4 Р Е Ш Е Н И Е № 205 гр. София, 14 октомври 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4825 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответниците по делото Ц. И. Е. и Д. Т. Е. срещу решение № V-57/10.08.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 635/2018 г. на Бургаския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 260/16.02.2018 г. по гр. дело № 6289/2017 г. на Бургаския районен съд (БРС), като краен резултат са уважени изцяло, предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Дентален център – 1 – Бургас“ ЕООД срещу жалбоподателите, установителни искове, като е признато за установено по отношение на касаторите, че в полза на дружеството-ищец съществуват в условията на солидарност вземания по акт за начет № 11-04-27/09.12.2016 г., издаден от Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), за следните суми: сумата 6 399.72 лв., представляваща вреда, причинена на дружеството-ищец от неоснователно начислени и платени на жалбоподателката-ответница Е. възнаграждения за хирургически операции, осъществени през периода 01.06.2013 г. - 31.12.2015 г., и одобрени от жалбоподателя-ответник Е., ведно със законната лихва върху тази сума от 31.03.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, и сумата 1 447.19 лв. – лихва за забава за периода 01.01.2013 г. - 22.11.2016 г., за които вземания е издадена заповед № 1535/10.04.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 2350/2017 г. на БРС; в тежест на жалбоподателите са възложени разноските по делото. В касационната жалба се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа от страна на касаторите в откритото съдебно заседание. Ответникът по касационната жалба – ищецът „Дентален център – 1 – Бургас“ ЕООД в отговора на жалбата излага становище и съображения за неоснователност на същата. С определение № 367/19.04.2019 г. касационното обжалване по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по материалноправния въпрос – налице ли е вреда по смисъла на чл. 21 от ЗДФИ в случай на изплащане на трудово възнаграждение за неправомерно, но реално положен труд, от който дружеството-работодател е реализирало приход. По така поставения материалноправен въпрос настоящият съдебен състав намира следното: Пълната имуществена отговорност по чл. 21 от ЗДФИ се носи за вреди, които са причинени противоправно на организациите или лицата по чл. 4, т. 1-3 от ЗДФИ, и са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица. Вредата трябва да е причинена умишлено, или без значение формата на вина – да е от липси, или да е причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения (чл. 21, ал. 1 от ЗДФИ). Вредата, за която се носи отговорността, е само имуществена и е от вида на претърпяната загуба, т.е. – изразява се в намаляване на актива на имуществото (обедняване) на съответната организация или лице по чл. 4, т. 1-3 от ЗДФИ (в този смисъл е и решение № 69/21.05.2012 г. по гр. дело № 516/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС). Когато работник или служител, който работи по трудово правоотношение в организация, предприятие или дружество по чл. 4, т. 1-3 от ЗДФИ, при изпълнение на трудовите си задължения извърши дейности, които няма право да извършва, т.е. положи неправомерно труд, несъмнено е налице противоправно поведение. Когато обаче вследствие на този неправомерно положен труд неговият работодател реализира приход и изплати част от него като трудово възнаграждение на същия работник или служител за този труд, то очевидно няма да е налице претърпяна загуба, т.е. – вреда (обедняване) за работодателя, тъй като имуществото му, макар и неоснователно, като цяло се е увеличило, а не е намаляло. Вреда би била налице в такава хипотеза, единствено ако изплатеното трудово възнаграждение е по-голямо по размер от прихода, реализиран вследствие неправомерно положения труд. При така даденото разрешение на поставения по делото материалноправен въпрос, касационната жалба е основателна. В мотивите към обжалваното въззивно решение окръжният съд е приел, че двамата касатори-ответници, които са съпрузи, са причинили умишлено и противоправно процесната вреда в размер 6 399.72 лв. на дружеството-ищец. За да достигне до този извод, въззивният съд (включително чрез препращане по реда на чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционното решение) е приел за установено, че жалбоподателката-ответница Е., която през процесния период е заемала по трудов договор длъжността „стоматолог, ортодонт“, е извършила и е отчела стоматологични хирургически дейности на стойност 13 383 лв., както и че тя не е имала право да извършва тези хирургически дейности, тъй като е имала придобита специалност „ортодонт“, но не и специалност „орална хирургия“ или „лицево-челюстна хирургия“. Съдът е установил също, че за така извършените хирургически дейности, от брутните приходи на дружеството-ищец ѝ е било начислено и платено допълнително трудово възнаграждение в размер на процесната сума 6 399.72 лв., а касаторът-ответник Е., който през процесния период е бил управител на дружеството-ищец, е одобрил и платил това допълнително трудово възнаграждение, знаейки, че съпругата му не притежава необходимата специалност и няма право да извършва, отчетените от нея хирургични операции. Въззивният съд е приел също, че дружеството-ищец е било ощетено с изплащането на процесната сума, тъй като същата е излязла от неговия патримониум и е налице обедняване вследствие неправомерните виновни действия на жалбоподателите-ответници. В тази връзка окръжният съд е посочил (без излагане на конкретни съображения), че не споделя техния довод, че след като за тези хирургически дейности дружеството-ищец е получило приход, не е налице обедняване. Предвид възприетото по-горе разрешение на поставения по делото материалноправен въпрос, тези изводи на въззивния съд са неправилни – в нарушение на материалния закон – чл. 21 от ЗДФИ. По делото не се спори, а и е установено (включително и с акта за начет), че неправомерно извършените от ответницата Е. хирургически дейности на стойност 13 383 лв., са били заплащани от пациентите, в някои случаи – при доплащане от РЗОК. При това положение, вследствие неправомерното поведение на двамата ответници, дружеството-ищец е реализирало приход в размер 13 383 лв., а изплатеното от този приход допълнително трудово възнаграждение в размер 6 399.72 лв. на ответницата Е., одобрено от ответника Е., не съставлява вреда по смисъла на чл. 21 от ЗДФИ (претърпяна загуба, обедняване) за ищцовото дружество, тъй като активът на имуществото му не е намалял, а като цяло се е увеличил вследствие неправомерно положения труд – с разликата между брутния приход и изплатеното допълнително трудово възнаграждение. В заключение – тъй като в случая не е налице вреда по смисъла на чл. 21 от ЗДФИ, главният иск за сумата 6 399.72 лв. е неоснователен, такъв е и акцесорният иск за лихва за забава в размер 1 447.19 лв. Като е приел обратното в мотивите към обжалваното въззивно решение и като е уважил изцяло, предявените по делото по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителни искове, окръжният съд е постановил неправилен – в нарушение на материалния закон, съдебен акт, който съгласно чл. 293, ал. 2, предл. 1 от ГПК следва да бъде отменен от настоящата касационна инстанция и вместо него следва бъде постановено отхвърляне изцяло на предявените искове, като неоснователни. Промяната на крайния резултат по спора по делото налага отмяна на въззивното решение и в частта му относно разноските, които с него са възложени в тежест на касаторите-ответници и са присъдени в полза на ищеца. Предвид крайния изход на материалноправния спор – отхвърлянето изцяло на предявените искове, на ищеца не се дължат и не следва да се присъждат, претендираните от него разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК той дължи всички претендирани и направени от жалбоподателите-ответници разноски за заплатените адвокатски възнаграждения пред трите инстанции по делото и заплатените държавни такси пред въззивната и касационната инстанция, чиито общ размер възлиза на сумата 2 514.94 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № V-57/10.08.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 635/2018 г. на Бургаския окръжен съд, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Дентален център - 1 - Бургас“ ЕООД срещу Ц. И. Е. и Д. Т. Е., искове за признаване за установено, че в полза на „Дентален център - 1 - Бургас“ ЕООД съществуват в условията на солидарност вземания по акт за начет № 11-04-27/09.12.2016 г., издаден от Агенцията за държавна финансова инспекция, за следните суми: сумата 6 399.72 лв., представляваща вреда, причинена на „Дентален център - 1 - Бургас“ ЕООД от неоснователно начислени и платени на Ц. И. Е. възнаграждения за хирургически операции, осъществени през периода 01.06.2013 г. - 31.12.2015 г., и одобрени от Д. Т. Е., ведно със законната лихва върху тази сума от 31.03.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, и сумата 1 447.19 лв. – лихва за забава за периода 01.01.2013 г. - 22.11.2016 г., за които вземания е издадена заповед № 1535/10.04.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 2350/2017 г. на Бургаския районен съд. ОСЪЖДА „Дентален център - 1 - Бургас“ ЕООД с ЕИК[000053227] да заплати на Ц. И. Е. с ЕГН [ЕГН] и Д. Т. Е. с ЕГН [ЕГН] сумата 2 514.94 лв. (две хиляди петстотин и четиринадесет лева и деветдесет и четири стотинки) – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: