4 8 Р Е Ш Е Н И Е № 14 гр. София, 27.07.2023 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2645 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Спартак Таксим” ЕООД, [населено място], срещу решение №472/06.07.2022г. по т.д. №248/2021г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, в частта, с която е потвърдено решение №260021 от 14.10.2020г. по т. д. №2/2020г. на Врачански окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на „Спартак Таксим” ЕООД, [населено място], с правно основание чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „Ви Пи Екосолюшънс“ ООД, [населено място], както и в частта за разноските. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Твърди се, че въззивният съд не се е произнесъл по доводите за недопустимост на първоинстанционното решение вследствие недопустимото участие на „Ес Ер Технолоджис“ ООД в първоинстанционното производство, като този порок не е бил отстранен и във въззивната инстанция. Касаторът счита, че допуснатото процесуално нарушение в случая е съществено, защото е довело до участие на страна в процеса, вследствие на чиято процесуална активност се е стигнало до изменение на счетоводните данни на длъжника, участващи при формирането на изводите на съда по съществото на спора. Поддържа също, че неправилно е приет за законосъобразен изводът на Врачански окръжен съд за това, че е оборена презумпцията за неплатежоспособност по чл.608 ал.4 от ТЗ, с аргументи единствено от назначените в първоинстанционното производство три експертизи /първоначална, допълнителна и тройна/, които са били оспорени от молителя, а освен това са и опровергани изцяло от неоспореното заключение на съдебно – счетоводната експертиза, назначена и приета във въззивното производство. Ответникът по касация „Ви Пи Екосолюшънс“ ООД, [населено място], не изразява становище по касационната жалба. С определение №97/10.02.2023г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за произнасяне по въпроса относно задължението на въззивния съд в производството по чл.608 от ТЗ да изследва цялостното финансово - икономическо състояние на търговеца към момента на приключване на устните състезания по делото, за да установи дали същият е неплатежоспособен. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: По въпроса относно задължението на въззивния съд в производството по чл.608 от ТЗ да изследва цялостното финансово - икономическо състояние на търговеца към момента на приключване на устните състезания по делото е налице постоянна практика на ВКС, формирана с решение №163 от 06.02.2020г. по т.д. №271/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №127 от 05.10.2011г. по т.д. №1027/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №164 от 30.11.2016г. по т.д. №284/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 25/21.03.2014г. по т. д. № 4356/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 71/30.04.2015г. по т. д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 32/17.06.2013г. по т. д. № 685/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №220/07.02.2018г. по т. д. № 758/2017г. на ВКС, ТК, І т. о. и други. В същите се приема, че съдът, разглеждащ молбата за откриване на производство по несъстоятелност, трябва да установи икономическото състояние на търговското дружество и състоянието му на неплатежоспособност/ свръхзадълженост към момента на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. Неплатежоспособността се определя въз основа на преценката на цялостното икономическо състояние на търговското дружество – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност и финансова автономност/задлъжнялост, чрез които се установява обективната трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни /текущи/ задължения с краткотрайните /текущи/ активи. При преценката за неплатежоспособност трябва да бъдат взети предвид всички конкретни факти, относими към икономическото състояние на длъжника към датата на приключване на съдебното дирене и да бъде извършен цялостен анализ на посочените от вещото лице коефициенти за ликвидност и автономност. Значението на коефициентите за ликвидност и останалите икономически показатели в производството, образувано по молба за откриване на производство по несъстоятелност, е изяснено в решение №32 от 17.06.2013г. по т.д. №685/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №71 от 30.04.2015г. по т.д. №4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о, решение №164 от 30.11.2016г. по т.д. №284/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №225 от 08.12.2016г. по т.д. №2572/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., съгласно които простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност. От значение е и реализируемостта на актива, неговата ликвидност. Поради това при възражение на молителя или обективно установимо от доказателствата наличие на данни за несъбираеми и / или спорни вземания, в съответствие с въведеното от чл. 621а ал.1 т.2 от ТЗ засилено служебно начало в производството по несъстоятелност и по аргумент от чл. 631 от ТЗ, съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване на цялостното икономическо състояние на длъжника. В решение №71 от 30.04.2015г. по т.д. №4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., е прието, че по правило коефициентът на обща ликвидност се явява основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като от значение за установяването им са коефициентите на обращаемост на съответния актив. В тази хипотеза водещ е този от другите показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/, при изчисляването на който включените активи могат реално да бъдат трансформирани в парични средства и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните, съответно текущите си задължения. Коефициентите на финансова автономност / задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат наличие на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са единствено индиция за евентуално настъпване на това състояние в бъдеще. В същото решение е прието и че коефициентите на ликвидност зависят и от вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като процент от общия размер на самите краткотрайни активи, което пък от своя страна е функция от конкретната основна дейност на предприятието. Ниският коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност /под базовия за отрасъла за съответния вид показател на ликвидност/ може да се дължи на малкото тегло на краткотрайните финансови активи, съответно краткосрочни вземания и паричните средства от общия размер на краткотрайните активи и да сочи на по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки, готова продукция/. Когато коефициентите на обща, съответно бърза ликвидност са в норма, но останалите два коефициента на незабавна и абсолютна ликвидност са под базовите за отрасъла стойности, е необходимо да се установи причината за това, за да може да се направи еднозначен извод за липса на ликвидност на материалните запаси, съответно на краткотрайните финансови активи, а от там и за неприложимостта на първите два коефициента като икономически показатели. В решение №164 от 30.11.2016г. по т.д. №284/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, се приема, че в случай на несъбираемост на краткосрочни вземания, например поради погасяването им по давност, от значение са коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност, тъй като при тяхното изчисляване се изключват материалните запаси и краткосрочните вземания. Тази комплексна преценка на компонентите на актива на търговското дружество съобразно изложените по – горе разяснения, съдът следва да извърши към датата на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. Настоящият съдебен състав изцяло споделя формираната от съставите на ВКС по реда на чл.290 от ГПК съдебна практика по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. По съществото на касационната жалба: Неоснователен е касационният довод за недопустимост на въззивното решение поради ненадлежно конституиране като присъединен кредитор на дружеството „Ес Ер Технолоджис“ ООД. При служебната проверка за допустимост на въззивното решение настоящият съдебен състав счита, че същото е процесуално допустимо, като въззивният съд е разгледал молбата по чл.625 от ТЗ съобразно въведените от молителя твърдения, при наличие на всички процесуални предпоставки за допустимост на производството и при липса на процесуални пречки. Производството е образувано по молба на касатора „Спартак Таксим” ЕООД, [населено място], по чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на търговеца „Ви Пи Екосолюшънс“ ООД, [населено място], и въззивният съд не се е отклонил от предмета на спора, с който е бил сезиран, преценявайки наличието на предпоставките за уважаване на тази молба. Дори и в производството да е било ненадлежно конституирано като присъединен кредитор дружеството „Ес Ер Технолоджис“ ООД, каквито са твърденията на касатора, по молбата на присъединения кредитор липсва произнасяне в диспозитива на първоинстанционното решение, като в срока по чл.250 ал.1 от ГПК не е поискано неговото допълване. Съответно първоинстанционното решение съдържа произнасяне само по молбата на касатора и не е налице вероятност, осъществявайки въззивен контрол на същото, Софийски апелативен съд да е постановил недопустимо решение поради участието на ненадлежно конституирана страна във въззивното производство. Основателен е доводът на касатора, че при постановяване на обжалваното решение решаващият състав на САС е допуснал съществено процесуално нарушение, като при преценката на финансово - икономическо състояние на длъжника е съобразил само данните от заключенията на назначените в първоинстанционното производство съдебно – икономически експертизи, които обхващат периода от 2017г. до 2019г. Същевременно не са взети предвид коефициентите за ликвидност и останалите данни от заключението на назначената във въззивното производство съдебно – счетоводна експертиза, която е дала различни показатели за ликвидност за същия проверяван период, без въззивният съд да изложи съображения относно причините, поради които това заключение не следва да бъде кредитирано. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установено, че „Ви Пи Екосолюшънс“ ООД, [населено място], дължи на „Спартак Таксим“ ЕООД, [населено място], по изп. дело №841/2020г. на ЧСИ Д. Я., суми в общ размер от 41 340, 31 лева, с което е изпълнено условието на оборимата презумпция по чл.608 ал.4 от ТЗ. Позовал се е на данните от заключението на назначената от първоинстанционния съд тройна съдебно – счетоводна експертиза, съгласно което коефициентите за обща, бърза и незабавна ликвидност на длъжника към 31.12.2017г., 31.12.2018г. и 31.12.2019г. са на стойност значително по – голяма от приетия норматив от 1,00. Също е изтъкнал, че за 2019г. е налице подобрение в показателя за финансова автономност, който е над 0,33, както и е отчел данните от трите експертизи в първоинстанционното производство относно положителния финансов резултат на дружеството и за трите години. Съобразил е и констатациите на вещите лица от състава на тройната експертиза, че към 13.01.2020г. не е налице спиране на плащанията на задълженията на дружеството по търговски сделки. С оглед изложеното е споделил извода на Врачански окръжен съд, че с представените по делото доказателства е оборена презумпцията за неплатежоспособност по чл.608 ал.4 от ТЗ. При преценката на цялостното икономическо състояние на длъжника към релевантния момент на приключване на устните състезания във възивната инстанция, съставът на САС не е анализирал данните от заключението на назначената от него съдебно - икономическа експертиза, която отново е изследвала икономическото състояние на дружеството към към 31.12.2017г., 31.12.2018г. и 31.12.2019г., но е изключила от осчетоводените краткосрочни вземания тези, чиято изискуемост е настъпила преди повече от една година, съответно ще настъпи след повече от година от датата на съставяне на баланса и е дала два варианта на изчисления на показателите на ликвидност: в първия не е включено задължение над длъжника към НАП в размер на 537 944,73 лева, което е установено с ДРА през 2020г., а във втория това задължение е включено при изчисляване на показателите за ликвидност. Според първия вариант, предложен от вещото лице водещият коефициент за обща ликвидност към 31.12.2017г. е 0.8524, към 31.12.2018г. е 0.9292, към 31.12.2019г. е 0.2881,; коефициентът за бърза ликвидност към 31.12.2017г. е 0.5604, към 31.12.2018г. е 0.7729, към 31.12.2019г. е 0.2881. Коефициентът на незабавна ликвидност за 2018г. и 2019г. е идентичен с коефициента на абсолютна ликвидност, поради липса на краткосрочни инвестиции, отразени в баланса, като към 31.12.2018г. е 0.4612, а към 31.12.2019г. е 0.2151. Коефициентът на финансова автономност, като показател за способността на дружеството да посреща дълготрайните си задължения е както следва: към 31.12.17г. - 0,0856, към 31.12.18г.- 0,0388 и към 31.12.19г. - 0,5842, като за общ норматив на финансова автономност се приема коефициент 0,33. Според втория вариант, предложен от вещото лице, водещият коефициент за обща ликвидност към 31.12.2017г. е 0.5414, към 31.12.2018г. е 0.6081, към 31.12.2019г. е 0.2420; коефициентът за бърза ликвидност към 31.12.2017г. е 0.3560, към 31.12.2018г. е 0.5058, към 31.12.2019г. е 0.2420. Коефициентът на незабавна ликвидност за 2018г. и 2019г. е идентичен с коефциента на абсолютна ликвидност, поради липса на краткосрочни инвестиции, отразени в баланса, като към 31.12.2018г. е 0.3018, а към 31.12.2019г. е 0.1807. Коефициентът на финансова автономност, като показател за способността на дружеството да посреща дълготрайните си задължения е както следва: към 31.12.17г. и 31.12.2018г. е отрицателна величина, съответно -0,3105 и -0,0610, а към 31.12.19г. е 0,3326. Въпреки съществената разлика в констатациите на вещите лица в двете заключения, въззивният съд не е изложил аргументи защо счита, че следва да бъде кредитирано заключението на тройната съдебно – счетоводна експертиза, изготвено в първоинстанционното производство, с което е нарушил разпоредбите на чл.202 от ГПК и чл.236 ал.2 от ГПК. Съставът на САС е възприел съотношението на актив и пасив, заложено в коефициентите на общата и бързата ликвидност, определени от назначените в първоинстанционното производство експертизи, но не е анализирал ликвидността на актива и пасива, извън съотношението им като стойности. Не е изследвал дали вземанията като част от актива са ликвидни, дали са реално реализируеми, дали вземанията са към свързани лица, не е извършил преценка за вероятната им събираемост или несъбираемост, въпреки данните от заключението на вещото лице Д. относно настъпването на изискуемостта на част от вземанията до края на 2019г. и на останалите вземания през 2020г., 2021г. и 2022г. Като се е позовал на коефициентите за обща и бърза ликвидност и по този начин на съотношението актив/пасив като достатъчно за установяване на икономическото състояние на ответното дружество, и като е приел, че не е налице трайно и необратимо състояние на обективна невъзможност на длъжника с краткотрайните си активи да погасява краткосрочните си задължения, без да изследва и обсъди реализируемостта и вероятната събираемост на вземанията като съществен компонент на актива, въззивният съд е процедирал в противоречие с постоянната практика на ВКС. Наред с това въззивният съд не е съобразил, че дължимата от него преценка следва да обхване периода до приключване на устните състезания и не е изпълнил задълженията си служебно да възложи на вещото лице проверка на показателите за ликвидност към 2020г. и 2021г. Такава проверка е била наложителна и поради данните от заключението на съдебно – икономическата експертиза, изпълнена от вещото лице З. Д., че през 2020г. е настъпила изискуемостта на вземания в общ размер от 233 809,01 лева, а през 2021г. е настъпила изискуемостта на вземане в размер на 100 000 лева, като същевременно през 2020г. за първи път е установено от НАП вземане в общ размер на 537 844,73 лева, с падеж 31.08.2011г. При тези данни относно настъпване на изискуемостта на почти всички осчетоводени при ответното дружество краткосрочни вземания преди приключване на устните състезания във въззивното производство, въззивният съд е следвало да осъществи проверка на това дали същите са събрани, съответно да се установи тяхната реална реализуемост и събираемост. В случай на несъбираемост на краткосрочни вземания, например поради погасяването им по давност, от значение са коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност, тъй като при тяхното изчисляване се изключват материалните запаси и краткосрочните вземания. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение следва да бъде отменено. На основание чл. 293 ал.3 от ГПК делото трябва да се върне на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия. Съгласно чл.621а ал.1 т.2 от ТЗ съдът в производството по несъстоятелност по свой почин може да установява факти и събира доказателства, които са от значение за неговите решения и определения. Предвиденото в нея засилено служебно начало се отнася за цялото производство по несъстоятелност, включително и за фазата по разглеждане на молбата за откриването му. С оглед на това при новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва по свой почин да назначи съдебна финансово-икономическа експертиза за установяване на финансово-икономическото състояние на ответното дружество за периода между 31.12.2017г. до 31.12.2022г. При определяне на стойността и структурата на дълготрайните и краткотрайните активи на длъжника /материални запаси, краткосрочни вземания, краткосрочни финансови активи и налични парични средства/, краткосрочните задължения /изискуемите задължения/, текущите задължения /краткосрочните задължения и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период/ вещото лице трябва да изследва задълженията с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период. Следва да се установи реалната събираемост на вземанията, въз основа на коефициентите за обръщаемост, като се отчете падежа на всяко вземане, срока на забава за повече от 1 година, вида и обезпечеността на вземането. За целта следва да се постави и задача на вещото лице – икономист да посочи вида, размера и падежа на всяко вземане и неговата събираемост, включително въз основа на коефициента за обръщаемост, като при констатирана несъбираемост на някои от вземанията, да определи показателите на ликвидност като се изключат от състава на краткотрайните активи несъбираемите вземания. Също така въззивният съд следва да събере доказателства за основанието, размера и падежа на всяко отделно данъчно задължение, включено в общия размер от 537 844,73 лева, посочени в представения по делото списък на длъжниците по чл.182 ал.3 т.2 от ДОПК с неуредени публични задължения, за да се установи към коя година са възникнали и съответно кога е настъпил техния падеж с цел правилното им отнасяне към размера на краткосрочните задължения за съответните години от изследвания период. При новото разглеждане на делото въззивният съд, следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС, съгласно чл.294 ал.2 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №472/06.07.2022г. по т.д. №248/2021г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, в частта, с която е потвърдено решение №260021 от 14.10.2020г. по т. д. №2/2020г. на Врачански окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на „Спартак Таксим” ЕООД, [населено място], с правно основание чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „Ви Пи Екосолюшънс“ ООД, [населено място], както и в частта за разноските. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.