Ключови фрази
сила на пресъдено нещо * установителен иск * идентичност по страни, предмет и основание * придобивна давност

                                    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                          №  102

                                  

София , 01. 03. 2010 г.

 

            ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести  февруари  , две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Теодора Нинова

          ЧЛЕНОВЕ:  Костадинка Арсова

                                                                                    Василка Илиева

 

изслуша докладваното от  съдията  Арсова ч.гр.д. № 707/2009 година:

 

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.

Д. И. Г. е подала частна жалба срещу определение № 402 от 14.09.2009 г., постановено по гр.д. № 355 от 2009 г. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 17.06.2009 г. по гр.д. № 559 от 2009 г. на В. районен съд и е прекратено производството по делото поради наличието на сила на пресъдено нещо по повдигнатия спор тъй като е постановено решение № 981 от 3.07.2002 г. по гр.д. № 3* от 1997 г. на ВКС. Частната жалба касае и определението в частта, с която е присъдена сума за разноски от 200 лева. Инвокира оплакване за неправилност на определението защото счита, че същото е необосновано тъй като при постановяването му не са взети предвид всички данни по делото. В представеното изложение сочи, че определението следва да се допусне до касационна проверка при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК защото съдът неправилно и в противоречие с постоянната практика се е произнесъл по въпроса за придобиването на имот по давност в хипотезата за оригинерно придобиване по реда на чл.79, ал.1 ЗС собствеността върху сграда отделно от терена върху които е построена . Счита, че следва да се допусне касационно обжалване и в частта за разноските при посочената хипотеза на чл.280, ал.1, т.1 ГПК .

Ответниците Б. Й. К. , Р. Ф. К. и Й. Й. П. не са депозирали отговор по частната касационна жалба.

Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт , с който се прегражда развитието на съдебното производство и в срока по чл.275, ал.1 ГПК.

Настоящият състав намира че следва да се допусне касационно обжалване на определението защото в него се сочат фактически обстоятелства в предметното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК , а поставеният материално правен въпрос за разноските е обусловен от изхода на спора за допустимост на иска .

Обжалва се определение на въззивен съд , с което е потвърдено определението на В. районен съд за отвод от разглеждането на спора поради наличието на сила на пресъдено нещо по въведеното с исковата молба материално право за собственост на сгради и терена върху които са построени.

С решение № 981 от 3.07.2002 г. по гр.д. № 3* от 1997 г. на ВКС обаче е разгледан само спора за собствеността върху дворното място, придобита по силата на давност като оригинерен способ за придобиване на собствеността върху недвижим имот. С настоящия иск се претендира право на собственост и върху сградите , отделно от терена, което съгласно чл.63 ЗС е възможно. По това право на собственост на сградите в решението на ВКС липсва произнасяне.

Следователно липсва пълно тъждество между заявеното с настоящата искова молба спорно материално право и това по което се е произнесъл ВКС в цитираното решение. По отношение на дворното място в което е изградена жилищната сграда е налице сила на пресъдено нещо и спора не би могъл да бъде пререшен. Относно сградите обаче няма “res udicata” и следователно прекратяването на производството в тази част на основание чл.298, ал.1 ГПК е незаконосъобразно.

Определението е частично неправилно и следва да се отмени касателно жилищната и другите сгради. Отмяната на определението следва да включи и частта за разноските , които ще се определят при приключването на делото в съответната инстанция.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 402 от 14.09.2009 г., постановено по гр.д. № 355 от 2009 г. на В. окръжен съд по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

ОТМЕНЯВА определение № 402 от 14.09.2009 г., постановено по гр.д. № 355 от 2009 г. на В. окръжен съд и определение от 17.06.2009 г. по гр.д. № 559 от 2009 г. на В. районен съд в частта, с която е прекратено производството по чл. 124, ал.1 ГПК за жилищната и стопанските сгради , построени в УПИ ХІ-477 от кв.49 по плана на с. С., община В. по рег. план от 1988 г. както и в частта за присъдените разноски от 200 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 402 от 14.09.2009 г., постановено по гр.д. № 355 от 2009 г. на В. окръжен съд в останалата част.

ВРЪЩА делото на В. районен съд за продължаване на съдебното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: