7 Р Е Ш Е Н И Е № 411 гр. София, 29 ноември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Блага Иванова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Даниела Атанасова при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Мария Михайлова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 2238/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител С. П. П., чрез повереника му адв. Р. от В. адвокатска колегия, срещу решение № 109 от 05 юли 2011 година на Варненския апелативен съд, по внохд № 206/2011 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 62 от 17 май 2010 година на Варненския окръжен съд, постановена по нохд № 908/2009 година по описа на този съд. В жалбата са релевирани отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в доказателствената дейност на съда, довели до неправилно приложение на материалния закон, с конкретни указания по прилагането му, при постигане осъждане на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбоподателят-частен обвинител С. П. не участва лично и не изпраща процесуален представител. Подадени са до съда допълнителни доводи от повереника му в подкрепа на направените в жалбата оплаквания. Подсъдимият С. Р. също не участва лично. Представлява се от защитника си адв. Г. от САК, който изразява становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на обжалваното решение на въззивния съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С атакуваното решение на въззивния съд е потвърдена изцяло присъдата на Окръжния съд, с която подсъдимият С. Н. Р. е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 123, ал. 1 от НК за това, че през периода от 10. 10. 2006 година до 17. 10. с. г., в качеството си на лекуващ лекар и началник отделение в Психиатричната клиника на МБАЛ „Св. М.” – [населено място], поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност (подробно изброени конкретни нарушения на норми от Закона за здравето, Наредба № 16, правила от Правилника на МБАЛ и изисквания от длъжностната му характеристика), представляваща източник на повишена опасност, е причинил смъртта на П. С. П.. Посоченото въззивно решение е второ поред и е постановено след отмяна по реда на касационната проверка, с решение № 222/10. 05. 2011 на ВКС, І-во н. о., по к. д. № 1161/2011 година, на решение на Варненския апелативен съд по внохд № 250/2010 година, с което също е потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда (отмененото въззивно решение е постановено при особено мнение на член на съдебния състав). Жалбата на частния обвинител П. е неоснователна. Акцентът в жалбата е поставен върху заявените от жалбоподателя недостатъци на въззивния съдебен акт, изразяващи се в липсата на самостоятелен, цялостен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, каквито указания са се съдържали в отменителното решение на ВКС. Това е довело до неверни изводи по фактите и до неправилно приложение на закона при оправдаване на подсъдимия Р. по повдигнатото му обвинение. Тези доводи не могат да бъдат споделени и това е така, защото: Принципно положение е, че мотивите към постановения съдебен акт следва да обективират вътрешното убеждение на съда. Настоящата касационна проверка констатира, че мотивите към присъдата са аналитични и убедителни, което позволява както на страните, така и на контролните инстанции да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение. Затова и въззивният съд не е бил длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото. Дадените от ВКС указания в отменителното решение касаят изцяло дейността на въззивната инстанция по анализ и оценка на надлежно и в достатъчен обем събрани доказателствени източници по делото. Сега атакуваното решение съдържа отговори (макар и не много пространни) на възраженията във въззивната жалба и доводите в тяхна подкрепа. Коментирани са съдебно-медицинските експертизи (д-р Д., петорната СМЕ, назначена в хода на съдебното следствие). Даден е отговор на възражението за нейната законосъобразност (л. 22 - 23 от въззивното дело), който няма причини да не бъде споделен. Тези експертни заключения са обсъдени и съобразно останалите медицински документи по делото за общото здравословно състояние на П. и предходни здравни инциденти с него (епикризи от МБАЛ „Св. А.” и от МБАЛ „Св. М.” – [населено място]). Анализът на съдържанието на доказателствените източници е в контекста на основния спорен по делото въпрос – действията на подсъдимия Р. отговарят ли на изискванията на Закона за здравето, Наредба № 16 и пр., конкретно инкриминирани по делото, както и на добрите лекарски практики и налице ли е причинна връзка между тези действия и смъртта на П. П.. Решението на въззивния съд съдържа отговор на този въпрос (л. 24 от въззивното дело). Прието е, че данните по делото не дават възможност за категоричен и несъмнен извод за наличие на причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия Р., предприети по отношение на П. в рамките на престоя му в болничното заведение, и настъпилата смърт на последния. Липсват обективни данни за началния момент на развитие на бронхопневмонията, като категоричното установяване на това обстоятелство не е възможно поради липсата на хистологичен материал и безпредметната ексхумация предвид изминалия продължителен период от време. Въззивният съд е обсъдил по действителното им съдържание и гласните доказателствени източници (вкл. тези на д-р В.), чийто анализ и оценка не разкрива характеристики на едностранчивост или превратност. При така установените факти по делото от кръга на подлежащите на доказване, материалният закон е приложен правилно, защото съответствието между фактите и тяхната правна оценка обуславя именно законосъобразността на съдебния акт. При касационната проверка не бяха установени нарушения, за които настоящата инстанция да следи служебно, каквито са абсолютните процесуални нарушения по чл. 348, ал. 3, т. 2 – т. 4 от НПК и нарушенията на материалния закон, накърняващи съществено интересите на подсъдимия. Поради това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 109 от 05 юли 2011 година на Варненския апелативен съд, по внохд № 206/2011 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 62 от 17 май 2010 година на Варненския окръжен съд, постановена по нохд № 908/2009 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. Особено мнение на съдия Костова: Не споделям становището на мнозинството от състава за оставяне в сила на атакувания съдебен акт при следните съображения: Намирам, че атакуваният съдебен акт е постановен в разрез с основните принципи по чл. 13 и чл. 14 от НПК и неговото съдържание не удовлетворява изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Ако въззивният съд бе изпълнил задълженията, които му възлага законът, то нямаше как да не констатира сериозните пропуски в доказателствената дейност на предходната инстанция. Намирам също така, че въззивният съд не е изпълнил дадените в отменителното решение на ВКС указания за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Решението не съдържа в пълнота отговори на доводите, изложени в подкрепа на въззивната жалба, поради фрагментарното обсъждане на част от доказателствата (напр. съдържанието на епикризата на л. 5 от сл. д.) или игнориране на други (напр. експертното заключение на д-р Г. или на първата петорна СМЕ). В основата на присъдата и на въззивния съдебен акт са поставени именно експертните заключения, което е естествено с оглед предмета на доказване по делото при обвинение по чл. 123 от НК, касаещо медицинска практика. Формалното пресъздаване в съдебния акт обаче на съдържанието на съдебните експертизи, не е онзи анализ и оценка, които законът възлага на съда при надлежно формиране на неговото вътрешно убеждение. Уместно е, също така, да се отбележи, че експертизата не е доказателство или доказателствено средство и не възпроизвежда доказателствени факти. Оценките в експертното заключение не са обвързващи за съда и не решават поставените въпроси, но винаги изискват аргументация за тяхното приемане или отхвърляне. В случая, в решението на въззивния съд липсва отговор на основния довод във въззивната жалба относно законосъобразността на втората петорна СМЕ – за безмотивното игнориране от първоинстанционния съд на приетото от него заключение на първата СМЕ (л. 71 от съдебното дело) и също толкова безмотивното назначаване на друга петорна СМЕ, наречена „нова”. Такава категория експертиза няма в процесуалното ни право. Не става ясно нито какво е наложило назначаването й, нито какъв е характерът й. Просто констатацията, че „...първоинстанционният съд не е коментирал първата петорна СМЕ, но съда е назначил повторна такава...” (л. 22 от делото), не би могло да се приеме за надлежен отговор на така направеното възражение във въззивната жалба. Извън това, обсъждането на констатациите и заключенията на тази „нова” експертиза е непълно и едностранчиво. Експертите дават ясно и безпротиворечиво становище за: причината за смъртта на П. (двустранна бронхопневмония), като изключват друга възможна причина; липсата на назначение още при приемането на лечение му или след това на минимума изследвания, включващи и графия на сърце и бял дроб и консултация с невролог; липсата на данни за каквито и да било медицински грижи по отношение на пациент с обострено психично заболяване и крайно увредено общо състояние (какъвто несъмнено е П.) през един много продължителен период от 10 до 16. 10. 2006 година; липсата на адекватни на състоянието му през последните два дни (16 и 17. 10.) от престоя му в болницата, изследвания на състоянието му и назначения на лечение (вкл. елементарното измерване на телесната температура). Вън от вниманието на въззивния съд са останали и резултатите от проверката на РЦЗ – [населено място] (л. 55, т. 2 от сл. д.). Изобщо не е подложена на обсъждане експертизата на д-р Г., съдържаща изследване на причината за смъртта на П. и началния момент на развитие на болестта (2 до 5 дни преди настъпването й, т. е. в периода на болничния му престой). В същия смисъл са и констатациите на експерта-пулмолог от комплексната експертиза, от които става ясно и това, че липсата на хистология затруднява само стадия на болестта, но не и нейното наличие. Превратно е оценено съдържанието на медицинската документация, от което се установява, че причината за преместването на П. от затворения в свободния сектор не е „... стабилизиране на състоянието му и отпадане на критериите за настаняване в сектора за повишена сигурност.”, както се твърди на л. 19 от решението, а липсата на места в затворения сектор (вж. епикриза, издадена и подписана от самия подсъдим Р.). Игнорирано е единодушното становище на експертите, че дори и атипичната пневмония може да бъде установена с рентгенография, каквато не е назначена на П.. Изобщо не е обсъдено обстоятелството, че за периода от 10. 10. до 16. 10 2006 година липсват каквито и да било данни за извършвани дейности за лечението на П. от страна на лекуващия му лекар Р.. Преекспонирано е значението на напускането на болницата от П., на 17. 10. 2006 година и оставането му в неизвестност до нощта срещу 18. 10., когато е починал до входа на болницата. Няма данни по делото и никой от експертите не твърди, че за тези няколко часа е възникнала и се е развила бронхопневмония до стадий, причинил смъртта на П.. Изобщо не се отчита фактът, че възможността П. да напусне болницата е последица от абсолютно немотивираното му преместване от затворения сектор дни преди това, по нареждане на подсъдимия Р.. Доста произволно е твърдението, че експертното заключение на д-р Д е разколебано и не следва да се възприема в неговата цялост, с оглед налични по делото експертизи за предходни състояния на П., доколкото извършилият аутопсията експерт борави с обективни находки, а не с прогнозни диагнози. Така посочените нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствата предпоставят отмяната на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, защото компрометират начина на формиране на вътрешното убеждение на съда и неговите изводи по фактите, а оттам и тези по приложение на правото. Съдия Костова: