Р Е Ш Е Н И Е № 50006 гр. София, 23.02.2023г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №2407 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. М. С., Й. М. С. и И. М. С., чрез адв.П.К. срещу решение №52 от 22.07.2021г. по в.гр.д. №247/2021г. по описа на Апелативен съд- Бургас в частта, с която е потвърдено решение №39/07.01.2021г. по т.д. №114/2019г. по описа на Окръжен съд- Ямбол в частта за отхвърляне на исковете им с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, предявени срещу „Дженерали Застраховане“ АД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер над 70 000 лева до 98 000 лева на всеки от ищците, ведно със законната лихва, както и в частта, с която въззивният съд не е присъдил законната лихва върху допълнително присъдените от него суми в размер на 20 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди на всеки от ищците. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на закона и необоснованост. Излагат се съображения за допуснати процесуални нарушения, както и доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, довело до присъждане на занижено по размер обезщетение в нарушение на принципа на справедливост. Касаторите поддържат тезата, че въззивният съд в нарушение на закона не е присъдил законната лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди, поискана с исковата молба и въззивната жалба. Навеждат и доводи, че необосновано, без преценка на всички релевантни факти и обстоятелства и в противоречие с цитираната в решението съдебна практика съдът е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 100 000 лева за всеки ищец. Считат, че размерът на справедливото обезщетение за претърпените от тях болки и страдания от смъртта на баща им, настъпила при процесното ПТП, е в размер на 150 000 лева за всеки, като не оспорват определеното от съда съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 30%. С оглед изложеното, молят да бъде отменено въззивното решение в обжалваната част и да бъдат уважени исковете им за обезщетение за неимуществени вреди като им бъдат присъдени допълнително по 28 000 лева /разликата между дължимите след отчитане на 30% съпричиняване 98 000 лева и присъдените 70 000 лева/ на всеки от тях, ведно със законната лихва от 11.06.2019г. /уведомяването на застрахователя/ до окончателното плащане, както и законната лихва от 11.06.2019г. върху допълнително присъдените от въззивният съд по 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди. Претендират разноски. Ответникът „Дженерали Застраховане“ АД поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми. Претендира разноски. С определение №50557 от 03.11.2022г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковите претенции с правно основание чл.423, ал.1 КЗ, по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос относно критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, а в частта за отхвърляне на искането за присъждане на законна лихва върху присъдените главници- на основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – поради очевидна неправилност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер над 70 000 лева до 98 000 лева на всеки от ищците, ведно със законната лихва, както и да остави без уважение искането им за присъждане на законната лихва върху допълнително присъдените суми в размер на 20 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди на всеки от тях, въззивният съд след подробен анализ на доказателствата и обсъждане доводите на страните стига до извод, че с оглед критериите по чл.52 ЗЗД справедливото обезщетение за всеки от ищците за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща им, настъпила при процесното ПТП, реализирано на 06.06.2019г., е в размер на 100 000 лева за всеки, като същото следва да се намали поради съпричиняване с 30%. При безспорно установен механизъм на процесното ПТП, причинено от водача на МПС, застрахован по застраховка ГО в ответното дружество и с оглед доказателствата за настъпилата в резултат на произшествието смърт на М. Д. С. /баща на ищците/, решаващият съдебен състав приема, че основният спор е свързан с наличието на съпричиняване на вредата и справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от внезапната загуба на баща им. Апелативният съд излага доводи, че обезщетението за неимуществени вреди, определено в размер на 100 000 лева за всеки от ищците, е съобразено с чл. 52 ЗЗД. С оглед дадените с ППВС №4 от 1968г. разяснения, се аргументира, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по „справедливост”, като справедливостта не е абстрактно понятие, а изисква преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства- при смърт – момента на настъпването й, възрастта на починалия и общественото му положение, отношенията между починалия и близките му, търсещи обезщетение за неимуществени вреди. Приема, че в категорията „други обстоятелства” се включват икономическите условия в страната към датата на увреждането, както и нивата на застрахователно покритие, които без да са определящи следва да бъдат съобразени. При преценката на тези релевантни факти и обстоятелства- към момента на процесното ПТП /06.06.2019г./ загиналият М. С. е бил на 56г., а ищците /негови син и дъщери/са били съответно на 23г., 35г. и 37г.; починалият, съпругата му и синът му са живели заедно, като Й. и И. в определени периоди са живели самостоятелно със своите мъже и деца, но последните години след семейна раздяла са се върнали в дома на баща си и също са живели заедно него; М. работел и се грижил за цялото си семейство, вкл. и за внуците; между М. и децата му съществували близки отношения на обич, привързаност и взаимопомощ; след смъртта му те страдали, тъгували, често плачели, усещали липсата на моралната му опора, съдът намира, че определеното обезщетение в размер на 100 000 лева за всеки от ищците е справедливо. Излага аргументи, че отношенията между ищците и баща им сочат на нормална житейска привързаност, характерна за такива степени на родство; че ищците действително са претърпели душевни болки и страдания от загубата на близкия си човек, която е типична и не се характеризира с изключителност. Съдът се мотивира, че ищците са били пълнолетни, трудоспособни, в състояние да се грижат за себе си, дъщерите имали и собствени семейства, поради което загубата на финансовата помощ от баща им не би следвало да се свързва пряко с преживените от тях душевни болки и страдания от загубата му. Дълбоката им скръб от необратимата загуба е факт, но не се установява трайно, необратимо увреждане на психиката им и изключителност на болките и страданията им. Решаващият състав излага аргументи, че изводът за наличие на съпричиняване не може да почива на предположения, а следва да е резултат от установени по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Приема, че не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата, а като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Излага мотиви, че с оглед установения механизъм на ПТП и фактът, че пострадалият М. С. е управлявал автомобила си с превишена скорост, процентът на съпричиняване следва да бъда определен на 30%. Въззивният състав счита, че съгласно чл.429, ал.3 КЗ и доказателствата по делото законната лихва върху присъдените обезщетения на ищците е дължима от застрахователя от датата на предявяване на застрахователните претенции- 11.06.2019г., но не присъжда такава върху допълнително присъдените обезщетения в размер на по 20 000 лева на всеки от ищците /разлика между присъдените от първоинстанционния съд 50 000 лева и дължимите 70 000 лева, след намаляване с 30% на определеното обезщетение от 100 000 лева/, тъй като няма отхвърлителен диспозитив за законната лихва в първоинстанционното решение и искане за постановяване на допълнително решение. По поставения материалноправен правен въпрос настоящият състав на ВКС намира следното: С оглед задължителната съдебна практика- ППВС №4/1968г., както и трайната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК решения- №83/06.07.2009г. по т.д.№795/2008г., №158/28.12.2011г. по т.д №157/2011г., I т.о., №66/03.07.2012г. по т.д. №619/2011г., II т.о., №124/11.11.2010г. по т. д. №708/2009 г. на II т. о., №749/05.12.2008г. по т.д.№387/2008г. на II т.о., №25/17.03.2010 г. по т. д. №211/2009 г., II т.о. , №206/12.03.2010г. по т. д. №35/2009г. на II т.о., №1/26.03.2012г., по т.д.№ 299/2011г. на ІІ т.о., №95/24.10.2012г. по т.д.№916/2011г. на І т.о. и много други, понятието "справедливост" не е абстрактно, а винаги изисква преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, каквито при причиняване на смърт са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Посочените обстоятелства следва да бъдат обсъдени от съда в тяхната съвкупност, като се прецени и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, обусловено от икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите. Принципът на справедливост при възмездяване на претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди налага съдът при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение. По касационната жалба: Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено в отклонение от практиката на ВКС по чл.52 ЗЗД и е частично неправилно. За да определи, че размерът на обезщетението за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на баща им, настъпила при процесното ПТП, реализирано на 06.06.2019г., е по 100 000 лева за всеки, въззивният съд е анализирал доказателствата по делото, вкл. свидетелските показания и е посочил критериите, въз основа на които е достигнал до крайния извод- възрастта на загиналия М. С. и на ищците /негови син и дъщери/; начина им на живот и отношенията между тях, преживените морални болки и страдания от ищците. Настоящият съдебен състав счита, че БАС не е оценил в достатъчна степен съществувалата емоционална връзка и близост между ищците и пострадалия, респ. интензитета и продължителността на емоционалните им преживявания, душевните болки и психически травми след внезапната и необратима загуба. Съдът не е съобразил напълно, че починалият М. С. е бил активен и трудоспособен мъж, работещ и отдаден напълно на своето семейство, обичащ и грижещ се за своите деца и внуци, с които е живеел в един дом и едно домакинство. Вярно е, че ищците са били пълнолетни и трудоспособни, като дъщерите на починалия С. имали и собствени семейства, но въззивният съд не е дооценил обстоятелствата, че и двете ищци са били разделени с партньорите си и са живеели в общо домакинство в дома на баща си заедно със своите деца, че починалият е бил тяхната помощ и опора, че е полагал грижи за тях и внуците си, вкл. ги е осигурявал финансово. Решаващият съдебен състав не е определил точния паричен еквивалент на негативните душевни преживявания на ищците непосредствено след смъртта на баща им, която е била внезапна и неочаквана, както и продължителните им емоционални болки от необратимата загуба. Предвид горното и при съобразяване и на икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите, ВКС намира, че определеният от въззивния съд размер на обезщетение се явява занижен. С оглед точното приложение на материалноправния закон – чл.52 ЗЗД, е необходимо размерът на обезщетението да се завиши, като се определи в размер на 130 000 лева за всеки от ищците. Така определеното обезщетение в достатъчна степен отговаря и на обществено-икономическите условия към момента на настъпване на застрахователното събитие – 06.06.2019г. В касационната жалба не са изложени оплаквания относно приетото от въззивния съд съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД и определения 30% принос на пострадалия за настъпване на вредите. Предвид така определения размер на съпричиняването, дължимият размер на обезщетението за претърпените от ищците неимуществени вреди възлиза на 91 000 лева за всеки от тях /70 % от 130 000/, т.е. присъденото обезщетение от 70 000 лева следва да се завиши с още 21 000 лева за всеки ищец, като върху допълнително определените суми следва да се присъди и законната лихва от 11.06.2019г. /уведомяването на застрахователя/ до окончателното плащане. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилност на въззивното решение в частта, с която съдът е оставил без уважение искането за присъждане на законната лихва върху допълнително присъдените на всеки от ищците по 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от 11.06.2019г. до окончателното плащане. Присъждайки на всеки от ищците обезщетение в размер на 50 000 лева, първоинстанционният съд е постановил отхвърлителен диспозитив по отношение на останалата част на всяка една от претенциите /до пълния предявен размер от 150 000 лева/, като не е постановил отхвърлителен диспозитив за законната лихва върху отхвърлените части. Това е обусловило произнасянето на състава на БАС, който намира, че след като няма отхвърлителен диспозитив и не е поискано допълване на решението на първата инстанция в тази част, той не може да присъди законна лихва върху допълнително присъдените суми. Настоящият съдебен състав счита, че това разбиране е неправилно. Въпросът относно вида на законната лихва върху обезщетението за вреди от деликт е спорен както в доктрината, така и в съдебната практика, но независимо дали тази лихва е мораторна или компенсаторна, тя се дължи без да има отправена покана /чл.84, ал.3 ЗЗД/ от датата на деликта, ако е поискана от ищеца. Няма спор в практиката, че при предявяването на иска за обезщетение размерът на законната лихва е неопределен, а е определяем- в зависимост от окончателно установения размер на главницата. За присъждането й е достатъчно да бъде поискана, без да е необходимо да бъде предявена като самостоятелен акцесорен иск /с определен размер и период/ и без да се дължи държавна такса. Няма пречка ищецът да заяви искането за присъждане на законната лихва върху главницата и след предявяването на исковата молба, като не е налице хипотеза на предявен нов иск или увеличение на иска. При уважаване на иска за обезщетение за вреди от деликта се присъжда и законната лихва върху главницата от датата на деликта до окончателното плащане, като при отхвърляне /изцяло или частично/ на иска за главница по отношение на законната лихва съдът не е длъжен да се произнася с нарочен отхвърлителен диспозитив. Аналогично е разрешението и при присъждането на законната лихва върху обезщетението, което застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ дължи за вредите, причинени от застрахования деликвент от датата на уведомяването му за настъпилото застрахователно събитие /в този смисъл и решение 145 от 14.02.2022г., т.д. №1293/2020г. на ВКС, І т.о./. Присъждайки допълнително обезщетение в размер на по 20 000 лева на всеки от ищците, съставът на БАС е следвало да постанови и плащане на законната лихва върху него от 11.06.2019г. /уведомяването на застрахователя/ до окончателното плащане, тъй като законната лихва е поискана изрично от ищците в исковата молба, като искането е поддържано в хода на делото, вкл. с въззивната жалба. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде частично отменено, като на ищците се присъдят допълнително по 21 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.06.2019г. до окончателното плащане, както и законна лихва върху присъденото от въззивния съд допълнително обезщетение в размер на по 20 000 лева за всеки от 11.06.2019г. до окончателното плащане. В останалата част решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ищците по 2 625 лева разноски за касационното производство /адв.възнаграждение с вкл. ДДС/, както и още 179.06 лева разноски за първоинстанционното производство. На основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА ответникът следва да плати на адв.П. К. /пълномощник на въззивниците/ още 4 100 лева адвокатско възнаграждение с ДДС за въззивното производство, както и още 304.00 лева адвокатско възнаграждение с ДДС за първоинстанционното производство. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да платят на ответника сумата 100 лева разноски за касационното производство /юриск.възнаграждение/. На основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса за касационното производство в размер на 1 290.00 лева, за въззивното производство- още 1 260.00 лева държавна такса и за първоинстанционното производство- още 2 520.00 лева държавна такса. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №52 от 22.07.2021г. по в.гр.д. №247/2021г. по описа на Апелативен съд- Бургас в частта, с която е потвърдено решение №39/07.01.2021г. по т.д. №114/2019г. по описа на Окръжен съд- Ямбол в частта за отхвърляне на исковете на С. М. С., Й. М. С. и И. М. С., предявени на основание чл.432, ал.1 КЗ срещу „Дженерали Застраховане“ АД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумите от по 21 000 лева /разлика между дължимите 91 000 лева и присъдените 70 000 лева/ на всеки от ищците, ведно със законната лихва, както и в частта, с която въззивният съд не е присъдил законната лихва върху допълнително присъдените от него суми в размер на 20 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди на всеки от ищците, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на С. М. С., ЕГН [ЕГН], Й. М. С., ЕГН [ЕГН] и И. М. С., ЕГН [ЕГН] на основание чл.432, ал.1 КЗ допълнително сумите от по 21 000 лева на всеки, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща им М. Д., настъпила при процесното ПТП, реализирано на 06.06.2019г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 11.06.2019г. до окончателното плащане, както и законната лихва върху допълнително присъдените с решение №52 от 22.07.2021г. по в.гр.д. №247/2021г. по описа на Апелативен съд- Бургас обезщетения по 20 000 лева на всеки от ищците, считано от 11.06.2019г. до окончателното плащане, а на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 7 875.00 лева /по 2 625 лева на всеки от ищците/- разноски за касационното производство, както и сумата 179.06 лева разноски за първоинстанционното производство. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на адвокат П. К. сумата 4 100 лева адвокатско възнаграждение с ДДС за въззивното производство, както и сумата 304.00 лева адвокатско възнаграждение с ДДС за първоинстанционното производство, на основание чл.38 Закона за адвокатурата. ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 1 290.00 лева държавна такса за касационното производство; сумата 1 260.00 лева държавна такса за въззивното производство и сумата 2 520.00 лева - държавна такса за първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.6 ГПК. ОСЪЖДА С. М. С., ЕГН [ЕГН], Й. М. С., ЕГН [ЕГН] и И. М. С., ЕГН [ЕГН] да платя на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК] сумата 100 лева разноски за касационното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.