4 гр. д. № 1964/2011 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 250 София, 03.10.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 30 септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1964/2014 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по подадена от С. Ж. П. касационна жалба с искане за отмяна на въззивно решение № 513 от 05.12.2013 г. по гр. д. № 661/2013 г. Добрички окръжен съд, с което е обезсилено решение № 55 от 05.06.2013 г. по гр. д. № 528/2011 г. на Тервелски районен съд като постановено по недопустим иск. Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на процесуалния закон. С определение № 248 от 22.04.2014 г. постановено на чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на въззивното решение по разрешения с него процесуален въпроса: допустимо ли е предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ от част от наследниците на общия наследодател, когато не е налице висящо административно производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ или възможност да се образува такова, а са налице: 1. окончателно, влязло в сила решение, на ОСЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя с план за земеразделяне, в полза на всички наследници на общия наследодател и влязъл в сила отказ за възстановяване на част от същата възстановена земята в полза на единия от преките наследниците на общия наследодател. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Допустимо е предявяване на установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, когато е отказано възстановяване на земеделска земя, заявена от единия от наследниците на общия наследодател, поради това, че тя е възстановена в полза на всички наследници на общия наследодател и към момента на предявяване на установителния иск няма висящо административно производство по чл. 14, ал. 1 и ал. 3 ЗСПЗЗ. По същество на касационната жалба : От фактическа страна по делото е установено, че касаторът С. П. и З. Стоянова Д., като наследници на Ж. П. А., син на общия наследодател П. А. М. са предявили установителен иск срещу ответниците, които са наследници на останалите деца на общия наследодател П. А. М., с искане да бъде установено, че част от възстановените земеделски земи в полза на всички наследници на П. М. до размер на 53 дка са принадлежали на прекия им наследодател Ж. П. към момента на обобществяването им в ТКЗС. Със заявление № 139 от 19.11.1991 г. Ж. П. е направил искане да му бъдат възстановени 73 дка в землището на [населено място]. По това заявление е образувана преписка № 6489 и с решение № 12 от 31.08.92 г. и друго от 14.11.1994 г. ОбСЗ-Т. е признала за възстановяване 20 дка зем. земя и е отказала да възстанови правото на собственост върху останалите 53 дка поради това, че са възстановени на общия на страните наследодател П. М.. Със заявление № 145 от 26.11.1991 г. Ж. П. е направил искане за възстановяване на наследниците на П. А. М. земеделски земи – ниви с площ от 55.200 дка в м. К. и от 100 дка в м. Д. път, в землището на [населено място]. . По това заявление е образувана преписка № 6496 и с решение от 14.11.1994 г. е възстановено с план за земеразделяне на наследниците на П. М. правото на собственост върху нива с площ от 55 дка, индивидуализирана по плана за новообразуваните имоти и нива от 99.997 дка. При така установените факти съдът е обосновал извода си за недопустимост на иска с това, че не е налице предпоставка за оспорване правото на собственост по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, поради това че няма висящо административно производство нито път възможност за образуване на такова. Праводателят на ищците Ж. П. е заявил за възстановяване земите, които е считал за свои към момента на кооперирането. Административния орган се е произнесъл с решение, с което е отказал възстановяването на 53 дка, по съображения, че са възстановени на общия наследодател П. М.. Това решение не е било обжалвано от заявители, който е починал през 2002 г., влязло е в сила и съставлява пречка за предявяване на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Липсата на възможност да бъде образувано за в бъдеще административно производство е намерено като основание за недопустимост на предявения иск. Изводът е необоснован. Направен е при неправилно прилагане на закона и некоректно позоваване на абзац трети от мотивите към т. 2 на ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС. В него е прието, че оспорването на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред е обусловено от правен интерес. Такъв е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ. Когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 от ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо. В случая ищецът поддържа, че част от заявените от него за възстановяване земи до размер от 53 дка, за които не му е признато право на възстановяване, са възстановени на наследниците на общия наследодател. От това следва, че процедурата по възстановяване на земеделската земя, предмет на спора, е приключила с позитивен административен акт. Той, както и отказът да се възстанови същата земя в полза на единия от наследниците на общия наследодател, са породили спора за това, кой е бил носител на правото на собственост върху земята към момента на кооперирането й. Правото да се предяви установителен иск за собственост към минал момент по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не е ограничено във времето. Предявеният иск е допустим. Като е приел друго съдът е постановил незаконосъобразно решение. Това е основание за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд с постановяване на решение по съществото на спора. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 513 от 05.12.2013 г. по гр. д. № 661/2013 г. Добрички окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Добрички окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: