РЕШЕНИЕ № 159 София, 08 декември 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Невена Пелова и в присъствието на прокурора Нина Панчева изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 743/2022 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационна жалба на адв. М., защитник на подс. М. Г. М. срещу Присъда № 7/11.07.2022 г. по ВНОХД № 68/2022 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, с която първоинстанционната оправдателна присъда на Районен съд – Лом по обвинението за извършено престъпление по чл. 330, ал. 1 НК е била отменена и е била постановена нова осъдителна присъда за това престъпление. В касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени процесуални нарушения. Развиват се и съображения за явна несправедливост на наложеното наказание. Сочи се, че въззивният съд е постановил осъдителната присъда в противоречие със закона и със събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници, тъй като такива не са налице по отношение на обвинението за извършено престъпление по чл. 330, ал. 1 НК. Изтъква се, че авторството на това престъпление не е доказано по несъмнен начин. Подчертава се, че Окръжен съд – Монтана е разяснил, че правилната квалификация на деянието е по чл. 330, ал. 3 вр. ал. 2 НК, но въпреки това не е върнал делото за ново разглеждане, а се е произнесъл с незаконосъобразен съдебен акт. Излагат се и съображения за пренебрежително и обвинително отношение към подсъдимия, въпреки, че назначената от окръжния съд физикохимична експертиза е заключила, че по нито един от изследваните обекти, не е открит мирис на леснозапалими продукти. Развиват се и доводи за това, че правилна и законосъобразна е присъдата на РС – Лом. Акцентира се и на това, че по делото единствено е доказано, че е запалено и е изгоряло имущество, чиято собственост не е доказана. Навеждат се и доводи във връзка с предходен опит за палеж на имущество на пострадалия, като за него са изразени съмнения, че е осъществен от жена живяла на съпружески начала със сина на пострадалия, чиито отношения се влошили след фактическата им раздяла. Твърди се, че липсват както преки, така и косвени доказателства подс. М. да е автор на инкриминирания понастоящем палеж. Във връзка с престъплението по чл. 339, ал. 1 НК се излагат съображения, че независимо от това, че присъдата в тази част не е била обжалвана, за подсъдимия е възникнало право на обжалване, а той се счита за невинен по това обвинение. В заключение е отправено искане, атакуваната присъда на Окръжен съд – Монтана да бъде отменена изцяло. По повод на касационната жалба, депозирана от защитника на подсъдимия, е постъпило и възражение от гражданския ищец и частен обвинител Р. Р., в което на първо място се сочи, че жалбата не следва да бъде разгледана, тъй като е подадена срещу Присъда по НОХД № 68/2022 г, а не срещу Присъда по ВНОХД № 68/2022 на Окръжен съд – Монтана. Излагат се и доводи, че ако касационната жалба на подсъдимия бъде разгледана, то тя е неоснователна и следва да се остави без уважение, тъй като присъдата на въззивния съд е правилна, законосъобразна и мотивирана, съобразно събраните по делото доказателства, а законът е приложен правилно и не са допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. М. М., адв. М. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Отново заявява, че са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Изтъква, че присъдата на въззивния съд почива на предположения и липсват доказателства, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 330, ал. 1 НК. Преповтаря доводите, залегнали в касационната жалба и сочи, че е нарушен основен принцип на наказателния процес, а именно да се разкрие обективната истина. Моли касационната жалба да бъде уважена. Подсъдимият М. в лична защита поддържа казаното от неговия защитник. Счита присъдата на Окръжен съд – Монтана за неправилна и моли наложеното му наказание да бъде отменено, тъй като не е извършител на палежа. Частният обвинител и граждански ищец Р. Р. заявява, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура предлага касационната жалба на подсъдимия да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Изтъква, че въззивният съд е оценил всички доказателства по делото обективно и съвкупно при спазване на принципа по чл. 14 НПК. Изтъква, че доказателствената дейност на ОС – Монтана не страда от пороци и в пълнота са обсъдени доказателствата по делото, като са формирани и правилни и законосъобразни правни изводи. Развиват се доводи за това, че не е нарушен материалния закон, както и че наложеното наказание е в съответствие с констатираните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и не е явно несправедливо. Във връзка с искането за признаване на подсъдимия за невинен по обвинението за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 НК прокурорът предлага да бъде оставено без разглеждане, защото в тази част присъдата е влязла в сила. Предлага атакуваната въззивна присъда на ОС – Монтана да бъде оставена в сила. В последната си дума подсъдимият М. М. заявява, че желае да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. С Присъда № 5 от 28.02.2022 г. на РС – Лом, втори наказателен състав по НОХД № 415/2021 г. подсъдимият М. Г. М. [дата на раждане] в [населено място], българин, с българско гражданство, живущ в [населено място], със средно специално образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН [ЕГН] е бил признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на 18.01.2021 г. в [населено място], [улица]е държал боеприпаси за огнестрелни оръжия – 4 бр. патрони калибър 8x5бмм, предназначени за карабини „марка", по см. на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ, без да има за това надлежно разрешение по чл. 5, ал. 2 от ЗОБВВПИ, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е бил ОСЪДЕН на „ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА", което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг режим" на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗИНЗС. На основание чл. 59, ал. 1 и 2 от НК съдът е приспаднал при изпълнението на наложеното наказание времето, през което подсъдимият е бил с МН „Задържане под стража за срок до 72 ч." на ЛРП от 19.01.2021 г., МН „Задържане под стража", взета с Определение на ЛРС от 21.01.2021 г. по НЧД № 35/21 г. по описа на ЛРС, считано от 21.01.2021 г. до влизане на присъда в сила. На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил по отношение на подсъдимия М. Г. М. ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ измежду наложените му по НОХД № 183/20 г. по описа на ЛРС и НОХД № 499/20 г. по описа на ЛРС, най-тежкото от тях „ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА", което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг режим" на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗИНЗС, тъй като по отношение и на двете наказания са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК. Съдът е отнел в полза на държавата, на основание чл. 53, ал. 2, б. "а" от НК, иззетите като веществено доказателство 4 бр. патрони калибър 8x5бмм, предназначени за карабини „марка", които са предмет на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК и притежаването им е забранено. Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия М. Г. М. със снета по делото самоличност ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 18.01.2021 г. около 05,25 ч. в [населено място], [улица], запалил имущество със значителна стойност, собственост на Р. В. Р. от [населено място], обл. М., вследствие на което нанесъл щети на недвижими вещи, на обща стойност 3 760 лв. и на движими вещи, на обща стойност 41 148 лв., или всичко на обща стойност 44 908 лв., поради което и на основание чл. 304 от НПК ГО е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК. ОТХВЪРЛИЛ е предявеният от гражданския ищец Р. В. Р. от [населено място], против подсъдимият М. Г. М. граждански иск в размер на 44 908 лв. /четиридесет и четири хиляди деветстотин и осем лева/, ведно със законната лихва върху сумата, представляващи причинените с престъпното деяние „палеж" имуществени вреди, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН. ВЪРНАЛ е иззетите веществени доказателства на техният собственик-подсъдимият М. Г. М., които са подробно описани в Приемно-предавателен протокол от 10.09.2021г. и се намират на съхранение при домакина на РУ гр. Лом. На основание чл. 189, ал. 1 от НПК съдът е осъдил подсъдимият М. Г. М. да заплати по смета на ОД МВР - М. направените в хода на ДП разноски в размер на 176,10 лв. /сто седемдесет и шест лева и десет стотинки/, а по сметка на ЛРС, в полза на бюджета на съдебната власт 47,58 лв. /четиридесет и седем лева и петдесет и осем стотинки/, както и 5 лв. /пет лева/ - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при РП – Лом и по жалба на частния обвинител и граждански ищеца срещу оправдателната част на първоинстанционната присъда с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. С Присъда № 7/11.07.2022 г. по ВНОХД № 68/2022 г. Окръжен съд – Монтана, е отменил присъда да на Районен съд – Лом, постановена на 28.02.2022 г. по НОХД № 415/21 г., В ЧАСТТА, с която подсъдимия М. Г. М. е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 18.01.2021 г. около 5,25 ч. в [населено място], на [улица] запалил имущество със значителна стойност, собственост на Р. Р. от с. с., вследствие на което му нанесъл щети за общо 44 908 лв. и е ОПРАВДАН по обвинението за престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК; В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен гражданския иск за сумата 44 908 лв. имуществени вреди; В ЧАСТТА, с която при условията на чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК е определено общо наказание и В ЧАСТТА, с която е приложена разпоредбата на чл. 59 от НК, вместо което е ПРИЗНАЛ подсъдимия М. Г. М., [дата на раждане] в тр. /населено място/, българин, бълтарски гражданин, с постоянен адрес в [населено място], неженен, осъждан, със средно- специално образование, безработен, ЕГН [ЕГН] за ВИНОВЕН в това, че на 18.01.2021 г. около 5,25 ч. в [населено място], на [улица] запалил имущество на значителна стойност - товарен автомобил марка „марка", модел „модел" с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на Л. Д. П. от [населено място], и ползван от Р. В. Р. от с Б., оборудван за пътуване извън страната с принадлежности за транспорт на коли и множество резервни части - всичко на обща стойност 10 800 лв., вследствие на което за Р. са последвали и други значителни вреди - изгоряло имущество: стопански постройки,машини, инструменти, резервни части,дървен материал, градински инвентар, животни, плодове и зеленчуци - всичко на обща стойност 34 108 лв., поради което и на основание чл. 330, ал.1 във вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим. НА ОСНОВАНИЕ чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ на подс. М. М. за деянието от 18.01.2021 г. по чл. 330, ал. 1 от НК и за деянието от 18.01.2021 г. по чл. 339, ал. 1 от НК /по влязлата в сила част от присъдата на РС - Лом от 28.02.2022 г. по НОХД № 415/21 г./ в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ РЕЖИМ. НА ОСНОВАНИЕ чл. 25, ал. 1 във р. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ на подс. М. М. по НОХД № 183/2020 г. и по НОХД № 499/2020 г. и двете по описа на РС - Лом в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изтърпяване, на основание чл. 66 от НК, е ОТЛОЖИЛ за срок от пет години. НА ОСНОВАНИЕ чл. 68, ал.1 от НК съдът е ПРИВЕЛ В ИЗПЪЛНЕНИЕ определеното ОБЩО НАКАЗАНИЕ по НОХД № 183/20 г. и НОХД № 499/20 г. и двете на РС-Лом в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се търпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ. НА ОСНОВАНИЕ чл. 59 от НК съдът е ПРИСПАДНАЛ времето на прокуроското задържане и задържането по мярка за неотклонение - от 19.01.2021 г. до влизане в сила на присъдата. НА ОСНОВАНИЕ чл. 25, ал. 2 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът е ПРИСПАДНАЛ изтърпяната част от групираните наказания на подс. М. М.. ОСЪДИЛ е подс. М. Г. М. да заплати на Р. В. Р. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] сумата 44 908 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващо равностойността на изгорялото имущество. ОСЪДИЛ е подс. М. Г. М. да заплати по сметка на ОД на МВР - М. 963,70 лв., представляващи разноски по досъдебното производство, а по сметка на ВСС в Републиканския бюджет сумите: 224 лв. - разноски по делото във въззивната инстанция, 1 796, 32 лв. - държавна такса върху уважения граждански иск и по 5 лв. - държавна такска за всеки служебно издаден изпълнителен лист. ПОТВЪРДИЛ е присъдата на РС - Лом, постановена на 28.02.2022 г. по НОХД № 415/21 г. В ЧАСТТА относно произнасянето по веществените доказателства. В ЧАСТТА относно произнасянето по чл 339, ал. 1 от НК и разноските ПРИСЪДАТА на РС- Лом от 28.02.2022 г. по НОХД № 415/21 г. е влязла в сила. Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Оплакванията в касационната жалба са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. При касационната проверка обаче Върховният касационен съд констатира, че въз основа на събраните възможни и относими доказателства, доказателствени средства и способи за доказване, фактологията по делото е правилно установена и въз основа на нея въззивният съд е достигнал до верни и съответни на закона правни изводи. Неоснователно е оплакването за допуснати при разглеждането на делото съществени нарушения на процесуалните правила. Обективно не се установяват никакви пропуски или действия, които да накърняват правото на защита на подсъдимия. Така при една установена обективно, всестранно и пълно фактология на престъпната деятелност на подсъдимия М., въззивният съд е достигнал и до правилни и обосновани правни изводи. Извършен е прецизен анализ на доказателствените източници от страна на въззивната инстанция. Това е така, защото при внимателния прочит на материалите по делото се установява, че решаващият въззивен съд е анализирал внимателно, подробно и задълбочено всички писмени и гласни доказателства и доказателствени средства - приложените по делото протоколи за извършени процесуално следствени действия и показанията на свидетелите В. Р., Р. Р., Т. И., П. П., К. Ц. и Т. П.. Анализирани са и обсъдени и заключенията на приетите по делото експертизи. При оценката им е подходено с нужната критичност и обективност. Налице е вярна интерпретация на доказателствените източници и те не са тълкувани превратно. Неточностите в показанията на някои свидетели също са били подложени на задълбочен анализ и отново е посочено в кои части и по какви причини са възприемат за достоверни. След като въззивният съд е проверил изцяло правилността на атакувания съдебен акт, анализирал е всестранно, обективно и пълно както гласните, така и писмените доказателствени средства, били са подложени на анализ и експертните заключения, към него не може да бъде отправен упрек, че не е формирал вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата по делото и закона. С оглед на изложеното несъстоятелно е оплакването на защитата, че въззивната инстанция е интерпретирала по свой начин доказателствените източници, който е произволен и не почива на солидна доказателствена основа. Несъмнено е установено по делото, че иззетото жълтеникаво яке е на подсъдимия, че той почти постоянно е бил облечен с него и че именно по него е бил разпознат от свидетелите В. Р. и Р. Р.. Подсъдимият е бил разпознат от тези двама свидетели и по походката и по ръста на светилната на улична лампа, а също и на осветеността от фаровете на автомобил. Показанията на цитираните свидетели са последователни, непротиворечиви и не променящи се в хода на процеса. Те са в синхрон и с останалите доказателствени източници, а именно показанията на свидетелите К. Ц. и П. П., които съобщават за мирис на бензин както по дрехите на подсъдимия, така и в дома му, в който е открита и туба с бензин. ОС – Монтана е изложил и подробни съображения относно мотивацията на подсъдимия, да подпали имуществото на пострадалия, а именно отмъщение. Обсъдено е от въззивния съд, че подс. М. е работил известно време при пострадалия, че са били установени кражби и че част от вещите са били намерени в жилището на подсъдимия. Изяснено е, че след като го освободили от рабата и го изгонили от вечерята на Бъдни вечер през 2020 г., подс. М. се заканил, че ще ги подпали. Обсъдени са и обясненията на подсъдимия, че намерения в дома му бензин е бил предназначен за резачка. С основание решаващият съд е приел тези обяснения за недостоверни и изолирани от останалите доказателствени източници, защото при огледа и претърсването на дома на подс. М. не е констатирано да са рязани дърва, а и изобщо не е открита резачка. Следва да се отбележи, че въззивният съд внимателно е обсъдил и заключението на пожаротехническата и електротехническа експертиза, според което е изключено възможността за „дистанционно запалване”, а възможният източник на запалване е от „открит тип” - клечка кибрит, огън от запалка, пиратка, парцал и т. н. У подс. М. запалка е намерена, а и въже миришещо на бензин. Обсъдени са от въззивната инстанция и заключенията на оценителните експертизи, като във връзка със стойността на опожареното имущество са изложени верни и коректни съображения, които не подлежат на корекция. На оценка и анализ е подложено и заключението на химическата експертиза, което в конкретния казус не е панацея за оправдаване на подсъдимия. Това е така, защото извършените изследвания на веществените доказателства не могат да бъдат точни поради неправилно съхраняване на изследваните вещи и поради изтеклия период от време. Неоснователни са и възраженията на защитата във връзка с това, че не са установени вида, количеството и собствеността на погиналите вещи. Това оплакване е било обсъдено от въззивната инстанция /л. 12 от мотивите/. В допълнение е нужно да се посочи, че този въпрос недвусмислено е изяснен, както от показанията на свидетелите В. Р., Р. Р. и Т. И., така и от приложените по делото писмени доказателствени източници. Така въззивният съд не е подходил безкритично към събраните гласни доказателствени средства и писмените доказателствени източници, дал е отговор на всички възражения. Именно чрез задълбочен, критичен и прецизен анализ и на доказателствените материали въззивната инстанция е достигнала до верни изводи относно времето и мястото на извършване на деянието и неговото авторство. За пълнота и прецизност на обвинението ОС – М. е изложил съображения за действителната и вярна правна квалификация на деянието – по чл. 330, ал. 2, т. 2 НК. Въпреки неточната правна квалификация по чл. 330, ал. 1 НК, въззивният съд се е съобразил с нея, тъй като така е била заложена рамката на обвинението в обвинителния акт и по тази фактическа и правна рамка се е защитавал подс. М.. В този аспект неправилно се твърди, че въззивната инстанция е постановила незаконосъобразен съдебен акт и не е върнала делото /може би на прокурора/. На първо място в досъдебната фаза прокурорът е господар на процеса и с обвинителния акт той определя рамката на обвинението. Съдът е безпристрастен орган, който въз основа на закона и доказателствата по делото следва да изготви съдебния си акт. Той не може да надхвърли рамката на обвинението, когато тя е неправилна и е в интерес на подсъдимия, както е в конкретния случай. С оглед на гореизложеното верни са и правните изводи на решаващия съд, че са налице всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 330, ал. 1 НК, за което въззивната инстанция е изложила подробни аргументи, почиващи на доказателствените източници по делото. Така Върховният касационен съд не установи да са допуснати съществени процесуални нарушения или законът да не е приложен правилно. Въззивният съд не е тълкувал доказателствените материали превратно, а напротив доказателствата и доказателствените средства са оценени с оглед на тяхната информативност и с оглед на действителното им съдържание. При анализа и оценката на доказателствените източници не се констатира нито тенденциозност, нито повърхностност. Съдът поначало има суверенно право да реши на кои доказателства и доказателствени средства да даде вяра, независимо от това в коя фаза на процеса са депозирани. Преценката си разбира се съдът следва да направи след критичен анализ и оценка на всички доказателствени източници и при внимателна съпоставка помежду им. Такъв е бил подходът и на въззивният съд. По отношение на осъждането за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 339, ал. 1 НК касационната инстанция не може да се произнесе в рамките на това производство, тъй като в тази част присъдата е влязла в сила. При касационната проверка Върховният касационен съд не констатира, принципите за индивидуализация на наказанието по отношение на подс. М. М. да не са били спазени. Във връзка с явната несправедливост на наложеното наказание, е нужно да се посочи, че в касационната жалба липсват конкретни оплаквания. Независимо от това е необходимо да се отбележи че въззивният съд не е пренебрегнал нито едно от обстоятелствата, които смекчават отговорността на подсъдимия. Внимателният прочит на въззивния съдебен акт показва, че всички смекчаващи отговорността обстоятелства са взети предвид и са анализирани подробно. Така отмереното наказание от четири години „лишаване от свобода” на подс. М. М. за извършеното престъпление по чл. 330, ал. 1 НК е справедливо и достатъчно, за да се постигнат целите наказанието, визирани в чл. 36 НК. За да бъде наказанието явно несправедливо, е необходимо то очевидно да не съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на установените по делото смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства. При осъществяването на цялостната дейност по индивидуализацията на наказанието се отчита не общата обществената опасност на престъпленията от определен вид, а специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. При разрешаването на въпроса за наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл. 36 НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Този баланс в настоящия случай е постигнат и не се налага смекчаване на размера на наказанието „лишаване от свобода, защото би било проява на прекомерна снизходителност. Предвид наличието на предходни осъждания по отношение на подс. М. М., правилно наказанията са били групирани при условията на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК, както и правилно е приложена разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК. Предвид на изложените по-горе съображения касационната инстанция намира за неоснователни възраженията залегнали в касационната жалба за явна несправедливост на наложеното на подс. М. М.. Поради липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон, както и явна несправедливост на наложеното наказание, въззивната нова присъда следва да бъде оставена в сила. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Присъда № 7/11.07.2022 г. по ВНОХД № 68/2022 г. по описа на Окръжен съд – Монтана. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.