3 Решение по т.д.№ 1705/2013 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е № 81 София, 08.07.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и осми април през две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Елеонора Стоянова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1705 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 27 от 28.01.2013 год. по гр.д.№ 1279/2012 год. на Русенския окръжен съд Въззивният съд е потвърдил Решение № 1770 от 23.10.2012 год. по гр.д.№ 3471/2012 год. на Русенския районен съд с което са били отхвърлени предявените по реда на чл.422 ГПК субективно съединени искове на [фирма] срещу А. Н. Н. и Ю. С. Н., за съществуване на задължение в размер на 21399.98 лв., произтичащо от просрочено задължение по договор за кредит, дължими лихви и съдебни разноски, за които вземания на основание чл.417 т.2 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу С. Н. Н., А. Н. Н. и Ю. С. Н.. В представен писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК, ответниците по касация А. Н. Н. и Ю. С. Н., чрез процесуалния си представител изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Претендират разноски. Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса за тълкуване обсега на съгласието по чл.147 ал.2 ЗЗД и по-конкретно, обхваща ли то и отпадане по отношение на поръчителя на правилото за срока по чл.147 ал.1 ЗЗД. Като взе предвид становищата на страните и на основание чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е неоснователна. Предявени са от [фирма] по реда на чл.422 ГПК пасивно субективно съединени искове за установяване съществуването на задължение в размер на 21399.98 лв.произтичащо от обявен за предсрочно изискуем договор за кредит. Ответници са А. Н. и Ю. Н., имащи материалноправното качество на поръчители по договор за банков потребителски греди топ който [фирма] е кредитодател, а С. Н. Н. – кредитополучател. По реда и на основание чл.418 вр.чл.417 т.2 ГПК банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за главницата по кредита срещу тримата солидарни длъжници. С оглед постъпилото възражение по чл.414 ГПК от поръчителите, искът за установяване съществуването на задължението им е предявен срещу тях. Последователно подържаната теза на поръчителите е, че искът на [фирма] срещу тях е преклудиран, тъй като заповедното производство е инициирано след изтичането на срока по чл.147 ал.1 ЗЗД. Тезата на [фирма] е, поръчителите изрично са се съгласили с изменението на договора за кредит – чл.147 ал.2 ЗЗД, което съгласие обхваща и ангажирането на отговорността им извън срока по ал.1 на чл.147 ЗЗД. За да отхвърли иска, Русенският районен съд се е позовал на разпоредбата на чл.147 ал.1 ЗЗД – изтичане на преклузивния срок по отношение на поръчители. Въззивният съд е стигнал до същия извод, поради което е потвърдил първоинстанционния акт. Становището на настоящата съдебна инстанция по посочения правен въпрос е следното: Константната съдебна практика, а и задължителната такава (т.4 на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС) приемат, че срокът по чл.147 ал.1 ЗЗД е краен и преклузивен. С изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство. В хипотезата на чл.60 ал.2 ЗКИ, пред която сме изправени, начало на срока поставя настъпването на предсрочната изискуемост, съобразно обстоятелствата, посочени в т.18 на ТР № 4/2013 год. Изтичането на срока по чл.147 ал.1 ЗЗД към датата на подаване на заявлението е абсолютно основание за отхвърлянето му. А ако искането по заявлението е уважено и заповед за незабавно изпълнение е издадена, позоваването на погасяване на субективното материално право на кредитора спрямо поръчителите, може да бъде направено и в производството по чл.422 ал.1 ГПК, както е в случая. От правната характеристика на срока по чл.147 ал.1 предл.1 ЗЗД произтича и преценката за приложимостта на продължението по ал.2 на чл.147 ЗЗД спрямо него. Доколкото преклузивните срокове не подлежат на спиране и прекъсване, недопустим е отказ от тях след изтичането им, както и продължаването им, то очевидно е, че хипотезата на чл.147 ал.2 ЗЗД, не може да се тълкува като допускаща възможността за предварително съгласие, дерогиращо правилото на чл.147 ал.1 предл.1 ЗЗД изпълнение По същество. Безспорно е по делото, че предсрочната изискуемост на кредита, чиято дължимост спрямо поръчителите е предмет на установяване по настоящето дело, е настъпила на 03.08.2011 год. Тази дата е приел районният съд и преценката му не е била оспорена нито пред въззивното, нито пред настоящата инстанция. Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е било депозирано в канцеларията на Русенския районен съд на 10.02.2012 год. т.е. след изтичането на срока по чл.147 ал.1 предл.1 ЗЗД. Заповедният съд не е констатирал изтичането на преклузивния срок, но както бе посочено по-коре, такава констатация е направена в рамките на спорното производство по чл.422 ал.1 ГПК. Потвърждавайки първоинстанционният акт, въззивният съд е постановил законосъобразно решение, което ще следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, касаторът ще следва да заплати на ответниците по касация направените по делото разноски, възлизащи на 1973.25 лв., съобразно заплатеното адвокатско възнаграждение. Водим от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила Решение № 27 от 28.01.2013 год. по гр.д.№ 1279/2012 год. на Русенския окръжен съд. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на А. Н. Н. и Ю. С. Н. сумата 1973.25 лв. (хиляда деветстотин седемдесет и три лева и 25 ст.), представляваща направени по делото разноски за настоящата инстанция Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.