2 ОПРЕДЕЛЕНИЕ N 392 С., 28.07. 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав: Председател:Маргарита Соколова Членове:Д. Ц. Л. Р. като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 230/2011 година, и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение от 28.10.2010 г. по ч. гр. д. № 11504/2010 г. на Софийския градски съд е потвърдено разпореждането от 25.06.2010 г. по гр. № 21464/2008 г. на Софийския районен съд, 49-ти състав, с което исковата молба е върната на основание чл. 130 ГПК. Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна касационна жалба от ищеца Е. П. М., който иска то да бъде отменено като неправилно. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответниците Г. И. Ф., И. Г. Ф. и П. Г. Ф. не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускането на касационното обжалване, намира следното: Обстоятелствената част на исковата молба от 10.07.2008 г., с която е предявен положителен установителен иск за собственост на недвижим имот, съдържа твърдения, че ищецът е придобил собствеността въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС, при наличие на уговорка с останалите сънаследници имотът да остане за него; че винаги явно е демонстрирал волята си, че владее само и единствено за себе си, като това се е изразявало в недопускането до имота на ответниците - наследници на сестрата на ищеца Ц. П. Ф.; че бил известен за предстоящо принудително изпълнение върху имота от частен съдебен изпълнител, след извършени от страна на ответника Г. Ф. действия на разпореждане с части от имота. С молба от 15.03.2010 г. ищецът уточнил, че имотът в момента е във владение на ответниците на основание извършен на 18.07.2008 г. въвод от частен съдебен изпълнител. По повод указания на първоинстанционния съд от 21.05.2010 г. да посочи периода на твърдяното упражняване на фактическа власт и началния му момент, и да обоснове правния си интерес от провеждането на установителна защита при фактически твърдения, че имотът е у ответниците, в молба от 17.06.2010 г. ищецът заявил, че е владял имота от 1992 г. до 18.07.2008 г.; алтернативно заявил претенция по чл. 12, ал. 2 ЗН. Първоинстанционният съд приел, че след като правото на собственост е не само оспорено, но и владението е отнето от ищеца, той няма да постигне пълна защита на собственически права, дори установителният иск за собственост да бъде уважен, нито самият спор би приключил. Затова и липсва правен интерес от самостоятелното провеждане на предявения иск, а щом тази абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на гражданския процес липсва, то и производството следва да бъде прекратено с връщане на исковата молба. Въззивният съд потвърдил така постановения съдебен акт, като изложил и съображения, че правният интерес от търсената защита следва е налице не само при предявяване на иска, но и през цялото развитие на исковия процес. Щом като имотът е във владение на ответниците, то правният интерес на ищеца е от осъдителен иск по чл. 108 ЗС, какъвто не е предмет на разглеждане в настоящия процес. Настоящият състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за допустимостта на установителен иск за собственост на недвижим имот, който е преминал във владение на ответниците след предявяване на иска. Тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на закона, основанието следва да бъде по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По правило установителният иск е субсидиарна форма за защита спрямо тези права, които могат да бъдат предмет на осъдителен или конститутивен иск. Когато спорното право може да бъде предявено чрез другите искове, то освен разрешаване на гражданскоправния спор, предмет на установителния иск, ще се постигне и целеният с тези искове правен резултат. Така, при осъдителния иск по чл. 108 ЗС ищецът ще получи съдебно признание на претендираното право на собственост - предмет на положителния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, като ответникът ще бъде и осъден да предаде имота на собственика му. Доколкото обаче, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните съобразно принципа на диспозитивното начало - чл. 6, ал. 2 ГПК, от преценката на ищеца зависи в какъв обем да потърси искова защита. Ако той е избрал защита в по-ограничен обем, не може само на това основание да се отрече правото му на иск. Възможно е при спор за собственост фактическите обстоятелства, на които е основана претенцията по предявен установителен иск, да се променят в хода на процеса, като вместо от ищеца, фактическата власт започне да се упражнява от ответниците. Това обаче не може да наложи еднозначен извод за недопустимост на заявената форма на защита, защото и чрез този иск ще се внесе яснота и безспорност в отношенията между страните. Наред с това за ищеца остава възможност, при преценка от негова страна, да премине от установителен иск към осъдителен - чл. 214, ал. 1, изр. посл. ГПК. По частната касационна жалба: С оглед разрешението на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, определението на въззивния съд се явява неправилно. Порокът му произтича от това, че при наличие на спор по принадлежността на правото на собственост, което се потвърждава от процесуалното поведение на ответниците /отговор с приложени доказателства на л.л. 60-89 от първоинстанционното дело/, съдът е отрекъл правния интерес на ищеца от съдебното установяване на правото по съображения, че то следва да се защити с осъдителен иск. Като неправилно обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 28.10.2010 г. по ч. гр. д. № 11504/2010 г. на Софийския градски съд. ОТМЕНЯ определението от 28.10.2010 г. по ч. гр. д. № 11504/2010 г. на Софийския градски съд и потвърденото с него разпореждане от 25.06.2010 г. по гр. № 21464/2008 г. на Софийския районен съд, 49-ти състав. ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: