Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * незаконно уволнение * обезщетение за оставане без работа * възстановяване на длъжност


6

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 112

С., 07.05. 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 22 април две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова


при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 5348/2014 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 143 от 06.02.2015г. по касационна жалба на М. П. Д. чрез пълномощник адв. Н. А. Софийска адвокатска колегия е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 22.01.2014г. по в. гр. дело № 13439/2013г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 25.07.2013г. по гр. дело № 658/2013г. на Софийски районен съд и вместо него са отхвърлени исковете на М. П. Д. против [фирма] [населено място] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото правен въпрос за преценката на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание, поставен във връзка със задължението на съда в производството по спор за законност на дисциплинарно уволнение да обсъди обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поведението на служителя и възможните вредни последици от неизпълнението на възложена задача. Обжалваното е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По материалноправния въпрос относно критериите при преценка тежестта на нарушението, с оглед приложението на чл. 189, ал. 1 КТ, съдебната практика е уеднаквена по реда на чл. 291 ГПК с решение по гр. дело № 1417/2011г., трето г. о., ВКС; решение по гр. дело № 564/2011г., четвърто г. о., ВКС и решение по гр. дело № 1102/2012г., четвърто г. о., ВКС, имащи задължителен характер.
Съдебна практика приема, че преценката на критерия - тежест на допуснатото нарушение следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение. За тежестта на нарушението от значение е характера на изпълняваната работа, характера на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, респ. доколко са свързани с по - висока степен на отговорност при изпълнение на работата, значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, респ. доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху работата на работодателя, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението.
Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено от работодателя със Заповед № 1889/21.12.2012г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ за допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ изразяващо се в неизпълнение на възложена задача поставена от пряк ръководител (чл. 187, т. 3 КТ) - извършване на 194 бр. анкети за държавата Гърция за м. декември 2012г., от които 22 са фиктивно проведени в разрез с инструкциите съгласно процеса за провеждане на анкети с клиенти на „Нокия”, което е грубо нарушение на договорни отношения между [фирма] и Нокия.
Прието е с обжалваното решение, че възложената от работодателя задача е свързана с основните трудови функции на ищеца по длъжностна характеристика. Неизпълнението или лошото изпълнение на задължение свързано с основната трудова функция по длъжностна характеристика е тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като засяга съществено основните функции по трудовия договор. Прието е, че от субективна страна ищецът е знаел, че провежда неуспешни анкети, несъобразени с Инструкцията за провеждане на анкети, и при наличието от обективна страна на съществено неизпълнение на трудово задължение от страна на ищеца, съдът е направил извод за съответствие между тежестта на наказанието и тежестта на нарушението, с оглед критериите по чл. 189, ал. 1 КТ.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушаване на чл. 189 КТ; несъобразяване и необсъждане на всички обстоятелства относими към въведените с разпоредбата критерии при определяне дисциплинарно наказание, вседствие на което съдът е достигнал до необоснован извод за съответствие между тежестта на извършеното от ищеца нарушение и тежестта на наложеното от работодателя дисциплинарно наказание „уволнение”.
Ответникът [фирма] [населено място] оспорва касационната жалба. Поддържа, че съдът е обсъдил всички относими за спора обстоятелства, въз основа на които е извършена преценката за законността на наложеното дисциплинарно наказание, с оглед критериите заложени в разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като провери правилността на решението, във връзка с касационната жалба, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:
Решението е неправилно.
При преценката на законността на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение”, съдът не е отчел значението на обстоятелства относими към определяне тежестта на извършеното нарушение и поведението на ищеца извършил нарушението.
По делото е установено, че ищецът е заемал длъжността „специалист обслужване на клиенти” по безспочен трудово договор с ответника, прекратен със заповед № 1889 от 21.12.2012г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, вр. 187, т.3 КТ, връчена на ищеца на 21.12.2012г., считано от 01.01.2013г. В заповедта е посочено, че ищецът не е изпълнил задълженията поставени от прекия му ръководител за извършване на 194 бр. happy calls анкети за държавата Гърция за месец декември 2012г., като от тях 22 били фиктивно и тенденциозно проведени в разрез с инструкциите, съгласно процеса за провеждане на анкети с клиенти на Нокиа, като неспазването на процеса е грубо нарушение на договорните отношения между С. България и Нокия.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че възложената от работодателя задача е свързана с трудовата функция на ищеца по длъжностна характеристика, че нарушението е извършено, но след проведен разговор ищецът е признал нарушението и макар да не е дал задоволително обяснение, защо го е извършил, е поел задължение да изпълни задачата точно и в срок, което е сторил, т. е. работата е била предадена и отчетена като добре свършена в срока. Установено е, че до този инцидент ищецът не е имал други нарушения на трудовите задължения, бил е добър и лоялен служител, получил е награда от Нокия в минал период - показания на разпитани по делото свидетели Я. и Д., служители при ответника.
Съгласно чл. 190, ал. 2 КТ и чл. 189, ал. 1 КТ при преценка съответствието на наложеното и оспорено пред съда наказание с извършеното от ищеца нарушение, съдът следва за изследва, наред със значимостта на неизпълненото задължение, обективните и субективни характеристики на деянието, обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника, както и неговото дисциплинарно минало.
С оглед цитираната съдебна практика по приложението на чл. 189, ал. 1 КТ, при определяне тежестта на извършеното нарушение от значение е значимостта на неизпълненото задължение, степента на неизпълнението - пълно или частично, настъпили ли са неблагоприятни последици за работодателя. В случая нарушението принципно би застрашило доброто име на работодателя пред важен за компанията клиент, но не е увредило реално работодателя (липсват доказателства и твърдения ответникът да е понесъл вреда), неизпълнението е частично и касае поставена задача извън текущите задължения на служителя, нарушението е признато от ищеца, който е изпълнил поставената задача точно и в срок. До този момент, ищецът не е имал провинения в работата, бил е награждаван от Нокия в минал период, т. е. преди нарушението ищецът е бил образцов и лоялен служител на компания - обстоятелства поотделно и съвокупно относими към въведените с разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ критерии при определяне вида на дисциплинарното наказание, които не са били обсъдени от съда и обосновават извод, обратен на приетия с обжалваното решение - че наложеното с оспорената заповед дисциплинарно наказание „уволнение” е несъответно и несъразмерно на извършеното нарушение.
Предвид изложеното извода на съда, че при определяне вида на наложеното дисциплинарното наказание „уволнение”, работодателят е спазил принципа за съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението заложен в разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ е необоснован и изведен в нарушение на закона. Решението като неправилно следва да бъде отменено и тъй като не са налага извършването на нови съдопроизводствени действие по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК следва да се постанови ново решение, с което да се уважи иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Следва да се уважи и акцесорният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ.
От представените по делото писмени доказателства - препис от трудова книжка и справка от НАП се установява, че за периода от 01.01.2013г. до 06.02.2013г. ищецът е останал без работа по друго трудово правоотношение. За този период, с оглед заключение на съдебна счетоводна експертиза на ищеца се дължи обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1735,89 лв. - неполучено приращение от трудово възнаграждение. Установено е, че на 07.02.2013г. ищецът е започнал работа в [фирма]. От представен трудов договор е видно, че уговореното основно трудово възнаграждение е в размер на 460 лв., поради което на основание чл. 225, ал. 2 КТ ищецът има право на обезщетение, тъй като в шестмесечния срок след незаконното му уволнение е работил на по - ниско платена работа. Съобразно заключение на вещо лице разликата в заплатите възлиза на 4962 лв., или общо дължимото от ответника на ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ възлиза на 6697,89 лв. До този размер искът е основателен и доказан, като за разликата до пълния предявен размер 8020 лв. искът подлежи на отхвърляне като недоказан.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят съдебни разноски по компенсация за трите съдебни инстанция в размер на 1465,69 лв. - съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът ще следва да заплати в полза на Върховен касационен съд държавна такса по предявените искове в размер на 297,92 лв. (30 лв. по неоценяемия иск и 267,92 лв. по оценяемия иск по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ).
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на М. П. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет. 4, ап. 8 от длъжност „специалист обслужване на клиенти” в [фирма], извършено със Заповед № 1889 от 21.12.2012г. на управителя на [фирма].
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], съдебен адрес [населено място], [улица] да заплати на М. П. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет. 4, ап. 8 на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ общо сумата 6697,89 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 01.01.2013г.-07.02.2013г. и обезщетение за периода 07.02.2013г. - 30.06.2013г., представляващо разлика във възнаграждението, през който ищецът е работил на по-ниско платена работа, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер 8020 лв.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на М. П. Д. съдебни разноски по компенсация за всички съдебни инстанции в размер на 1465,69 лв. - съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер общо на 297,92 лв.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ