Ключови фрази
Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * допустимост на доказателства * газхроматографско изследване * ред за установяване употребата на алкохол * доказателства и доказателствени средства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 376

гр. София, 27.11.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ГАЛИНА ЗАХАРОВА

при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор АНТОНИ ЛАКОВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 1373/2013 г. по описа на ВКС, ІІ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по жалба на подсъдимия И. Х. И. срещу въззивна присъда № 51 от 03.06.2013 г., постановена от ОС-гр. Р. по ВНОХД № 184/2013 г.
В касационната жалба на подсъдимия са релевирани възражения за допуснати от ОС-гр. Р. при разглеждане на делото съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на закона и явна несправедливост на постановената присъда. Жалбоподателят е изложил съображения, че обвинението, по което бил осъден, било недоказано от обективна и субективна страна. В събрания доказателствен материал имало неизяснени в хода на въззивното съдебно следствие противоречия, поради което постановената осъдителна присъда почивала на предположения. Въззивният съд нарушил закона, осъждайки подсъдимия за несъставомерно поведение, като му наложил явно несправедливи наказания, несъответстващи на обществената му опасност.
С писмено допълнение към касационната жалба вх. № 2110 от 04.09.2013 г. и молба вх. № 2199 от 18.09.2013 г. адв. Д. В. от АК-гр. Р., надлежно упълномощен защитник на подсъдимия И. И., подробно конкретизира твърденията за допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на закона. ОС-гр. Р. в противоречие с предписанията на чл. 327 от НПК неправилно инициирал с определение в закрито заседание № 134 от 10.05.2013 г. събирането на доказателствени материали, а впоследствие ги приел, въпреки че в протеста на районния прокурор не били посочени неизяснени обстоятелства и не били ангажирани доказателства, които да се съберат и проверят пред въззивната инстанция. Според защитника при постановяването на осъдителната въззивна присъда били нарушени процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на съда. Тъй като с атакуваната нова присъда била приета фактическа обстановка, различна от изложената в мотивите на първоинстанционния съд, въззивната инстанция следвало да анализира доказателствата, събрани при съдебното следствие пред двете инстанции. В мотивите на въззивната присъда обаче не било обсъдено защо не са приети фактическите и правни констатации на първостепенния съд за неустановеност по надлежен ред на съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия при управление на МПС, което обстоятелство било основен елемент от състава на престъплението по чл.343б, ал. 1 от НК. Конкретиката по делото сочела, че в тази насока решаващият орган игнорирал някои от доказателствените материали за фактите в обхвата на чл. 102 от НПК, а други изопачил. В хода на делото били установени съществени закононарушения на реда за установяване на употребата на алкохол от подсъдимия – бил нарушен чл. 15, ал. 1, изр. последно от Наредба № 30 от 27.06.2001 г., тъй като кръвната проба била изпратена за изследване повече от 72-часа след вземането й; датата на изготвяне на заключението на възложената в наказателното производство химическа експертиза предхождала датата на възлагането на експертизата; заключението не отговаряло на изискванията на чл. 152, ал. 1 от НПК, тъй като не посочвало използваните материали и извършените изследвания; липсвали съществени реквизити от съдържанието му съобразно нормативно утвърдения образец на протокола за химическа експертиза по чл. 17 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г.; вещото лице не обяснило констатираните непълноти в съдържанието на експертното заключение и разминаването в датите на изготвянето му и възлагането му. Особено съществено процесуално нарушение било допуснато с това, че в наказателното производство било използвано веществено доказателство – биологичен материал – кръвна проба от подсъдимия И. И., иззета по друго досъдебно производство като образец за сравнително изследване с цел съпоставяне кръвногрупова принадлежност. Незаконосъобразно бил използван и способ за доказване – възложена по друго дело химическа експертиза, която изследвала кръвната проба на подсъдимия. В съдебно заседание вещото лице заявило, че не било извършило повторно химическо изследване на същата кръвна проба, което понастоящем вече било невъзможно да се стори поради изтичане срока на съхранение на пробата по чл. 19 от Наредба № 30. Въззивният съд неправилно приел за годно писмено доказателство приложения по делото АУАН, въпреки допуснатите в него несъответствия. Този документ бил удостоверителен административен акт, материализиращ изявление на овластен от закона орган относно съществуването на факти с правно значение и имал доказателствена сила до доказване на противното съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият И. И. и неговия защитник адв. В., не се явяват, редовно призовани. В писмена молба вх. № 2199 от 18.09.2013 г. адв. В. изразява съгласие делото да се разгледа в негово отсъствие, като заявява, че поддържа становището си, изразено в касационната жалба и допълнението към нея.
Представителят на ВКП предлага на съда да остави в сила атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното:
С присъда № 55 от 12.04.2013 г., постановена по НОХД № 370/2012 г., Исперихският районен съд е признал подсъдимия И. Х. И. за невинен в това, че на 16.08.2012 г. в с.Б., област Р., е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил м. „Р. Т.” с ДК [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 3.15 на хиляда, установено по надлежен ред с протокол за химическа експертиза № 127/20.08.2012 г. на химик в НТЛ при ОД на МВР-гр. Р., поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
По протест на прокурора срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 184/2013 г. по описа на Разградския окръжен съд, като с присъда № 51 от 03.06.2013 г. въззивният съд е отменил присъдата на районния съд, признал е подсъдимия И. Х. И. за виновен и го е осъдил по повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал. 1 от НК, като му е наложил наказание шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г от НК съдът е лишил подсъдимия И. от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години, а на основание чл. 189, ал. 3 от НПК го е осъдил да заплати направените по делото разноски в размер на 70 лева.
Касационната жалба на подсъдимия И. Х. И. срещу въззивната присъда е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 253, т. 2 от НПК в законоустановения от чл. 350, ал. 1, вр. чл. 319, ал. 1 от НПК срок.
Разгледана по същество, касационната жалба на подсъдимия И. е неоснователна.
При осъществения съдебен контрол настоящият състав на ВКС не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при разглеждането и решаването на въззивното дело. Обективно липсват съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 – т. 4 от НПК, каквито не се претендират от жалбоподателя И. и неговия защитник. При разглеждането и решаването на въззивното дело не са допуснати и нарушения по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК.
Защитникът на подсъдимия неоснователно претендира, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение на чл. 327, ал. 1 от НПК, като с определение № 134 от 10.05.2013 г. е инициирал събиране на доказателствени материали (изискал е за прилагане НОХД № 360/2012 г. по описа на РС-гр. И., водено срещу подсъдимия И. Х. И.; изискал е справка от ОД на МВР относно обстоятелствата кога, как е получена и къде е съхранявана взетата от подсъдимия кръвна проба, както и копия от документите, удостоверяващи тези факти; назначил е съдебномедицинска експертиза), без да е бил ангажиран за това с искане от някоя страна в процеса, в частност от представителя на обвинителната власт, в чиято тежест било да докаже, че нарушението на реда за вземане, съхраняване и транспортиране на кръвната проба на подсъдимия не се е отразило на резултата от проведения химически анализ.
Законосъобразността на постановената от въззивния съд нова присъда не може да бъде оспорена от гледна точка на правомощията на въззивната инстанция по собствена инициатива да проявява процесуална активност при събиране на доказателствата, необходими за изясняване на обективната истина. Въззивната инстанция разполага с правомощията да събира непосредствено доказателства и да установява нови фактически положения (чл. 315 и чл. 316 от НПК). Тъкмо затова въззивното производство представлява “втора първа инстанция”, чието главно и съществено предназначение е да упражни контрол по фактическата правилност на присъдите. Няма съмнение, че въззивният съд може да допуска и събира всякакви допустими по НПК доказателствени материали – задължително се произнася по необходимостта от разпит на подсъдимия (чл. 327, ал. 2 НПК); допуска свидетели и експерти, разпитани в първоинстанционния съд, ако приеме, че е необходим техният повторен разпит, или когато техните показания или заключения се отнасят до новооткрити обстоятелства (чл. 327, ал. 3 от НПК); допуска нови свидетели и вещи лица, когато счете, че техните показания или заключения ще имат значение за правилното решаване на делото (чл. 327, ал. 4 НПК). Регламентацията на чл. 327 от НПК поначало е подчинена на основната цел – оптимална подготовка на същинското съдебно заседание, стимулиране на състезателността на процеса и дисциплиниране на страните, които още с жалбите си, респ. с протеста, са задължени да посочат неизяснените обстоятелства и доказателствените си искания, за да може съдът своевременно да ги прецени, без да се налага отлагане на делото. Конкретната формулировка на разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от НПК относно произнасянето на съда по „исканите доказателства” не може да се тълкува стеснително в смисъл, че при допускането на доказателствени материали съдебният състав е обвързан от наличието на изрични искания на страните. Процесуалната дейност на въззивния съд е изцяло подчинена на официалното начало, като в пределите на компетентността си съдът не само може, но е и длъжен да вземе всички мерки за разкриването на истината по делото. Допускането на доказателствени материали по чл. 327 от НПК също се осъществява при действието на изискването по чл. 107, ал. 2, вр. чл. 13, ал. 1 от НПК за служебно събиране на доказателства по почин на съда във всички случаи, когато това се налага за разкриване на обективната истина.
Настоящият състав на ВКС не приема за основателни отправените от защитника на жалбоподателя възражения към съдържанието на атакувания въззивен съдебен акт. Декларативен е упрекът към съда, че в мотивите на въззивната присъда не е анализирал всички събрани доказателствени материали, някои от тях е игнорирал, а други е оценил превратно. При внимателния прочит на мотивите и на материалите по делото се установява, че Разградският окръжен съд в съответствие с изискванията на НПК е обсъдил необходимия минимум от решаващи докателствени материали, които са от значение за правилното решаване на делото. Възприетите от окръжния съд основни фактически положения, очертаващи съставомерността на извършеното от подсъдимия И. И. деяние, са изведени в резултат на правилна логическа дейност. При изготвянето на атакувания съдебен акт в частта му относно приетата фактическа обстановка не са допуснати съществени непълноти, тъй като основните доводи в пледоарията на защитника на подсъдимия пред второинстационния съд, са получили съответни отговори. Мотивите на окръжния съд в достатъчна степен удовлетворяват стандарта на чл. 305, ал. 3 от НПК и не лишават подсъдимия от възможността да разбере волята на решаващия състав, която е ясно и недвусмислено изразена. Липсват и основания, които да опорочават и да придават съмнителност на приетите от въззивния съд факти, поради което те не могат да бъдат оспорени.
Въз основа на съдържанието на инкорпорираната доказателствена маса въззивният съд е извел очертаните в мотивите на атакуваната присъда фактически положения, а именно че: На 16.08.2012 г. срещу подсъдимия И. Х. И. започнало разследване по сигнал за извършени блудствени действия по отношение на болно дете от [населено място], където живеел и самият подсъдим. Проверката по сигнала била извършена от полицейските служители свидетелите А. А. и П. Д., които при пристигането си на местопроизшествието заварили подсъдимия във видимо нетрезво състояние, паднал на земята пред инвалидната количка на детето. Неговият автомобил – м. „Рено Туинго” с ДК [рег.номер на МПС] – бил паркиран пред дома на пострадалото момиче. Докато полицаите извършвали оглед, подсъдимият бил изведен навън, на пейка пред къщата на детето. В един момент той се качил в колата си, привел я в движение и потеглил към дома си. Полицейските служители го последвали със служебния си автомобил до дома му, където той спрял. Св. А. го отвел в МБАЛ – Р., където в 15:50 ч. му била взета кръвна проба, след което бил задържан в РУП. На 20.08.2012 г. кръвната проба на подсъдимия била изследвана от вещото лице химик И. Г., която установила в пробата съдържание на етилов алкохол в количество 3.15%о. От заключението на изслушаната от въззивния съд съдебномедицинска експертиза се изяснило, че в периода от 11:00 ч. до 15:50 ч. концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия И. е била, съответно, от 3.875%о до 3.15%о.
Възраженията на защитника на жалбоподателя срещу процесуалната дейност на въззивния съд по установяване на фактическото положение за съдържанието на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия И. (3.15 %о към 15:50 ч. на 16.08.2012 г.), преди всичко са насочени срещу кредитирания от съда резултат от газхроматографското изследване на кръвната проба на подсъдимия. В тази насока се твърди, че констатациите в протокола за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв № 127 от 20.08.2012 г. незаконосъобразно били ползвани като достоверна база на определяне на точната алкохолна концентрация в кръвта на подсъдимия към момента на деянието, тъй като при вземането, съхраняването и предаването за изследване на кръвната проба на подсъдимия били допуснати нарушения на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачи на моторни превозни средства (обн. ДВ, бр. 63 от 17.07.2001 г., изм. и доп., бр. 23 от 17.03.2006 г.), които останали извън вниманието на съда.
Настоящият състав на ВКС намира възраженията на защитника в тази насока за неоснователни. Аргументите на касатора за допуснати нарушения на Наредба № 30/2001 г. са били изтъкнати и пред въззивния съд, който с мотивите на присъдата си им е дал точен и законосъобразен отговор. При изясняването на въпроса за точната концентрация на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на деянието съставът на ОС-гр. Р. не е допуснал отклонение от принципа за разкриване на релевантната фактология по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Съдебният състав е провел допълнително съдебно следствие, в хода на което е изслушал заключението по назначената от него нова съдебномедицинска експертиза по писмени данни и е приел писмени доказателствени материали – писмо рег. № 28297/29.05.2013 г. от ОД на МВР – Р., заверено копие на л. 142 от входящ дневник на получените в ОД на МВР – Р. и заверено копие на л. 71 от журнал за извършен анализ на кръвни проби. Тези нови доказателствени материали са били преценени в контекста на цялата доказателствена съвкупност, вкл. показанията на полицейските служители при РУП – И. св. А. А., св. П. П., св. П. Д., депозирани пред първоинстанционния съд, и на св. А. О. от досъдебното производство, прочетени в съдебно заседание на 12.04.2013 г., резултатите от химическото изследване на кръвната проба на подсъдимия И., залегнали в протокол № 127 от 20.08.2012 г., и констатациите в акта за установяване на административно нарушение № 603 от 27.08.2012 г. На л. 29-30 от мотивите на атакуваната присъда въззивният състав коректно е интерпретирал съдържанието на събраните доказателствени материали, като правилно е приел, че еднопосочно установяват релевантните обстоятелства, че:
- на 16.08.2012 г. в интервала 15:45 ч – 15:55 ч. подсъдимият И. И. е бил приет в спешно отделение на МБАЛ – [населено място] за вземане на кръвна проба (заверено копие от лист за преглед на пациент в спешно отделение – л. 8 от ДП);
- в 15:50 ч. му е била взета кръвна проба от д-р К., която е съставила и протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество (л. 7 от ДП);
- в 16:00 ч. кръвната проба е била предадена в ОД МВР – Р. от разследващ полицай С. П. и е била получена от инспектор ОДЧ Мл. Д., които обстоятелства са били отразени на л. 142 от входящия дневник на получените в ОД МВР – Р. кръвни проби (писмо рег. № 28297/29.05.2013 г. от ОД на МВР – Р., приложено на л. 17 от въззивното дело, заверено копие на л. 142 от входящия дневник, приложено на л. 18 от въззивното дело);
- на 20.08.2012 г. кръвната проба е била изследвана от експерт химик И. Г., която е съставила протокол № 127/2012 г. (в мотивите на присъдата на л. 29 е допусната техническа грешка при цифровото изписване на номера на протокола – „№ 27” вместо вярната номерация „№ 127”) за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв, видно от който в изпратената за изследване проба кръв, взета от И. Х. И. е било установено наличие на етилов алкохол в количество 3.15 %о;
- резултатът от химическото изследване на кръвната проба на подсъдимия е бил отразен от експерта на л. 71 от журнала за извършен анализ на кръвни проби (заверено копие на л. 71 от журнал за извършен анализ на кръвни проби, приложено на л. 19-20 от въззивното дело);
Преценени в логическата си връзка, тези фактически данни убедително сочат на неоснователност на отправеното от защитника на подсъдимия възражение за недостоверност на възприетия от първоинстанционния съд резултат от газхроматографското изследване на кръвната проба на водача И. И.. (Самият той, след предявяване на обвинението по чл. 343б, ал. 1 от НК, не се е възползвал от възможността по чл. 20, ал. 3 от Наредба № 30/2001 г. за повторно извършване на химически анализ). Касационната инстанция не констатира пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда при изграждането на обсъжданата фактическа констатация за действителната концентрация на алкохолно съдържание в кръвта на подсъдимия към момента на извършване на деянието. Липсват основания за изключване от доказателствения материал като съмнителни на данните от химическото изследване, извършено по Наредба № 30 от 27.06.2001 г., която регламентира „надлежния ред” по чл. 343б, ал. 1 НК за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. (Самият подсъдим не се е възползвал от възможността по чл. 20, ал. 3 от Наредбата). Обективно не е налице твърдяното нарушение на чл. 15, ал. 1 от Наредбата, тъй като взетата кръвна проба незабавно след вземането й в 15:50 ч. – още в 16:00 ч. е била предадена за съхранение в специализираната химическа лаборатория при ОД МВР – Р., както правилно е констатирал въззивният съд на л. 30 от мотивите на атакуваната присъда. Защитникът на подсъдимия неоснователно черпи аргументи в подкрепа на становището си от писмо рег. № 28297/29.05.2013 г. от ОД на МВР – Р., приложено на л. 17 от въззивното дело, съгласно което на 16.08.2012 г. в 16:00 ч. пробата е била получена в „ОДМВР – Р.”, и от протокол № 127/2012 г. за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв (л. 6 от ДП), в който е отразено обстоятелството, че пробата е била получена в химическата лаборатория – донесена на ръка „на 20.08.2012 г.” Касационната инстанция не споделя буквалното тълкуване на съдържанието на цитираните документи, изолирано от общия контекст на цялостната доказателствена съвкупност. Видно е от завереното копие на л. 142 от входящия дневник на получените в ОД МВР – Р. кръвни проби, че същите са предавани в научно-техническата лаборатория при съответната регионална дирекция на вътрешните работи, тъй като във входящия дневник е обособена специална колона „подпис на химика, приел пробата”, в която фигурират подписи на лица химици от НТЛ, включително и в случая с приемането на пробата на подсъдимия И.. Вписването на датата „20.08.2012 г.” в протокола № 127/2012 г. за химическа експертиза също не обуславя различни изводи относно точния момент на изпращане на кръвната проба на подсъдимия. На тази дата със сигурност е било осъществено изследването на пробата, която обаче е била получена в по-ранен момент – на 16.08.2012 г. в 16:00 ч. съгласно останалите безпротиворечиви относно това обстоятелство доказателствени материали.
ВКС прие за неоснователни и възраженията на защитника на жалбоподателя, че по делото не бил установен точният начин на транспортиране на кръвната проба от болничното заведение до лабораторията при ОД МВР – Р. и условията на съхраняването й до нейното изследване на 20.08.2013 г. При отсъствието на каквито и е конкретни данни за осъществена манипулация върху пробата и за неправилно съхраняване, за съда съществува забрана да подлага на хипотетично съмнение добросъвестността на разследващия полицай, пренесъл пробата до ОД МВР – Р., и на служителя, който я е приел по силата на задълженията си. Същото се отнася и до твърденията за вероятно неправилно съхранение на кръвната проба – съдът не би могъл да приеме за установено подобно фактическо положение, тъй като в негова подкрепа липсват дори и индиции. Даже напротив – обстоятелството, че при изследването е било констатирано, че кръвната проба не е била разложена, свидетелства за правилно съхранение, което не е накърнило годността й.
За пълнота е необходимо да се акцентира, че дори и да беше допуснато отклонение от предписанията на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 30/2001 г., то не би могло автоматически и неизбежно да доведе до опорочаване на резултата от кръвното изследване. В практиката си ВКС е имал възможност многократно да изтъква, че такава последица поначало биха могли да имат съществени нарушения, следствие на които се създава съмнение в годността на пробата, вероятност за манипулиране на съдържанието й, неяснота по въпроса от кое лице изхожда същата и т.н. В настоящия случай събраните доказателствени материали изясняват категорично и безспорно обстоятелствата, че изследваната проба е на същото лице, от което е била взета кръвта; че пробата е била надлежно иззета съгласно изискванията на Наредбата; че няма данни опаковката да е била нарушена и/или да не е била оформена според предписанията на Наредбата; че пробата е била донесена в ОД МВР – Р. “на ръка” от разследващ полицай, придружена с нужната документация; че съдържанието на пробата е било запазено и годно за изследване (не се чувствала миризма на разложена органична материя). При такива данни за съда не съществува никакво основание да се усъмни в годността на пробата или да допусне абстрактна вероятност за манипулирането й. По принцип в Наредбата няма изрична забрана да се анализират и проби, изпратени повече от 72 часа след вземането им, както дори и такива, съхранявани по неправилен начин. Нарушенията на изискванията на Наредба № 30/2001 г. нямат абсолютно значение, като във всеки конкретен случай следва да бъдат преценявани от гледна точка на тяхната същественост – обективното им отражение върху качествения и количествения състав на кръвната проба и нейния произход.
В допълнението към касационната жалба вх. № 2110/04.09.2013 г. и в молбата вх. № 2199 от 18.09.2013 г. адв. В. навежда възражения за многобройни процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд при приемането на заключението на химическата експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвната проба на подсъдимия И., изготвена от вещото лице Г. – датата на изготвяне на заключението на възложената в наказателното производство химическа експертиза предхождала датата на възлагането на експертизата; експертизата била възложена по друго дело, по което била иззета и кръвната проба на подсъдимия; заключението не отговаряло на изискванията на чл. 152, ал. 1 от НПК, тъй като не посочвало използваните материали и извършените изследвания; липсвали съществени реквизити от съдържанието му съобразно нормативно утвърдения образец на протокола за химическа експертиза по чл. 17 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г.; вещото лице не обяснило констатираните непълноти в съдържанието на експертното заключение и разминаването в датите на изготвянето му и възлагането му.
Контролираният съдебен акт в тази му част действително не отговаря изцяло на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, които вменяват на съда задължение при наличието на противоречия между доказателствените материали да изложи подробни съображения кои от тях възприема, кои отхвърля, и защо. Съдебният състав е трябвало предостави с мотивите на присъдата си ясен и изчерпателен отговор на всички възражения на подсъдимия и защитника му във връзка с неправилното, според тях, приобщаване на експертното заключение на вещото лице И. П. Г.. Вместо това окръжният съд се е задоволил само схематично да маркира на л. 30 от мотивите, че протоколът за химическа експертиза не следвало да се изключва от доказателствената съвкупност, тъй като при химическото изследване на кръвната проба бил спазен предвиденият в Наредба № 30/2001 г. ред и тъкмо резултатът от това експертно изследване предпоставил образуването на настоящото наказателно производство. Констатираното нарушение обаче няма характер на съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, тъй като не е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Макар и лаконична, мотивировката на съда е достатъчно ясна, съображенията му са по същество верни, като при формирането на вътрешното му убеждение не са допуснати нарушения.
Подробният отговор на упреците на защитника към доказателствената дейност на окръжния съд във връзка с приобщаването на експертното заключение на вещото лице Г. – протокол № 127/2012 г. от 20.08.2012 г. – по необходимост изисква да се проследи детайлно хронологията на извършените на досъдебната фаза действия по разследването и на процесуалните действия на съда в съдебната фаза, свързани с определянето на концентрацията на алкохол в кръвната проба на подсъдимия И..
От прегледа на процесуалното развитие е видно, че въззивният съд правилно е кредитирал резултатите от извършения на 20.08.2012 г. химичен анализ на кръвната проба от подсъдимия И., което впрочем е единственото реално осъществено по делото изследване на пробата. Неоспорим е фактът, че при описаните по-горе обстоятелства на 16.08.2012 г. в МБАЛ – Р. от подсъдимия е била взета кръвна проба, която е била изследвана на 20.08.2012 г. от вещото лице химик И. Г.. Съгласно чл. 17 от Наредба № 30/2001 г. резултатите от това изследване са били отразени в протокол за химическа експертиза (приложение № 3) – протокол № 127/2012 г. от 20.08.2012 г. за определяне концентрацията на алкохол в кръв (л. 6 от ДП). В цитирания протокол експертът химик Г. е отбелязала, че пробата за химическо изследване е била изпратена от разследващ полицай при ОД МВР З.. Ф.. Тази бележка на вещото лице е обвързана с обстоятелството, че разследващият орган Ф. е изготвила постановление от 20.08.2012 г. по досъдебно производство № ЗМ-ИХ-471/16.08.2012 г. по описа на РУП – И. (приложено копие на л. 52 от първоинстанционното дело), с което е възложила на вещото лице Г. да „установи концентрацията на етилов алкохол в кръвта, иззета от подсъдимия И.”. В постановлението на разследващия орган за назначаване на експертизата логично и обяснимо е посочено досъдебно производство № ЗМ-ИХ-471/16.08.2012 г. по описа на РУП – И., тъй като именно това наказателно производство е било водено срещу подсъдимия към момента на съставянето на постановлението. Цитираното досъдебно производство е различно от проведеното по настоящото дело, като е било образувано още на 16.08.2012 г. във връзка със сигнала за извършени блудствени действия с болното дете, по който повод полицейските служители А. и Д. посетили дома на детето и заварили там подсъдимия във видимо нетрезво състояние. Досъдебното производство по настоящото дело под № ЗМ-ИХ-485/2012 г. по описа на РУП – И. в темпорално отношение е второ по ред, като е било образувано по-късно – на 05.10.2012 г. по повод получения резултат от химическото изследване на кръвната проба на подсъдимия, както вярно е констатирал окръжния съд на л. 30 от мотивите. Така, на практика материалите за престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК са били отделени от първото досъдебно производство № ЗМ-ИХ-471/16.08.2012 г. по описа на РУП – И. и обособени в самостоятелно дело, макар това да е станало по непрецизен начин с постановление за образуване на ново досъдебно производство (л. 1 от ДП), вместо с нарочен акт по чл. 216, ал. 2 от НПК.
В рамките на новообразуваното досъдебно производство № ЗМ-ИХ-485/2012 г. по описа на РУП – И. разследващият орган М. С. е изготвил постановление от 02.11.2012 г. (л. 25 от ДП), с което е възложил на вещото лице Г. отново да извърши съдебно-химическа експертиза за определяне „наличието на етилов алкохол, установено с химическо изследване с протокол № 127/20.08.2012 г. на НТЛ при ОДМВР [населено място] в представения на 20.08.2012 г. биологичен материал – кръвна проба, взета на 16.08.2012 г. в МБАЛ [населено място] от лицето И. Х. И.”. Тъй като по същността си случаят представлява хипотеза на отделяне на материалите за престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК в отделно дело, необходимост от повторно назначаване на химическа експертиза по настоящото досъдебно производство № ЗМ-ИХ-485/2012 г. по описа на РУП – И. въобще не е съществувала. След като обаче такава е била назначена, вещото лице е представила по делото нов протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв № 127/2012 г. от 20.08.2012 г. (л. 26 от ДП). Номерът на този документ, датата на изследването, лицето, чиято проба била изследвана, и установеното количество етилов алкохол кореспондирали с констатациите в протокола, приложен на л. 6 от ДП, но съществували и различия с него: не били попълнени данните от кого и кога е била взета кръвната проба и кога е била донесена в лабораторията, липсвали отметки дали опаковката отговаря/не отговаря на Наредба № 30/2001 г. и дали не се е/се е почувствала миризма от разложителен процес, а като лице, изпратило пробата за химическо изследване, бил посочен М. С., разследващия полицай при ОД МВР – И., изготвил постановлението за назначаване на експертиза от 02.11.2012 г. С втория протокол с № 127/2012 г. (л. 26 от ДП) вещото лице е изпълнила постановлението на съответния разследващ орган, като е използвала резултата от проведеното на 20.08.2012 г. изследване на кръвната проба, без да провежда нов анализ. С това обстоятелство се обясняват както непълнотите във втория протокол, така и разминаването между датата на постановлението за назначаване на експертиза 02.11.2012 г. и вписаната в протокола № 127/2012 г. на л. 26 от ДП дата 20.08.2012 г., когато е реално е била изследвана кръвната проба на подсъдимия И.. Начинът, по който е процедирала вещото лице Г., всъщност е обусловен от конкретното съдържание на постановлението на разследващия орган от 02.11.2012 г. При внимателния му прочит се установява, че на експерта е била възложена задача да определи „наличието на етилов алкохол, установено с химическо изследване с протокол № 127/20.08.2012 г. на НТЛ при ОДМВР [населено място]”, т.е. да определи количеството етилов алкохол в кръвната проба на подсъдимия, което вече е било установено с предходното изследване от 20.08.2012 г. Все в същия смисъл, в съдебно заседание на 12.04.2013 г. (гърба на л. 33 от първоинстанционното дело) вещото лице Г. е заявила категорично, че самото изследване е било извършено на 20.08.2012 г. и че не е работила двукратно по същата кръвна проба за установяване на количеството на етилов алкохол в нея.
Независимо обаче от процесуалната непрецизност, допусната от органите на досъдебното производство, резултатите от проведения на 20.08.2012 г. анализ на кръвната проба на подсъдимия няма как да не бъдат възприети от съдебните инстанции, тъй като по изложените вече съображения самото изследване е било законосъобразно извършено. То се провежда по правилата на Наредба № 30/2001 г. и по естеството си представлява химическо изследване по смисъла на чл. 11, ал. 1, чл. 16 и чл. 17 от Наредбата, а не експертиза като способ за доказване по смисъла на чл. 144 и сл. от НПК. Като е извел основните си изводи в този смисъл, съобразявайки и събраните в хода на допълнителното въззивно съдебно следствие доказателства, въззивният съд в рамките на процесуалните си възможности е санирал пропуските на досъдебното производство.
Касационната инстанция отхвърли като неоснователни възраженията на защитника на жалбоподателя, развити по отношение на твърдяната недопустимост за прилагане към делото на несвършеното наказателно дело № 360/2013 г. по описа на РС-гр. И. (ДП ЗМ-ИХ-471/16.08.2012 г. по описа на РУП – И.), водено срещу подсъдимия И. Х. И.. Без да обсъжда по същество доводите на защитника, ВКС констатира, че макар цитираното дело да е било изискано за прилагане с определението на въззивния съд от 10.05.2013 г. по чл. 327 от НПК, в материалите от въззивното дело се намира единствено писмо от РС – [населено място], изх. № 492/22.05.2013 г., съгласно което исканото НОХД № 360/2013 г. по описа на РС-гр. И. е било изпратено на ОС-гр. Р. по жалба на подсъдимия И.. Цитираното дело не е приобщено към настоящото, в протокола от проведеното на 03.06.2013 г. съдебно заседание липсват констатации във връзка с получаването и прилагането му, а в мотивите на постановената присъда съдът не се е позовал на него. При това положение касационната инстанция не би могла да обсъжда доказателствени материали, невключени в обема на конкретното наказателно производство, което разглежда.
Въззивният състав не е допуснал процесуално нарушение при формиране на вътрешното си убеждение, като е приел и ценил приложения АУАН като годно писмено доказателство в подкрепа на крайните си осъдителни изводи. Доводите на защитата в тази насока са били релевирани и пред окръжния съд, който на л. 30 от въззивното съдебно дело изрично ги е обсъдил. Без да съществува необходимост да се преповтарят убедителните съображения на въззивния съд, касационната инстанция може да обобщи, че изразеното разбиране за доказателствената стойност на акта за установяване на административно нарушение е законосъобразно. Същият не се ползва с презумптивна доказателствена сила, като залегналите в него факти подлежат на доказване с всички допустими от НПК доказателствени способи и средства.
В заключение, по наведеното от подсъдимия и защитника му касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК следва да се резюмира, че при осъществената касационна проверка на атакувания въззивен съдебен акт ВКС не установи Разградският окръжен съд да е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането, проверката или оценката на доказателствените материали по делото, не намери същите да са интерпретирани едностранчиво, изопачено или тенденциозно, или предходната инстанция да е основала изводите си на негодни доказателствени материали или на несъществуваща доказателствена основа.
ВКС не констатира и релевираните в чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК основания, по отношение на които жалбоподателят и неговият защитник не са изложили конкретни доводи. В рамките на установените и доказани фактически положения въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Законосъобразно е прието, че поведението на подсъдимия И. Х. И. от обективна и субективна страна се субсумира под състава на престъплението по чл. 34б, ал. 1 от НК. Изложените в тази насока съображения от въззивния съд на л. 30-31 от мотивите на атакуваната присъда почиват на вярно разбиране на закона, изведени са в съгласие с практиката на ВКС и изцяло се споделят от настоящия касационен състав.
Съобразявайки обществената опасност на инкриминираното престъпление и личността на неговия извършител, отговорността на дееца е лимитирана при условията на чл. 54 от НК на шест месеца лишаване от свобода и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години. При индивидуализацията на наказанието, което подсъдимият И. следва да понесе за извършеното престъпление, са съобразени обективно съществуващите смекчаващи обстоятелства, без да е надценено действителното им значение. По отношение на подсъдимия И. като такива с основание са отчетени чистото му съдебно минало към момента на извършване на деянието и напредналата му възраст. Отложеното изтърпяване на наказанието по реда на чл. 66, ал. 1 от НК отразява правилна преценка за възможността върху подсъдимия да се въздейства превъзпитателно и поправително извън местата за лишаване от свобода. Установените по делото смекчаващи обстоятелства характеризират подсъдимия И. като личност с относително невисока степен на обществена опасност, чиято изолация от обществото не би удовлетворила целите на чл. 36 от НК. Определеният изпитателен срок е в състояние да реализира предупредителната и възпираща функция на наказателната репресия. Конкретният размер на наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК кореспондира на доказаните данни за изключително високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, който факт недвусмислено го обрисува като безотговорен водач, представляващ интензивна опасност за движението.
С оглед на изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че в рамките на възложената компетентност и предоставените от закона правомощия следва да остави в сила атакувания съдебен акт на ОС – [населено място] по ВНОХД № 184/2013 г., с който е отменена присъда № 55 от 12.04.2013 г. по НОХД № 370/2012 г. по описа на Исперихския районен съд, а подсъдимият И. Х. И. е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, на основание чл. 343г от НК е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години, а на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 70 лева.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 51 от 03.06.2013 г., постановена по ВНОХД № 184/2013 г. по описа на Разградския окръжен съд.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на протестиране и обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.