11 Р Е Ш Е Н И Е № 50117 [населено място], 25.01.2024 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1302 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Подадена е касационна жалба от И. П. С. и И. Л. С. против решение № 81/20.01.2022г. по гр.д. № 2210/2021г. на САС в частта, с която е обезсилено решение № 261871/17.12.2020 г. по гр.д. № 16212/2013 г. на СГС, ГО, 11 състав и Определение от 29.03.2021г., постановено по реда на чл.248 ГПК, в частта, с която е уважен иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД по отношение на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 3/12.11.2013 г. на нотариус М. Г., с предмет сграда с идентификатор 68134.4084.1594.33 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-35/09.06.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК със застроена площ от 2 644 кв.м., а именно цех за ксероксни барабани, с площ от 2 592 кв.м., находящ се в поземлен имот пл. № 32 от кадастралната карта на [населено място], кв.Г., [улица], построена в поземлен имот 68134.4084.1594, със стара имотна партида № 43811, и е прекратено производството по делото в тази му част; както и е отменено решение № 261871/17.12.2020 г. по гр.д. № 16212/2013 г. по описа на СГС, ГО, 11 състав и Определение от 29.03.2021г., постановено по реда на чл.248 ГПК, в частта, с която е уважен иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД по отношение на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 3/12.11.2013 г. на нотариус М. Г., с предмет - сграда с идентификатор 68134.4084.1594.32 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-35/09.06.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 675 кв.м., находящ се в поземлен имот пл.№ 32 от кадастралната карта на [населено място], кв.Г., [улица], построена в поземлен имот 68134.4084.1594, със стара имотна партида № 43811, като вместо това е отхвърлен предявеният от касаторките срещу „ИСМА“ ЕООД и „М. КОМЕРС“ ЕООД иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД за признаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 3/12.11.2013 г. на нотариус М. Г., с предмет - сграда с идентификатор 68134.4084.1594.32 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-35/09.06.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 675 кв.м., находящ се в поземлен имот пл.№ 32 от кадастралната карта на [населено място], кв.Г., [улица], построена в поземлен имот 68134.4084.1594, със стара имотна партида № 43811, за относително недействителен и в частта на разноските. В касационната жалба се поддържа становище за неправилност на въззивното решение в посочените по-горе части, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Изложени са съображения, че искът по чл.135 ГПК е допустим независимо от наложената възбрана върху недвижимия имот с идентификатор 68134.4084.1594.33, тъй като тя обезпечава само част от вземането на кредиторите-ищци. Намират за установено и знанието на третото лице относно съществуването на задължения на съконтрахента му „ИСМА“ ЕООД към ищците. Искат отмяна на въззивното решение в атакуваните части и постановяване на друго за връщане на делото за разглеждане на иска по чл.135 ЗЗД по отношение на имот с идентификатор 68134.4084.1594.33, както и за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД по отношение на имот с идентификатор 68134.4084.1594.32. Претендират присъждане на разноски. Ответниците по касационната жалба „ИСМА“ ЕООД и „М. КОМЕРС“ ЕООД оспорват основателността на същата. С определение № 50284/26.04.2023 г. по т.д. № 1302/2022г. на ВКС, I т.o. e допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/Допустим ли е иск по чл.135 ЗЗД срещу сделка с недвижим имот, когато сделката е сключена след наложена възбрана върху същия имот, но за обезпечение само на част от вземането на ищеца-кредитор, което не е предявено за събиране в изпълнителното производство? и 2/ за знанието на третото лице – купувач за увреждащия кредиторите на неговия продавач характер на прехвърлителната сделка и значението в тази връзка на вписана преди договора възбрана върху прехвърляния имот. Като взе предвид становищата на страните и по реда на чл.290, ал.2 ГПК извърши проверка по заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по отменителния иск по чл.135 ЗЗД „ИСМА“ ЕООД се явява длъжник на касаторките за изплащане на дължимия дружествения дял по реда на чл.125, ал.3 ТЗ /за което е налице влязло в сила на 29.08.2017 г. решение по т.д. № 1357/2013 г. по описа на СГС, TO, VI-15 състав/. Тъй като на осн. чл.125, ал.3 ТЗ, стойността на дела се определя съгласно счетоводен баланс към края на месеца, в който настъпва прекратяване на участието на съдружника в ООД, а членственото правоотношение на наследодателя на ищците в „Исма” ООД е било прекратено със смъртта му на 28.02.2013 г. (арг.чл.125, ал.1 т.1 ТЗ), то САС е приел, че имуществените последици от прекратяването на членственото правоотношение следва се уредят към края на месец февруари 2013 г. Въззивната инстанция е заключила, че считано от 01.03.2013 г. вземането на касаторките е станало ликвидно и изискуемо, като не е било необходимо то да бъде и съдебно признато – с влязло в сила съдебно решение, като същото предхожда по време датата на сключване на процесния договор от 12.11.2013 г. В този смисъл е дал квалификация на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД. САС е изложил съображения по отношение допустимостта на иска. В тази връзка е отчел, че с определение от 15.03.2013 г. на СГС, ТО, VІ- 15 състав по т.д. № 1357/13г. е било допуснато обезпечение на предявените осъдителни искове по чл.125, ал.3 ТЗ от касаторките срещу „Исма” ООД чрез налагане на възбрана върху следния недвижим имот, собственост на ответника „Исма” ООД: цех за ксероксни барабани, с площ от 2592 кв.м., находящ се в поземлен имот пл.№ 32 и възбраната е била вписана на 08.08.2013 г., т.е. преди сключването на процесния договор на 12.11.2013 г. Изложил е аргументи, че целените с иска по чл.135 ЗЗД гражданскоправни последици (относителна недействителност на разпоредителното действие) са настъпили още с вписване на възбраната. Без правно значение е имат ли ищците и други вземания срещу същия длъжник, тъй като предизвиканата с вписването на възбраната относителна недействителност не може да настъпи повторно с уважаване на павловия иск, а извършените от длъжника разпореждания са недействителни и спрямо присъединения кредитор, т.е. разпорежданията са недействителни и за вземанията по всички предявени от ищците изпълнителни листове по изпълнителното дело, по което е наложена възбраната /вкл. по увеличения размер на искове по чл.125, ал.3 ТЗ/. САС е приел, че с оглед разпоредбата на чл.270, ал.3 ГПК постановеното решение в частта по иска с правно основание чл.135 ЗЗД следва да се обезсили и то само по отношение на възбранения имот - цех за ксероксни барабани, с площ от 2592 кв.м., а производството по него да се прекрати. В останалата част – по отношение на втората сграда /пристройка/ със застроена площ от 675 кв.м., с идентификатор 68134.4084.1594.32 е отхвърлил иска като недоказан. Изложил е съображения, че тъй като увреждащата сделка е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял. Знанието на съдоговорителя на длъжника за увреждане на кредитора се изразява в знание, че контрахентът му има дългове и че с извършената сделка длъжникът уврежда кредитора. За знанието като субективно отношение се съди по външно обективирани от страните по сделката действия - правни и фактически. Не е необходимо третото лице да познава кредитора и длъжника, достатъчно е да са представени доказателства кога и при какви обстоятелства му е съобщено съдържанието на техните насрещни права и задължения, за да може той да е наясно как те се накърняват от сключения договор. Въпросът е може ли единствено от вписването на възбраната върху единия от имотите, предмет на разпоредителната сделка, с което е дадена гласност на претенцията на ищците за вземането им за равностойност на дружествен дял по чл.125, ал.3 ТЗ, да се изведе извод за знание на купувача. Апелативният съд е намерил, че от субективна страна не е било доказано знание на купувача за увреждане на кредиторите, доколкото двете дружества- съконтрахенти не са свързани лица по смисъла на пар.1 ДР на ТЗ, а презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД е неприложима, тъй като по отношение на законните представители, а и на пълномощниците на двамата ответници по атакуваната сделка, не са налице посочените в чл.135, ал.2 ЗЗД родствени връзки и брачни отношения, а нормата не може да се тълкува разширително. Според САС не са били събрани доказателства управителите/еднолични собственици на двете дружества да са близки приятели или между тях има трайни търговски или други подобни отношения, нито са уговорили обратно изкупуване на имота и пр. Владението върху имотите е било предадено, а цената е била реално платена. В този смисъл знанието на третото лице купувач - ответника "Моникс комерс" ЕООД, не се презумира, като единствено от факта на вписана възбрана в публичен регистър, не може да се изведе извод за знание. Релевираният довод за договорена два пъти по-ниска цена от средната пазарна, не е би могъл сам по себе си според съда да обоснове извод за знание за увреждането, доколкото постигнатото съгласие за цената на имотите от договарящите е израз на установената в чл.9 ЗЗД свобода на договаряне, която им позволява да направят конкретна преценка за насрещните престации и тяхната еквивалентност. Още повече при наличието на вече вписана възбрана върху първия цех, това безспорно намалява стойността на имотите предвид евентуално предстоящо изпълнение върху единия от тях. По първия правен въпрос настоящият състав на ВКС намира следното: В определение № 65/12.02.2018г. по ч.гр.д. № 4854/2017г. на ВКС, IV г.о. е прието, че когато възбраната е наложена върху имот за обезпечение на вземане, различно от това на кредитора по иск с равно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, тя обезпечава конкретно вземане и не обезпечава други вземания на кредитора и относителната недействителност не настъпва спрямо тях – обезпеченият кредитор не може да насочи принудителното изпълнение върху прехвърления след възбраната имот за удовлетворяване на други свои вземания. След постановяване на горното определение е прието ТР № 1/10.07.2018г. по тълк.д. № 1/2015г. на ОСГТК на ВКС, в мотивната част на което подробно е разгледан въпросът за действието на вписана възбрана. Посочено е, че възбраната на недвижим имот, наложена като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложена в хода на образувано производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК, се подчинява на правила, установени в ГПК и ПВп. Тя се вписва въз основа на властнически акт на компетентно длъжностно лице или учреждение и не се погасява. Вписването на възбрана има за цел да се даде гласност на подлежащите на вписване актове по начина, предвиден в ПВп. Вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите или в ПВп. В. върху недвижим имот като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК е насочена към осигуряване на възможността за последващо провеждане на принудително изпълнение върху конкретен недвижим имот при успешна искова защита. Тя може да бъде наложена като обезпечение на бъдещ иск или във всяко положение на висящия исков процес до приключване на съдебното дирене във въззивното производство. Като обезпечение на иска възбрана се допуска по всички видове искове - както осъдителни искове за парични вземания, така и по искови производства, по които ищецът е упражнил правото си на защита на конкретно свое притезателно или потестативно материално право. В., наложена в изпълнителното производство по чл. 449, ал. 2 ГПК, има за цел да препятства длъжника при насочено принудително изпълнение по отношение на негов недвижим имот, да извърши действия, с които да осуети или затрудни удовлетворяване вземането на взискателя-кредитор. И в двете хипотези наложената възбраната има един и същ ефект. Тя цели да запази недвижимите имоти на длъжника в неговия патримониум и осигури ефективната реализация на установеното със сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие имуществено право на кредитора (взискател), чрез установената от законодателя с разпоредбата на чл. 453 ГПК непротивопоставимост на последвало наложената възбрана разпореждане или учредяването на вещни права, извършени от собственика на имота. С вписване на възбраната последващите разпореждания на длъжника с възбранения имот са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори. На тях са непротивопоставими и претенциите на трети лица към възбранения имот, ако исковите молби, с които тези претенции са заявени пред съд, подлежат на вписване, но не са вписани преди вписване на възбраната. Поради това действие на възбраната взискателят и присъединените кредитори по чл. 456 ГПК ще могат да се удовлетворят от цената на имота въпреки последващи разпореждания на длъжника и независимо от основателните претенции на трети лица към възбранения имот. В. възбрана осигурява по–ранна противопоставимост на правото на собственост на купувача по публичната продан, за времето от датата на вписване на възбраната спрямо лицата, вписали свои актове относно недвижимия имот след този момент, до вписване на постановлението за възлагане. В. не е вещно право, тя е вещна тежест върху недвижим имот. За разлика от ипотеката, възбраната не дава право на предпочтително удовлетворение, а само обезпечава възможността за ефективна реализация на принудително изпълнение спрямо възбранения недвижим имот. Наложената възбрана гарантира осребряване на недвижимия имот, но не гарантира удовлетворяване на кредитора в пълен обем, тъй като получената от публичната продан сума подлежи на разпределение между всички кредитори на длъжника, чийто имот е възбранен. Съгласно чл. 452, ал. 2 ГПК извършените от длъжника разпореждания с възбранен имот са прогласени от законодателя за недействителни спрямо взискателя, който я е наложил. Ефектът на тази недействителност се изразява в предназначението на възбраната като обезпечителна мярка да „пази имота“ в патримониума на длъжника, за да може по отношение на този имот да се проведе принудително изпълнение въпреки извършеното разпореждане в полза на трето лице. Действието на вписаната възбрана има по - широк обхват от ипотеката, защото тя осигурява, както възможност кредиторът да се удовлетвори от възбранения имот, фингирайки неговото запазване в патримониума на длъжника, така и ограничава последващи разпореждания, за да се обезпечи изпълнение и на други притезателни права освен парични вземания. Запазването на наложената обезпечителна възбрана след публичната продан на недвижим имот (в рамките на проведено принудително изпълнение) цели да обезпечи удовлетворяването на признато изпълняемо субективно материално право на всяко лице, имащо качеството кредитор на длъжника, чийто недвижим имот е под възбрана. Притезанието, с което разполага последният, би могло да има за предмет, както паричен, така и непаричен характер. Когато обезпечителната възбрана охранява интереса на кредитор за удовлетворяване на парично вземане чрез изпълнение върху недвижим имот, правото на кредитора е защитено от разпоредбата на чл. 459, ал. 1 ГПК. При осъществяване на публична продан, обезпеченият с възбрана кредитор е присъединен по право кредитор и припадащата му се сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител. Посочено е и че съдържанието на правото на кредитора с наложена възбрана за обезпечаване на изпълнението на парично задължение се заключава в това, той да се удовлетвори от цената на възбранения имот по съразмерност според привилегията и наличието на други вземания. Настоящият състав на ВКС, като съобрази актуалната задължителна практика на ВКС и целите на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД – да бъде обявена за относителна недействителна една сделка по отношение на кредитора-ищец, така че принудителното изпълнение за удовлетворяване на негово притезание да може да бъде насочено срещу прехвърления със сделката имот, намира че целите на посочения конститутивен иск настъпват още с вписване на възбраната /независимо дали е наложена в обезпечително или в изпълнително производство/. След като от вписаната възбрана се ползват всички други присъединени кредитори на длъжника, то на още по-силно основание от същата възбрана ще се ползва и кредиторът, по чиято молба тя е била допусната и наложена, за удовлетворяване и на друго /извън обезпеченото/ негово вземане към същия длъжник. Предизвиканата с вписването на възбраната относителна недействителност на последващи разпоредителни сделки с възбранения имот не може да настъпи повторно с уважаване на павловия иск. В интерес на кредитора е в рамките на вече образуваното изпълнително производство да представи всеки издаден в негова полза изпълнителен лист за удовлетворяване на съществуващите му вземания спрямо длъжника. Поради което съставът на ВКС намира, че е недопустим иск по чл.135 ЗЗД за обявяване за относително недействителна спрямо кредитора на сделка с недвижим имот, когато тя е сключена след наложена възбрана върху същия имот за обезпечение на част от вземането на ищеца-кредитор. По втория правен въпрос: Произнасяне по идентичен правен въпрос е направено с Решение № 137/10.03.2010. по гр.д. № 836/2009г. на ВКС, III г.о. Прието е, че елемент от фактическия състав на чл.135 ЗЗД при възмездна сделка е знанието от страна на преобретателя, че със сделката уврежда кредиторите на прехвърлителката. Обстоятелството, че по отношение на процесния имот е имало вписана възбрана обуславя предположението, че преобретателят като трето лице е знаел, че със сделката се увреждат кредиторите на прехвърлителя. Вписването прави сделката публична. Като вещноправен институт, вписването има действие спрямо третите лица и предполага, че всяко едно трето лице знае за съществуването на акта на вписването и неговото съдържание. „Увреждане“ по смисъла на чл. 135 ЗЗД не следва да се разбира като умишлено действие за злепоставяне на кредиторите, а знание, че със тази сделка могат да бъдат засегнати техни имуществени интереси. Настоящият състав на ВКС споделя така дадения отговор. По основателността на касационната жалба: Изложеният по-горе отговор обуславя извод за неоснователност на оплакванията за неправилност на въззивното решние в частта на обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по чл.135 ЗЗД по отношение на възбранения недвижим имот. Обезпечителната възбрана върху недвижимия имот, предмет на атакуваната с иска по чл.135, ал.1 ЗЗД сделка, е била налице както към момента на подаване на исковата молба по павловия иск, така и към момента на постановяване на решението на въззивния съд. Поради което се налага извод за липса на правен интерес за ищците от предявения конститутивен иск по отношение на този имот. Основателна е касационната жалба в частта по отхвърления иск по чл.135 ЗЗД по отношение на имот с идентификатор 68134.4084.1594.32. В случая в един нотариален акт са обективирани разпоредителни сделки с два недвижими имота, като единият от тях е бил възбранен от настоящите касатори и обезпечителна възбрана е била вписана към този момент. Вписването има за цел да даде гласност на подлежащите на вписване актове и тяхното съдържание. Презумира се, че всяко трето лице е запознато с тях, поради което, при вписана по персоналната партида на съконтрахента му възбрана, то знае за съществуването на задължения на последния към кредитора-ищец. По тези съображения фактическият състав на чл. 135, ал.1 ЗЗД в случая е изпълнен и искът за обявяване относителната недействителност на извършената покупко-продажба е основателен. Доколкото въззивната инстанция е стигнала до противоположни правни изводи, въззивното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови ново решение, с което предявеният иск с правно осн. чл. 135, ал.1 ЗЗД относно имот с 68134.4084.1594.32 да бъде уважен. По разноските: Изходът от спора / частично недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и частично допускане, след което въззивното решение частично е оставено в сила и частично е отменено с постановяване на друго решение за уважаване на част от иска по чл.135 ЗЗД/ налага изцяло ново произнасяне по въпроса за разноските за всички инстанции. Поради което се налага извод за отпадане на предмета на произнасяне по частната жалба на касаторките срещу частта от въззивното решение по частната им жалба срещу определението на СГС по чл.248 ГПК и производството по нея следва да се прекрати. За първа инстанция съобразно уважената част от исковете /само за иска по чл.135, ал.1 ЗЗД относно имот с идентификатор 68134.4084.1594.32 и с цена на този иск от 320 456,80 лв./ ответниците дължат сторените от И. П. С. разноски в размер общо на 11 838 лв., както следва: 3 204,57 лв. за държавна такса за разглеждане на исковата молба, 320 лв. държавна такса за вписване на исковата молба, 297,43 лв. за съдебни удостоверения и депозити и 8000 лв. – адвокатско възнаграждение. За въззивна инстанция ответниците дължат сторените от И. П. С. разноски в размер на 8000лв. – адвокатски възнаграждение, а за касационна инстанция дължат: на И. П. С. разноски в размер на 802,23 лв. – държавна такса за разглеждане на касационната жалба в уважената част, а в полза на И. Л. С. разноски в размер на 166 лв. – държавна такса за разглеждане на касационната жалба в уважената част при съобразяване на частичното й освобождаване от заплащане на държавна такса. За касационната инстанция ответниците – търговски дружества дължат и заплащане на сумата от 636 лв. по сметка на ВКС, на осн. чл.78, ал.6 ГПК - част от дръжавната такса за уважената част от касационната жалба, от внасяне на която е била освободена И. Л. С.. В полза на ответника „ИСМА“ЕООД следва да се присъдят разноски за първа инстанция в размер на 600 лв. – депозити за вещи лица, за въззивната инстанция в частта на уважената въззивна жалба /иск с правно осн. чл.135, ал.1 ЗЗД по отношение на имот с данъчна оценка 1 599 720 лв./: 7 998 лв. – държавна такса за разглеждане на въззивната жалба и 22 952 лв. – адвокатско възнаграждение и за касационната инстанция за защита в частта по неуважената касационна жалба сумата от 22 952 лв. – адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на Първо отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 81/20.01.2022г. по гр.д. № 2210/2021г. на САС в частта, с която е отменено решение № 261871/17.12.2020 г. по гр.д. № 16212/2013 г. по описа на СГС, ГО, 11 състав, с която е уважен иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД по отношение на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 3/12.11.2013 г. на нотариус М. Г., с предмет - сграда с идентификатор 68134.4084.1594.32 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-35/09.06.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 675 кв.м., находящ се в поземлен имот пл.№ 32 от кадастралната карта на [населено място], кв.Г., [улица], построена в поземлен имот 68134.4084.1594, със стара имотна партида № 43811, като вместо това е отхвърлен предявеният от касаторките срещу „ИСМА“ ЕООД и „М. КОМЕРС“ ЕООД иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД за признаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 3/12.11.2013 г. на нотариус М. Г., с предмет - сграда с идентификатор 68134.4084.1594.32 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-35/09.06.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 675 кв.м., находящ се в поземлен имот пл.№ 32 от кадастралната карта на [населено място], кв.Г., [улица], построена в поземлен имот 68134.4084.1594, със стара имотна партида № 43811, за относително недействителен и в частта на разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на И. П. С. и И. Л. С. по предявения от тях срещу „ИСМА“ ЕООД и „М. КОМЕРС“ ЕООД иск с правно осн. чл.135, ал.1 ЗЗД, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 3/12.11.2013 г. на нотариус М. Г., с предмет - сграда с идентификатор 68134.4084.1594.32 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-35/09.06.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 675 кв.м., находящ се в поземлен имот пл.№ 32 от кадастралната карта на [населено място], кв.Г., [улица], построена в поземлен имот 68134.4084.1594, със стара имотна партида № 43811. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 81/20.01.2022г. по гр.д. № 2210/2021г. на САС в частта, с която е обезсилено решение № 261871/17.12.2020 г. по гр.д. № 16212/2013 г. на СГС, ГО, 11 в частта, с която е уважен иск на И. П. С. и И. Л. С. с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД срещу „ИСМА“ ЕООД и „М. КОМЕРС“ ЕООД по отношение на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 3/12.11.2013 г. на нотариус М. Г., с предмет - сграда с идентификатор 68134.4084.1594.33 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-35/09.06.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК със застроена площ от 2 644 кв.м., а именно цех за ксероксни барабани, с площ от 2 592 кв.м., находящ се в поземлен имот пл. № 32 от кадастралната карта на [населено място], кв.Г., [улица], построена в поземлен имот 68134.4084.1594, със стара имотна партида № 43811, и е прекратено производството по делото в тази му част. ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 1302/2022г. на ВКС, I т.о. в частта по частната жалба на И. П. С. и И. Л. С. срещу решение № 81/20.01.2022г. по гр.д. № 2210/2021г. на САС в частта за оставяне без разглеждане на частна жалба вх. № 312814/28.04.2021г. срещу определение от 29.03.2021г. на СГС по чл.248 ГПК. ОСЪЖДА „ИСМА“ ЕООД и „М. КОМЕРС“ ЕООД да заплатят на И. П. С. ЕГН [ЕГН] разноски в размер на 11 838 лв. за първа инстанция, на 8000 лв. – за въззивна инстанция и в размер на 802,23 лв. – за касационната инстанция, на осн. чл.78, ал.1 ГПК. ОСЪЖДА „ИСМА“ ЕООД и „М. КОМЕРС“ ЕООД да заплатят на И. Л. С. ЕГН [ЕГН] разноски в размер на 166 лв. за касационната инстанция, на осн. чл.78, ал.1 ГПК. ОСЪЖДА „ИСМА“ ЕООД и „М. КОМЕРС“ ЕООД да заплатят по сметка на ВКС сумата от 636 лв. по сметка на ВКС, на осн. чл.78, ал.6 ГПК. ОСЪЖДА И. Л. С. ЕГН [ЕГН] и И. П. С. ЕГН [ЕГН] да заплатят на „ИСМА“ ЕООД направените от последното разноски, както следва: 600 лв. за първа инстанция; 30 950 лв. за въззивна инстанция и 22 952 лв. за касационната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.