6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 105
София, 02.07.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Л. З.
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2617/2013 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. М. Н. от [населено място] срещу въззивно решение от 18.03.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3579/2011 г. на Софийски градски съд. С посоченото решение е потвърдено решение от 20.01.2011 г. по гр. д. № 5687/2010 г. на Софийски районен съд в частта, с която касаторът е осъден на основание чл.92 ЗЗД да заплати на [фирма] сумата 6 000 евро - неустойка за договорно неизпълнение, уговорена в т.8 от сключен между страните договор за поръчка /посредничество/ от 28.04.2009 г., ведно с разноски.
В жалбата се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за отмяната му, за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски. К. определя като необоснован и незаконосъобразен извода на въззивния съд за действителност на клаузата на т.3.1 от договора, с която в негова тежест е уговорена забрана за срок от шест месеца да не продава собствения си имот на трето лице без посредничеството на ищеца. Поддържа, че поради противоречие с основния принцип на гражданското право за недопустимост да се ограничава дееспособността на правните субекти с договор и/или с едностранно волеизявление клаузата на т.3.1 е нищожна и не е породила задължението, за чието неизпълнение е присъдена неустойката. Навежда оплаквания, че съдът е нарушил чл.92 ЗЗД като е уважил иска за неустойка въпреки доказаното неизпълнение на поетите от ищеца договорни задължения.
Ответникът по касация [фирма] - [населено място], изразява становище за неоснователност на касационната жалба и по съображения в писмен отговор моли за оставяне на решението в сила.
С определение № 125 от 06.03.2014 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради отклонение от задължителната практика в решение № 21/12.07.2010 г. по т. д. № 470/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., при разрешаване на значимия за изхода на делото материалноправен въпрос дължи ли се договорна неустойка, ако страната, която я претендира, не е изпълнила или не е имала готовност да изпълни насрещните си задължения по договора.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното :
Въззивният съд е приел за безспорно, че между ищеца [фирма] и ответника Н. М. Н. е сключен договор за поръчка /посредничество/ от 28.04.2009 г., с който ищецът поел задължение срещу заплащане на възнаграждение да посредничи на ответника при продажбата на собствения му имот, представляващ апартамент № 23 в [жилищен адрес][жк], [населено място]; Съгласно т.3.1 от договора, ответникът предоставил на ищеца изключителни права при посредничеството за продажба за срок от 6 месеца, поемайки задължение в рамките на този срок да не продава имота самостоятелно или чрез друго лице; В нарушение на постигнатата договореност, на 01.06.2009 г. ответникът сключил договор, с който продал имота си на трето лице без посредничеството на ищеца. Съобразявайки така установените обстоятелства, съставът на Софийски градски съд е направил извод, че неизпълнението на задължението по т.3.1 за въздържане от разпоредителни сделки с имота за срока на предоставените на посредника изключителни права поражда за ищеца право на неустойка, уговорена в клаузата на т.8 за случаите на неизпълнение на поети от възложителя задължения в размер на 10 % от обявената продажна цена - 60 000 евро. В резултат на това е потвърдил решението на първата инстанция за осъждане на ответника да заплати на ищеца неустойка в размер на сумата 6 000 евро.
За неоснователно е счетено възражението на ответника, че като ограничаваща дееспособността му, клаузата на т.3.1 е нищожна. Решаващият въззивен състав е изложил мотиви, че клаузата на т.3.1 не ограничава дееспособността на възложителя, а е израз на свободно изявеното негово съгласие да се обвърже със задължение за юридическо бездействие и на принципа на чл.9 ЗЗД за свобода на договарянето.
Като неоснователно е преценено и възражението, че ищецът няма право на неустойка, тъй като не е изпълнявал задълженията си по договора да рекламира и да предлага имота за продажба на потенциални купувачи и недобросъвестно е предлагал на евентуалните купувачи да уговори намаляване на обявената продажна цена. Въззивният състав е изразил становище, че поведението на ищеца би било значимо за спора при направено възражение за неизпълнен договор, последвано от разваляне на договора, но не и за дължимостта на неустойката. Приел е, че дори да има неизпълнение, то не е съществено поради краткия период на облигационната обвързаност между страните.
Въззивното решение е постановено в отклонение от задължителната практика в решение № 21/12.07.2010 г. по т. д. № 470/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., послужило като основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. С посоченото решение Върховният касационен съд се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК, че една от предпоставките на чл.92 ЗЗД за присъждане на неустойка за неизпълнение на договорно задължение е претендиращият неустойката кредитор да е изпълнил или да е бил готов да изпълни собствените си задължения по договора. Настоящият състав на ВКС споделя даденото разрешение, от което произтича отговора на поставения в производството по чл.288 ГПК материалноправен въпрос, а именно - уговорената в договора неустойка за неизпълнение на поети от длъжника задължения не се дължи, ако кредиторът, който претендира заплащането й, е неизправна страна поради това, че не е изпълнил или не е бил готов да изпълни насрещните си задължения по договора. В съответствие с основния правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, кредиторът не би могъл да претендира неустойка за договорно неизпълнение от длъжника, ако самият той не е изпълнил или не е имал готовност да изпълни насрещните си задължения така, както изисква законът /чл.63 ЗЗД - точно, добросъвестно и с грижата на добър стопанин.
В противоречие със задължителната практика на ВКС и в нарушение на чл.92 ЗЗД въззивният съд е признал на ищеца - кредитор правото на неустойка, приемайки за ирелевантно твърдяното от ответника неизпълнение на неговите насрещни договорни задължения. Изхождайки от неправилното разбиране, че поведението на кредитора е без значение за правото му да търси и получи уговорената в клаузата на т.8 неустойка, въззивният съд не е обсъдил фактите и доказателствата по делото, подкрепящи възражението на ответника за неизправност на кредитора като страна в облигационното правоотношение.
Със сключения на 28.04.2009 г. договор за поръчка /посредничество/ ищецът - посредник се е задължил да посредничи на ответника - възложител за продажба на собствения му апартамент в [населено място],[жк]. За постигане целта на договора - продажба на имота, с клаузата на т.3.1 възложителят е предоставил на посредника изключителни права за продажбата за срок от 6 месеца, като се е съгласил за този срок да не продава имота самостоятелно или чрез друг посредник. Неоснователни са доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че клаузата на т.3.1 не ограничава недопустимо дееспособността на възложителя като собственик на имота и не е нищожна на това основание. Въззивният съд правилно е преценил, че клаузата на т.3.1 е уговорена в границите на допустимата от чл.9 ЗЗД свобода на договарянето и поетото с нея задължение за въздържане от разпоредителни сделки с имота за срока на предоставените на посредника изключителни права е израз на свободно формираната и изявена воля на възложителя, което изключва нищожността й на поддържаното основание.
Задълженията на ищеца - посредник са очертани в клаузата на т.2 от договора за поръчка /посредничество/, с която посредникът се е задължил да представи имота на възложителя на всички потенциални купувачи, като осигури организационно обслужване на сделката до сключване на окончателен договор за продажба; да оцени имота и да го обяви за продажба, запазвайки анонимността на възложителя; да организира за своя сметка и със свои средства рекламна кампания за предлагане на имота за продажба; да разпространи характеристиките на имота до всички E. агенции в страната и в чужбина чрез посочени електронни сайтове и да постави информация за продажбата на имота на своите табла за оферти; да организира огледи с потенциални купувачи, които биха могли да заплатят продажната цена; да информира възложителя за текущото състояние на продажбата на имота най-малко веднъж седмично; да съдейства на възложителя за избягване на рискове при продажбата и да пази търговските тайни и всякаква друга информация за възложителя, станала известна при изпълнението на договора. Като се има предвид отговора на въпроса, по повод на който е допуснато касационното обжалване, възникването на правото на ищеца да претендира и получи неустойката по т.8, уговорена за неизпълнение на договорните задължения на длъжника, предпоставя точно и добросъвестно изпълнение или готовност за изпълнение на поетите с клаузата на т.2 задължения, които формират съдържанието на дължимата от кредитора престация. Изпълнението е оспорено с възражение от ответника - длъжник и според правилото на чл.154, ал.1 ГПК тежестта за доказването му се носи от ищеца.
Преценката на събраните в хода на делото доказателства не води до извод, че дружеството - ищец е изпълнявало което и да било от задълженията, визирани в договорната клауза на т.2. Представените в първоинстанционното производство разпечатка от електронен сайт на imoti.net, бр.4/2009 г. на списание - селекция подбрани оферти на E. и извлечение от вестник „Софийски имоти” не доказват рекламиране на имота на възложителя според условията, уговорени в т.2.4 и т.2.5 от договора. Публикуваните в тях обяви за продажба с посредничеството на [фирма] на апартаменти в бл.401 в[жк], [населено място], не съдържат достатъчна индивидуализация на обявените за продажба имоти, което не позволява обявите да се свържат с конкретния имот, по повод на който е сключен договорът между страните. Не е доказано и изпълнението на задължението за осигуряване на потенциални купувачи за оглед на имота. Договорът с лицето М. Н., чрез който ищецът се домогва да установи извършен на 20.05.2009 г. оглед в имота, не се ползва с доказателствена сила, доколкото ответникът е оспорил автентичността и достоверността на датата му, а доказателства във връзка с оспорването не са събрани. Изпълнението на задълженията за рекламиране на имота и за предоставянето му за оглед на потенциални купувачи не може да се счете за доказано и от показанията на свидетеля К. Кметски. Свидетелят Кметски е обяснил, че е служител на дружеството - ищец и че в качеството си на консултант е бил пряко натоварен с изпълнението на договора за посредничество. Служебната обвързаност на свидетеля с дружеството - ищец и отговорността му за постигане на целения с договора за посредничество резултат създават предположение, че свидетелят е заинтересован от разрешаване на спора за неустойка в полза на работодателя си. По делото няма други доказателства, които да подкрепят свидетелските показания, и с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК същите не следва да бъдат кредитирани. Съобразявайки правилото на чл.154, ал.1 ГПК, настоящият състав приема, че ищецът не е доказал да е изпълнил или поне да е имал готовност да изпълни посредническите си задължения по т.2 от договора към момента, в който ответникът е предприел продажба на собствения си имот в нарушение на уговорката в т.3.1. Обстоятелството, че от сключване на договора до продажбата на имота е изминал период от един месец, е ирелевантен за преценката дали ищецът е изправна страна по договора. Съдържанието на породената от договора облигационна връзка предполага изпълнението на задълженията по т.2 да започне непосредствено след възникването й и щом не е установено то да е предприето, ищецът не би могъл да има качеството на изправна страна в облигационното отношение. Неизправността лишава ищеца от правото на неустойка по т.8, независимо от установеното неизпълнение на задължението на длъжника по т.3.1, предвидено като основание за заплащане на неустойката. Поради изложеното искът с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен след отмяна на неправилното въззивно решение, с което е потвърдено решението на първата инстанция за присъждане на неустойката.
Съобразно изхода на делото решението следва да се отмени и в частта за разноските, вместо което на касатора да се присъдят разноски по чл.78, ал.3 ГПК за трите съдебни инстанции в размер общо на 3 394 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 във вр. с ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 18.03.2013 г. по в. гр. д. № 3579/2011 г. на Софийски градски съд и вместо него постановява :
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], против Н. М. Н. с ЕГН [ЕГН] - [населено място],[жк], [жилищен адрес] иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 6 000 евро, претендирана като неустойка за неизпълнение на договорно задължение, уговорена в т.8 от сключен между страните договор за поръчка /посредничество/ от 28.04.2009 г.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Н. М. Н. сумата 3 394 лв. /три хиляди триста деветдесет и четири лв./ - разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |