8 Р Е Ш Е Н И Е №. 425 гр.София , 23 март 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети декември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП ПЕНКА МАРИНОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1410/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по касационен протест от прокурор в Апелативна прокуратура – Пловдив, срещу присъда № 6 от 15.05.2015г., постановена по внохд № 57/2015г. на Апелативен съд – Пловдив. С присъда № 2 от 12.01.2015г. по нохд № 580/2013г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, подсъдимият И. И. Г. е признат за виновен в това, че в периода от 28.01.2010г. до 22.02.2010г. в с.К., общ. С., обл. П., при условията на продължавано престъпление, противозаконно е присвоил чужда движима вещ - оризова арпа в размер на 6 656, 364 тона на стойност 3 328 182,00лв. /без ДДС/, собственост на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр.С., поверена му да я пази и съхранява на основание сключен Договор за съхранение на държавен резерв и военновременни запаси № 116 от 23.01.2006 г. между директора на ТД „ДР“ П. и И. И. Г., като „външен съхранител“, в качеството му на управител на дружество [фирма] - П., както и съгласно §2 т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси, приета с ПМС № 234 от 21.10.2003г., като обсебването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1, чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода, като е определен първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено подс. И. И. Г. да изтърпи отложеното наказание три години лишаване от свобода присъда № 462 от 06.10.2008г. на Пазарджишкия районен съд, влязла в законна сила на 04.03.2009г., при „строг“ режим. На основание чл. 37, т. 6 от НК подс. И. И. Г. е лишен от право да заема държавна и обществена длъжност за срок от осем години. На основание чл. 37, т. 7 от НК подс. И. И. Г. е лишен от право да упражнява материално-отчетническа дейност за срок от осем години. Подс. И. И. Г. е признат за невиновен и оправдан за това, при условията на продължавано престъпление да е извършил деянието в периода от 23.01.2006 г. до 28.01.2010г. По жалба от подсъдимия срещу посочената присъда е образувано внохд № 57/2015г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. С присъда № 6 от 15.05.2015г., постановена по посоченото дело, на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК е отменена присъда № 2/12.01.2015г., постановена по нохд № 580/2013г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, в осъдителната й част, като вместо това подс. И. И. Г. е признат за невинен в това, че в периода от 28.01.2010г. до 22.02.2010г. в с.К. общ. С., област П., при условията на продължавано престъпление, противозаконно е присвоил чужда движима вещ - оризова арпа в размер на 6 656, 364 тона на стойност 3 328 182,00 лв. (без ДДС), собственост на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр.С., поверена му да я пази и съхранява на основание сключен Договор за съхранение на държавен резерв и военновременни запаси № 116 от 23.01.2006 г. между директора на ТД „ДР“ П. и И. И. Г., като „външен съхранител“, в качеството му на управител на дружество [фирма] – П., както и съгласно § 2, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси, приета с ПМС № 234 от 21.10.2003г., като обсебването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Посочено е, че в останалата й част присъда е влязла в сила. Срещу постановената от апелативната инстанция присъда е постъпил протест от прокурор в АП – Пловдив, с искане за отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В допълнение към касационния протест срещу въззивната присъда се правят оплаквания, свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Развиват се подробно съображения за неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на подс. Г. по обвинението за извършено престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Посочва се, че подсъдимият като управител на [фирма], е упражнявал лично фактическа власт върху оризовата арпа, собственост на ДА „ДРВВЗ“, като владението не е прекъсвано и е продължило и след обявяването на дружеството в неплатежоспособност и в несъстоятелност. В подкрепа на тази теза се посочват фактите, че в целия период след обявяване на дружеството в неплатежоспособност и в несъстоятелност лично подсъдимият е осигурявал достъп на проверяващите до складовете за съхранение, че той е подписвал протоколите като представляващ дружеството и той е подал през м. януари 2010г. изискуемите ведомости за движението и наличностите по резерва, подпечатани с печата на дружеството. Въз основа на тези съображения в протеста се претендира неправилност на извода на Пловдивски АС за това, че след като е обявена несъстоятелността на дружеството и е прекратена дейността му, подс. И. не може да носи отговорност за обсебване, понеже не е владеел предмета на престъпление на правно основание. Развиват се съображения, че за да е осъществен състава на престъплението обсебване, е необходимо лицето да осъществява фактическа власт върху предмета на престъпление – да владее или да пази вещта. Излагат се доводи, че подс. Г. е продължил да осъществява фактическа власт върху оризовата арпа като управител на дружеството на правно основание сключения договор с Държавната агенция, като тази власт не е прекъсната с решението за обявяване на дружеството в несъстоятелност, тъй като вещта не е предавана на собственика – ДА „ДРВВЗ“ или на назначения синдик на дружеството. Излагат се твърдения, че с прекратяването на формалните задължения на управителя на дружеството не отпада наказателната му отговорност в случай, че се разпореди с вещи, които е владял преди това като длъжностно лице и е продължил фактическото им владеене след това. Във връзка с оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се твърди, че липсват мотиви на въззивната присъда; сочи се, че показанията на свидетелите В. Б. и В. Т., на които се е позовал въззивният съд, са само частично анализирани; че съдът не е изпълнил задължението си за обективно всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото; че не са обсъдени всички доказателства и в частност тези, подкрепящи обвинителната теза. Прави се искане за цялостна отмяна на оправдателната присъда на Пловдивски АС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния или на окръжния съд. В допълнение съм протеста се навеждат съображения за това, че подсъдимият се е разпоредил лично да бъде извозена арпата извън базата. В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа подадения протест по изложените в него съображения. Защитникът на подс. Г. – адв. К., моли да бъде оставена в сила постановената нова въззивна присъда. В писмени бележки развива подробно съображения в подкрепа на тезата за правилността на постановената от апелативния съд присъда, като намира за верни изводите, за липса на установеност подсъдимият да е извършил действия по разпореждане с процесната арпа. Излага конкретни възражения срещу доводите в протеста за допуснати нарушения на процесуалните правила. Подсъдимият И. Г. не участва лично в производството пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Подаденият касационен протест е ОСНОВАТЕЛЕН, макар и не изцяло на изложените в него съображения. Преди всичко следва да се очертаят пределите на касационната проверка. Тези предели обхващат само обвинението срещу Г. за престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в периода от 28.01.2010г. до 22.02.2010г. По отношение на постановеното от първоинстанционния съд оправдаване за това, подсъдимият да е извършил деянието в периода от 23.01.2006 г. до 28.01.2010г., не е допустимо осъществяване на касационен контрол и намеса, понеже присъдата на Пазарджишки ОС не е била протестирана от прокурора с искане за нейната отмяна в оправдателната част и осъждане на подс. Г. от въззивния съд. В касационния протест се съдържа позоваване на касационно основание по чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК и са изложени аргументи в негова подкрепа. Това оплакване - за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с неизпълнение от въззивния съд на изискванията по чл. 13 и чл. 14 от НПК, с липса на мотиви на съдебния акт, както и със законосъобразното осъществяване на доказателствената дейност, следва да бъде разгледано преди всичко, защото само при законосъобразно събиране и проверка на доказателствата и при спазване на законоустановения стандарт за мотивиране на съдебния акт, може да бъде извършена проверка за правилното приложение на материалния закон. Наред с това е необходимо да се посочи, че извън предмета на касационния контрол остават изложените в протеста и в допълнението към него доводи, обосноваващи на практика оплакване за необоснованост. Такива са съображенията, свързани с оценката на показанията на свидетелите В. Б. и В. Т. и правилността на фактическите изводи на апелативния съд, основани на тези гласни доказателствени средства. Необосноваността не съставлява самостоятелно касационно основание, като оценката на доказателствата е суверенно правомощие на инстанциите по същество. Намесата на касационната инстанция е допустима не във връзка с оценката на доказателствата, а по отношение на спазването на правилата за тяхното събиране и анализ, както и във връзка с осъществяване на изискването за обективност, всестранност и пълнота на изясняването на фактическата обстановка. Оплакванията в касационния протест срещу новата присъда на апелативния съд, свързани с липса на мотиви на съдебния акт, с липса на анализ на доказателствената съвкупност и неизпълнение на задълженията по чл. 13 и чл. 14 от НПК, имат основание. Въззивният съд е упражнил правомощието си по чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, като е отменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда и е постановил нова, с която е оправдал подс. Г. по обвинението за извършено престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за периода от 28.01.2010г. до 22.02.2010г. Изискванията към мотивирането на постановения въззивен съдебен акт, съобразно нормата на чл. 339, ал. 3 от НПК, са тези, формулирани в чл. 305, ал. 3 от НПК. Проверяваната по касационен ред въззивна присъда не отговаря на тези изисквания досежно посочването на установените фактически обстоятелства и тяхната доказателствена основа, което съставлява нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, понеже сочи на липса на мотиви. Апелативният съд в мотивите на присъдата си е възпроизвел възприетата от окръжния съд фактическа обстановка, като е заявил несъгласие с изводите на първия съд по отношение на установеното по фактите, касаещо авторството на деянието. Аргументирането на неправилност на тези изводи въззивният съд е осъществил чрез посочване на няколко, безспорно установени, според него, обстоятелства. Внимателният прочит на изведените фактически доводи насочва на извод, че възприетите от апелативния съд фактически обстоятелства не се различават съществено от установените с първоинстанционната присъда, а са синтезирани обстоятелства, които според въззивния съд са от значение за преценката на съставомерността на деянието. Различието на възприетото от втората инстанция е свързано с възприемане на факти: - че инкриминираното количество оризова арпа е било поверено на [фирма] с управител подс. Г. с договор за съхранение на държавен резерв и военновременни запази № 116 от 23.01.2006г. и че въпреки уведомяването на ръководството на ДА „ДРВВЗ“ за правния статус на [фирма], от тяхна страна не били предприети каквито и да било действия за избор на нов външен съхранител и арпата останала в складовете в с.К. - че при извършената проверка на 22.01.2010г. от служителите на ТД била установена липсата на арпата, като пред проверяващите св. В. Т. заявил, че в началото на 2010г. имало интензивно извозване от складовете. При това изложение на мотивите остава неясно вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите, които са включени във фактическата рамка на обвинението с обвинителния акт и въз основа на които обвинението претендира осъждане на подсъдимия, а и са били възприети от окръжния съд – че подсъдимото лице е това, което е осигурявало достъп до помещенията, в които е била складирана оставената на съхранение арпа, включително и в периода след обявяване на [фирма] в несъстоятелност с решение № 356/27.08.2009г.; че той е подал пред ТД на Държавната агенция в П. на 28.01.2010г. три броя ведомости за движение на наличните материали и стоки за държавен резерв и за военновременни запаси, декларирайки наличност на предадената за съхранение арпа и нейното добро състояние. За тези, както и за други фактически обстоятелства, сочени от обвинението, липсва какъвто и да е доказателствен анализ. Не е обективирана волята на съдебния състав по отношение на това, дали възприема като правилен направения от първостепенния съд анализ на събраните по делото доказателства, нито е извършена тяхна собствена преценка. Въззивната инстанция е изложила съображения единствено по отношение на доказателствената основа на фактическия извод, че при извършената проверка на 22.01.2010г. е констатирана липса на арпата, като е приела, че не са установени предприети от подсъдимия Г. действия по разпореждане с инкриминирания предмет. Във връзка със съображенията на контролирания съд, обосноваващи този фактически извод, възраженията на прокуратурата, обективирани в касационния протест, имат основание. Това е така, защото въззивният съд при решаване на въпроса дали подсъдимият И. Г. е извършил действия по разпореждане с арпата, е обсъдил единствено показанията на свидетелите В. Б. и В. Т., като при това, обсъждането е избирателно. Не е извършена задълбочена преценка на показанията на тези свидетели дадени в различните фази на производството /на досъдебното производство и при предходно разглеждане на делото, приобщени от първия съд/, с преценка на въпросите за тяхната логичност, за това, дали са в кореспонденция помежду си. В решението са цитирани извадки от показанията на свид. Т. в различните му разпити, като липсва обективирана оценка дали те се кредитират, а само декларативно се прави извод, че чрез тях се установява извозване на арпата, но не и конкретни разпоредителни действия от страна на подсъдимия или друго лице. Извън вниманието на решаващия съд са останали заявените от този свидетел обстоятелства, че арпата е извозвана една или две седмици преди да дойде комисията, че работниците на Г. са я извозвали /показания по нохд № 536/2011г./. Освен това, по отношение на показанията на свид. Б., се набелязва преценка не според действителното им съдържание, защото в свидетелските му показания не съдържа фактическото твърдение, възприето от съдебния състав – че синът на подсъдимият е ръководил извозването на арпата. Липсва съпоставяне на посочените свидетелски показания – дали тези свидетели твърдят еднопосочни факти, или дават противоречива информация. Контролираният съд не е извършил и дължимия анализ на показанията на свидетелите Т. и Б. във връзка с други доказателствени източници – с показанията на други свидетели по отношение на това, кое лице е имало достъп до складовете, в които се е съхранявала оризовата арпа – държавен и военновременен резерв. Както вече беше посочено, въззивният съд не е обсъдил в мотивите на присъдата си фактически обстоятелства, сочени от обвинението и приети от първоинстанционния съдебен състав. Неизпълнението на задължението за преценка на доказателствената съвкупност и на установените чрез нея факти е рефлектирало и на изводите по правото, доколкото за тези изводи са послужили фактът, че дружеството, управлявано от подсъдимия, е обявено в несъстоятелност с решение, влязло в сила на 03.09.2009г. и възприетото за липса на установеност на извършено от подсъдимия разпореждане с предмета на обвинението. Тези изводи за несъставомерност на деянието са направени от избирателно възприети фактически положения. Макар и посочени във фактическата рамка на обвинението, а и на първоинстанционната присъда, извън вниманието на въззивния съд са останали редица фактически обстоятелства, като въззивният съд по този начин не е обективирал вътрешното си убеждение за това, имат ли тези обстоятелства значение и какво е то, при преценката на съставомерността на деянието. С основание в протеста прокурорът възразява срещу липсата на становище от въззивния съд по отношение на установеността и правното значение на обстоятелствата, касаещи осъществяването на фактическа власт върху инкриминираното количество арпа. Такива фактически обстоятелства, които са от значение по същество на обвинението са тези: на извършваните ежемесечно проверки от страна на служители на ТД на ДА, при които подс. И. Г. е осигурявал достъп до складовете, че и след влизане в сила на решението за обявяване на представляваното от него дружество в несъстоятелност, той е подпасвал съставяните протоколи за проверка като управител и е полагал печат на дружеството /независимо, че е бил лишен по силата на решението от представителна власт/, че не е уведомил назначения временен синдик – св. Н., за сключения договор за съхранение с ДА „ДРВВЗ“ и за това, че продължава изпълнението на този договор, че именно подс. И. Г. през м. януари 2010г. /след обявяване на несъстоятелността на дружеството/ е подал в ТД на ДА три броя ведомости, удостоверяващи наличието на съхраняваните количества арпа и нейното качество. Необсъждането на тези фактически обстоятелства е попречило на контролирания съд да извърши дължимата преценка от обективна страна дали към периода, за който се е произнесъл, след обявяване на несъстоятелността на [фирма], подс. И. Г. е притежавал изискуемото се от състава на престъплението отношение на субекта към предмета на деянието. Без обсъждане на всички инкриминирани фактически положения не могат да бъдат законосъобразно формирани изводи за това, дали подсъдимият е владеел или пазил чуждата движима вещ – определеното количество оризова арпа и дали тази фактическа власт е имала правно основание. По отношение на последното, единствено е съобразено обявяването на несъстоятелността на представляваното и управлявано от подс. Г. дружество, без да е извършена преценка за това, има ли прекъсване на упражнявана от него лично фактическа власт след този момент, понеже след като са прекратени правомощията му на управител, той е следвало и да предаде съхраняваното имущество, но е продължил да упражнява фактическа власт върху него, доколкото не е налице предаване на оризовата арпа нито на синдика на дружеството, нито на нейния собственик – ДА “ДРВВЗ“. Изложените съображения във връзка с неправилно формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд и липсата на мотиви, които да посочват недвусмислено какви фактически положения са били възприето, за да може да бъде осъществена дейността на касационната инстанция по проверка за правилното приложение на материалния закон, сочат на наличие на основание за отмяна на атакувания съдебен акт и връщането на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане следва да бъдат отстранени констатираните недостатъци, като бъде извършен дължимия анализ на доказателствената съвкупност и въз основа на това по ясен начин бъдат обективирани възприетите за установени фактически положения в рамките на обвинението и съответните правни изводи. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : Отменя присъда № 6 от 15.05.2015г., постановена по внохд № 57/2015г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в частта, в която подс. И. И. Г. е признат за невинен и оправдан за извършено престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК в периода от 28.01.2010г. до 22.02.2010г. и връща делото за ново разглеждане на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Оставя в сила присъдата в останала част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.