Р Е Ш Е Н И Е № 519 гр.София, 17 януари 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев Елена Авдева при секретар К.Павлова и в присъствието на прокурора Я.Гебов изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 2587 / 2011 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 424 , ал.1 от НПК по искане на осъдения К. И. В. за възобновяване на нохд № 246/2010 г. по описа на Районния съд в гр. Сандански и отмяна на постановената по него присъда. В искането се сочи, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо. Без да се излагат допълнителни аргументи се настоява за отмяна на присъдата, потвърдена с въззивно решение от втората инстанция, и ново разглеждане на делото, или , алтернативно – за оправдаване на искателя. В съдебното заседание пред касационната инстанция осъденият поддържа искането. Прокурорът отбелязва формалния характер на искането и пледира за неговото отхвърляне. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване на наказателното дело, установи следното Районният съд в гр. Сандански с присъда № 1604 от 14.06.2010 г. признал подсъдимия К. И. В. за виновен в това, че на 12.01.2010 г., около 19,10 часа, в района на село Н.Д., противозаконно попречил на орган на властта – полицейските служители С. М. и И. М., да изпълнят задълженията си , поради което и на основание чл. 270, ал.1 от НК във вр. с чл. 2, ал.2 от НК, чл. 54 и чл. 36 от НК го осъдил на девет месеца лишаване от свобода, които да бъдат изтърпени при строг режим в затвор /затворническо общежитие/ от закрит тип. Съдът приспаднал от срока на наложеното наказание лишаване от свобода периода от време , през който подсъдимият бил задържан в хода на наказателното производство. Позовавайки се на чл.25 , ал.1 , чл. 23, ал.1 и чл. 59 , от ЗИНС районният съд групирал наказанията , наложени на подсъдимия с определение № 152/14.04.2008 г. по нохд № 272/08 по описа на Районния съд в гр. Сандански, като наложил най-тежкото наказание сред тях - три месеца лишаване от свобода и постановил то да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. От това наказание бил намален срокът на задържане на подсъдимия по административен ред. Първоинстанционният съд оправдал подсъдимия по обвиненията по чл. 325,ал.3 във вр.с ал.2 във вр. с ал.1 от НК и по чл. 131,ал.2,т.4 във вр. с чл.130, ал.2 от НК. Окръжният съд в Благоевград с решение № 445/09.05.2011 г. по внохд № 422/2010 г.потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Тя не е проверявана по касационен ред и влязла в сила на 09.05.2011 г. Искането за възобновяване на наказателното производство по делото е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения : 1.От фактическа страна двете предходни инстанции установили, че на 12.01.2010 г. в РУ на МВР постъпил сигнал за подготвяна от В. продажба на канабис в района на село Н.Д. Веднага бил утвърден план за организиране и провеждане на специализирана полицейска операция. Управляваният от осъдения джип „Чероки” бил забелязан от полицаите М. и М. .Те го последвали със служебен автомобил ”Ситроен”, като подали светлинен и звуков сигнал. След около 200- 300 метра подсъдимият отбил вдясно, но когато свидетелят М. се доближил , потеглил рязко. Полицаите започнали преследване, в хода на което произвели няколко изстрела и размахвали стоп палка. В. се възползвал от по-добрите технически качества на джипа и се отклонил се в труднопроходим терен. Когато полицаите намерили колата той вече не бил в нея. При тези данни правната квалификация на деянието е законосъобразна. Осъденият е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 270, ал.1 от НК - противозаконно попречил на орган на власт – полицейските служители М. и М. да изпълнят задълженията си по специализирана полицейска акция. Предходните инстанции отбелязали , че тя била свързана с контрол върху разпространението на наркотици, но не приложили квалифицирания състав на чл. 270, ал.2 от НК, създавайки по-благоприятен за подсъдимия наказателен статус. Изпълнителното деяние е реализирано чрез бягство от полицейската проверка въпреки обозначенията и подадените разбираеми и годни за възприемане сигнали. Прекият умисъл на дееца е обективиран във внезапното потегляне при приближаването на полицаите, отклоняването на колата в пресечен терен и нейното изоставяне. Материалният закон е приложен правилно, поради което няма основание за ревизия на атакувания съдебен акт по реда на възобновяване на наказателните дела на основание чл. 422, ал.5, пр.1 във вр. с чл.348, ал.1,т.1 от НПК. Извън обхвата на искането настоящия съдебен състав се счита да задължен да отбележи с изцяло дидактична цел, че съдът при кумулиране на наказанията по нохд № 272/08 г. на Районния съд в гр. Сандански неправилно се е позовал на разпоредбите на чл. 25,ал.1, 25, ал.4 и неточно е приложил чл.59, ал.1 от ЗИНЗС. Групираните наказания са наложени за престъпления, които нямат връзка с предмета на делото и не влизат в съвкупност с разглежданото престъпление, поради което позоваването на чл. 25,ал.1 от НК е неправилно.Санкциите вече са били кумулирани с постановеното по делото определение № 152 от 14.04.2008 г. и новото осъждане не е налагало повторното им групиране.На следващо място съдът е имал основание да постанови реално изтърпяване на определеното най-тежко наказание от три месеца лишаване от свобода, тъй като подсъдимият извършил умишлено престъпление от общ характер в изпитателния срок, но това „активиране” има правно основание в чл. 68, ал.1 от НК, а не в чл. 25, ал.4 от НК. Най-сетне неправилно е приложен чл.59, ал.1 от ЗИНЗС и на подсъдимия е определен общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Видът на затворническото общежитие и корелативно свързания с него режим на изтърпяване на наказанието се определят с оглед осъжданията на лицето към момента , когато пред него възниква перспективата реално да попадне в пенитенциарно заведение. Тогава , а не по-рано , съдът решава задачата къде да настани осъдения и при какъв режим. Задействането на процедурата по чл 68 , ал.1 от НК предполага осъждане на лишаване от свобода, което изключва квалифицирането на отложеното наказание като първо осъждане.Хипотезата на чл. 59 , ал.1 от ЗИНЗС има приложение само в случаите на ефективно осъждане на лишаване от свобода до пет години за умишлени престъпления, но не и в случаите на привеждане в изпълнение на отложени по реда на чл. 66 , ал.1 от НК наказания. Тази пропуск на съда изцяло ползва искателя и не подлежи на корекция в рамките на настоящето производство. 2.В искането се изразява несъгласие със справедливостта на наложеното наказание , което осъденият намира за несъответно на обществената опасност на деянието и дееца и на целите, визирани в чл. 36 от НК. Така поддържано и без конкретна аргументация оплакването е неоснователно.Санкцията е определена при незначителен превес на отегчаващите обстоятелства, които са правилно дефинирани. Висока е и степента на обществена опасност на конкретното деяние, което се отличава с особена арогантност и демонстрация на липса на респект към органите на реда. Правилно съдът е отбелязал , че предходното осъждане на подсъдимия не е оказало очакваното превъзпитателно и предупредително въздействие върху личността му, предизвиквайки необходимост от по-строга наказателна санкция.Ето защо влязлата в сила присъда не разкрива съществено нарушение по смисъла на чл. 348 , ал.1 т.3 от НК, което да представлява процесуална предпоставка за изменението и в полза на осъдения. Водим от горното и след като не установи основания за възобновяване на производството по делото, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. И. В. за възобновяване на нохд № 246/2010 г. по описа на Районния съд в гр. Сандански. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: