Ключови фрази
Частна касационна жалба * отказ на съдия по вписванията * договор за аренда

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 71

гр. София,24.01.2019 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№124 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. И. Д. в качеството му на ЕТ „Агро-Светлозар Дичевски” срещу определение №883 от 07.12.2017 г. по в.ч.гр.д.№634/2017 г. на ОС Ловеч. С обжалваното определение е потвърдено определение №105 от 03.11.2017 г. на съдия по вписванията при РС Ловеч, с което е отказано вписване на анекс към договор за аренда, рег. №9833/27.10.2017 г. на нотариус С. И., рег. №016 на НК, вх. №6168/03.11.2017 г. по описа на Служба по вписвания – Л..
В частната касационна жалба са наведени доводи, че обжалваното определение е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следния въпрос, за който се твърди, че е решен в противоречие с т.6 от ТР №7 по т.д.№7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, а така също и с практиката ВКС, обективирана в цитирани в изложението определения: 1. За да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс, съгласно чл.18, ал.1 от ЗАЗ, необходимо ли е да се представят пред съдията по вписванията документи, удостоверяващи правото на собственост, документи, удостоверяващи правото на съсобственост, документи, удостоверяващи правото, че арендодателят притежава повече от 50 на сто идеални части от имота, както и документи, удостоверяващи упълномощаването от останалите съсобственици на имота, обект на анекса към договора за аренда и може ли да се откаже вписване на анекс за продължаване на първоначалния договор за аренда, ако не са представени от страна на заявителя описаните доказателства.
С определение №62 от 26.01.2018 г. производството по делото е спряно на основание чл.292 от ГПК до постановяване на ТР по т.д.№1/2018 г. на ОСГТК на ВКС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид, че на 16.01.2019 г. е постановено тълкувателно решение по т.д.№1/2018 г. на ОСГТК на ВКС, намира, че производството следва да бъде възобновено и като прецени данните по делото и наведените доводи прие следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че отказът на съдията по вписвания е законосъобразен, тъй като представеният от заявителя анекс към предходно вписан договор за аренда на земеделски земи не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ, предвид обстоятелството, че анексът следва да има съдържанието, предписано в чл.6, ал.1, б.„а” от Правилника за вписванията, а в случая упълномощителят не е единствен наследник на К. А. К. и притежава само 1/3 идеална част от съсобствените имоти.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, формулираният от частния касатор въпрос е обусловил изхода на делото, като в случая е осъществено и поддържаното селективно основание по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като въпросът е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение №1 по т.д.№1/2018 г. на ОСГТК на ВКС и т.6 от Тълкувателно решение №7 т.д.№7/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Според дадените в посочените тълкувателни решения разяснения, материалноправните предпоставки по чл.3, ал.4 от ЗАЗ /ДВ бр.13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г./ не попадат в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда в земеделието. Проверката, която съдията по вписванията извършва относно това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, като проверката на съдържанието на акта е в две насоки – идентификация на страните /чл.6, ал.1, б.„а“ от Правилника за вписванията/ и идентификация на имота /чл.6, ал.1, б.„в“ от Правилника за вписванията/. По своя характер вписването е едностранно охранително производство, в чиито рамки е недопустимо разрешаването на правни спорове и съдията по вписванията не разполага с правомощието да проверява материалноправните предпоставки на акта, освен, ако това не е изрично предвидено в закон. Установените в сега действащата редакция на чл.3, ал.4 от ЗАЗ изисквания се отнасят до сключването на договора за аренда на земеделския имот и на анекс за изменението му, поради което преценката за наличието им по естеството си представлява проверка за материалноправните предпоставки на подлежащия на вписване акт, която е извън правомощията на съдията по вписванията, а се извършва от нотариуса в хода на нотариалното производство по удостоверяване на подписите на страните по договора за аренда.
В този смисъл при постановяване на обжалваното определение въззивният съд, надхвърляйки допустимата проверка за това дали представеният анекс подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията за форма и дали има предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, се е отклонил от цитираната задължителна практика, поради което атакуваното определение и потвърденият с него отказ за вписване са неправилни и следва да бъдат отменени.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :


ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.т.д.№124/2018 г. на ВКС, ТК, Второ отделение.
ДОПУСКА касационно обжалване на определение №883 от 07.12.2017 г. по в.ч.гр.д.№634/2017 г. на ОС Ловеч.
ОТМЕНЯ определение №883 от 07.12.2017 г. по в.ч.гр.д.№634/2017 г. на ОС Ловеч и потвърденото с него определение №105 от 03.11.2017 г. на съдия по вписванията при РС Ловеч, с което е отказано вписване на анекс към договор за аренда, рег. №9833/27.10.2017 г. на нотариус С. И., рег. №016 на НК, вх. №6168/03.11.2017 г. по описа на Служба по вписвания – Л..
ВРЪЩА делото на Служба по вписванията – Л. за извършване на вписването.
Определението не може да се обжалва.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.