4 Р Е Ш Е Н И Е №221 гр. София, 18 април 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети април, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ :ФИДАНКА ПЕНЕВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №1317/2011 г. Производството е образувано по искане на осъдения М. Т. за отмяна на влязлата в сила присъда №706/12.10.2010г., по нохд №1387/2010г. на Видински районен съд /РС/, по реда на възобновяването. Депозираното искане обективира израз на недоволство от атакувания съдебен акт, постановен при недоказаност на обвинението и базиращ се предположения за инкриминираното престъпление и неговото авторство. Релевират се бланкетни оплаквания за доказателствена необезпеченост на начина на извършване на престъпното деяние, използваните средства, предмета на посегателство и принадлежността му, и за съществуващи сериозни съмнения по отношение на съпричастността на М. Т. и М. К. в неправомерното посегателство против собствеността. В открито съдебно заседание на 12.04.2011г. осъденото лице се явява пред настоящия състав, като след изрично волеизявление, че не държи на личното участие на упълномощения от него адвокат, пледира за невиновност. Представител на Върховната касационна прокуратура аргументира позиция за липса на допуснати от съда процесуални нарушения и предлага преквалификация на престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.20 и чл.18 от НК, с произтичащите от това санкционни последици. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на извънредния способ за контрол, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №706/12.10.2010г., обявена по нохд №1387/2010г. Видински РС е признал М. К. Т. за виновен в това, че на 25.11.2009г., в[населено място], в съучастие[населено място] К., чрез използване на технически средства и при условията на опасен рецидив, направил опит да отнеме чужди движими вещи /кабели тип СВОБТ, с различно сечение/, на обща стойност 186,10 лева, собственост на НК „Ж. инфраструктура”, поради което на основание чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и „Б” и чл.58, б.”А”, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при строг режим. С визирания съдебен акт е ангажирана и наказателната отговорност на М. А. К. за престъпление по чл.195, ал.1,т.4, пр.2 , вр.чл.194, ал.1, вр.чл.18, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, като в съответствие с изискванията на чл.58, б.”А”, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК е санкциониран с наказание лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с приложение института на чл.66 от НК. Първоинстанционната присъда е била предмет на въззивна проверка по внохд №539/2010г. на Окръжен съд /ОС/- Видин, финализирала с решение №179 от 30.12.2010г., с което е потвърдена изцяло. Искането на осъдения е допустимо за разглеждане в производството, регламентирано от разпоредбите на чл.419-чл.426, Глава тридесет и трета от НПК, но преценено в контекста на предложените доводи за отмяна на постановения и влязъл в сила съдебен акт, е неоснователно. Декларативно заявената претенция от защитата на М. Т. за дерогиране на нормите, предписващи обективно, всестранно и пълно изследване на значимите за обвинителната теза обстоятелства; и възлагащи задължения за обстоен анализ и задълбочена оценка на доказателствата, не е съобразена с реализираната от съда процесуална и доказателствена дейност. Настоящият съдебен състав не констатира фрагментарно и неясно очертаните в подаденото искане нарушения на чл.чл.13, 14, и 107 от НПК, предпоставили постановяването на осъдителна присъда, почиваща на предположения. Изводите на Видински РС и на въззивната инстанция досежно фактите, релевантни за инкриминираното посегателство, престъпната съставомерност и неговите извършители, са направени след професионална интерпретация на доказателствения материал, приобщен чрез обясненията на осъдените и чрез показанията на П. П., М. Р., Л. Д. и А. С.. Коментираните гласни доказателствени източници установяват, че на 25.11.2009г. М. Т. и М. К. са били в района на товарна гара - Видин, като при инициирана по сигнал полицейска акция и след проведени заградителни мероприятия, К. бил задържан от органите на реда и в непринуден, откровен разказ хронологически пресъздал осъществяването на кражбата, посочвайки съпричастните лица. Конституираните в съответните процесуални качества на обвиняеми /подсъдими/ и свидетели, разпитани в хода на наказателното разследване изчерпателно и с нужната категоричност описват и вещите - средство и предмет на престъпление. Използваните лопата, кирка и мотика при възприетите от полицаите неправомерни действия, и инкриминираните кабели, захранващи сигнализацията за и от гара Видин с входния семафор и стрелка №100 са намерени на местопрестъплението. Те са идентифицирани от участващите в неправомерния акт и от длъжностните лица-Л. Д. /началник участък „О. техника „Б. - Видин”, стопанисващ обекта/ и А. С. /механик, поддържащ системите за безопасно движение на влаковете и прелезните устройства към процесната секция. Очертаните обстоятелства, включени в лимитирания от чл.102 на НПК предмет се подкрепят убедително и от фактическите данни, инкорпорирани чрез писмената документация /протокол за доброволно предаване от 25.11.2009г., справка от 07.12.2009г., разписка от 23.12.2009г./, и същите са в корелация със съдържимите се в изготвената счетоводна експертиза мнения. Логическо следствие от приетите за доказателствено обосновани фактически положения е формираното от съдебните инстанции заключение за инкриминираното престъпно посегателство и неговото авторство, съмнения в което не внасят голословните твърдения на договорния адвокат на М. Т. за недоказаност на обвинението. Бланкетно поднесените и лишени от конкретика възражения и доводи в тази насока, препятстват произнасяне в изискуемата се словесна форма и с необходимата аргументация. При съблюдаване на материалния закон е лимитирана правната квалификация на инкриминираното деяние и диференцирана наказателната отговорност на осъденото лице в обсега на чл.58, б.”А”, вр.чл.55 от НК. Правилно първостепенният и въззивен съд са преценили, че неправомерното поведение консумира състава на чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и „Б „ от НК за Т., като отчитайки тежестта на престъплението, личната опасност на дееца и в съответствие с принципа за справедливост, индивидуализирали наказанието. Изложените съображения мотивират позицията на настоящия състав за неоснователност на искането на осъдения Т. за възобновяване на нохд №1387/2010г. на Видински РС и на внохд №539/2010г. на ОС-Видин, и за отмяна на постановения и влязъл в сила съдебен акт, на основание чл.425 ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348 ал.1, т.1-3 от НПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. К. Т. за отмяна на присъда №706/12.10.2010г., обявена по нохд №1387/2010г. по описа на РС-Видин и потвърдена с въззивно решение №179/30.12.2010г. на Видински ОС, по реда на възобновяването. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.