Ключови фрази
лихва * смекчена наказателна отговорност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 29

София, 13 февруари 2013 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
БЛАГА ИВАНОВА

при секретар: Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова
изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова
н. дело № 2295/2012 година
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по протест на прокурор от Апелативна прокуратура – Пловдив и по жалба на подсъдимия В. Д. П. против въззивно решение № 147 от 12.10.2012 г., постановено по ВНОХД № 318/2012 г. от Апелативен съд – Пловдив , с което е изменена частично присъдата на Окръжен съд – Пловдив.
С първоинстанционната присъда № 61 от 26.06.2012 г., постановена по НОХД №961/2012 г., подсъдимият В. Д. П. е бил признат за виновен в това, че на 22.06.2012 г. при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, без надлежно разрешение, е разпространил на В. А. високорисково наркотично вещество – марихуана, с общо тегло 51,182 грама на стойност 307, 09 лева и е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – марихуана, с общо тегло 49,38 грама на стойност 296,28 лева – престъпление по чл. 354а, ал.2, т. 4 във вр с ал.1, във вр. с чл. 26 и чл. 29 от НК. Наложеното наказание е шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лева. Признат е за невинен и оправдан престъплението да е осъществено в съучастие с подсъдимия З. О. Р..
Със същата присъда З. О. Р. е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатите обвинения по чл. 354а, ал.2, т. 4 във вр с ал.1, във вр. с чл. 29, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК.
С въззивното решение, постановено по жалба и протест, присъдата е изменена, като е увеличено наказанието на подсъдимия В. Д. П. от шест години на осем години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена.
В касационния протест се твърди, че е допуснато нарушение на процесуалния закон при оправдаването на Р., поради неправилно интерпретиране на събраните доказателства. Отправено е искане за отмяна на постановеното решение в частта му относно оправдаването на този подсъдим и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста. Дава заключение за неоснователност на жалбата, подадена от подсъдимия П..
В касационната жалба, подадена от името на подсъдимия П., се претендира, че са допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. Отправеното искане е за намаляване на наложените наказания с приложение на чл. 55 от НК.
Подсъдимият П. и неговият процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал.3 от НПК, поддържат жалбата.
Подсъдимият З. О. Р. и процесуалният му представител, назначен при условията на чл. 94, ал.3 от НПК, считат протеста за неоснователен.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :
І. По касационния протест.
Независимо, че участващият прокурор не го поддържа същият не е оттеглен, поради което и касационната инстанция дължи произнасяне.
Основното възражение в протеста, че предходните инстанции не са оценили правилно доказателствената тежест на показанията на свидетелите А., Б. и Г., е неоснователно. Това е така, защото доказателствените източници, на които се позовава протестът (и не само те, а цялата доказателствена съвкупност), са били предмет на обсъждане от инстанциите по същество. В мотивите на съдебните актове, съобразно изискването на чл. 303, ал.3 от НПК, са изложени съображенията на съда защо и кои доказателствени източници възприема, съответно отхвърля като противоречащи с останалите доказателства. Съдържимите се в показанията на А. данни, цитирани в протеста, (че Р. е бил в непосредствена близост до другия подсъдим и обстоятелството, че свидетеля знае прякора на Р.), са далеч от очаквания извод, те да са доказателства в подкрепа на обвинението. Всъщност, този свидетел ясно е подчертал, че контактите му по повод наркотичното вещество са били с подсъдимия П.. Присъствието на подсъдимия Р. на това място, за което свидетелства А., е и обяснимо, тъй като там се намира помещението, което обитава. Анализът на показанията на свидетелите Г. и Б. не са подкрепени от останалите доказателства. На тези показания законосъобразно е била противопоставена другата група гласни доказателствени източници – показанията на вече посочения свидетел, обясненията на двамата подсъдими, както и данните, изводими от протокола за претърсване и изземване, очертали мястото от където е иззето наркотичното вещество.
Съдът не може да бъде упрекнат, че е отхвърлил алтернативното искане, поддържано с въззивния протест, подсъдимият Р. да бъде признат за виновен в държане на наркотично вещество (престъпление по чл. 354а, ал.3, т. 1 от НК), за количество, посочено от свидетелите – виж, протест, л. 25 от въззивното дело. Така направеното искане не само, че е неконкретизирано, но и при фактологията по делото е било трудно съвместимо с въведеното обвинение за подсъдимия П., по което е постановено осъждане. Последният е признат за виновен за държане с цел разпространение на същото наркотично вещество, за което се е претендирало Р. да бъде осъден за самостоятелно извършено престъпление по чл. 354а, ал.3, т. 1 от НК. Затова твърденията в протеста, че подобно искане не е поддържано пред въззивната инстанция, е некоректно.
Обобщено, по изложените съображения настоящият състав намира, че атакуваният съдебен акт не страда от претендираните с касационния протест недостатъци. Съдът не е допуснал нарушение, като е отхвърлил обвинителната теза по отношение на подсъдимия Р. поради доказателствена недостатъчност.
ІІ. По жалбата на подсъдимия П..
Доводите, с които се аргументират съществени процесуални нарушения, са твърде неконкретизирани. Твърдението, че досъдебното производство се е развило, като „бързо в рамките на 72 часа при повдигнатото тежко обвинение”, не разкрива процесуално нарушение. Законът е предвидил такава процедура, предпоставките за провеждането, на която се съдържат в чл. 356, ал.1 от НПК и измежду тях не присъства „тежест на обвинението”.
Обстоятелството, че с внесения за разглеждане обвинителен акт е повдигнато обвинение за две деяния, осъществяващи признаците на престъпния състав по чл. 354а, ал. 2, т. 4 във вр. с ал.1 от НК, а не за едно престъпление, не разкрива каквото и да е ограничаване на процесуалните права на подсъдимия П., предвид постановеното осъждане с присъдата.
Неоснователна е претенцията за определяне на наказанието на подсъдимия П. при предпоставките на чл. 55 от НК. Съдействието на П. за разкриване на обективната истина по делото не може да получи исканата оценка за изключителност. Същият е заловен при извършване на престъплението и самопризнанието му не е допринесло значително за постигането й. Свидетелските му показания по други наказателни производства, подпомагащи разследването, както се твърди в жалбата, също няма как да се ценят като обстоятелства, имащи отношение към степента на търсената му сега отговорност. Това е така, защото всеки гражданин е длъжен, когато има качеството на свидетел, да депозира верни сведения за обстоятелствата, за които е призован да свидетелства.
Извън казаното, Върховният касационен съд също намира, че наказанието на подсъдимия П. следва да се индивидуализира в рамките на чл. 54 от НК, тъй като данните по делото не дават основание да се приеме, че са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК.
Основателно обаче е възражението, че въззивният съд немотивирано е увеличил наказанието на П., наложено му от първата инстанция. Единственият аргумент за това е, че първостепенният съд не е съобразил в достатъчна степен предишните осъждания на подсъдимия и че той се занимава с разпространение на наркотици. Ако за първото твърдение са налице данни с оглед справката за съдимост, приложена по делото, то за второто не е посочено въз основа на кои доказателства е приет този факт. Вярно е, че информацията за съдебното минало на подсъдимия датира значително назад във времето, но същата очертава и характера на престъпната му дейност, която преимуществено е за деяния, различни от това, предмет на настоящето дело. Значението на предходните осъждания на подсъдимия, необхванати от квалификацията на деянието, е надценена, доколкото в голямата си част престъпленията са в съвкупност. Определеното наказание от осем години лишаване от свобода очевидно е несъответно по смисъла на чл. 348, ал.5, т. 1 от НПК, поради което следва да се намали на шест години лишаване от свобода. Размер, съответстващ на степента на обществена опасност на конкретното деяние и деец и осигуряващ в достатъчна степен постигане целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК.
С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал.2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ въззивно решение № 147/12.10.2012 г., постановено по ВНОХД № 318/2012 г. от Апелативен съд – Пловдив, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия В. Д. П. наказание лишаване от свобода от осем години на шест години.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.