О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
гр.София, 21.04.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5022 по описа за 2021 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Г. Ц. против решение № 563 от 2.6.2021 г., постановено по гражданско дело №1205 по описа за 2021 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 състав, с което е потвърдено решение № 260537 от 14.10.2020 г. по гр.д. № 10009 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд, ГО, I-1 състав. С това решение първоинстанционният съд е признал и е обявил за изпълнимо в Република България на основание чл.33 и чл.38 от Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела/30.10.2007 г., [населено място], Швейцария/, по молба на Джи Ти Ел СА/GTL SA/ съдебно решение от 12.09.2016 г., постановено по преписка № ОА 2005.149 на Областен съд-гр. Лугано, Република и кантон Тичино, Швейцария, потвърдено със съдебно ршение от 21.06.2018 г. по гр. д. № 12.2016.176 на Втори граждански състав на Апелативен съд-гр. Лугано, Република и кантон Тичино, Швейцария, в частта, с която Ц. Г. Ц. е осъден да заплати на Джи Ти Ел СА следните суми:
-498 521,14 швейцарски франка, заедно с лихва от 6 1/4, считано от 24.04.2002 г.
-5357,14 швейцарски франка, представляващи 3/7 от присъдени разноски
-1932,15 швейцарски франка, представляваща 3/7 от половината от разходите за експертизи
-27 000 швейцарски франка, представляващи текущи разходи
-15 000 швейцарски франка, представляващи разходи във въззивното производство.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следния въпрос:
1. Наличието у касатора Ц. Г. Ц. на постоянен и настоящ адрес в Столична община придава ли му качеството „местно лице“ по смисъла на българското право, след като същият не живее постоянно на него и не е посещавал Република България от много години?
Джи Ти Ел СА застъпва становището, че няма основания за допускане на решението на Софийския апелативен съд до касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Дружеството Джи Ти Ел СА, учредено съгласно законодателството на Конфедерация Швейцария, е подало до Софийския градски съд молба за признаване и допускане изпълнението в Република България на гореописаното решение на Областния съд на [населено място], Република и кантон Тичино, Конфедерация Швейцария, съгласно правилата на Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела/обн. L OB., бр.339 от 21 декември 2007 г./.
Софийският градски съд е приел, че допускането на изпълнението на съдебното решение е регламентирано в разпоредбите на чл.38 и сл. от Конвенцията, които са спазени. Молбата е подадена пред съда, посочен в списъка в приложение II на Конвенцията, като местната компетентност се определя според местоживеенето на страната, срещу която се иска изпълнението, или според мястото на изпълнение/чл.39/. Процедурата за подаване на молба се урежда от законодателството на държавата, в която се иска изпълнението, молителят посочва съдебен адрес или процесуален представител/чл.40/, към която прилага документите по чл.53 от Конвенцията. В случая Софийският градски съд е компетентен на основание чл.39 и приложение II от Конвенцията, с молбата са представени преписи от първоинстанционното и апелативното съдебни решения и необходимите удостоверения по чл.54 от Конвенцията. Ето защо първоинстанционният съд е удовлетворил молбата за признаване и обявяване за изпълнимо на съдебното решение на Областния съд на [населено място], Република и кантон Тичино, Конфедерация Швейцария.
Ц. Г. Ц. е подал жалба срещу първоинстанционното решение до Софийския апелативен съд съгласно чл.43 от Конвенцията. В жалбата е заявил, че от 1979 г. живее в О. и няма обичайно местопребиваване в Република България, поради което бългаският съд не е местно компетентен да признае и да обяви за изпълняемо съдебното решение на Областния съд на [населено място]. Ето защо е поискал обезсилване на решението на Софийския градски съд и прекратяване на производството.
Софийският апелативен съд е счел за неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на местна подсъдност, тъй като според справка от НБД „Население“ от 23.11.2020 г. той има постоянен и настоящ адрес в Столична община, [населено място], [улица]. Ето защо, след преценка за неоснователност и на другия довод на жалбоподателя за изтекла погасителна давност, този съд е потвърдил първоинстанционното решение.
При тези мотиви на обжалваното решение тълкуването на понятието „местно лице“, съдържащо се във въпроса на касатора, няма значение за изхода на спора относно признаването и изпълняемостта на решението на Областния съд на [населено място]. Това понятие съгласно чл.4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица е въведено от законодателя и е от значение за данъчното облагане на физическите лица, а не за местоживеенето на страната, което определя местната компетентност по молбата съгласно чл. 39, т.2 от Конвенцията. Ето защо не може да се констатира противоречие между обжалваното решение и цитираното от касатора решение № 12795 от 25.10.2017 г. по адм. д. № 8932/2016 г. на VIII отд. на ВАС.
Местоживеенето на страната действително е фактически въпрос, административната регистрация на постоянен и настоящ адрес е последица от местоживеенето и не е задължително да го предопределя. Страната може с всички доказателствени средства да установява, че местоживеенето и се различава от регистрирания адрес/определения № 543 от 16.06.2016 г. по гр. д. № 1754/2016 г. на IV ГО и № 185 от 23.04.2013 г. по ч. гр. д. № 2198/2013 г. II ГО на ВКС/. Регистрацията на настоящ адрес по чл.94 от Закона за гражданската регистрация обаче представлява доказателство, че страната живее на този адрес. В тежест на ответника, който повдига отвод за липса на местна подсъдност/в случая липса на международна подведомственост/ е да опровергае удостоверението за регистрация на постоянен и настоящ адрес. Съгласно чл.119, ал.4 от ГПК едновременно с предявяването на това възражение ответникът е длъжен да представи и доказателствата си. В случая производството става състезателно с подаване на жалбата/чл.41, чл.43, т.3 от Конвенцията/ и към нея касаторът е бил длъжен да ангажира доказателства, че постоянното му местоживеене е в О.. Като не е сторил това, той не е установил в срока по чл.119, ал.4 от ГПК, че местожителството му е различно от посоченото в административните регистри. Ето защо, приемайки, че съгласно българското законодателство, което се прилага според чл.59, т.1 от Конвенцията, касаторът има местоживеене в Република България, Софийският апелативен съд не се е отклонил от практиката на ВКС по този въпрос.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на Джи Ти Ел СА 3 520,50 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 563 от 2.6.2021 г., постановено по гражданско дело №1205 по описа за 2021 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 състав, с което е потвърдено решение № 260537 от 14.10.2020 г. по гр.д. № 10009 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд, ГО, I-1 състав.
ОСЪЖДА Ц. Г. Ц.-[ЕГН], да заплати на Джи Ти Ел СА/GTL SA/, седалище и адрес на управление: Швейцария,6929, Гравезано, [улица], представлявано от Г. Д., с пълномощник адвокат С. П., САК, сумата 3 520,50/три хиляди петстотин и двадесет лева и петдесет стотинки/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |