Р Е Ш Е Н И Е   №944       София,07.12.2009 година         В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А           ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на втори декември две хиляди и девета година в състав:                                                  Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА                                                       Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                                           АЛБЕНА БОНЕВА               при секретаря  Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията  Цачева гр.д. № 5022 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 204 от 30.12.2008 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК касационно обжалване на решение от 30.06.2008 година по гр. д. № 107/2008 г. на Софийски градски съд в частта му, с която предявеният от Л. К. Ф. от гр. В. против АД “О”, гр. С. иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 1973,76 лева е отхвърлен като неоснователен. Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 225, ал. 1 КТ, а именно дали постъпването на уволнения служител на работа при друг работодател в шестмесечния период след незаконното уволнение води до прекъсване на причинната връзка между незаконното уволнение и понесените от служителя щети. В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието, че когато незаконно уволнения служител, в шестмесечен срок след уволнението постъпи на работа при нов работодател, причинната връзка между незаконното уволнение и оставането без работа е прекъсната, поради което искът за обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ е неоснователен, независимо дали новото трудово правоотношение е прекратено и служителят е останал без работа до края на шестмесечния срок. В противоречие с това становище, в решение № 371 от 14.10.1997 г. по гр.д. № 273/1997 г. и решение № 1* от 28.10.2002 г. по гр.д. № 242/2002 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение е прието, че постъпването на работа при друг работодател в шестмесечния период след уволнението следва да се преценява само при условията на чл. 225, ал.2 КТ, без да се счита прекъсната причинно-следствената връзка между незаконното уволнение и причинената вреда. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно следното становище. Предпоставка за основателност на иска за обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ е установяването на незаконното прекратяване на трудовото правоотношение и оставането на служителя без работа в определения от закона шестмесечен срок. Кумулативното наличие на тези две условия предпоставя основателност на иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ, без да се изследва причинна връзка между уволнението и оставането на служителя без работа, а размера на вредите е фингиран от закона. Изключението, въведено в чл. 225, ал. 2 КТ е само за случаите, когато работникът е реализирал в същия период осигурителен доход от друго правоотношение. Когато в рамките на шестмесечния период след незаконното уволнение, работникът или служителят е постъпил на работа при нов работодател по трудов договор със срок, изтекъл в рамките на шестте месеца, първоначалния работодател дължи обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за периода преди и след времетраенето на срочния трудов договор, а по време на изпълнението му, ако работата е била по-ниско платена и обезщетение по чл. 225, ал.2 КТ. В тази хипотеза, причинно-следствената връзка между незаконното уволнение и причинената вреда от оставането без работа не е прекъсната - с постъпването си на работа по срочно трудово правоотношение, служителят е ограничил размера на вредите от незаконното уволнение, но не е реализирал постоянния доход, следващ се при безсрочно трудово правоотношение, обезпечаващ нормалното поемане на непосредствените нужди за съществуване. Когато в рамките на шестмесечния период след незаконното уволнение, работникът или служителят е постъпил на работа при нов работодател по трудов договор за неопределено време, обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ се дължи за периода от уволнението до постъпването на новата работа, а след постъпването, ако тази работа е по-ниско платена се дължи обезщетение по чл. 225, ал.2 КТ до изтичане на шестмесечен срок. В този случай, работодателят, прекратил незаконно трудовото правоотношение не дължи обезщетение след постъпване на работника на новата работа, независимо дали новото трудово правоотношение е прекратено в рамките на шестмесечния срок след незаконното уволнение. Повторното оставане без работа няма връзка с незаконното уволнение - причинната връзка между незаконното уволнение и оставането без работа е прекъсната, поради което искът за обезщетение се явява неоснователен. В касационната жалба против въззивно решение на Софийски градски съд от 30.06.2008 година по гр. д. № 107/2008 г. се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, тъй като след незаконното уволнение на 04.04.2005 година, ищцата е работила по друго трудово правоотношение само в периода 7-18.04.2005 година, за което време е реализирала доход в размер на 53 лева, който следва да се приспадне от дължимото обезщетение, което е за целият шестмесечен период. Обстоятелствата по делото са следните: С влязло в сила решение по гр.д. № 107/2008 г. на Софийски градски съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, предявени от Л. К. Ф. от гр. В. против АД “О”, гр. С. за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 5 от 04.04.2005 г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. След прекратяване на трудовия и договор, ищцата Л е постъпила на работа към ЕООД “Баланс -2004, гр. В. където е работила в периода от 07.04.2005 г. до 18.04.2005 година, когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 325, ал.1, т.3 КТ – поради изтичане на уговорения срок ( л. 13 от приложената по делото трудова книжка), за което време и е била заплатена работна заплата от 53,30 лева. До изтичане на шестмесечен период след незаконното уволнение, ищцата не е реализирала друг социално осигурен доход – удостоверения № 2* от 30.09.2005г. на Бюро по труда, гр. В. и № 69 от 02.02.2006г. на районно управление “С”, гр. П.. Във въззивното решение е прието, че предявеният иск за обезщетение за шестмесечен период, през който уволнената служителка е останала без работа е неоснователен поради липса на причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на служителката без работа. Прието е, че с постъпване на работа при друг работодател, причинната връзка между незаконното уволнение и оставането без работа е прекъсната, поради което обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ се дължи за дните 5 и 6.04.2005 година, а за времето от 07.04.2005 г. до 18.04.2005 година се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ общо в размер на 252,20 лева. Искът за разликата до предявения размер от 2960,64 лева – обезщетение за периода от 19.04.2005 г. до 05.10.2005 година е отхвърлен като неоснователен. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания за неправилно приложение на чл. 225, ал.1 КТ за основателни. Предвид изложените мотиви по приложението на чл. 225, ал. 1 КТ, неправилни са формираните от въззивния съд изводи, че с постъпването на ищцата на работа по срочно трудово правоотношение е прекъсната причинно-следствената връзка между незаконното уволнение и вредата от оставането и без работа. С полагането на труд по срочното трудово правоотношение, ищцата е ограничила размера на вредата от оставането без работа поради незаконно уволнение, но това обстоятелство има отношение единствено към размера на дължимото обезщетение по чл. 225, ал.2 КТ. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил обжалваното решение в нарушение на чл. 225, ал. 1 КТ, поради което решението в частта, с която искът е отхвърлен над 252,20 лева следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и по арг. от чл. 293, ал.3 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което се присъди пълния размер на дължимото обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение. С оглед доказателствата за размера на брутното трудово възнаграждение, получено от уволнената служителка за месеца, предхождащ уволнението – 493,44 лева, общия размер на обезщетението за периода от 19.04.2005 г. до 05.10.2005 година възлиза на 2655,14 лева, до който размер искът следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 04.05.2005 година. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение от 30.06.2008 година по гр.д. № 107/2008 година на Софийски градски съд, Второ Б отделение в частта му, с която предявеният от Л. К. Ф. от гр. В. против АД “О”, гр. С. иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 КТ е отхвърлен над сумата 252,20 лева за разликата до предявения размер от 2960,64 лева. ОСЪЖДА АД “О”, гр. С. да заплати на Л. К. Ф. от гр. В., ЕГН ********** на основание чл. 225, ал.1 КТ сумата 2655,14 (две хиляди шестстотин петдесет и пет лева и четиринадесет ст.) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.05.2005 година до окончателното и изплащане. Решението не подлежи на обжалване.           ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: