Ключови фрази
установителен иск * преждевременно предявен иск * земеделски земи * реституция * допустимост на иск * конститутивно действие * право на възстановяване * план за новообразувани имоти

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

85

 

 

София, 16.02. 2009г.

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и девета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ

                                    ЧЛЕНОВЕ:           БОЙКА ТАШЕВА

                                                                     МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

                                                                             

като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр.д. № 2284 по описа за 2008г., приема следното:

 

Производството е по 288 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК по частната касационна жалба на адвокат Г като процесуален представител на П. К. Т., К. П. К. и С. П. К. , всички от гр. В., срещу определението на Варненския окръжен съд, постановено на 09.VІІ.2008г. по ч.гр.д. № 1340/2008г., с което е оставено в сила определението на Варненския районен съд от 04.ІV.2008г. по гр.д. № 9671/2007г. в частта, с която производството по делото по предявените от частните жалбоподатели срещу И. М. , И. Н. И. и И. Г. Д. Н. лично и като едноличен търговец “И” искове за установяване, че ищците са собственици на имот с площ 1.207 дка, находящ се в терен по пар.4 на кв. Виница, м.”Т”, представляващ пл. № 884 по сега действащия кадастрален план, е прекратено като недопустимо.

Съображенията по допускането на касационното обжалване са по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Сочи се в тази връзка, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправен и процесуалноправен въпроси, а именно: преждевременно предявени /допустими/ ли са ревандикационен или установителен искове от лица, чиято собственост върху земеделски земи е възстановена по реда на ЗСПЗЗ след 2001г., преди издаването на заповед по параграф 4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, и какво е вещно-правното действие на решенията на ПК след 2001г. за признаване на лицата за собственици на посочените в решенията имоти и на заповедта по пар.4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които са решавани противоречиво от съдилищата, във връзка с което е посочено и представено определение № 277/18.V.2005г. по ч.гр.д. № 230/2005г. на ВКС ІV ГО, и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответниците по частната касационна жалба И. /Минев/ М. , И. Н. И. и И. Г. Д. Н. не са заявили становище пред настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Второ ГО, намира, че частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан преклузивен срок и е процесуално допустима. Налице са и предвидените в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата, видно от представеното определение по ч.гр.д. № 230/2005г. на ВКС на РБ, и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Разгледана по същество, жалбата, обаче, е неоснователна, съображенията за което са следните:

За да постанови атакуваното определение, въззивният съд е приел, че в разглеждания случай ищците обосновават правния си интерес от предявените положителни установителни искове за собственост с незавършеност на реституционната процедура с решение № 792/02.V.2001г. на ПК /сега ОСЗГ/, с което им е признато само правото на възстановяване на собствеността върху процесния имот на основание чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ. Това решение няма конститутивно действие, изразяващо се във възникване на собственически права. Възстановяването на собствеността в такива случаи се извършва със заповед на кмета въз основа на влезлия в сила план за новообразуваните имоти /ПНИ/ по силата на пар.4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С оглед на това и на твърдението на ищците, че ПНИ не е влязъл в сила, се налага извод за преждевременност на предявените установителни искове, допустимостта на каквито е обусловена от позоваването на принадлежност на спорното материално право към патримониума на ищците към настоящия момент. Това в случая не е налице, което обуславя липса на правен интерес от предявените искове. Преди завършването на реституционната процедура ищците може да се бранят единствено с отрицателен установителен иск, опровергаващ собственическите претенции на ползвателите.

Определението е правилно.

В съответствие с материалния и процесуалния закони въззивният съд е приел, че предявените положителни установителни искове за собственост са преждевременно предявени и поради това недопустими. Правният интерес от такива искове се обуславя от заявяването на собственически права върху претендирания имот, тъй като точно тяхното наличие е предмет на спора и на установяване в съдебното производство. В разглеждания случай ищците не основават претенцията си на наличието на такива права, като изрично заявяват в молбата си от 05. ХІІ.2007г., че реституционната процедура по ЗСПЗЗ не е завършена, тъй като правото на собственост върху процесния имот им е признато с решение № 792/02.V.2001г. на ОСЗГ на основание чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ.

По силата на чл.291 т.2 от ГПК следва да се посочи, че в представеното определение на състав на ВКС на РБ по ч.гр.д. № 230/2005г. неправилно е прието /при произнасянето по сходен с разглеждания случай казус/, че с разпоредбата на чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ се уреждат отношения по земеделската реституция по начин, различен от този в ЗСПЗЗ. След изменението на разпоредбата на чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ по ДВ бр.68/1999г. в компетенциите на ОСЗГ е само признаването на правото на собственост при условията на пар.4 – 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ с описване на размера и местността, в която са се намирали земеделските земи, но не и на границити им, за разлика от предвидения до тогава ред, възлагащ на тези органи възстановяването на правото на собственост. Този извод следва и от изменението на пар.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ бр.68/1999г./, по силата на която разпоредба възстановяването, респективно придобиването на собствеността, се извършва със заповед на кмета на общината, издадена въз основа на влезлия в сила ПНИ, определящ границите на имотите преди образуването на ТКЗС и на предоставените за ползване такива /чл.28 ал.4 от ППЗСПЗЗ/. Разпоредбата на чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ /нова, ДВ бр.113/1999г./ е в пълно съответствие с така измененият ред за реституция, предвиден в ЗСПЗЗ. Следователно, по силата на посочените разпоредби именно заповедта на кмета по пар.4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ има конститутивно, вещно действие, тъй като тя завършва процедурата по възстановяването на правото на собственост върху земеделските земи.

По изложените съображения атакуваното въззивно определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Варненския окръжен съд № 2032/09.VІІ.2008г. по ч.гр.д. № 1340/2008г.

ПОТВЪРЖДАВА определението на Варненския окръжен съд № 2032/09.VІІ.2008г. по ч.гр.д. № 1340/2008г.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: