4 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 139 С., 21.02. 2013 г. Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 февруари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова ч. гр. д. № 1134/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК образувано по частна касационна жалба на Г. Р. М. чрез пълномощник адв. М. П., Адвокатски колектив [населено място] против въззивно определение № V-2237 от 12.09.2012 г. по ч. гр. дело № 1705/2012 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 20.07.2012г. по гр. дело № 4/2012г. на Бургаски районен съд, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязло в сила решение на адм. дело № 699/2012г. на Бургаски административен съд. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното определение в противоречие с представена съдебна практика са разрешени правните въпроси - при спиране на произвоството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК следва ли да е налице обусловеност между страните по делата, освен обусловеност в предмате на делата; правилно ли е да се спре едно гражданско производство поради преюдициалност на едно административно производство, когато страните по административния спор не са идентични със страните по гражданскоправния спор; правилно ли е да се спре гражданскоправен спор, чиято претенция се основава на плащане следващо се от закона (З.), заради висящо административно производство, чиито предмет на обжалване е индивидуален административен акт - заповед на командир на поделение с характер на вътрешноведомствен акт - приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответникът Министерство на отбраната не е представило писмен отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о. като взе предвид, че определението е въззивно, с което се дава разрешение по същество на друго производство намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Прието е с обжалваното определение, че предмет на адм. дело № 699/2012 г. на Административен съд - Бургас е законосъобразността на заповед № 94/27.01.2012 г. на командира на военно формирование 26720, с която е оформен график за ползване на неусвоени почивки като компенсации от минали години, обжалвана от военнослужещи, между които и ищеца по настоящето дело, което правоотношение е преюдициално спрямо предмета на гр. дело 4/2012 г. на Бургаски районен съд, по иск за заплащане на извънреден труд поради фактическо отработено служебно време над месечната продължителност на служебното време в следствие на полагащи се и неизползвани почивни дни след изпълнявани дежурства по график. Поставените правни въпроси имат отношение към предмета на обжалваното определение - спиране на производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението на което ще има значение за правилното решаване на спора. Това обуславя да се допусне касационно обжалване. Жалбоподателят представя решение по гр. дело № 935/2008г. ВКС, четвърто г. о., с което е прието, че съгласно чл. 177, ал. 1 АПК, решението по жалба срещу индивидуален административен акт има сила за страните по делото в това число и решението, с което административният съд се произнася по валидността на административния акт, като решението на административния съд, с което се произнася по валидността на административния акт е задължително и за гражданския съд, когато срещупоставените страни по делото са идентични. Решението е постановено по отхвърлен иск с правно основание чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.) за признаване за установено, че заповед съставена от Министъра на образованието и науката е неистински документ, обезсилено от въззивния съд, поради наличието на влязло в сила решение по административното дело произнесъл се относно автентичността на горната заповед. С определение по ч. гр. дело № 80/2010 г. ВКС, второ г. о. е отменено определение за спиране на гражданско производство образувано по иск с правно основание чл. 38а ЗЖСК за предаване владението върху апартамент, поради висящ спор относно валидността на сделката, с която Ж. е придобила собствеността върху имота, в който е изградена сградата; а с определение по ч. гр. дело № 438/2009г. ВКС, първо г. о. е отменено определение за спиране на гражданско дело с предмет установяване нищожността на сделки, с които Ж. е придобило терена, върху който е изградена сградата, поради висящ спор за собственост върху жилищен имот в същата сградата. Последните две определения не представляват съдебна практика за противоречиво разрешаване на поставените правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като касаят фактическа обстановка различна от тази на определението, чиято отмяна се иска. Обжалваното определение влиза в противоречие с извода в определението по гр. дело № 835/2008г. ВКС, че решението на административния съд, с което се произнася по валидността на индивидуалния административен акт е задължително и за гражданския съд, когато срещупоставените страни по делото са идентични, доколкото липсва пълно субективно тъждество между страните по дела. За да е налице основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е необходимо да се разглежда дело в същия или друг съд, решението по което ще има значение за правилното решаване на спряното дело. Касае се до връзка на преюдициалност на едното дело спрямо другото, като съдът спира обусловеното дело. В настоящия случай обжалването на заповедта, с която е разпоредено ползване на неусвоени почивки като компенсации от минали години и е установен график за ползването им от работещите военнослужещи, няма обуславящо значение за изхода на спряното дело с предмет - заплащане като извънреден труд на фактическо отработено служебно време над месечната продължителност на служебното време в следствие на полагащи се и неизползвани почивни дни след изпълнявани дежурства по график, тъй като предпоставките, на които се основава иска са уредени в закона и при разрешаването на въпроса - дали на военнослужещия за фактически отработено време над месечната продължителност на служебното време се дължи компенсиране чрез намаляване на работното време в рамките на общата продължителност на служебното време за месеца, или възнаграждение за извънреден труд, обжалваната заповед няма обуславящ характер в хипотезата, при която служебното правоотношение на военнослужещия не е прекратено. Предвид изложеното обжалваното определение следва да са отмени и делото се върни на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № V-2237 от 12.09.2012 г. по ч. гр. дело № 1705/2012 г. на Бургаски окръжен съд. ОТМЕНЯВА въззивно определение № V-2237 от 12.09.2012 г. по ч. гр. дело № 1705/2012 г. на Бургаски окръжен съд и потвърденото с него определение от 20.07.2012г. по гр. дело № 4/2012г. на Бургаски районен съд, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязло в сила решение на адм. дело № 699/2012г. на Бургаски административен съд. ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ