6 Р Е Ш Е Н И Е № 160 Гр. София,17.12.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 808/2011 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 259 от 10.04.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 436 от 14.03.2011 г. по т. д. № 245/2010 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение от 08.08.2008 г. по т. д. № 876/2005 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от Светлина Т. С. в качеството на [фирма] против [фирма] искове с правно основание чл.399 ТЗ /отм./ за заплащане на сумата 57 950.46 лв. и на разликата над сумата 11 518 лв. до сумата 29 378.37 лв. и искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликите над сумите 4 965.04 лв. и 206.79 лв. до сумите 9 968.84 лв. и 19 081.35 лв., и са присъдени разноски на ответника, съразмерно на отхвърлената част от исковете. В подадената от ищцата касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение и се прави искане същото да бъде отменено, а исковете - уважени до претендираните пред въззивната инстанция размери. Навеждат се доводи за съществено нарушение на процесуалния закон - чл.116, ал.1 ГПК /отм./, при произнасянето по възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на частта от спорните вземания, съответстваща на увеличения по реда на чл.116, ал.1, пр.2 ГПК /отм./ размер на исковете с правно основание чл.399 ТЗ /отм./, и за необоснованост на изводите в решението за погасяване на друга част от вземанията чрез прихващане с насрещни вземания на ответника за неплатени застрахователни премии. Ответникът по касация [фирма], преобразуван в хода на делото в ЕАД, не заявява становище в срока по чл.287 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос, обусловил частичното отхвърляне на предявените искове : Към кой момент следва да се преценява изтичането на погасителната давност за вземанията /сумите/, с които по реда на чл.116 ГПК /отм./ е допуснато увеличение на първоначално предявения иск. На поставения въпрос е даден отговор с решение № 63 от 28.05.2010 г. по т. д. № 637/2009 г. на ВКС, І т. о., и решение № 22 от 14.07.2010 г. по т. д. № 428/2009 г. на ВКС, І т. о. Решенията са постановени при действието на чл.290 ГПК и съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС формират задължителна съдебна практика, към която настоящият състав на ВКС се присъединява. В решенията е прието, че извън хипотезата на частичен иск, изтеклата погасителна давност спрямо увеличения по реда на чл.116, ал.1, пр.2 ГПК /отм./ иск се преценява към момента на предявяване на иска с исковата молба; След като ищецът е индивидуализирал вземането си още при предявяване на иска и не е заявил категорично, че искът е частичен, предприетото по реда на чл.116, ал.1, пр.2 ГПК /отм./ увеличение на размера на исковата претенция не представлява предявяване на нов иск, а форма на прецизиране на размера на иска, чрез която ищецът коригира грешки или неточности в преценката си за действителния размер на спорното вземане; Поради това спирането на давността по чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД и прекъсването й по чл.116, б.”б” ЗЗД настъпват от датата на завеждане на иска - както за първоначално посочения в исковата молба размер на вземането, така и за размера, увеличен по реда на чл.116, ал.1, пр.2 ГПК /отм./. Въззивното решение е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС и е частично неправилно. Касаторката - едноличен търговец е предявила срещу [фирма] искове с правно основание чл.399 ТЗ /отм./ за заплащане на застрахователни обезщетения по сключени договори за имуществено застраховане, съединени с акцесорни искове по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на лихви за забава върху обезщетенията за периода от 01.10.2002 г. до 08.06.2005 г. Всяка от исковите претенции е индивидуализирана по основание и размер в исковата молба - обезщетение по застрахователна полица № 008613/11.03.2002 г. в размер на 14 465 лв., ведно с лихви за забава в размер на 500 лв., и обезщетение по застрахователна полица № 008622/24.04.2002 г. в размер на 600 лв., заедно с лихви за забава в размер на 500 лв. В хода на първоинстанционното производство размерът на исковете е увеличен по реда на чл.116, ал.1, пр.2 ГПК /отм./, съобразно приетото заключение на съдебно - счетоводна експертиза, със сумите 18 723.80 лв. и 59 158.24 лв. /за главните искове/ и 10 761.44 лв. и 19 776.83 лв. /за акцесорните искове/. Първоинстанционният съд е уважил исковете по чл.399 ТЗ /отм./ до размер на 29 378.37 лв. /обезщетение по полица № 008613/ и 57 950.46 лв. /обезщетение по полица № 008622/, а исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД - до размер на 9 968.84 лв. и 19 081.35 лв. За разликите над посочените до увеличените размери исковете са отхвърлени, като в тази част решението на първата инстанция не е обжалвано и е влязло в сила. Сезиран с въззивна жалба от ответника, Софийски апелативен съд е отменил частично първоинстанционното решение и е отхвърлил исковете по чл.399 ТЗ /отм./ за разликата над сумата 11 518 лв. до сумата 29 378.37 лв. /обезщетение по полица № 008613/ и изцяло за сумата 57 950.46 лв. /обезщетение по полица № 008622/. Въззивният съд е приел, че исковете са доказани и основателни до размер на сумите 44 764 лв. и 59 758.24 лв., съответстващи на установената чрез съдебно - счетоводната експертиза действителна стойност на причинените при застрахователните събития вреди, но въпреки това ги е отхвърлил за разликите над първоначално предявените размери от 14 465 лв. и 600 лв., след като е счел за основателно възражението на ответника за изтекла към момента на депозиране на молбата по чл.116, ал.1 ГПК /отм./ - 12.06.2010 г., погасителна давност по отношение на сумите, за които е допуснато увеличение на исковите претенции. Като основателно е преценено и противопоставеното от ответника възражение за прихващане с насрещни вземания към ищцата за неплатени вноски от застрахователните премии по двете застрахователни полици в размер съответно на 2 947 лв. и 5 983 лв. В резултат на постановената съдебна компенсация искът за застрахователно обезщетение по първата полица е отхвърлен за разликата над 11 518 лв. до 14 465 лв., а този по втората полица - за целия предявен размер от 600 лв. В зависимост от отхвърлянето на главните искове уважената част от акцесорните искове е редуцирана до 4 965.04 лв. и 206.79 лв. Изводите на въззивната инстанция за погасяване по давност на увеличения размер на вземанията за застрахователни обезщетения са изградени в нарушение на процесуалния и на материалния закон - чл.116, ал.1, пр.2 ГПК /отм./ и чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД и чл.116, б.”б” ЗЗД. Застрахователните събития, по повод на които е инициирано съдебното производство, са настъпили в периода 09.06.2002 г. - 19.08.2002 г., откогато е започнала да тече предвидената в чл.392 ТЗ /отм./ тригодишна погасителна давност за упражняване на правата на ищцата по договорите за застраховане на земеделски култури, оформени с процесните застрахователни полици. Исковата молба е депозирана в съда на 08.06.2005 г. - преди изтичане на тригодишния давностен период, броен от датата на най-ранното застрахователно събитие. С предявяването на исковете, съгласно чл.116, б.”б” ЗЗД, е прекъсната погасителната давност за вземанията за застрахователно обезщетение. Едновременно с прекъсването, по силата на чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД давността е спряла да тече за времетраенето на исковия процес. Ефектът на прекъсване и спиране на погасителната давност се е проявил не само по отношение на първоначално посочения в исковата молба размер на вземанията, а за целия размер, прецизиран в хода на процеса по реда на чл.116, ал.1, пр.2 ГПК /отм./ чрез предприетото въз основа на заключението на счетоводната експертиза увеличение на исковете. А. за това разрешение се съдържа в самата искова молба, в която ищцата е посочила ясно и точно размера на претендираните застрахователни обезщетения по всяка полица, без да въвежда твърдения, че предявява исковете за част от вземанията си към застрахователя, т. е. като частични. При отсъствие на твърдения, насочващи към воля за предявяване на частичен иск, частичният характер на исковите претенции не може да се предполага. Съдържанието на исковата молба не поражда съмнение, че първоначалният размер на претенциите е посочен ориентировъчно с намерение да бъде прецизиран чрез способа на чл.116, ал.1 ГПК /отм./ след събиране на необходимите за целта доказателства. Правно неиздържани са мотивите, с които въззивният съд е обосновал извода си, че чрез предприетото по реда на чл.116, ал.1 ГПК /отм./ ищцата е въвела като предмет на спора нова част от вземанията си, незаявена с първоначалната искова молба. Щом като в исковата молба не е изявена воля исковете да се считат за частични, възможността ищцата да се информира за действителния размер на полагащите й се обезщетения от приетото в предходното обезпечително производство по чл.165 ГПК /отм./ заключение на вещо лице за обема на увредените земеделски култури и причините, поради които не е посочила този размер при завеждане на делото, не влияят върху извода, че извършеното по правилата на чл.116, ал.1, пр.2 ГПК /отм./ увеличение съставлява форма на прецизиране на предявените главни искове. Поради това, доколкото не е налице хипотезата на частичен иск, моментът на депозиране на молбата по чл.116, ал.1 ГПК /отм./ е ирелевантен за прекъсването и за спирането на погасителната давност. Погасителната давност за целия размер на претендираните на основание чл.399 ТЗ /отм./ застрахователни обезщетения е прекъсната и спряна още в момента на подаване на исковата молба, с оглед на което вземанията не са погасени по давност за разликата над първоначално заявените до поддържаните във въззивното производство увеличени размери от 29 378.37 лв. и 57 950.46 лв., както неправилно е прието в обжалваното решение. Решението е необосновано в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по противопоставеното срещу исковете по чл.399 ТЗ /отм./ възражение за прихващане. Предмет на възражението за прихващане са насрещни вземания на ответника - застраховател към ищцата за неплатени вноски от разсрочените застрахователни премии. Безспорно е между страните, че неплатените вноски по застрахователна полица № 008613/11.03.2002 г. са в размер на 2 947 лв., а по полица № 008622/24.04.2002 г. - 5 983 лв. В исковата молба ищцата е признала, че ответникът е прихванал извънсъдебно полагащото й се обезщетение по повод настъпилото на 09.06.2002 г. застрахователно събитие със сумата 2 806.42 лв., представляваща част от неплатените вноски по първата застрахователна полица, но въпреки това е включила обезщетението в съдържанието на исковата си претенция. Твърдение за извънсъдебно прихващане е направено и от ответника в молбата, с която е заявено възражението за прихващане. Първоинстанционният съд е преценил, че изявлението за извънсъдебно прихващане е породило правни последици, в резултат на което с влязлата в сила част от решението си е отхвърлил иска за застрахователно обезщетение по първата полица за сумата 2 806.42 лв. При тези обстоятелства, след като спорът за погасяване на насрещните вземания до размер на посочената сума е разрешен със сила на пресъдено нещо, възражението за прихващане е следвало да се признае за основателно само за разликата над 2 806.42 лв. до 2 947 лв., а именно - за 140.58 лв. Налице са предпоставките на чл.104 ЗЗД за компенсиране на дължимите застрахователни обезщетения от 29 378.37 лв. и 57 950.46 лв. с неплатените застрахователни премии от 140.58 лв. и 5 983 лв., поради което исковете с правно основание чл.399 ТЗ /отм./ са основателни до размер на 29 238.29 лв. и 51 967.46 лв. Доводите в касационната жалба за пропорционално прихващане на вземанията не кореспондират със съдържанието на възражението за прихващане и не се възприемат от настоящата инстанция. Предвид изложеното, въззивното решение следва да се отмени като неправилно в частта, с която главните искове са отхвърлени за разликата над 11 518 лв. до 29 238.29 лв. и за 51 967.46 лв., и спорът да се разреши по същество като на ищцата се присъдят допълнително 17 720.58 лв. - по първата застрахователна полица, и 51 967.46 лв. - по втората полица. В частта, с която исковете са отхвърлени за разликите до поддържаните във въззивното производство размери, решението следва да остане в сила. Изходът на спора по главните искове обуславя отмяна на решението и в частта относно акцесорните искове по чл.86, ал.1 ЗЗД. Изчислена за периода 01.10.2002 г. - 08.06.2005 г. с помощта на правно - информационната система „А.”, законната лихва за забава върху обезщетението от 29 238.29 лв. възлиза на 10 076.34 лв., а върху обезщетението от 51 967.46 лв. - на 17 909.47 лв. Въззивният съд е уважил исковете за сумите 4 965.04 лв. и 206.79 лв., с оглед на което на ищцата следва да се присъдят още 5 003.80 лв. /разлика до поддържания във въззивното производство размер от 9 968.94 лв./ и 17 702.68 лв. В частта за отхвърляне на втория иск за разликата до 19 081.35 лв. решението следва да бъде оставено в сила. В зависимост от крайния изход на делото въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която на ответника са присъдени разноски по компенсация за разликата над сумата 83.84 лв. до сумата 1 327.77 лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на касаторката разноски за касационното производство в размер на 1 397.44 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 във вр. с ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 436 от 14.03.2011 г. по т. д. № 245/2010 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Светлина Т. С. в качеството на [фирма] против [фирма] /сега ЕАД/ искове с правно основание чл.399 ТЗ /отм./ за разликата над 11 518 лв. до 29 238.29 лв. и за сумата 51 967.46 лв. и искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликите над 4 965.04 лв. и 206.79 лв. до 9 968.94 лв./ и 17 702.68 лв., както и в частта, с която са присъдени разноски на [фирма] за разликата над 83.84 лв. до 1 327.77 лв., и вместо това постановява : ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати на Светлина Т. С. в качеството на [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], вх.Б, ет.2, ап.8, сумите 17 720.58 лв. /седемнадесет хиляди седемстотин и двадесет лв. и петдесет и осем ст./ и 51 967.46 лв. /петдесет и един хиляди деветстотин шестдесет и седем лв. и четиридесет и шест ст./ - застрахователни обезщетения, дължими на основание чл.399 ТЗ /отм./ по застрахователни полици № 008613/11.03.2002 г. и № 008622/24.04.2002 г. във връзка с настъпили в периода 09.06.2002 г. - 19.08.2002 г. застрахователни събития, ведно със законната лихва от 08.06.2005 г. до окончателното плащане, и сумите 5 003.80 лв. /пет хиляди и три лв. и осемдесет ст./ и 17 702.68 лв. /седемнадесет хиляди седемстотин и два лв. и шестдесет и осем ст./ - лихви за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху застрахователните обезщетения за периода 01.10.2002 г. - 08.06.2005 г. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част, с която исковете са отхвърлени за разликите до 29 378.37 лв., 57 950.46 лв. и 19 081.35 лв. и са присъдени разноски на ответника до размер на 83.84 лв. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Светлина Т. С. в качеството на [фирма] сумата 1 397.44 лв. - разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :