Р Е Ш Е Н И Е № 162 София 24.03.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на петнадесети март през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 986 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. с нестопанска цел”Национален център за професионално обучение в системата на БТПП”,представляван от Г. С. С. в качеството му на председател и чрез пълномощник адв.Ю. М. срещу решение № 27 от 8.03.10г.по в.гр.дело № 3/10г.на Добричкия окръжен съд.С него е оставено в сила решение № 9 от 20.11.09г.по гр.дело № 508/09г.на Добричкия районен съд в частта,която е осъден да заплати на Община[населено място] сумата 5 835.94 лв,представляваща обезщетение за неоснователно лишаване от ползване на обект –публична държавна собственост-помещения,находящи се в приземния етаж на М. дом[населено място]/бивша печатница/с площ 60 кв.м.и мазе с площ 80 кв.м.за периода от 21.09.04г.- 27.02.08г. С определение № 1351 от 29.12.10г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса в какво се изразява неоснователното обогатяване на общината предвид извършените подобрения в имота от жалбоподателя с нейно съгласие,които са на по-висока стойност от евентуалния доход от отдаване под наем за процесния период. С решение № 733/12.11.10г.по гр.дело № 1274/09г. и решение № 69 от 8.02.11г.на ІV г.о. Върховният касационен съд е дал отговор по реда на чл.290 ГПК,че в хипотеза на чл.59 ЗЗД подобрителят има право на по-малката сума измежду сумата,с която сам се е обеднил /извършените разходи за и към момента на строителството/ и тази,с която собственикът се е обогатил /увеличената стойност на имота в резултат на съответната строителна дейност/Решението по чл.290 ГПК е в обхвата на задължителната съдебна практика съобразно т.2 от ТР № 1/09г.на ОСГТК на ВКС,като настоящият състав намира,че даденото разрешение следва да намери приложение и към конкретиката на разглеждания случай. По основателността на касационната жалба: В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. Искането е решението да бъде отменено и искът по чл.59 ЗЗД да бъде отхвърлен поради основателност на направеното възражение за прихващане. Ответникът по касационната жалба [община] не заявява становище. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна,че с решение № 15- 25/29.06.04г.на осн.чл.21 ал.1 т.8 ЗМСМА и чл.12 ал.4 ЗОС Общинският съвет в[населено място] е предоставил на ответника за възмездно ползване без търг или конкурс за срок от три години обект,публична общинска собственост,представляващ помещения, находящи се в сградата на М. дом в[населено място].На 13.08.04г.Община[населено място] е издала разрешение за строеж за извършване на С. в обекта и от 21.09.04г.строежът е въведен в експлоатация.С влязло в сила решение на 4.12.07г.по адм.дело № 357/04г.на Добричкия окръжен съд решение № 15-25/29.06.04г.на О. съвет е отменено.Въз основа на заповед № 373/20.03.08г.на осн.чл.44 ал.1 и 2 ЗМЗМА и чл.65 ал.1 ЗОС Кметът на [община] е наредил изземването на процесния имот от сдружението.С констативен протокол от 21.03.08г.имотът е иззет от държането на дружеството. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.59 ЗЗД за успешното провеждане на иска – за процесния период от време ответното сдружение е ползвало недвижим имот,собственост на ищеца,като се е обогатило за негова сметка със спестените средства,равняващи се на наемната цена за съответния период от време.Счел е за неоснователно възражението за прихващане на исковата претенция с претенцията на ответника за обезщетяване на средствата, вложени в С. на обекта,тъй като му се дължала увеличената стойност на имота ,а доказателства в тази насока ни били представени. Неправилен е изводът на съда за неоснователност на възражението за прихващане поради това,че на ответника се дължала увеличената стойност на имота.Ответното дружество има качеството на държател на имота за процесния период и за извършените от него подобрения има право на по-малката сума измежду сумата за извършените разходи и увеличената стойност на имота в резултат на извършените С..Видно от заключението на техническата експертиза на в.л.Й. Т. описаните в количествено-стойностната сметка строително-монтажни работи са изпълнени в процесния имот и стойността им възлиза на сумата 6807.43 лв,която е заплатена от ответника.Наемната цена за процесния период – от 21.09.04г.до 27.02.08г.за ползване на процесните помещения в приземния етаж на М. дом-[населено място] е 5490.80 лв.Налице са предпоставките на чл.103 ЗЗД за прихващане на двете вземания до размер на 5490.80 лв.При тези данни ответникът не се е обогатил за сметка на ищеца със спестени средства от наемна цена,тъй като действително направените от него разходи за извършеното строителство,в резултат на което се е увеличил патримониума на ищеца,са на по-висока стойност от наемната цена. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено на основание чл.293 ал.2 ГПК като постановено в нарушение на материалния закон и вместо него да бъде постановено друго,с което искът да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане. На основание чл.78 ал.3 ГПК [община] следва да бъде осъдена да заплати на НЦПО в системата на БТПП сумата 704 лв разноски за всички инстанции. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 27 от 8.03.10г.,постановено по в. т.дело № 3/10г.на Добричкия окръжен съд . ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.59 ЗЗД,предявен от Община[населено място] против С. с нестопанска цел”Национален център за професионално обучение в системата на БТПП”[населено място] за сумата 5835.94 лв,представляваща обезщетение за неоснователно лишаване на ищеца от ползване на помещения,находящи се в приземния етаж на М. дом в[населено място]/бивша печатница/с площ от 60 кв.м. и мазе с площ от 80 кв.м., за периода от 21.09.04г.-27.02.08г., като погасен чрез прихващане. ОСЪЖДА Община[населено място] да заплати на С. с нестопанска цел”Национален център за професионално обучение при БТПП”гр.София,район „О.”,[улица] сумата 704 лв /седемстотин и четири/разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.