О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 24 гр.София, 10.01.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети януари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 813/ 2012 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на К. К. М., Ц. И. В., Е. Л. Г., В. С. С., Ц. А. У., Р. Г. Л. и С. И. Т. срещу определение на Софийски градски съд № 13791/ 17.08.2012 г. по ч.гр.д.№ 6642/ 2012 г., с което е потвърдено разпореждане на Софийски районен съд от 19.03.2012 г. по гр.д.№ 5871/ 2006 г. и по този начин е върната подадената от частните жалбоподатели въззивна жалба с вх.№ 1019975/ 05.05.2011 г. Жалбоподателите поддържат, че определението на въззивния съд е постановено в нарушение на закона, тъй като по делото са подадени три въззивни жалби и по всяка от тях са изпълнили указанията за внасяне на държавна такса в посочения от съда срок. Повдигат процесуалноправният въпрос длъжен ли е съдът, при решаване на въпроса отстранени ли са в срок нередовностите на подадена жалба, да вземе предвид постъпилите, но неприложени към делото не по вина на жалбоподателите документи. Молят касационното обжалване да бъде допуснато и определението за връщане на жалбата им да бъде отменено. Съдът намира частната жалба за допустима, а са налице и предпоставките за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване, тъй като поставеният въпрос обуславя атакувания акт и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съдът е постановил обжалваното определение без да вземе предвид представените от жалбоподателите доказателства за внесена държавна такса, защото те не са били надлежно приобщени към делото. Жалбоподателите обаче не могат да бъдат държани отговорни за небрежната работа на съдебни служители. Те имат задължение да депозират доказателства за изпълнение на дадени им указания в съда (аргумент от разпоредбата на чл.62 ал.1 от ГПК), но не и за надлежното прилагане на тези доказателства по конкретно дело. Съдът е длъжен да вземе предвид подадените в определения от самия него срок документи, независимо от това дали и по какъв начин те са физически свързани с делото, до което се отнасят. В конкретния случай първоинстанционното производство е образувано по предявени от частните жалбоподатели и от други лица установителни искове за собственост. Районният съд е отхвърлил исковете с решение от 24.02.2011 г. Срещу това решение са постъпили три въззивни жалби. Първата от тях, с вх.№ 1018645/ 26.04.2011 г., изхожда от Р. Г. Л. и по нея, с разпореждане от 03.05.2011 г., съдът е дал указания за внасяне на държавна такса в размер 210 лв. Разпореждането е съобщено на страната на 18.05.2011 г., а на 20.05.2011 г. същата е внесла указаната от съда сума и е представила доказателства за това. Обстоятелството, че молбата с приложената вносна бележка не е надлежно приобщена към делото, няма никакво значение при преценка изпълнени ли са указанията – страната е депозирала книжата в съда и не носи отговорност за това, как съдебните служители са свързали тези книжа с делото, за което се отнасят. На 05.05.2011 г. въззивна жалба са подали касаторите в настоящето производство, включително Р. Л.. Последната вече е внесла цялата дължима за въззивното производство държавна такса, тъй като районният съдия, при насрочване на делото, е определил такса за първоинстанционното производство от 420 лв (за въззивното таксата се дължи в размер ½). Поради това не е следвало да се изисква повторно внасяне на държавна такса, нито за тази жалба, нито за подадената на 16.05.2011 г. жалба от процесуалният представител на всички ищци. Съответно връщането на жалбата от 05.05.2011 г. поради невнасяне на дължимата такса, е лишено от основание. Актът, с който това е сторено, следва да бъде отменен, а делото – върнато на първоинстанционния съд за администриране на всички постъпили въззивни жалби. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски градски съд № 13791/ 17.08.2012 г. по ч.гр.д.№ 6642/ 2012 г. ОТМЕНЯ определението на Софийски градски съд № 13791/ 17.08.2012 г. по ч.гр.д.№ 6642/ 2012 г. и потвърденото с него разпореждане на Софийски районен съд от 19.03.2012 г. по гр.д.№ 5871/ 2006 г. Делото да се върне на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: