4 Р Е Ш Е Н И Е № 57 София, 29.04.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 354 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1043 от 03.10.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение от 20.10.2011 година по гр.д. № 3421/2011 година на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 240 ЗЗД за сумата 10000 лева, предявен от А. И. А. от [населено място] против [фирма], [населено място] като частичен иск от сумата 400000 лева. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по правните въпроси по приложението на чл. 154 ГПК, чл. 180 ГПК, чл. 182 ГПК и чл. 38 ЗЗД и в частност съставлява ли доказателство за плащане разписка, издадена от управителя на заемополучателя, договарял със себе си в качеството на физическо лице и имат ли доказателствена сила за отразените в тях факти счетоводните записвания по търговските книги. Съгласно чл. 38 ЗЗД, представляваният може да даде съгласие представителят да договаря от негово име със себе си. Управителят на търговско дружество, в качеството си на негов представляващ и по решение на общото събрание на съдружниците може да договоря със себе си като физическо лице за предоставяне заем на дружеството, но не може да удостовери предаването и получаването на заема - управителят не може да удостоверява факти от името на длъжника в своя лична полза. Изготвянето на разписка, в която управителят като заемодател предава заемната сума и я получава като заемополучател не удостоверява получаване на сумата от дружеството, тъй като съгласно чл. 180 ГПК, така съставеният частен документ удостоверява единствено, че изявлението, явяващо се в полза на издателя, е направено от подписалото го лице - удостоверителното изявление в частния свидетелствуващ документ се ползва с доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за издателя си факти. Предаването на заемната сума и получаването и от дружеството следва да бъде удостоверено с надлежни доказателства, каквито са внасянето и по банкова сметка или в касата на дружеството, съпроводено със съответните счетоводни записвания. По въпроса за доказателствена сила на счетоводните записвания по търговските книги, Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 169 от 23.11.2012 г. по т.д. № 664/2011 г. ІІ т.о., формираните в което изводи се споделят от настоящия съдебен състав. Редовно водените счетоводни книги на търговеца могат да служат като доказателство, но те не се ползват със задължителна доказателствена сила. Вписванията в тях следва да бъдат ценени с оглед всички доказателства по делото – чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ, в т.ч. с представени по делото първични счетоводни документи, заключения на икономически експертизи, вкл. и по въпроса за редовността на воденето на счетоводните книги. В обжалваното решение на Софийски градски съд е прието за установено, че на 10.07.2002 г., общото събрание на съдружниците на ответника [фирма] е взело решение за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти, собственост на дружеството, срещу паричен заем от 400000 лева, отпуснат от съдружника А. И. А. – ищец по делото. На същата дата, съдружникът А. И. А., действащ и като управител на дружеството е подписал разписка, в която е удостоверил, че дружеството е получило от него заемната сума от 400000 лева. На 17.07.2002 г., [фирма], представлявано от съдружниците А. И. А. и В. Й. Н. в качеството им на негови управители са подписали договор, обективиран в нот. акт № 104, том І, нот. дело № 101/2002 г. на нотариус рег. № 270 на Нотариална камара, съгласно който А. А. дава на дружеството в заем сумата от 400000 лева със задължение на заемателя да я върне в срок от три години, при уговорени падежи и вноски, като за обезпечение на дадената в заем сума дружеството учредява в полза на заемодателя ипотека върху апартаменти, магазин, гаражи и офис, находящи се в [населено място]. С влязло в сила решение № 229 от 05.03.2008 г. по гр.д. № 937/2007 г. на Софийски апелативен съд е прогласена нищожност на нот. акт № 104, том І, нот. дело № 101/2002 г. на основание чл. 472 вр. с чл. 475, ал.1 ГПК (отм.) поради непрочитане от нотариуса на съдържанието на акта на участващите лица и неудостоверяване, че съдържанието му е одобрено от тях. Заемната сума от 400000 лева не е била осчетоводена като постъпила в касата на дружеството, нито в хронологичния ред по банковите сметки и в годишния баланс на дружеството за 2002 г. При така установените факти, въззивният съд е приел, че не е установено ищецът да е предал заемната сума на ответното дружество; че не е доказал истинността на съдържанието на разписката 10.07.2002 г. за получаване на сума от 400000 лева, което е оспорено от ответника; че реалното предаване на сумата не се установява и от съдържанието на решението на общото събрание на съдружниците, както и от самия договор за учредяване на договорна ипотека, предвид което е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл. 240 ЗЗД като неоснователен. В касационната жалби против въззивното решение, подадена от А. И. А. се поддържа, че съдът неправилно не е зачел доказателствената сила на представената по делото разписка от 10.07.2002г.; в нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест е приел, че ищецът не е доказал предаване на заемната сума, което е установено от представените доказателства, в т.ч. решение на общото събрание за сключване на договор за заем и договор за ипотека, съставляващ по същността си разписка за получената от дружеството сума. Ответникът по касационната жалба [фирма] я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въведените касационните оплаквания срещу въззивното решение са неоснователни. Изводът на въззивния съд, че представената по делото разписка от 10.07.2002 г., в която ищецът е удостоверил изгодни за себе си факти, не удостоверява получаване на сумата от ответното дружество е правилен, съобразен с доказателствената сила на документа. Правилни са и изводите, че фактът на реално предаване на заемната сума не може да бъде установен и от съдържанието на решението на общото събрание на съдружниците от 10.07.2002 г. за учредяване на договорна ипотека върху имоти на дружеството срещу паричен заем от ищеца, както и от самият договор за ипотека, който не доказва предаване на заемната сума на заемополучателя – самото учредяване на ипотека в обезпечение на заем не доказва реалното предаване на сумата, какъвто извод не може да се изведе и от съдържанието на договора. Правилни са и формираните във въззивното решение изводи, че предаването на заемната сума не е установено и чрез доказателствата за постъпили в дружеството суми през 2002 г. Обстоятелството дали счетоводните книги са били редовно водени се явява без правно значение при доказателства, че заемна сума от 400000 лева не само не е била осчетоводена като постъпила в касата на дружеството, но не е постъпила и по банковите сметки на дружеството, нито е била отразена в годишния му баланс за 2002 г. Липсват и доказателства, че такава сума е употребена за нужди на дружеството, поради което реалното и предаване на ответника не е доказано. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по касация за присъждане на съдебни разноски се явява неоснователно предвид липсата на доказателства за извършването им пред настоящата съдебна инстанция. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 20.10.2011 година по гр.д. № 3421/2011 година на Софийски градски съд, Трети „в” състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: