Р E Ш Е Н И Е № 418 гр.София , 18 декември 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Ил. Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Искра Чобанова като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1650/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане на осъдения Т. К. А. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 2132/12 г. на РС Плевен, като бъде отменена присъда от 10.12.2012 г., постановена по нохд № 2132/2012 г. по описа на Районен съд Плевена и делото бъде върнато за ново разглеждане. В искането се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Излагат се доводи за допуснати процесуални нарушения както при постановяване на първоинстанционната присъда, така и при разглеждане на делото във въззивната инстанция, както и за нарушение на материалния закон. Претендира се, че въззивната инстанция не е отговорила на конкретните възражения срещу първоинстанционната присъда по отношение на непълнота и неправилна оценка на доказателствата, като само формално е приела за доказана възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, без да анализира доказателствата. Прави се оплакване, че и двете съдебни инстанции са нарушили императивното изискване по чл. 107, ал. 3 НПК за събиране и проверка както на доказателства в подкрепа на обвинителната теза, така и на оправдателни такива, че събраните доказателства не са подложени на внимателна преценка. Твърди се нарушение на принципа по чл. 14 НПК за формиране на вътрешното убеждение въз основа на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Подчертава се оплакването, че решаващите инстанции са отказали събиране на доказателства, необходимо за правилното решаване на делото. Излагат се твърдения, че при обективно изясняване на обстоятелствата по делото би се стигнало до други изводи по правото, като, ако се установи извършване на престъпление, то би могло да се квалифицира като такова по чл. 132 НК. Твърди се, че допуснатите процесуални нарушения са довели и до неправилни изводи във връзка с уважаването на гражданския иск. Въз основа на твърдението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се прави искане за отмяна на присъдата от 10.12.2012 г. по нохд № 2132/12 г. по описа на Плевенски РС и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняването им. В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване. Представляващият осъдената – адв. К., моли да бъде уважено искането за възобновяване на наказателното дело, като се позовава на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството. Осъденият Т. А. моли да бъде преразгледано изцяло делото. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, при посочени основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК. Постановената първоинстанционна присъда е била изменена от въззивната инстанция, като не е проверявана по касационен ред. Искането е направено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е ОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 351 от 10.12.2012 г., постановена по нохд № 2132/2012 г. по описа на РС – Плевен подс. Т. К. А. е признат за виновен в това, че на 30.07.2011 г. в [населено място] е причинил на Р. А. К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст в областта на левия й ъгъл, довело до трайно затруднение /за няколко месеца/ на дъвченето и говореното, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, пр. 6, вр. ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК е осъден на наказание „пробация” с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от три години, при явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично; „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от три години; „поправителен труд в размер на 10% от брутното трудово възнаграждение за срок от три месеца. На основание чл. 52, вр. чл. 45 ЗЗД подс. Т. К. А. е осъден да заплати на Р. А. К. сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинените от деянието по чл. 129, ал. 2, пр. 6, вр. ал. 1 НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието – 30.07.2011 г. Направените по делото разноски, включително и тези, от гражданския ищец, са възложени в тежест на подс. С., на основание чл. 189, ал. 3 НПК. Присъдата е била проверена по реда на въззивното обжалване по жалба от А. и по протест от прокурор в Плевенска РП. С Решение № 60 от 18.03.2013 г. по внохд № 38/13 г. по описа на Плевенски окръжен съд присъдата е била изменена в частта, в която на Т. К. А. е наложено наказание „пробация” с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от три години, при явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично; „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от три години и „поправителен труд в размер на 10% от брутното трудово възнаграждение за срок от три месеца, като е намален срока на задължителната регистрация по настоящ адрес за срок от три години при явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично, на една година и шест месеца и на задължителните периодичин срещи с пробационен служител от три години на една година и шест месеца. В останалата й част присъдата е била потвърдена. В искането за възобновяване се релевират оплаквания, свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, които са предвидени в закона като основания за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила имат основание, доколкото се констатира нарушение на принципа за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото по чл. 14, ал. 1 НПК и свързания с него принцип на разкриване на обективната истина по чл. 13 НПК. Въззивната инстанция, която също е инстанция по същество и е задължена изцяло да провери правилността на невлязлата в сила присъда, е оправомощена да събира и проверява доказателства, когато е необходимо за обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото. В случая Плевенският окръжен съд, разгледал делото, образувано по жалба от А., макар и с формални оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, и по протест на прокурора за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание, е следвало да извърши преценка на това, дали фактическата обстановка е правилно установена – дали възприетото по фактите от първия съд има своята стабилна доказателствена основа. Видно от мотивите на въззивното решение № 60 от 18.03.2013 г., окръжният съд е възприел изцяло фактическата обстановка, изведена в мотивите на първоинстанционната присъда. Независимо от наведените от защитника на осъдения А. в пренията пред въззивния съд възражения срещу оценката на доказателствата, решаващият съдебен състав на Плевенския ОС, вместо да изложи съображения по отношение на оценката на доказателствата, събрани по делото и да отговори на доводите на защитата за едностранчиво кредитиране само на доказателства, обосноваващи обвинителната теза, се е задоволил само декларативно да посочи, че фактическите изводи на районния съд намират опора в доказателствения материал, като не се констатират грешки при формиране на вътрешното му убеждение и е изброил доказателствените средства, ценени от първата инстанция. Вярно е, че въззивната инстанция не е задължена да отговори на възраженията на страните, ако те са получили убедителен отговор в мотивите на атакувания пред нея съдебен акт. Но в настоящия казус, при изрични доводи на защитата за това, че фактическите изводи почиват основно на показанията на свидетелите Р. К., К. К., Н. К. и Н. Б., за които се излагат съображения за заинтересованост, понеже първият е пострадал от деянието, а останалите са в родствени и близки отношения с него, въззивната инстанция е следвало да извърши преценка на тези свидетелски показания, с оглед на тяхната достоверност и кореспонденцията им с другите обективни доказателства по делото. По-нататък, въззивната инстанция е допуснала съществено нарушение на процесуалните правила, като в нарушение на разпоредбата на чл. 107 НПК е отказала събиране на доказателства – отказала е допускане до разпит на свидетел, посочен от защитата и това нарушение пряко рефлектира и върху съблюдаване на принципа по чл. 14 НПК, изискващ решението на съда да се основава на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Това нарушение е налице, понеже, видно от протокола от съдебно заседание на Плевенски ОС от 26.02.2013 г., защитникът на подсъдимия е поискал допускане до разпит като свидетел на лицето И. Т. П., посочвайки, че това лице е очевидец на инцидента. Искането за допускане до разпит в хода на въззивното съдебно следствие на това лице като свидетел е оставено без уважение с мотиви, които са в очевидно противоречие с нормите на процесуалния закон. На първо място, допускането и събирането на доказателства както в първоинстанционното производство, така и пред въззивния съд, не е обвързано със срокове, като в разпоредбата на чл. 107, ал. 4 НПК изрично е прогласено, че не може да се откаже събирането на доказателства само защото искането не е направено в определен срок. За решаващите съдебни инстанции е налице задължение да съберат доказателствата, които са необходими и достатъчни за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, очертан в чл. 102 НПК, като освен по инициатива на страните, за съда е налице и служебно начало - когато събирането на доказателства е наложително за разкриване на обективната истина. Задължението за разкриване на обективната истина при решаване на делото не може да бъде дерогирано от съображения за „закъсняло” посочване на доказателства от страните. В този смисъл, мотивите на окръжния съд за това, че искането за допускане до разпит като свидетел на посоченото лице е несвоевременно направено, противоречат на основни принципи на процесуалния закон. Невярно е и позоваването в тази връзка на разпоредбата на чл. 327, ал. 1 НПК, защото тази норма урежда реда за произнасяне на въззивния съдебен състав по доказателствени искания, направени с въззивната жалба, и по никакъв начин не преклудира възможността страните да направят искания по доказателствата във всеки един момент до приключване на събирането на доказателства пред въззивния съд. След като е бил сезиран с искане за допускане до разпит на определено лице като свидетел, направено в открито съдебно заседание, въззивният съд е следвало да прецени допустимостта и относимостта на доказателственото искане. Доколкото страната е направила искане за допускане до разпит като свидетел на конкретно индивидуализирано лице, като е изложила твърдения, че същото е очевидец на инкриминираното събитие, то, изхождайки от принципа за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, въззивният съд е следвало да допусне неговия разпит. Още повече, че в показанията на свидетелите Р. К., К. К., Н.К. и Н. Б. се излагат твърдения, че А. е бил придружен от още две лице по време на инцидента. Като е отхвърлил това доказателствено искане, въззивният съд, освен че е компрометирал принципа по чл. 13 НПК за разкриване на обективната истина в производството и е нарушил задължението по чл. 107, ал. 3 НПК да събере и провери както изобличаващи привлеченото към наказателна отговорност лице доказателства, така и такива, които го оправдават или смекчават отговорността му, е нарушил и правото на защита на осъдения А. да иска събиране на доказателства. Освен това, като пряка последица от неизпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата, релевантни по казуса, е и липсата на обсъждане от решаващите съдилища на въпросите за това, в какво се е изразил конфликта между св. К. К. и пазача, дали и по какъв начин осъденият А. се е намесил в него, които обстоятелства биха могли да имат значение за правилното решаване на делото. В тази насока, фактически данни за разменени реплики между осъдения и пострадалия К., се съдържат в показанията на свидетелите К. К. и К., но те не са били предмет на обсъждане в съдебните актове. Изложените съображения за допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила от въззивната инстанция сочат на наличие на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, за възобновяване на наказателното дело. Нарушенията са допуснати от въззивната инстанция и поради това делото следва да бъде върнато на тази инстанция за отстраняването им, като при новото разглеждане следва да бъдат събрани относимите и допустими доказателства за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактите по делото. Необходимо е да бъдат събрани поисканите от защитата гласни доказателства, да бъде изяснено съдържанието на конфликта между св. К. К. и нощния пазач, като цялата доказателствена съвкупност бъде подложена на внимателна преценка. Допуснатото процесуално нарушение сочи на порок при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав, доколкото то не е основано на обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, включени в предмета на доказване и обосноваващи съставомерност на деянието. В резултат на нарушението се поставя под съмнение правилността на фактическите изводи, поради това касационната инстанция, която е обвързана с тези изводи, е препятствана да провери правилното приложение на материалния закон. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че останалите доводи, сочени в искането за възобновяване и подкрепящата ги аргументация, е безпредметно да бъдат обсъждани, но следва да бъдат отчетени при новото разглеждане на делото. Предвид изложените съображения, касационната инстанция намира, че е налице соченото в искането за възобновяване основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, което обоснова отмяна на въззивното решение по делото и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 38/2013 г. по описа на Окръжен съд Плевен. ОТМЕНЯ въззивно решение № 60 от 18.03.2013 г., постановено по посоченото дело и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.