Р Е Ш Е Н И Е № 326 гр. София, 11 юли 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евелина Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Капка Костова при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Мария Михайлова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 902/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдения С. Д. П., чрез защитниците си адвокати Д. и М. от АК – [населено място], за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на решение № 11 от 07 февруари 2013 година на Разградския окръжен съд, по внохд № 441/2012 година, с което е потвърдена присъда № 742 от 04 декември 2012 година на Разградския районен съд, постановена по нохд № 179/2012 година. В искането за възобновяване на наказателното дело са релевирани всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, към които препраща разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, когато допуснатите нарушения са съществени. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на осъдения П. в рамките на правомощията на ВКС по чл. 425, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК или връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий. В съдебно заседание пред ВКС осъденият С. П. не участва лично, редовно призован. Представлява се от защитника си адв. Д., който поддържа искането при заявените в него основания за възобновяване на делото и отправени до съда искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането и оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С атакуваното пред ВКС въззивно решение е потвърдена изцяло присъдата на първоинстанционния съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на С. Д. П. за това, че на 03. 04. 2009 година, в [населено място], в качеството си на длъжностно лице – председател на ТПК „МИР” – [населено място], надлежно избран за такъв с решение на Общото събрание на член-кооператорите от 12. 12. 2008 година, вписано в РОС, е сключил неизгодна сделка – договор за покупко-продажба на недвижим имот, собственост на кооперацията и от това е произлязла значителна вреда за представляваната от него кооперация в размер на 218 300 лева, поради което и на основание чл. 220, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от четири години от влизане на присъдата в законна сила. Наложено му е и наказание по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК - лишаване от право да заема обществена длъжност в сдружения на граждани и дружества с нестопанска цел за срок от две години. Присъдени са направените по делото разноски в полза на държавата, като са възложени в тежест на осъдения. Въззивният съдебен акт не подлежи на касационен контрол. Искането за отмяната му по реда на възобновяване на наказателните дела е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежно легитимирано за това лице по чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, то е неоснователно. В искането са заявени всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Доводите и съображенията, с които те са подкрепени, могат да бъдат обобщени така: - инкриминираното деяние е несъставомерно от субективна страна; - приложен е закон, който в санкционната си част не е бил действащ към момента на извършване на деянието; - съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като е отказал назначаване на повторна оценителна експертиза за имота; - наложеното на осъдения П. наказание е явно несправедливо поради отказа на съда да индивидуализира същото при условията на чл. 55 от НК, за което са налице доказателства по делото. ВКС намира за необходимо да отрази констатацията си, че напълно идентични възражения и доводи в тяхна подкрепа са били наведени и във въззивната жалба срещу присъдата и са били предмет на въззивната проверка. Очевидно обстоятелството, че те не удовлетворяват осъдения и защитата му е послужило като повод да упражнят и правото си на искане за възобновяване на делото. Очакването обаче делото да се пререши по същество е неоправдано, при условие, че фактическите констатации на редовните съдебни инстанции са формирани законосъобразно от надлежна доказателствена основа и към тях е приложена съответната правна норма. А настоящият случай е именно такъв. Известно е, че проверката за правилното приложение на закона е възможна само след констатация за отсъствие на нарушения на процесуалните правила в доказателствената дейност на съда, които биха компрометирали изводите му по фактите. Затова и оспорването на тази дейност на съда следва да бъде обсъдено преди останалите. 1. Заявеното в искането на осъдения П. нарушение на процесуалните правила не е налице. Двете предходни съдебни инстанции са събрали всички относими, необходими и посочени от страните доказателства. Не се подкрепя от данните по делото твърдението, че първоинстанционният съд неправилно е отказал назначаване на повторна оценителна експертиза за имота, предмет на инкриминираната сделка. След изслушване на експерта П. Й. в съдебно заседание на 08. 05. 2012 година (протокол от с. з., л. 96 от нох дело) и при съобразяване на изразеното от защитата на осъдения становище за необоснованост на заключението и съмнения за неговата правилност, съдът е назначил повторна съдебно-оценителна експертиза, като е определил експерт К. за извършването й (л. 99 от нох дело). Поради влошено здравословно състояние и по негова молба, експертът е заменен с експерт Й. (определение на л. 114 от нох дело), а впоследствие, отново по молба на този експерт – с В. С. (л. 117 от нох дело). Последният е изготвил заключение (л. 131-139 от делото), като е посочил справедлива пазарна цена на имота от 587 хил. лева. Експертът е изслушан и заключението е прието в с. з. на 04. 12. 2012 година (протокол на л. 144 от нох дело). В рамките на извършения от съда надлежен доказателствен анализ, е възприето заключението на експерт Й., а не това на С., като съдът е изложил подробни съображения за това на л. 168 от делото (мотивите на присъдата). След подробно обсъждане на възраженията на защитата, въззивният съд се е съгласил с тези констатации и изводи на първоинстанционния съд (л. 6-7 от решението). Няма причини изложените от редовните съдебни инстанции съображения да не бъдат споделени. Впрочем, приетата от съда оценка на експерт Й. е по-ниска и затова е в полза на осъдения П.. Не намира опора в данните по делото твърдението на защитата на осъдения, че експертизата на Й. е некомпетентна, защото тя не е имала непосредствени възприятия от имота и е изходила от погрешни данни. В изложеното от нея в посоченото по-горе съдебно заседание се съдържат данни за наличие на такива възприятия във връзка с дългогодишната й работа с фирмата, като е осъществявала банковото й обслужване. При извършената проверка и изложени съображения ВКС намира, че вътрешното убеждение на инстанциите по фактите е резултат на надлежна процесуална дейност, гарантираща неговата формална и логическа правилност. От съдържанието на мотивите на присъдата и на решението е видно, че доказателствата, произтичащи от всички доказателствени източници, са проверени относно достоверност и относимост, взаимна връзка и противоречивост. 2. При надлежно установените по делото факти и обстоятелства от кръга на тези по чл. 102 от НПК, материалният закон е приложен правилно. Направеното от защитата възражение за несъставомерност на деянието от субективна страна вероятно е последица на схващането, че въпросите за вината са такива само по приложение на правото, но не и на фактите, което е неправилно, защото тези елементи от състава на престъплението се извличат от поведението на дееца, а не от субективната му преценка за деянието и резултата. Несъмнено, престъплението по чл. 220, ал. 1 от НК може да бъде извършено само при пряк умисъл. Всички установени по делото факти във връзка с проведеното общо събрание на член-кооператорите на 05. 03. 2009 година, определено подвеждащата и неточна информация, която им е съобщена за възможната бъдеща продажба на единствения недвижим имот в активите на кооперацията и най-вече за цената на сделката, начинът, по който е изготвен протокол за това общо събрание (показанията на свид. Т. Д.), подаването на молба за удостоверение за данъчна оценка на имота едва на 13. 03. 2009 година и невярното отразяване в протокола от общото събрание за вече налична такава оценка и пр. – цялата дейност на подсъдимия, съвместно със свид. М., по предварителната подготовка и последващото бързо реализиране на сделката, сочат единствено на съзнаване от негова страна на неизгодните за кооперацията условия на тази сделка, които условия член-кооператорите никога не биха приели и гласували. Сделката е неизгодна не само поради ниската продажна цена на имота – 140 хил. лева при справедлива пазарна стойност на имота от 358 300 лева, но и поради договореното разсрочено плащане от купувача на 36 равни месечни вноски и поемане от страна на кооперацията на всички разноски по сделката. Дори и само данните за данъчната оценка на имота (568 хил. лева), би следвало да е достатъчна индиция за осъдения за очевидно неизгодното за кооперацията разпореждане с най-съществената част от активите й при тези условия, но въпреки това е извършено от него. Вярно е заявеното в искането, че в мотивите на присъдата съдът е обсъждал наказание в рамките на „една до шест години лишаване от свобода” и е наложил на осъдения наказание от две години лишаване от свобода. Приложимата към момента на извършване на престъплението норма на чл. 220, ал. 1 от НК е тази в редакцията от ДВ, бр. 101/2001 година, която предвижда наказание „до пет години лишаване от свобода”. В последващата си редакция (ДВ, бр. 26/2010 година), преценена на плоскостта на чл. 2, ал. 2 от НК, разпоредбата не е по-благоприятна за осъдения, защото предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години. Независимо от това, при преценката си за справедливостта на наложеното на осъдения наказание от две години лишаване от свобода, въззивният съд е аргументирал тази справедливост, като е приел, че наказанието е в рамките на закона, индивидуализирано е при превес на смекчаващи отговорността на осъдения обстоятелства и изпълнява целите на наказанието по чл. 36 от НК. ВКС не намира причини да не сподели изцяло тези съображения на въззивния съд. Поради това, възраженията по приложението на закона ВКС намира за неоснователни. Претендираното от осъдения оправдаване по повдигнатото му обвинение няма как да бъде удовлетворено, защото касационната инстанция не може да установява нови фактически положения, а от надлежно установените от редовните съдебни инстанции, не следва извод за несъставомерност на деянието. 3. Наложените на осъдения П. наказания са определени при съобразяване на всички установени по делото обстоятелства от кръга на тези по чл. 54 от НК. Като смекчаващо отговорността му обстоятелство е съобразена единствено липсата на минали осъждания. Визираните в искането обстоятелства, които смекчават отговорността му и позволяват, според защитата, определянето й при условията на чл. 55 от НК, не се установяват по делото. Не би могло да се приеме, че изминалият от 2009 година период от време е „значителен” и това да обоснове извършване на преценка на плоскостта на „разумния срок” за разглеждане и решаване на делото. Известно е, че обстоятелствата, които се съобразяват в рамките на преценката за „разумност” на срока, са преди всичко конкретни за всеки отделен случай и са свързани с фактическата и правна сложност на делото, поведението на компетентните власти, процесуалното поведение на обвиняемия. Периодът, който се преценява, е от привличането на подсъдимия в качеството му на обвиняем до произнасяне на присъдата по основателността на обвинението, което в случая е станало на 04. 12. 2012 година. Посочените от защитата положителни данни за личността на осъдения и негово съдействие при разследването, не носят характеристиките на изключителност или многобройност по смисъла на чл. 55 от НК. ВКС вече отрази констатацията си за некоректно обсъждане от съдилищата на законовата рамка на наказателната отговорност на осъдения П., поради очевидно останалото извън вниманието им обстоятелства за последваща деянието промяна в тази рамка. Независимо от това, ВКС намира наложените на осъдения П. наказания от две години лишаване от свобода, при отложено изтърпяване за срок от четири години, както и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК, за съответни на обществената опасност на деянието и на дееца, на подбудите за извършване на престъплението и на всички отчетени от съда смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, поради което се явяват справедливи. Така определени, те удовлетворяват изискванията на чл. 54 от НК и ще изпълнят целите на наказанието по чл. 36 от НК, като не е налице визираното в чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК несъответствие. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Д. П. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на решение № 11 от 07 февруари 2013 решение № 11 от 07 февруари 2013 година на Разградския окръжен съд, по внохд № 441/2012 година, с което е потвърдена присъда № 742 от 04 декември 2012 година на Разградския районен съд, постановена по нохд № 179/2012 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.