Решение по т.д. №677/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд. 3 Р Е Ш Е Н И Е № 209 гр. С.,26,11,2012 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на двадесети ноември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Л.З. като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №677/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Г. - [населено място] срещу въззивно решение № 167 от 22.02.2010 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №1317/2009 г., с което е отменено първоинстанционното решение №78/03.11.2008г. , постановено по гр.д. №1401/07 по описа на СГС и вместо него е постановено друго, с което касаторът ГФ е осъден да заплати на А. Д. И. и З. В. И. от [населено място] по 30 000 лева на всеки-обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на 27.06.2004 г. на дъщеря им М. А. Д., ведно със законната лихва от 27.06.2004 г.. Претендира се отмяна на въззивното решение като неправилно и отхвърляне на предявените искове. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради неправилно приложение на материалния закон. Ответниците по касационната жалба в писмено становище изразяват становище за нейната неоснователност. С определение №20 от 12.01. 2011 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.2 от ГПК по значимия за изхода на делото правен въпрос: за това , дали разглеждането и уважаването на иск по чл.45 ЗЗД срещу прекия причинител съставлява пречка за предявяването и уважаването на иск срещу застрахователя по риск „Гражданска отговорност”, респ. срещу Г. . Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното въззивно решение, с което касаторът ГФ е осъден да заплати на А. Д. И. и З. В. И. от [населено място] по 30 000 лева на всеки-обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на 27.06.2004 г. на дъщеря им М. А. Д., ведно със законната лихва от 27.06.2004 г., въззивният съд е приел, че от данните от присъда по нохд се установява, че прекият причинител на вредата И. А. Й. като водач на л.а. М. с рег.№ СТ 23-69 СР е причинил смъртта на дъщерята на ищците М. А. Д. при ПТП предизвикано по негова вина. Обстоятелството, че в наказателното производство са уважени гражданските искове на двамата родители срещу деликвента за сумите от по 30 000 лева на всеки-обезщетение за неимуществени вреди от загубата на дъщеричката им не е пречка за разглеждането на исковете за същите суми и за същите вреди срещу застрахователя по ГО на водач на горния автомобил. Доколкото липсват доказателства, че е съществувала задължителна застраховка срещу риск ГО на водача на съответния лек автомобил, то са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ГФ , съгласно разпоредбата на чл.88 ал.1, т.1 б.Б от ЗЗ/отм./ в сила към датата на настъпване на вредите. По основателността на касационната жалба : Касационната жалба е неоснователна. По обуславящия изхода на делото правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване: дали разглеждането и уважаването на иск по чл.45 ЗЗД срещу прекия причинител съставлява пречка за предявяването и уважаването на иск срещу застрахователя по риск „Гражданска отговорност”, респ. срещу Г. е налице задължителна съдебна практика ТР №2/2010 по т.д. №1/2010 г. на ОСТК , с което се приема, че при уважен иск срещу делинквента по чл.45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./, съответно по действащия чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. Доколкото не се доказва , че е съществувала задължителна застраховка срещу риск ГО на водача на съответния лек автомобил към датата на ПТП , то са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ГФ , съгласно разпоредбата на чл.88 ал.1, т.1 б. „Б” от ЗЗ/отм./ . Доказателствената тежест за наличие на задължителна застраховка срещу риск ГО на водача на МПС, като изключващо отговорността на ГФ обстоятелство, е изцяло в тежест на последния, което следва от разпоредбата на чл.127 ал.1 ГПК /отм./. Ето защо, така наведените оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение са неоснователни и същото следва да се остави в сила. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 167 от 22.02.2010 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №1317/2009 г.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.