Р Е Ш Е Н И Е         №  237      София,  27 май  2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 20 май, две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гроздан Илиев           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Татяна Кънчева     при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 217/2009 година.   Производството по чл. 346 и следващите от НПК, е образувано по две касационни жалби на подсъдимия К. А. Х., чрез неговите защитници – адвокати З. С. , И. В. и Н. К. , против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 1201/2008 г. Посочени са доводи за нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска алтернативно: изменение на решението с приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление или намаляване на размера, на санкцията с приложение на чл. 66 НК.   Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни и въззивното решение следва да се остави в сила.   Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, съобрази следното:   С въззивно решение № 13/13.02.2009 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 2-ри състав, е изменил присъда № 19/03.11.2008 г., по нохд № 409/2007 г., на Софийски градски съд, 7-ми, като е намалил наложеното наказание лишаване от свобода на подс. К. А. Х., на три години и шест месеца.   Потвърдил е присъдата в останалата й част с която подсъдимият, е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление на 30.07.2006 г., в гр. С., по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, определен режима за изтърпяване на наказанието и присъдените по делото разноски.   По довода за нарушение на материалния закон:   Направените възражения по това касационно основание – в жалбата на адв. К, по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, се свеждат до твърдението, че извършеното деяние е неправилно квалифицирано по чл. 115 НК и се иска неговата преквалификация по чл. 129 НК.   Съставът на Върховния касационен съд счита, че този довод не се подкрепя от данните по делото и е неоснователен. При установените от въззивната инстанция фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, материалният закон е приложен правилно. Несъмнено подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, както от обективна така и от субективна страна.становените данни от доказателствените средства, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че подс. К. Х. със своите действия, умишлено е направил опит да умъртви пострадалия С. И. , като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини. Изводът, че е действал при пряк умисъл да лиши от живот последния, правилно е изведен от обективните данни по делото - нанесените удари с нож в лицевата част на главата и гърдите, тяхната сила, интензитет и насоченост в жизненоважен и уязвим орган на тялото – гръдната кухина в дясно и през диафрагмата в коремната кухина, достатъчен за умъртвявяне. Действувайки по посочения начин, годен да причини смъртта, в областта на жизнено важен орган, той е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и пряко е целял това. Заключението на СМЕ е категорично, че без своевременно оказване на медицинска помощ, нараняването би довело до смъртта на Ст. И. Поради това й правната квалификация на това деяние, като престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, е напълно законосъобразна. Когато деецът причинява телесни увреждания на пострадалия с нанасяне на силни и интензивни удари върху жизнено важни центрове на тялото, от близко разстояние, с оръжие годно да му причини смъртта, е налице умисъл за убийство, а не за причиняване на телесна повреда.   Установените данни от преките доказателствени източници, каквито са показанията на св. Ст. И. , Т. Г. , Кр. П. – очевидци и тези на свид. Торосян, подкрепени и допълнени от експертните заключения и приложените писмени и веществени доказателства, вкл. и протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за доброволно предаване, протоколи за разпознаване на лица, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че е осъществен от подсъдимия, от обективна и субективна с. , състава на посоченото престъпление. Обясненията му са били преценени в съответствие с разпоредбите на чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК и са изложени убедителни съображения на коя част от тях се дава вяра и на коя не. След като са били спазени всички процесуални гаранции на правото на защита, на подсъдимия, няма никакво основание за контролиране по касационен ред, на вътрешното убеждение при вземане на решения от съществото на делото. В случая, то е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като противоречивите данни от гласните доказателствени средства са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. Посочените в касационната жалба възражения във връзка с направения довод са идентични и с поддържаните пред въззивния съд. Същият, подробно в мотивите си се е занимал с обективната и субективна с. на престъплението, с възражението за липса на умисъл за „убийство”, с искането за преквалификация по чл. 129 НК, като на л. 49 – 52 от тях, е изложил пространни и законосъобразни мотиви, съобразени и със съдебната практика, защо ги счита за неоснователни, правейки точен извод, че е съставът му е осъществен от подсъдимия. Изложените съображения са убедителни, основаващи както бе посочено на постоянната съдебна практика и на пълна преценка на всички събрани доказателства и не се нуждаят от преповтаряне. Поради това е правилен извода, че възраженията са неоснователни, който се споделя и от настоящата инстанция.   Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. К. Х. , е осъществил състава на престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК НК, а не по чл. 129 НК така, както се претендира от защитата му.   Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяване на осъдителна присъда по посочения текст от НК. Счита, че мотивите на двете инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба, за преквалификация на деянието по чл. 129 НК.   По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:   Конкретни възражения по това касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не са посочени в жалбите.   Съставът на Върховния касационен съд, счита и този довод за неоснователен. Решението на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване. В случая същественото е, че при събиране проверка и оценка на доказателствения материал, не са били допуснати нарушения на процесуалните правила.   Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това, доказателствата не са възприети превратно, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Х. и каква е неговата правна квалификация, е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени и веществени доказателства и експертните заключения, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.   Софийският апелативен съд по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подсъдимия. Подробно е отговорено на възраженията му изложени във въззивната жалба. Имал е възможност да се защитава пред две съдебни инстанции, заедно със защитници, да дава обяснения по обвинението и направените доводи. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т.т. 1 – 4 НПК, за да възникне задължение за касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт.   По довода за явна несправедливост на наложеното наказание:   И този касационен довод е неоснователен. Същият е правен и пред въззивния съд, който е мотивирал убедителни съображения за несправедливостта на размера, на определеното наказание от първоинстанционния съд. В тази връзка е подложил на собствена преценка всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца и правилно го е намалил на три години и шест месеца лишаване от свобода.   Настоящата инстанция счита, че няма абсолютно никакви основания за по-голямо снизхождение. При наличните доказателства за извършеното престъпно деяние и личността на касатора, такова не би способствала за постигане на посочените в чл. 36 НК цели на наказателната репресия. Наказанието е напълно съответно на тежестта на конкретното посегателство, начина на осъществяването му и данните за дееца.   При изложените съображения за справедливостта на размера, на определеното наказание от въззивния съд, съществува законова пречка за приложение разпоредбите на чл. 66 НК, поради което наведените съображения в тази връзка, не следва за бъдат обсъждани.   Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че касационните жалби на подс. К. Х. се явяват изцяло неоснователни, поради което атакувания съдебен акт следва да бъде оставен в сила.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, съставът на 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 13/ 13.02.2009 г., по внохд № 1201/2008 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 2-ри състав.   Решението не подлежи на обжалване.     Председател:     Членове: