия и осъществяване на действия по доказването на своята обвинителна теза, като постига бързо, своевременно осъждане и санкциониране на престъпни посегателства, съгласявайки се със снизхождението при индивидуализация на наказателната отговорност на закононарушителя. Обвиненото лице получава по–леко наказание, приемайки по собствено желание процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по предложените от прокурора фактически констатации и да участвува непосредствено и лично в събирането и проверката на доказателствени източници, подкрепящи и оборващи обвинението, които осуетяват претенциите за накърнено право на защита в тази насока, и стесняват обсега на свързаните с него нарушения. /ТР1/06.04.2009г.на ВКС/. Настоящият касационен състав счита, че правилно в съответствие с описаната от представителя на обвинителната власт и призната от Д. П. фактическа обстановка на инкриминираната неправомерна престъпна дейност, ОС - Стара Загора и Пловдивски АС са формирали своите правни изводи за приложимия материален закон. Визираните от прокурора обстоятелства, приети от подсъдимото лице и съобразени от органа по процесуално ръководство в съдебната фаза, обосновават субсумиране на действията на подсъдимия П. от обективна и субективна страна от престъпните състави на чл.354а, ал.2, т.3, вр.чл.354а, ал.1 и чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК, за което е изложена убедителна мотивация в атакуваните присъда и решение. Преценявайки индивидуализираните при условията на чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК санкции за престъпните деяния по чл.354а, ал.2, т.3, вр.чл.354а, ал.1 и чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК, и определеното общо наказание за инкриминираното неправомерно поведение-ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 10 000 лева, касационната инстанция счита, че те са съответни на тежестта на включените в реалната съвкупност престъпления и на установеното за личността на извършителя, и в корелация с изискванията на чл.36 НК. Инкриминираните престъпни посегателства, анализирани в контекста на тяхната насоченост срещу обществените отношения, свързани с народното здраве; коментирани при подчертано внимание на особеностите на субекта на престъплението - длъжностно лице в група „Специализирани полицейски сили” на сектор ”ООР И ТП”, отдел „Охранителна полиция” към ОД на МВР; и обсъдени съобразно конкретиката на обективните и субективни съставомерни признаци – време, място, форми на изпълнително деяние, количествени, качествени и стойностни параметри на предмета на престъпление /високорискови наркотични вещества/, измеренията на умисъла и на специалната цел; разкриват висока степен на обществена опасност. Словнолаконично, но с проявен юридически усет са отчетени и данните за автора на престъпните посегателства - младежка възраст, чисто съдебно минало, характеристични справки, здравословно състояние, процесуално съдействие на органите в хода на наказателния процес, критично отношение към извършеното и искрено разкаяние. Очертаните факти в своята съвкупност предпоставят заключение за наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства и за необходимост от диференциране на санкционите последици при условията на чл.58а, ал.4, вр.чл.55 от НК, но интерпретирани в съвкупност с облика на инкриминираната неправомерна дейност и с демонстрираните от Д. П. открита дързост и грубо незачитане на обществения ред и законодателство, чието охраняване е в кръга на възложените му служебни задължения, те не налагат намаляване на определените за отделните престъпни деяния наказания, с последваща редукция на наложената обща, най-тежка наказателна санкция - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и приложение на института на чл.66 от НК. Изложените съображения формират убеждението на настоящия състав, че в съдебното производство по чл.370-374 от НПК не са допуснати релевираните от подсъдимия Д. П. процесуални нарушения, довели до дерогиране на материалния закон и несправедливост при лимитиране на наказателната отговорност, което сочи на липса на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Воден от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №51 от 28.04.2011г. на АС-Пловдив, постановено по ВНОХД № 110/2011г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.