Р Е Ш Е Н И Е № 222 гр.София, 31.07.2014г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 5394/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Н. И. З., чрез адв. Б. Ю., от АК - Благоевград, срещу въззивно решение № 2123/03.06.2013 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по гр.д. № 313/2013 г. Излага доводи за неправилност, поради противоречие с материалния закон – чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – необсъждане на всички доказателства и доводите на страните, необоснованост. В съдебно заседание, чрез адв. Т., поддържа жалбата и моли за присъждане на съдебноделоводните разноски, сторени по делото във всички инстанции. Насрещната страна БД „С..”, при [община], не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание изразява становище, чрез главен юрисконсулт В. С., за неоснователност на жалбата и моли за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение за инстанцията. Касационното обжалване е допуснато с определение № 367/18.03.2014 г. по следните правни въпроси: налице ли е реално съкращаване на щата, ако функциите на съкратената длъжност продължават да се изпълняват от друго лице, наето по граждански договор и задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните. В решение № 17/31.01.2013 г. по гр.д. № 1168/2012 г. по описа на ІV ГО ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието, че няма реално съкращаване на щата, когато за изпълнение на същата трудова функция по съкратената длъжност, работодателят наема друго лице на мястото на уволнения работник, но само, когато по своето естество, новото правоотношение, независимо от възприетото от страните наименование, е трудово. Изяснено е, че трудов е договорът, когато рискът се носи от възложителя на работата, а изпълнителят дължи спазване на трудова дисциплина и изпълнение на нарежданията на възложителя, при уговорено твърдо възнаграждение. Следователно във всеки конкретен случай, трябва да се изходи от естеството на новото правоотношение – какви са правата и задълженията на страните по него и дали то не прикрива действително трудово, по своя характер, правоотношение. В последния случай, няма да е налице реално съкращаване на щата. Няма пречка работодателят да прехвърли част от дейността си и на външен изпълнител, по което последният да поеме риска и да се яви възложител на работа, в отношенията с лицето, което конкретно я извършва. В този случай, физическият изпълнител е в трудови правоотношения с предприятието – външен изпълнител, не и с предприятието – възложител. По втория, процесуалноправен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е дадено разрешение с решение № 217/09.06.2011 г. от ІV ГО ВКС по гр.д. № 716/2010 г. В него е разяснено, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички относими и допустими доказателства по делото, доводите и възраженията на страните. Даденото тълкуване точно съответства на смисъла на чл. 12 и чл. 235 ГПК и е трайно прилагано в практиката на Върховния касационен съд, като напълно се споделя от настоящия състав. По касационните оплаквания: Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Въззивният съд, като отменил решението на първостепенния Благоевградски районен съд, ги отхвърлил. Ищцата Н. З. е осъдена да заплати на ответника БД „Спортни имоти”, при [община] съдебноделоводни разноски. По делото е установено, че З. е работила по трудово правоотношение с Б. „С.”, при [община], на длъжността „главен счетоводител”. Уволнена е поради съкращаване на щата. Съдът установил, че работодателят наел трето лице - Я. В. И., по договор за счетоводно обслужване, но приел, че този факт не изключва реалното съкращаване на щата. В съответствие с даденото по-горе тълкуване, съдът е достигнал до извод, че договорът с Я. И. по естеството си не е трудов, защото не притежава всички задължителни елементи на такъв, а и страните са възприели правилата на Закона за задълженията и договорите за уреждане на отношенията си при евентуално пълно или частично неизпълнение. В противоречие с разрешението по втория от правните въпроси, разгледани по-горе, въззивната инстанция не е обсъдила съображенията на Н. З. за незаконосъобразност на уволнението, още и поради злоупотреба на работодателя с права, за което е изложила фактически твърдения и правни доводи в исковата молба. В отговора на З. на въззивната жалба, подадена от работодателя, служителят също е изложил съображения за незаконност на уволнението и поради наведеното в исковата молба основание за нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ. При това положение, осъществяването на фактите, с които ищецът З. обосновава злоупотреба с право от страна на работодателя, както и правната преценка за приложението на чл. 8, ал. 1 КТ, са били част от предмета на делото и в частност - от предмета на въззивното производство, като въззивният съд е следвало да ги обсъди. Не го е сторил и с това е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 12 и чл. 235 ГПК. Налице е касационно основание за касиране на въззивното решение и разглеждане на материалноправния спор от състава на Върховния касационен съд. В исковата молба се твърди, че уволнението на З. е преднамерено; била е уволнявана три пъти, като съдът всеки път е отменял заповедите на работодателя и я възстановявал на работа. Твърди се, че недобросъвестността в поведението на работодателя е видна от характера на заеманата от нея длъжност „счетоводител” – свързана с осъществяване на, определени в нормативни актове, функции по счетоводната дейност и отчетност в съответната администрация. Според З., счетоводна отчетност в бюджетно звено не може да се осъществява без главен счетоводител, поради което и ответникът назначил трето лице – Я. И., да я изпълнява. Страните не спорят, и от доказателствата по делото се установява, че със заповед № 423/16.09.2003 г. З. била дисциплинарно уволнена от управителя на „Б.” при [община]. Заповедта е отменена от съда и служителят е възстановен на заеманата длъжност. След възстановяване на трудовото правоотношение, работодателят уволнил З. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, която заповед е също отменена с влязло в сила съдебно решение и служителят възстановен на заеманата до уволнението длъжност. З. е отново уволнена със заповед 84/25.06.2012 г. поради съкращаване в щата. Към същата дата се установява реално съкращаване на щата в предприятието – работодател. Доводите на З., че функциите по осъществяване на счетоводна дейност в бюджетни учреждения, задължително трябва да се осъществяват от главен счетоводител, назначен по трудов договор, не кореспондират с действащото законодателство. Съгласно чл. 36 от Закона за счетоводството (ЗСч), съставителите на финансовите отчети отговарят за организацията на счетоводната дейност в предприятието. С. на финансови отчети може да бъде физическо лице или специализирано счетоводно предприятие, когато отговаря на изискванията на ЗСч. В случаите, когато финансовият отчет се съставя пряко от физическо лице, то трябва да бъде в трудовоправно, служебно или облигационно правоотношение със съответното предприятие. Финансовите отчети се подписват от физическите лица, които управляват и представляват предприятието и физическото лице – съставител на финансовия отчет, наето по трудово, служебно или облигационно правоотношение, съответно от физическото лице, което управлява и представлява специализирано счетоводно предприятие, на което е възложено съставяне на финансови отчет. Тези правила нямат нормативно изключение за публичните финанси, в частност за общинските бюджети - сравни Закона за общинските бюджети, в сила към датата на уволнение на З., отм., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г., включително и сега действащият Закон за публичните финанси. Не се установява, също така, че единствената цел на изменението в щата е било насочено към уволнението на З., което работодателят не би могъл да постигне по друг законен начин. Видно от данните по делото, когато З. е била възстановена на длъжност с решение на съда, при работодателя е действал щат, съгласно който не е имало предвидена длъжност „счетоводител”. С оглед изпълнение на съдебното решение по чл. 344, ал. 1,т. 2 КТ, работодателят трансформирал една от длъжностите „общ работник” в „счетоводител”, след което, с поредна промяна в щата, възстановил старото положение – без длъжност „счетоводител” по щат. Няма изискване за работодателя да установява какъв е икономическият му интерес от промяна в щата; от значение е дали съкращаването на щата е реално. За преценката дали е действал добросъвестно са от значение фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба с право. Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ се презумира, че страните по трудово правоотношение осъществяват добросъвестно трудовите права и задължения. Следователно, който твърди обратното, трябва да обори законовата презумпция по пътя на пълно обратно доказване, каквото в случая не е изпълнено от З.. В заключение, уволнението на З. е законосъобразно – налице е отразеното в заповедта основание – реално съкращаване на щата, като не се установи работодателят да е злоупотребил с право. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователен. Той следва да бъде отхвърлен, както и обусловените от него претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Въззивното решение, като краен резултат, съответства на постановеното от касационната инстанция, поради което следва да бъде оставено в сила. Дължимите държавни такси остават за сметка на бюджета на съдебната власт. Касаторът - ищец З. следва да заплати на работодателя сторените в инстанцията съдебноделоводни разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 300 лв. Мотивиран от горното, съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 2123/03.06.2013 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по гр.д. № 313/2013 г. ОСЪЖДА Н. И. З. да заплати на Б...” при [община] сумата в размер на 300 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: