Р Е Ш Е Н И Е № 478 гр. София, 04.04.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и единадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1083 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 307 ГПК. Образувано е по молбата на К. В. К. от [населено място] с искане да бъде отменено решение № 11 от 17 април 2009 г. по гр.д. № 6090 по описа на първо гражданско отделение на ВКС за 2007 г. поради откриване на ново писмено доказателство от изключително съществено значение по делото – влязло в сила решение по гр.д. № 34814 по описа на районния съд в гр. София за 2008 г., с което молителят не могъл да се снабди своевременно, а на 28 февруари 2011 г. В молбата са изложени съображения за незаконосъобразност и необоснованост на определението на ВКС ІV ГО от 29 ноември 2010 г. по гр.д. № 973 за 2010г. (оставено в сила с определение на ВКС ІІІ ГО от 9 февруари 2011 г. по ч.гр.д. № 28 за 2011 г.), с което е оставена без разглеждане друга молба на К. за отмяна на решението по гр.д. № 6090/2007 г. на ВКС, както и че атакуваното по реда на отмяната решение е основано на лъжливи твърдения на ответника А. И., изброени конкретно. Ответникът по молбата за отмяна А. Г. И. от [населено място] в отговор сочи, че молбата е недопустима поради подаването й след преклузивния срок, както и че е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че молбата за отмяна е допустима, но неоснователна. С атакуваното по реда на отмяната решение, необжалваемо и влязло в сила на 17 април 2009 г., ВКС е отменил решение № 41 от 12 април 2007 г. по гр.д. № 1013 по описа на апелативния съд в гр. София за 2006 г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от К. К. срещу А. И. иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД за сумата 20000 лв. К. съд е приел, че не е налице неоснователно обогатяване на И. поради погрешно преведена по сметката му претендирана сума; за пълнота е отбелязано, че звучат правдоподобно твърденията на И. за наличие на заемни отношения с К. – факт, установен чрез приетите два броя записи на заповед от 4 юли 2003 г. и от 4 февруари 2004 г. С представеното като основание за исканата отмяна решение на районния съд в гр. София № ІІ-ІІІ-39 от 4 март 2009 г. по гр.д. № 34814 по описа на съда за 2008 г., е признато за установено по иска на К. К. срещу А. И., че ищецът не дължи на ответника 10500 евро по запис на заповед, издаден на 4 юли 2003 г., с падеж 4 януари 2004 г. Видно е от представените от молителя писмени доказателства, неоспорени от ответника, че решението е било обжалвано от И. и че с определение № 80 от 21 януари 2011 г. по ч.гр.д. № 1042 по описа на ІІ ТО за 2011 г. е потвърдено разпореждане на СГС по гр.д. № 6971 по описа за 2009 г., с което въззивната жалба е върната, както и че на 11 февруари 2011 г. К. е депозирал пред СРС молба да му бъдат издадени заверен препис от влязлото в сила решение по гр.д. № 34814 за 2008 г. и изпълнителен лист за присъдените му с него 1867,02 лв. разноски. Тези документи са били получени на 28 февруари 2011 г. Молбата за отмяна е подадена на 27 май 2011 г. пред СГС и е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят твърди наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно, като в конкретния случай се поддържа, че е налице ново писмено доказателство от изключително съществено значение за спора, приключен с атакуваното решение на ВКС, с което молителят не могъл да се снабди своевременно. Както се приема в практиката и доктрината, посоченото основание за отмяна представлява наличие на такава непълнота на фактическия или доказателствения материал, която касае решаващите изводи на съда, разкрита след влизането на решението в сила, която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняването на процесуалните й права. От представеното съдебно решение е явно, че всъщност се твърди наличието на ново обстоятелство от съществено значение на делото – наличие на влязло в сила решение, с което е прието, че молителят не дължи сумата по единия от упоменатите в решението на ВКС записи на заповед. Когато сочи “нови обстоятелствата” като едно от основанията за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, законът има предвид факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Тези факти следва да бъдат нови – да не са били вече включени във фактическия материал на делото, докато то е било висящо, макар да са съществували в обективната действителност, но не и да са новосъздадени (да са възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязлото в сила атакувано решение), тъй като новосъздадените (нововъзникналите) факти не се преклудират от силата на пресъдено нещо и въз основа на тях заинтересованата страна може да предяви нов иск, чрез който да защити правата си. В разглеждания случай към датата на устните състезания пред въззивния апелативен съд на 21 февруари 2007 г. е очевидно, че соченото като ново обстоятелство – влязлото в сила на решение № ІІ-ІІІ-39 от 4 март 2009 г. по гр.д. № 34814 по описа на районния съд в гр. София за 2008 г., не е съществувало, а е възникнало впоследствие. След като молителят сочи именно наличие на нововъзникнал факт, който може да стане основа на друго съдебно производство, но не е основание за отмяна на атакуваното решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, то молбата за отмяна е неоснователна. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. В. К. от [населено място] за отмяна на решение № 11 от 17 април 2009 г. по гр.д. № 6090 по описа на първо гражданско отделение на ВКС за 2007 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: