О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 42 София, 26.01.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ ч.гр.дело №151/2016 година. Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, вх.№7537/30.11.2015 г., подадена от адв. Г. Н. – процесуален представител на ответника по исковата молба Р. К. против въззивно определение №982/11.11.2015 г. по ч.гр.д.№706/2015 г. по описа на Добричкия окръжен съд, г.о. С обжалваното решение е потвърдено изцяло решение №454/01.10.2015 г. по гр.д.№589/2014 г. по описа на Балчишкия районен съд, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател в настоящото производство за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото или разноски. Въззивната инстанция е приела, че обжалваното определение е правилно, като е стигнала до извод, че нормата на чл.83, ал.2 ГПК има социален характер и поради това се явява своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие, и е приложима само по отношение на физически лица при наличието на визираните в т.т.1-7 изисквания на посочената правна норма. Отчетен е фактът, че в хода на делото ответникът по иска е заплатил разноски в размер на 150 лева, респективно е длъжен да внесе допълнително сумата от 300 лева. Изложени са изводи, че при преценка на конкретните обстоятелства не е препятствана възможността на страната да изпълни още веднъж задължението си за внасянето на дължими разноски във връзка с оспорването на вече изготвено заключение, и при наличието на данни, че той е защищаван от адвокат „безвъзмездно“, се касае за единствен разход и то в неголям размер. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се поставя следният правен въпрос:”Следва ли наличието на вземане, по отношение на което има наложен запор и поради това титулярът не може да го реализира, да се третира като възможен източник на доходи при преценка за основателност на молба с правно основание чл.83, ал.2 ГПК ?“. Като основание за допускане на обжалваното определение се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Моли се за отмяна на въззивното определение. Ответникът по касация П. П., посредством процесуалния си представител адв. М. Д., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника в настоящото производство намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното: Въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване последните съображения: Поставеният въпрос е правен, но е неотносим към изводите на въззивната инстанция. Никъде в мотивите си съдът не е изложил изводи по него./ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС./. Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение №982/11.11.2015 г. по ч.гр.д.№706/2015 г. по описа на Добричкия окръжен съд, г.о., по частна касационна жалба, вх.№7537/30.11.2015 г., подадена от адв. Г. Н. – процесуален представител на ответника по исковата молба Р. К.. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: