Р Е Ш
Е Н И Е
№ 304
София, 16 юли 2009
година
Върховният касационен
съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на
шестнадесети юни
две хиляди и девета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Марияна Маринова
изслуша докладваното от съдията Красимир
Харалампиев
н. дело № 322/2009 година.
Производството е образувано по касационен протест на прокурор при Апелативна прокуратура-гр. Пловдив против решение № 51 от 06.04.2009 год. постановено по внохд № 53/2009 год. по описа на Пловдивския апелативен съд.
В протеста са релевирани основанията по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК за проверка на атакувания съдебен акт, като се прави искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Твърди се, че дейността на съда по оценка и анализ на събраните по делото доказателства не е извършена в съответствие с основното начало на чл. 14 НПК и е довела до неверни изводи по фактите в резултат, на което законът е приложен неправилно, като подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста като излага становище, че изложените в него доводи в подкрепа на сочените основания за отмяна не са налице.
Подсъдимият С. Н. С., редовно призован, не се явява. Неговите защитници-адв. Р. П. и адв. Ал. Найденов изразяват становище за неоснователност на протеста и оставяне в сила на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди становищата и доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното:
С протестираното въззивно решение е потвърдена присъда № 86 от 17.11.2008 год. по нохд № 472/2007 год. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, с която подсъдимият С. Н. С. е признат за невиновен в това, за периода от 1.06.1999 г. до 14.05.2001 г. в гр. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление да е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм. ДВ,бр. 95/2006 год./ и по чл. 73 от ЗДДС /отм. ДВ,бр.63 от 04.08.2006 год. / в особено големи размери, а именно: по чл. 35 от ЗОДФЛ/отм. ДВ,бр. 95/2006 год./ за календарната 1999 год. в размер на 32716,61лв. и за календарната 2000год.-в размер на 73722,65лв и по чл. 73 от ЗДДС отм. ДВ,бр.63 от 04.08.2006 год. /- общо в размер на 93 374,10лв, като е потвърдил неистина в ГДД вх. № 1* подадена на 12.04.2000 год. за финансовата 1999 год. и в ГДД вх. № 1* подадена на 11.04.2001 год. за финансовата 2000 год., изискващи се по чл. 41 от ЗОДФЛ/ отм. ДВ, бр. 95/2006 год./ и справки декларации по чл. 100, ал. 1 ЗДДС /отм. ДВ, бр.63 от 04.08.2006 год./ с входящи номера и дати, посочени изчерпателно в диспозитива на присъдата и при водене на счетоводството е използвал счетоводни документи с невярно съдържание-фактури /описани в присъдата по номера и дати/ издадени от ЕТ”Касандра 3-Ася Сашкова”, от ЕТ”Кольо 87-Сотир Борисов”, от ЕТ”Юлиана-Слави Кирков”, от “Светлина 9” ЕООД, от ЕТ”ПЕРЛАКОМ-97 Иван Манолов”, от ЕТ”Илияна-Сашко Славчев”, от ЕТ”Строй-импекс-Емил Данчев”, от ЕТ”Найчо Михайлов-Хаджията” от “Синхрон 99”ЕООД и от “Норд уей 2000”ЕООД, поради което е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, във вр. ал. 1, т.т. 2 и 6, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 2, ал. 2 НК.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, намира касационния протест за неоснователен.
Въззивното решение също не страда от заявените в протеста пороци в доказателствената дейност на съда.
Акцентът по оплакването за ненадлежна доказателствена основа на формираните от съда изводи по фактите е поставен върху извършения доказателствен анализ, като Прокуратурата се е позовала и интерпретирала избирателно само част от гласните доказателствени източници. Твърди се, че са подминати и не са анализирани показанията на свидетелите И на неговия син Иво Н. и не са проверени показанията на последния относно тяхната достоверност, а те са от съществено значение за разкриване на обективната истина и относими към предмета по чл. 102 НПК.
Видно от заключението на назначената от първоинстанционния съд съдебно-икономическа експертиза /л. 187-203 и л. 353-355 от нохд № 472/2007 год/, основано на писмо № 11-03-426/29.08.2008 год. на ТД София-област и приложените към него Справка декларация и дневник за продажбите на ЕТ”Перлаком-97-Иван Манолов”- Годеч, за м. ноември 2000 год., данъчните фактури, № №1548, 1550, 1552, 1553, 1557, 1560, 1562, 1564, 1565, 1568, 1569 и 1572, включени в обвинителния акт по обвинението за неизвършени доставки на ЕТ”Фасада”са регистрирани в дневника на продажбите на фирмата ЕТ”Перлаком-97-Иван Манолов” Годеч, /съответно и в СД/ с начислено ДДС. Така, твърдяното от свидетеля И на Иван Манолов обстоятелство, че без знанието на баща си е упълномощил свой приятел да се занимава с търговска дейност от името на фирмата, който ползвал нейния печат и касов апарат, но същевременно, редовно осчетоводявал сделките, не се опровергава, а се потвърждава от експерта, въз основа на проверената по делото счетоводна документация. При тези положения, депозираните от свидетеля Иво Н. показания са оценени обективно от съда, съобразно действителното им съдържание и останалата доказателствена съвкупност, поради което правилно са кредитирани за достоверни.
Не са останали вън от вниманието на първоинстанционния, а и на въззивния съд показанията на свидетеля З на собственика на ЕТ “Нейчо Михайлов-Хаджията”, който е бил категоричен, че е доставял стоки на фирмата на подсъдимия, описал в детайли къде е неговият офис до ж.п. гарата в гр. П., че е имал секретарка, която е вписвала текстово фактурите. Показанията му също са потвърдени от заключението на счетоводно-икономическата експертиза, според която от представените справки-декларации и преписите от дневниците за продажбите, всички фактури са били описани и осчетоводени.
По делото няма данни, които да опровергават съдържанието и на този доказателствен източник. Така че, твърденията в касационния протест за несъответствие между показанията на този свидетел, с обясненията на подсъдимия, че е имал офис в гр. П. на ж.п. гарата, където са му доставяни от различни доставчици стоково-материални ценности/л. 59 от наказателното дело/ не се подкрепят от данните по делото и могат да бъдат дефинирани единствено като предположения.
Депозираните от подсъдимия обяснения по делото също са оценени по действителното им съдържание и съобразно цялостната доказателствена съвкупност, при отчитане на особената процесуална същност на този доказателствен източник. Така, извършената оценка не дава основание за дискредитирането им като противоречиви, неправдоподобни или нелогични.
Изобщо, от съдържанието на мотивите на присъдата и на въззивното решение е видно, че доказателствата, произтичащи от всички налични доказателствени източници, са проверени относно достоверност и относимост, взаимна връзка и противоречивост, което е позволило на инстанциите по същество да формират вътрешното си убеждение по предвидения в закона ред, даващ възможност на страните и на контролните инстанции да проследят начина, по който това е направено.
Така че, изложените в протеста доводи за ненадлежна доказателствена основа, върху която изграденото вътрешно убеждение на двете решаващи по фактите съдилища е формирано в нарушение изискванията на чл. 14, ал. 1 от НПК, а оттам и до неправилни правни изводи за невиновността на подсъдимия по предявеното му обвинение, не се подкрепят от данните по делото.
С оглед изложеното, касационният протест се явява неоснователен, а въззивното решение като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 51 от 06.04.2009 год. постановено по внохд № 53/2009 год. по описа на Пловдивския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: