Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * отрицателен установителен иск * право на строеж * груб строеж * погасителна давност * забавено изпълнение

Р Е Ш Е Н И Е

№9

[населено място], 29.02.2016 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4247 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 35 от 29.04.2015г. по гр.д. № 41/2015г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 321 от 17.11.2014г. по гр.д. № 372/2013г. на Бургаски окръжен съд за признаване за установено по отношение на П. Г. Г., Е. Г. Т., Е. В. Р., Х. Г. Р. и Р. П. Т., че [фирма], ЕИК[ЕИК], не е собственик на недвижимите имоти, построени в ПИ с идентификатор 00833.6.430, находящ се в [населено място], целия с площ 7 506 кв.м., в степен на завършеност „груб строеж”, в „представителна сграда с апартаменти за сезонно обитаване и КОО-Р. апартманс”. Със същото решение е отменено решение № 1302 от 15.12.2014г., постановено по делото на Бургаски окръжен съд, за поправка на очевидна фактическа грешка в частта му, в която е записано „в степен на завършеност груб строеж, като е постановено вместо него се чете: „на етап незавършен груб строеж”. В останалата част решението по чл. 247 ГПК е потвърдено.
Касационната жалба е подадена от [фирма] чрез пълномощника адв.Н.. Поддържа се неправилност на решението поради нарушения на съдопроизводствените правила, регламентиращи доказателствената сила на официалните документи и реда за оспорването им; както и на задължението на съда да изложи съображения по наведените от страната възражения, като конкретно е визирано възражението досежно началото и продължителността на давностния срок по чл. 67 ЗС с оглед законово регламентираната забрана за строителство в имоти на черноморското крайбрежие в летния период.
Ответниците, чрез процесуалния си представител, оспорват жалбата.
В течение на касационното производство е починала ответницата Р. П. Т. и производството е продължило в лицето на наследниците й М. Г. Т. и Я. Г. Я., двамата от [населено място], [улица], представлявани от адв. Д..
С определение № 377 от 29.10.2015г. е допуснато касационно обжалване на решението на Бургаски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено основното решение на Бургаски окръжен съд. Поставеният правен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е дали забраната за извършване на строителство по време на курортния сезон в населените места по Ч. крайбрежие представлява обективна причина, обуславяща спиране на давностния срок по чл. 67 ЗС.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по отрицателен установителен иск за собственост. Ищците като собственици на поземления имот са учредили на ответното дружество с нотариален акт от 09.03.2007г. право на строеж за изграждане на жилищна сграда. Уговорен е срок за извършване на строителството 24 месеца от издаване на строителното разрешение. При наведен в исковата молба довод за погасяване на правото на строеж по давност поради неупражняването му в предвидения от закона петгодишен срок, то спорът е съсредоточен върху това в каква степен на завършеност се намира сградата. Установено е, че разрешението за строеж е издадено на 18.05.2007г. на името на ищците; конструкцията на сграда е приета с актове, съставени през 2008г., след което други актове не са съставяни. С протокол от 30.09.2009г. страните са уговорили, че завършването на строежа ще се извърши в срок до 01.07.2010г. като са взели предвид невъзможността да се извършват строителни работи в периода от 15 май до 01 октомври въз основа на заповеди на кмета на общината, издадени на основание чл. 15 от Закона за устройство на Ч. крайбрежие. Относно изграждането на сградата в груб строеж са издадени противоречиви удостоверения от [община] - в удостоверение от 05.12.2012г. се констатира, че изграждането в груб строеж не е приключено; в удостоверение от 01.03.2013г. се сочи, че сградата е завършена в груб строеж; в писмо от 21.03.2013г. до съда е посочено също, че грубият строеж е изпълнен. За проверка на тези противоречиви данни съдът е назначил техническа експертиза. Според вещото лице сградата още не е завършена в груб строеж. Приета е и тройна техническа експертиза, която изяснява, че сградата е на етап незавършен груб строеж, защото не са изпълнени напълно ограждащите зидове и покривът. Исковата молба е заведена на 20.02.2013г. и не се спори, че след завеждане на делото ответникът е напуснал обекта.
При постановяване на решението си въззивният съд на първо място е разгледал наведените доводи за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск поради липса на интерес. Позовал се е на разрешенията в Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС и е приел, че за ищците съществува интерес от водене на иска, тъй като с отричане правата на ответника, ще бъде възстановена възможността им да упражняват правото на собственост в пълен обем, без да търпят ограниченията на правото на строеж. В същия смисъл по делото е постановено определение на Бургаски апелативен съд, с което е отменено извършено от първата инстанция прекратяване на делото.
За да разреши спора по същество, съдът е изходил от указанията в Тълкувателно решение № 1/2011г. на ОСГК, според които правото на строеж се счита реализирано с изграждането на сградата в груб строеж. Обсъждайки писмените доказателства и заключенията на експертизите съдът е достигнал до извод, че към момента на завеждане на иска /20.02.2013г./ правото на строеж не е осъществено, тъй като сградата не е завършена в груб строеж. Този извод /за незавършеност на грубия строеж/ следва от първото удостоверение, издадено от [община] и от тройната експертиза. Взел е предвид също така, че след съставените през 2008г. актове образец 14 други актове относно строителството не са съставяни, както и че понастоящем ответникът е напуснал имота. Съдът не е посочил конкретно от кога е започнала да тече и кога е изтекла погасителната давност, но е споделил мотивите на първата инстанция, че дори при отчитане на забраната да се строи през курортния сезон, правото на строеж е погасено.
По поддържаните от въззивника /сега касатор/ възражения, касаещи приемането на заключението на тройната техническа експертиза съдът е изложил нарочни съображения. Изтъкнал е, че вещите лица са проверили строителните книжа и са извършили оглед на място.
Въпросът, послужил като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, е свързан с предвидената в чл.15 от Закона за устройство на Ч. крайбрежие /З./ забрана за извършване на строителни дейности в курортните селища по време на почивния сезон и нейното отражение върху давностния срок по чл. 67 ЗС за погасяване на правото на строеж. За да се отговори на въпроса е необходимо да се отчетат следните съображения: Тъй като правото на строеж обременява имота на собственика и за да съществува яснота дали то ще бъде реализирано или не, законът предвижда петгодишен срок за упражняването му. При неспазването му правото на строеж се погасява по давност в полза на собственика на земята. Следователно, за да се погаси правото на строеж е необходимо бездействие на титуляра и то такова, което се дължи на неговото поведение. Съответно, при наличието на обективни пречки за извършване на строителството, срокът по чл. 67 ЗС няма да тече. Това разбиране е намерило израз в т.2 на Тълкувателно решение № 1/2011г. на ОСГК, според което давностният срок по чл. 67 ЗС започва да тече от момента, в който е осигурена фактическа възможност за реализиране на правото на строеж и при забавяне на строителството по обективни причини, като съдебни спорове с трети лица относно разрешенията за строеж, срокът не тече.
Същевременно, доколкото срокът по чл. 67 ЗС е давностен, то течението му може да бъде спирано само на основания, изчерпателно уредени в закона - чл. 115 ЗЗД. Предвидената в нормативен акт забрана да се извършва строителство в летните месеци в имоти на черноморското крайбрежие не представлява такова основание. Тя няма характер на извънредно и непредвидимо обстоятелство, което да прави невъзможно реализирането на правото на строеж в рамките на законовия петгодишен срок. Напротив, след като е уредена в закона, тя е предварително известна на страните и следва да бъде съобразена от суперфициаря. Ето защо, строителната забрана по чл. 15 от Закона за устройство на Ч. крайбрежие не спира течението на давностния срок по чл. 67 ЗС за погасяване на правото на строеж.
По основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение е ненапълно обосновано, но като краен резултат е правилно.
Към момента на сключване на договора за учредяване на право на строеж между страните по делото - 09.03.2007г. Законът за устройство на черноморското крайбрежие/З./ не е бил приет - той е в сила от 1.01.2008г. Страните изрично са отчели неговото действие при сключване на споразумението от 30.07.2009г., като са удължили първоначално уговорения 24-месечен срок за завършване на строителството до 01.07.2010г. с отчитане на въведените със заповед на Кмета на [община] строителни забрани за 2007, 2008 и 2009г. за периодите от 15 май до 01 октомври. Същевременно, забраната за извършване на строително-монтажни работи в курортните селища през посочения времеви период е съществувала в чл.48е от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Така че, тя не е въведена за първи път със З.. А и в издаденото строително разрешение в т.10 изрично е посочено, че трябва да се преустановява изпълнението на СМР ежегодно за периода от 01 май до 15 октомври с цел спокойствие на почиващите. Ето защо, при сключване на договора суперфициарят е бил наясно с времевото ограничение на строителството. А и като търговец, който извършва строителна дейност по занятие, дружеството дължи да познава нормативните изисквания към този вид дейност.
В. съд в мотивите си е допуснал до известна степен смесване на последиците от неизпълнението на договорното задължение за извършване на строителството в определен срок и последиците от неупражняването на правото на строеж в петгодишен срок. Първото обуславя разваляне на договора поради неизпълнение, а второто - погасяване на правото на строеж в полза на собственика на земята. Съдът не е посочил точно откога е започнал да тече и кога е изтекъл срокът по чл. 67 ЗС, но следва да бъдат споделени крайните му изводи, че правото на строеж не е упражнено в предвидения от закона срок, поради което е погасено в полза на собствениците на терена. Възможността за реализиране на строителство съществува от момента на издаване на разрешението за строеж на 18.05.2007г. и при липса на основания за спиране давностният срок е изтекъл на 18.05.2012г. По делото е установено, че последните строителни работи са извършени през 2008г. когато са съставени актовете обр. 14, както и че към момента на завеждане на делото през февруари 2013г. строителят е напуснал обекта. Следва да бъдат възприети и изводите на тройната техническа експертиза, че сградата не е изградена в груб строеж, както е дефинирано това понятие в §46, т.5 от ДР на ЗУТ, тъй като не са довършени всички ограждащи стени и покрива. Въз основа на тези констатации и предвид разясненията в т.1 на Тълкувателно решение № 1/2011г. на ОСГК на ВКС, то правото на строеж е погасено на основание чл. 67 ЗС поради неупражняването му в петгодишен срок. Предявеният отрицателен установителен иск, че суперфициарят не е собственик на недвижимите имоти, построени в ПИ с идентификатор 00833.6.430, находящ се в [населено място], е основателен. Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход ответниците по жалбата имат право на направените разноски за касационното производство, възлизащи на 900лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 35 от 29.04.2015г. по гр.д. № 41/2015г. на Бургаски апелативен съд в допуснатата до обжалване част, с която е потвърдено решение № 321 от 17.11.2014г. по гр.д. № 372/2013г. на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на П. Г. Г., Е. Г. Т., Е. В. Р., Х. Г. Р., М. Г. Т. и Я. Г. Я. сумата 900 /деветстотин/ лв. разноски по делото за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: